Богинята на светлината

Четеринайсета глава

Аполон не можеше да повярва, че актьорите в „Зуманити“ са смъртни. Жените се движеха с грацията и прелъстителността на нимфи. Всички мъже бяха с прекрасни фигури и лица. А музиката! Музиката бе неземна. Идеалният фон за този парад на чувствеността, изпълняван на сцената. Той и Памела бяха съпроводени тихо до места им на балкона, в богато тапицирана ложа, чийто стил наподобяваше купе на файтон. Спектакълът вече бе започнал. В средата на кръглата сцена имаше огромна чаша, чиято идея бе да прилича на винен бокал, но пълен с вода. Вътре в чашата имаше две привлекателни млади жени, които не носеха почти нищо, освен парчета плат в телесен цвят около слабините. В ритъм с пулсиращото темпо на прелъстителната музика момичетата плуваха в невинно съблазнителен танц, въплъщавайки пробуждането на женските страст и желание. Макар златокъдрият бог да бе много по-заинтересуван от жената, която стоеше до него, тялото му се раздвижи от вълнение. Той хвърли кос поглед към Памела, преценявайки реакцията и. Тя гледаше с широко отворени очи. Когато сцената свърши, започна да аплодира ентусиазирано. После погледна встрани и усети, че Аполон я наблюдава. Поруменелите й бузи станаха още по-розови.

— Мислиш ли, че младите жени бяха привлекателни? — прошепна той, когато сцената временно притъмня.

— Да! Искам да кажа… Определено не съм лесбийка, но те бяха толкова прекрасни! — гласът й беше задъхан, а смехът й — чувствено мъркане.

Трябва да не забравя да каже на Ви, че най-после разбирам защо е привлечена от жените, помисли си Памела.

Аполон се наклони към нея, очарован от земната й реакция към представлението.

— Няма нищо лошо в това да оценяваш красотата на женското тяло. Трябва да си направена от камък, за да не се развълнуваш от тях.

Тя точно щеше да прошепне в отговор, че със сигурност не е направена от камък, когато прожекторите осветиха отново сцената и публиката притихна. Този път един изключително мускулест мъж с черна кадифена кожа се появи на сцената през отвор на пода. Той също не бе облечен почти с нищо. Движеше се в такт с музиката, докато към него се присъедини жена, която бе толкова руса, колкото той бе тъмен. Тя бе покрита с ефирна рокля от прозрачни пластове. Щом двамата се срещнаха в средата на сцената и започнаха еротична версия на любовната сцена от балета „Ромео и Жулиета“, той бавно, къс по къс, разви дрехата й, докато и двамата останаха по оскъдни прашки. Движеха се с плавна, чувствена грация и страст, за която Памела не можеше да повярва, че е престорена. Сцената свърши и този път тя с готовност срещна погледа на Феб.

— Те сигурно наистина са влюбени. Никой не може да играе толкова добре. Кълна се, че усещах сексуалното напрежение между тях дори тук, горе.

— Сега кой е романтичният? — попита той, обгръщайки я нежно с ръка и притегляйки я близо до себе си.

До края на спектакъла тя не помръдна, сгушена в топлата прегръдка на Феб. Някъде по средата на представлението постави ръка на бедрото му и я задържа там, върху меката тъкан на панталона, през която усещаше топлината и твърдостта на крака му. Пръстите му преминаха нежно по голата кожа на ръката й, докато галеше гладката вдлъбнатина от вътрешната страна на лакътя й и караше цялото й тяло да настръхва.

„Зуманити“ наистина беше невероятно приключение в света на сладострастието. Спектакълът гъделичкаше и дразнеше, прелъстяваше и прочувстваше. Когато ръката на Феб се плъзна нагоре по нейната, за да погали бавно врата й, тя трябваше да прехапе устни, за да не изстене на глас.

Висока, поразителна червенокоса жена, която много напомняше на Никол Кидман, напусна сцената, след като изпълни невероятно възбуждащ танц на любовна игра със самата себе си. Преди аплодисментите на публиката да стихнат, светлините огряха плътно и дълго парче червена коприна, което се спусна от притъмнелия таван, сякаш някоя великанка случайно бе изпуснала шала си от прозореца на спалнята. Коприната се разви и разкри жена с дълга до кръста коса, която блестеше като злато в светлината на прожекторите. Ръцете й бяха умело вплетени в шала, така че само върховете на голите й, грациозно изпънати пръсти на краката докосваха сцената. Краят на шала се събираше като езеро от вино върху гладката ониксова сцена под нея. Красотата й беше ослепителна и щом публиката я съзря, в театъра се разнесе всеобщ шепот на благоговение. В първия миг изглеждаше, сякаш не бе облечена в нищо друго, освен в покритие от блясък, но когато светлините я огряха и се промениха, Памела видя, че носи фино трико с телесен цвят, осеяно с блестящи диаманти. Музиката започна и шалът бе изтеглен нагоре, а заедно с него се възнесе и блестящата в златисто жена. Тя се въртеше и виеше в чувствен танц, като през цялото време се люлееше над сцената. Беше омайващо!

