Богинята на светлината

Двайсет и втора глава

— Значи искаш да ми кажеш, че цялата история не е нищо повече от едно объркано заклинание?

Памела бе седнала на един стол в апартамента си. Артемида се бе излегнала на канапето, а Аполон, който сякаш не можеше да си намери място, точно в този момент крачеше напред-назад пред панорамния прозорец.

— Технически погледнато, това не е заклинание. Това е ритуал по призоваване. Много древен и много силен. Както каза Аполон, не би трябвало да е възможно всички нужни елементи да се съчетаят, както стана…

— Освен ако Бакхус не се е погрижил за това. Сигурно е манипулирал събитията — завърши Аполон вместо сестра си.

— Манипулирал — това е прекрасен начин да се опише случилото.

Лицето на Памела показваше ясно, че не говори за призоваването.

— Не! Не е така! Чувствата ни не бяха манипулирани. Само събитията, които ни събраха.

— Ти ме излъга! — не се сдържа Памела.

— Не съм! Аз съм лечител и музикант.

— Всъщност, той е лечителят и музикантът на Древния свят — намеси се Артемида.

Памела пое дълбоко дъх.

— Глезена ми! Ти направи нещо с глезена ми онази вечер в дъжда.

— Беше счупен. Просто го излекувах.

Памела го гледаше втренчено, сякаш внезапно му бяха поникнали рога и опашка.

— А джакпота от игралния автомат? — попита тя.

— Ти искаше толкова много онази чанта. За мен беше удоволствие да изпълня желанието ти.

Памела си помисли, че когато се усмихва, прилича на малко момче, хванато с ръка, стискаща курабийки и заклещена в буркана. Машинално й се прииска да отговори на усмивката му — изглеждаше толкова нормален. После си спомни усещането от това плътта й да се усуква и разтапя в нещо нечовешко и решителността й се възвърна. Следващият й въпрос изтри усмивката на малкото момче.

— А сексът? Каква магия използва, за да ме вкараш в леглото си?

— Никаква — рязко каза той. — Не те ухажвах като бог Аполон. Ухажвах те и правих любов с теб като Феб, смъртен мъж като всеки друг.

Беше ред на Памела да изсумти.

— Моля те! Бях там. С теб беше много по-различно, отколкото с който и да е било мъж. И не е в мой стил да скоча в леглото след един уикенд флирт. Сигурно си направил нещо с мен.

Аполон престана да крачи и застана пред стола й.

— Не съм използвал безсмъртната си сила, за да те съблазня и това между нас не беше флирт за един уикенд.

Устата на Памела пресъхна, а стомахът й се сви.

— Отново го правиш! — изсъска тя. — Искам да спреш!

Момчешката привлекателната усмивка на Аполон се завърна с пълна сила.

— Сладка Памела, това не е възможно. Както сестра ми вече установи, със затварянето на портала безсмъртните ни сили са отнети. До петък по здрач, имам точно толкова власт да докосна сърцето ти, колкото всеки друг смъртен мъж.

— И ако искаш да се ядосваш на някого, че си била омагьосана, ядосвай се на мен — каза Артемида, докато разглеждаше маникюра си. — Аз поръсих малко от магията си в нощта на представлението. Също така наситих гощавката ви от миналата нощ със силата на съблазняването.

— Защо го направи? — попита Памела.

— Вече ти обяснихме за ритуала по призоваване. До мига, в който Аполон не удовлетвореше желанието на сърцето ти, бях обвързана с теб. — Богинята отметна една златна къдрица от лицето си. — А аз бях изключително изморена от това да сме свързани. Ти се нуждаеше от малко побутване, за да признаеш пред себе си, че Аполон е желанието на сърцето ти. Така че те побутнах. Слава на деветте музи, че това подейства.

— Не си много мила! — рече Памела на богинята.

Артемида не изглеждаше ни най-малко обидена.

— Мила? Че защо ми е да съм мила?

Телефонът иззвъня. Клатейки глава към Артемида, Памела вдигна.

— Памела, обажда се Джеймс, асистентът на господин Фауст — проговори мъжки глас.

— О, да, здравей, Джеймс. — Стомахът на Памела се сви. Беше понеделник сутрин. Днес трябваше да започне работа. Напълно забрави за Е. Д. Фауст и за проекта, който трябваше да изпълни.

— Исках да ти напомня, че Робърт ще дойде с колата, за да те вземе от входа на Цезар Палас точно след трийсет минути.

— Благодаря за обаждането, Джеймс. Ще бъда готова, разбира се.

— Прекрасно! Господин Фауст няма търпение да започнете работа по вилата му.

Памела отвърна вдървено и затвори телефона. Загледа втренчено Аполон и Артемида, които също я наблюдаваха.

— Трябва да отивам на работа — каза им тя.

— Разбира се, дома на писателя с римските бани и фонтана — рече Аполон.

— Да, изпраща колата си да ме вземе. — Памела хвърли поглед в огледалото и се ужаси от вида си. — Точно след трийсет минути. Трябва да се приготвя за тръгване — тя забърза към спалнята.

— Отлично! — каза Артемида. — Къде отиваме?

Памела спря рязко.

— Ние не отиваме никъде.

— Е, аз определено няма да остана в този малък коптор. Отвратително скучно е.

— Е, определено не идвате с мен — Памела изимитира царствения глас на богинята.

Артемида присви очи:

— Не забравяй с кого разговаряш, смъртна жено!

Памела заби ръце в хълбоците си и вирна брадичка.

— Виж, богиня или не, ще трябва да се научиш да не се държиш като кучка. И можеш да ме заплашваш колкото си искаш — тя посочи към златната монета, която висеше на врата й — Аполон ми е дал клетва, че ще ме закриля. — Чу сподавения смях на Аполон, но не го погледна. — Просто стойте тук и си поръчайте нещо за ядене, изберете си филм, научете за интернет… или нещо такова. Ох, по дяволите! Ще измисля какво да ви правя, като се върна.

— Памела…

Гласът на Аполон й попречи да се оттегли в стаята си. Тя се обърна към него.

— Можем да ти помогнем — каза той.

— Да ми помогнете с какво?

— Аз мога да съм ти от полза да склониш Фауст да построи банята, така както я проектира. И — добави той с лека усмивка — Артемида може да ти помогне да го убедиш да използвате нея за модел на статуята в центъра на фонтана.

Памела погледна колебливо Артемида.

— През вековете хората са боготворели изображенията на моята красота — каза богинята с насмешка. — Лесно се влюбват в мен.

— Може и да е така, но това е само защото виждат статуите ти и не им се налага да търпят омразното ти присъствие.

Артемида отвори уста, за да се озъби на Памела, но Аполон я сряза.

— Сестра ми ще даде клетва да бъде любезна.

— Няма!

— Фауст е съвременен бард, който иска статуята в центъра на фонтана му да бъде посветена на Бакхус. Помисли за историите, които ще разправя надлъж и нашир в чест на бога на виното — каза Аполон на сестра си.

— Дебелата твар не трябва да се боготвори в съвременния свят! — рече Артемида.

Той вдигна рамене.

— Зависи само от теб.

Богинята прочисти гърлото си и неохотно срещна погледа на Памела.

— Давам ти дума, че ще бъда любезна. Но само днес.

— Не знам…

— Моля те, Памела — каза Аполон. — Нека ти покажа, че днес съм не по-различен от вчера. Богът Аполон и смъртният Феб са един и същи мъж.

Тя не би трябвало да се съгласява. Знаеше, че не трябва. Не искаше да бъде обичана от бог. Нещата й харесваха повече преди изведнъж той да стане всесилен безсмъртен. Искаше си обратно своя Феб…

— Чудесно! — внезапно каза Памела. — Ще трябва да ти купим риза на излизане. — После хвърли поглед на Артемида. — Ти поне си облечена добре. Ще кажем просто, че си с костюм. — Тя се запъна. — Само… само стойте тук. Ще побързам.

Памела затвори вратата на спалнята и подпря глава в нея. Той беше Аполон. Потрепери вътрешно, когато реалността на този факт достигна до съзнанието й. Любовникът й беше гръцкият бог Аполон. Бе съществувал цяла вечност. В негова чест бяха построени храмове. Беше възпяван в песни. Ръцете му, галели всяка част от тялото й, бяха същите ръце, които бяха донесли музиката на Древния свят. И той казваше, че я обича. Тя притисна трепереща ръка към устата си, залята от внезапна вълна на шок, недоверие и страхопочитание.

Трябва да каже на Фауст, че не иска този проект. После ще се качи на самолета и ще отлети обратно в Колорадо. Трябва да забрави за този уикенд веднъж завинаги. Това е най-умното нещо, което може да направи. Но Памела вече знаеше, че няма да постъпи умно.

Богът на светлината каза, че е влюбен в нея.

— Вероятно правя най-гигантограмадната грешка в живота си — прошепна си тя.

Точно двайсет и пет минути по-късно тримата стояха пред въртящите се врати на Цезар Палас. Стомахът на Памела се беше свил на топка, сякаш се канеше да скочи с бънджи.

— Помни, ти си Феб Делос, специалист по древногръцка архитектура. Извикала съм те, за да ме консултираш по този проект. А ти си сестра му, Диана. Ти…

— Имам прелестта на богиня — тя прекъсна нервното повтаряне на инструкциите на Памела. — Да, да, знаем си ролите. Ние сме безсмъртни, не слабоумни.

— Смятах да кажа, че трябва да не забравяш да бъдеш любезна — отвърна Памела.

— Думите ми ще са така сладки, че биха могли да правят мед в устата ми, като кафявите пчели на Гърция — рече Артемида с невинно припърхване на дългите си мигли.

— Добре, докарваш ми главоболие — отсече Памела. — Просто бъди нормална. Прекалено много ли искам?