— Тя е богиня! — прошепна Памела на Феб.

— Наистина — промърмори той, доволен, че Памела бе толкова погълната от представлението, че не гледа към него, за да види шокираното му изражение. Той стоеше неподвижно, опитвайки се да сложи на лицето си маска на учтив възторг от спектакъла, който изнасяше сестра му.

Знаеше си! В цялото представление се усещаше примката на олимпийската паяжина от еротизъм. Сега разбираше ясно защо — съвременните смъртни имаха честта да присъства самата богиня Ловджийка. Макар че Артемида обикновено предпочиташе гората и свободата, слухът, разпространяван заради независимия й начин на живот, не бе верен. Тя не бе девствена богиня. Когато поискаше, ставаше изтънчена изкусителка. Беше ясно какво е намислила тази вечер. Искаше да бъде сигурна, че той ще изпълни призоваването. Затова със своята безсмъртна властна целувка бе благословила щедро актьорите — тяхната привлекателност бе подсилена, както и сексуалното напрежение сред публиката. Аполон трябваше да признае, че беше хитро от нейна страна. Дразнещо, но хитро!

Изведнъж публиката отново притаи дъх. Една дребна мускулеста фигура притича по сцената. Очите на Аполон се разшириха от изненада. Сатир! Въпреки че двойните му копита бяха скрити от ботушите и от магията на богинята, а козината, покриваща краката му, не се виждаше под копринените панталони, неговата самоличност беше очевидна за Аполон. Русокосата глава на създанието стигаше не по-високо от талията на Артемида, но голите му гърди и ръце бяха толкова мускулести, че когато се протегна нагоре, за да привика богинята към себе си, изглеждаше сякаш е един от титаните. Сатирът се хвана за края на аления шал и също се издигна над сцената. Там започна еротично преследване — двамата се люлееха над прехласнатата публика, приказното същество примамваше и придумваше, галеше и съблазняваше, докато накрая богинята реши да бъде „заловена“ и двамата бяха спуснати внимателно на сцената. Шокиран, Аполон гледаше как сестра му позволява на горското същество да я обгърне с ръце. Ловджийката се разтопи в целувката му в публична демонстрация на сексуалност, която Аполон знаеше, че сестра му никога не би си позволила на Олимп. Двамата изящни безсмъртни напуснаха сцената с ръце, обвити около телата им. Публиката беше занемяла. Всички погледи бяха вперени към мястото, където богинята се скри. Аполон беше първият, който разчупи прелъстителната магия на сестра си. Скоро към аплодисментите му се присъединиха още ръкопляскания и бурни викове.

Осветлението в залата светна, но преди зрителите да започнат да стават, актьорският състав, начело със самата Артемида, се върна на сцената. Богинята Ловджийка се обърна към публиката:

— Поздравяваме ви, любовници и приятели, и се надяваме нашият малък дар пред олтара на любовта да ви е доставил наслада — гласът й беше като мед, той притегляше смъртните в сладката пътека от думи. — Преди да си тръгнете, бих искала да се срещна с някои от вас, ако бъдете така любезни да приемете.

Предупредителни камбани забиха в главата на Аполон.

Богинята се усмихна ангелски, сякаш се обръщаше към тълпи от смъртни всеки ден. След това започна да говори на хората и да ги пита за имената им, като избираше червящи се, млади брачни двойки и току-що венчани мъже и жени, разпръсквайки магията на съблазнителния си глас в целия театър. Само веднъж Артемида погледна нагоре към балкона, където седяха Аполон и Памела. Тя срещна погледа на брат си само за миг, но това бе достатъчно за Аполон, за да види ясно веселата искра в хладните сини дълбини на очите й. Богинята направи почти неуловимо движение с ръка и Аполон усети топлия дъжд на магията й да се сипе върху него. Пощипваше кожата и караше тялото му да пламти и натежава в пламъците на страстта. Реакцията на Памела бе далеч по-първична. Несъзнателно ръката й сграбчи бедрото на Аполон. Тя се наклони към него и го погледна в очите. Дишането й стана по-дълбоко, а устните й се разтвориха със стон, който бе открита покана.