— Тя ще спази клетвата си. Не е нужно да се безпокоиш, сладка Памела — намеси се Аполон.

— Не ме наричай така. Ти си мой служител — отвърна тя, след което съжали за болката, която видя да се изписва върху красивото лице на бога. Бога… Как по дяволите се бе озовала в тази ситуация? Излизаше с Аполон.

Обречена е!

Беше чела достатъчно и дори да не си спомняше съвсем точно, знаеше какво се случва на смъртни, привличащи вниманието на боговете — най-вече смъртни, които случайно са и жени. Тази работа никога не свършваше добре, особено за жените. Освен това какво ще прави с него цяла седмица? Вече знаеше, че двамата с Артемида нямат никакви пари. Разбра го, когато той се бръкна в джоба си, за да плати за ризата в магазина. Тогава разбра, че някак (навярно при бързото сваляне на дрехите предната нощ), е загубил четирите хиляди долара, които отмъкна от игралния автомат. Така че сега нямаше пукната пара. А порталът щеше да се отвори отново чак след пет наистина дълги дни.

— Добро утро, госпожице Грей.

Памела подскочи. Дори не бе забелязала кога сребристата лимузина е спряла пред тях.

— О, добро утро, Робърт.

Шофьорът отвори вратата, за да се качат. Памела спря за миг, прочисти гърло и сложи на лицето си проверената усмивка на бизнесдама.

— Днес тези двама души ще се присъединят към нас. Те са мои помощници.

С високомерно вдигнат прав нос, Робърт изгледа златистите близнаци и подсмръкна.

— Много добре, мадам — каза той, докато държеше вратата отворена и помагаше първо на Памела, а после и на костюмираната жена да влязат в лимузината.

Когато високият мъж се поколеба, той му хвърли един много британски поглед (хладен и учтив, без да е прекалено загрижен).

— Има ли нещо нередно, сър?

Ако Аполон все още разполагаше със силите си, щеше да ги използва, за да разтвори земята под този смъртен, за да го погълне. От вътрешността на металния звяр Памела и Артемида го гледаха с еднакво изражение на любопитство. Изведнъж сестра му сякаш разбра.

— Тук вътре наистина е много приятно — каза Артемида. — Няма от какво да се безпокоиш — и тя потупа седалката до себе си.

— Не се безпокоя — проговори Аполон, овладявайки гласа си. После пое дълбоко въздух и пристъпи в пастта на съществото.

— Моля, сипете си мимоза. Пътуването до имението на господин Фауст в каньона Ред Рок ще отнеме около трийсет минути — любезно каза Робърт и затвори вратата.

На Аполон му се стори, че е поел само няколко малки глътки въздух и ето че се движеха напред, плъзгайки се по улицата като някакво странно влечуго. Стомахът му се бунтуваше, а ушите му бучаха. Не можеше да откъсне втренчения си поглед от света навън, който фучеше край тях с шеметна скорост.

— Добре ли си? Изглеждаш малко блед — погледна го притеснено Памела.

— Права е. Наистина си блед — намеси се Артемида. — Може би нещо за пиене ще ти дойде добре.

Тя се пресегна към купата с лед, в която имаше бутилка шампанско и елегантна стъклена кана с портокалов сок.

— Не! Не искам нищо за пиене! — Аполон се чувстваше изключително странно и се страхуваше, че ако пийне нещо, то ще се върне там, откъдето е дошло.

— Лошо ти е. Мисля, че ти става лошо от движението на колата — рече Памела. — Може да ти стане по-добре, ако седнеш отпред при Робърт. На приятелката ми Ви й прилошава зверски, когато седи на задна седалка. Искаш ли да накарам Робърт да спре, за да се преместиш?

— Аз съм бог — каза бавно Аполон през стиснатите си зъби. — Не ми прилошава.

— Както искаш, но ако повърнеш в колата на Еди, като твой работодател ти обещавам, че страшно ще се ядосам.

Аполон затвори очи и се опита да не обръща внимание на това, че фучат по земята в метално чудовище, което всеки момент може да се забие в нещо и да се разпадне на парчета.

— Какво е мимоза? — попита Артемида.

— Шампанско, смесено с портокалов сок. Всъщност е доста хубаво.

— Е — тя хвърли поглед към странно бледото лице на брат си и вдигна добре оформените си рамене, — ще опитам едно. Ти искаш ли, Памела?

— Не, благодаря — отвърна Памела.

Артемида взе една от високите чаши за шампанско.

— Виждаш ли колко съм любезна?

— Истинско чудо — измърмори Памела.

— Само почакай. Най-доброто тепърва предстои — богинята отпи от мимозата си и отправи към нея дяволита усмивчица.

Памела видя, че Аполон е затворил очи и това й се видя добра идея. Тя също затвори очи и се помоли пътуването, денят, седмицата — да свършат скоро. Преди това обаче плъзна ръката си в неговата и я стисна здраво.