Аполон прошепна тихо проклятие, обгърна по-здраво с ръка Памела и си наложи да насочи вниманието си отново към сцената. Не можеше да я целуне. Под влиянието на безсмъртната магия на сестра му, никой от тях не би могъл да спре дотам. Ще отмине, напомни си той и когато най-накрая разумът му взе връх, усети как хватката на натрапчивата магия на Артемида се отпуска. Аполон загледа гневно към сестра си, която старателно избягваше погледа му. Аполон усети как Памела потреперва в обятията му. Знаеше, че магията на Артемида бе започнала да отлита и от нея. Той не искаше да използва силите си, за да прелъсти Памела — искаше откликът й да бъде искрен. Глупостите на Артемида тази вечер не бяха по-приемливи от собствената му магия. Той не търсеше похот — временно желание, което твърде лесно се утолява. Той искаше повече. Искаше любов!

— О, погледни! — Памела посочи към сцената и се опита да нормализира дишането си. Явно беше по-възбудена, отколкото мислеше. Май това представление напълно я подлуди. Само минути по-рано, ако Феб просто й се бе усмихнал, тя щеше да скочи отгоре му пред очите на всички. Ви очевидно е права. Прекалено дълго време без секс може да накара едно момиче да загуби ума си. — Онази двойка току-що каза, че са тук за петдесетата годишнина от сватбата си.

— Петдесет години! — повтори прекрасната Артемида и тълпата заръкопляска вежливо. Един от актьорите изтича до богинята и прошепна нещо на ухото й. Артемида се усмихна, кимна и се обърна отново към възрастната двойка:

— Бихте ли се качили на сцената, за да закриете скромното ни представление със специален танц само за вас двамата?

Аполон се наклони напред, за да вижда по-добре. Възрастната двойка стана бавно и под окуражителните ръкопляскания на публиката се качи на сцената. Светлините намаляха и започна нежен валс. В началото двойката се движеше непохватно, докато най-после влезе в плавен и познат ритъм. Мъжът с посребрена коса завъртя съпругата си, хващайки края на нейната дълга, подобна на роба рокля и публиката ахна от изненада, когато жената се завъртя и роклята й се разви, докато остана на сцената само по трико и загръщаща се, надиплена пола. Тя направи реверанс към зрителите като прекрасна балерина, след което задно със съпруга й продължиха своя валс. Този път се движеха с грацията на професионални танцьори. Възрастният мъж без усилие вдигна все още трептящото й тяло върху рамото си, после се обърна, наведе се и с елегантен жест тя отново се завъртя в ръцете му. Танцът завърши с целувка в средата на сцената.

— Днес ние празнуваме любовта! На всяка възраст, по всеки начин, тя е истинска магия и носи със себе си полъха на безсмъртното. Тръгнете по пътя си с моята благословия, любовници, и се отдайте на насладата. Обичайте се, смейте се и бъдете радостни! — изрече богинята, след което в ярка светлина от прелитащи искри цялата трупа изчезна през един отвор на пода на сцената.

Аплодисментите продължиха дълго, но след като никой от актьорите не се върна за бис, театърът започна да се изпразва. Публиката беше предимно от двойки и когато си тръгваха, сред тях имаше много хванати ръце, интимни разговори и продължителни докосвания.

Когато останалите мъже и жени, седнали до тях на балкона, започнаха да се изнизват, Памела се поколеба. Тя и Феб стояха до любовното им място и за момент двамата бяха съвсем сами — сякаш открили кътче интимност в притъмняващия театър. Памела си помисли, че ситуацията малко напомня на предната нощ, когато се бяха целунали в дъжда. Погледна нагоре към него, обладана от смесица от похот и копнеж, пробягващи през тялото й в такт с пулса на нейното сърце. И в този момент знаеше, че ще прави любов с него. Беше изморена от това да се примирява със задоволеност вместо радост. Тя заговори с внезапен изблик, сякаш думите й трябваше да пробият стена от забрани и предпазливост.

— Караш ме да се чувствам така, сякаш двамата сме в собствен свят, съвсем сами! Понякога, когато те погледна, си мисля, че е възможно човек да има втори шанс!

— Вярвай в това! — пламенно отвърна Аполон. — И вярвай, че никога няма да направя нещо, което да те нарани. Мисли за мен, както мислиш за твоя талисман, Аполон. И аз като него искам да се излекуваш и да бъдеш пълноценна, за да можеш отново да обичаш и да се доверяваш.

Той докосна монетата на врата й. Стори й се, че усеща изцеляващата топлина на това докосване. Сякаш топлата вълна премина през метала и стига право до сърцето й. Уморена от колебания и премисляния, тя плъзна ръце нагоре по гърдите му и се притисна в него.

— Ще направиш ли нещо за мен, Феб?

— Всичко, което е по силите ми — сериозно каза той.

— Би ли ме завел в стаята ми, за да се любим? — попита тя, останала без дъх.

— Би било огромна чест за мен, сладка Памела — каза той и се наведе, за да целуне прекрасните й устни.