Богинята на светлината

Двайсета глава

Нещо не беше наред. Аполон го знаеше. Знаеше го инстинктивно, така както разбираше различните човешки езици или както разпознаваше гласовете на музикалните инструменти. Топлото тяло в ръцете му се раздвижи. Той го притисна по-здраво в прегръдките си. Памела…

Аполон рязко отвори очи. Какво стана снощи? Двамата с Памела бяха голи в леглото му…

„Мисли! — заповяда той на размътения си мозък. — Спомни си!“

Случилото се предишната вечер, премина като филм през съзнанието му. Той потуши един стон. Снощи загуби всякакъв контрол. Но как е възможно? Защо не беше способен да…

Разбра отговора още преди да довърши мисълта си. Гощавката беше изпълнена с опияняващата сила на една богиня. И той се досещаше коя е тя. Артемида!

— Аполоне! — настоятелният шепот на сестра му премина през стаята.

Сякаш я призова с мисълта си!

Той обърна глава и й хвърли гневен поглед.

— Какво правиш? — изсъска Артемида. — Знаеш, че скоро ще пукне зората! Искаш смъртната да остане впримчена тук ли?

Аполон рязко се изправи. Ето какво не беше наред. Както винаги, като бог на светлината той бе усетил идването на ослепителната колесница, която възвестява изгрева. Инстинктивно знаеше, че е крайно време Памела да се върне в своя свят. Предната нощ той й разкри твърде много от себе и от Олимп. Дали смъртният й ум щеше някога да проумее това, което бе зърнал за малко? И как би приел факта, че не може да си тръгне от планината Олимп? Спомни си страха, проблеснал в очите на Памела, когато снощи се разкри пред нея.

Тя все още не беше в състояние да разбере неговия свят, поне не истински. Или ако беше, как ли биха се променили чувствата й към него? Не, бърза ли твърде много. В момента това няма значение. Сега първо трябва да я изведе от Олимп. Когато порталът се отвори отново, той ще има обяснение за тази необичайна нощ. Дотогава ще е прекарал повече време с нея и ще е затвърдил чувствата й към себе си — чувства, които Памела призна под магическото влияние на сестра му. Аполон погледна Артемида и свъси вежди.

— Върви! — прошепна той. — Направи така, че голямата зала да е празна. Аз ще те следвам с Памела.

— Побързай… — рече сестра му, докато тялото й изчезваше.

— Феб? — гласът на Памела прозвуча уморено. Тя замига сънено и разтърка очите си. — Къде…

Той стисна зъби и неохотно махна с ръка пред лицето й, за да замъгли ума й и да притъпи сетивата й.

— Облечи се, трябва да тръгваме — обърна се нежно към нея Аполон и я поведе за ръка към съседната стая, където снощи захвърлиха дрехите си.

Памела се подчини безмълвно. Аполон изпита омраза към себе си, докато навличаше панталоните си, и зърна как Памела се облича механично. Бельото й, както и неговата риза, бяха напълно съсипани. Споменът за страстта, която бе изпитал, разкъсвайки дрехите им, мина през него като тръпка и накара слабините му отново да се развълнуват. Как щеше да живее пет дни без докосването й? Твърдостта му се разколеба. Всъщност имаше избор. Можеше да я омагьоса и да я задържи при себе си, докато порталът се отвори отново. Докосна лицето й и макар със забулен от магията ум, тя се наклони към него. Щеше да е само за една седмица…

Не! Той се отърси. Памела би го ненавиждала за това. И как не!? Той ненавиждаше сам себе си, че тази мисъл изобщо мина през главата му.

— Ела, ще те отведа вкъщи, моя сладка Памела!

Аполон я прегърна и двамата изчезнаха, материализирайки се отново почти веднага до портала в голямата зала за пиршества. Артемида бе там, скръстила ръце и нервно потропваща с крак. Тя изгледа голия до кръста Аполон, хвърли едно око на зомбираното изражение на Памела и поклати глава. Колкото по-скоро приключат със съвременния свят на смъртните, толкова по-добре.

— Бързо, слънцето изгрява! — Артемида нервно се огледа.

— Знам! — тросна й се Аполон. — Или казано по-точно — сега, когато сетивата ми не са замъглени от магията на една богиня — знам, че слънцето изгрява!

Артемида си даде вид, че се чувства неловко и отклони поглед от брат си.

— Ще я пренеса и ще се върна.

Богинята въздъхна примирено и се отказа да спори с брат си. Аполон прегърна Памела и я пренесе през портала.

Влязоха във Вегас и той отвори вратата на малкия килер. В пустия коридор пооправи дрехите на Памела и докосна нежно лицето й. Чувстваше се като крадец, който открадна любовта й, а сега се промъква обратно, преди дневната светлина да разкрие престъплението му. Знаеше, че няма друг избор, но въпреки това се мразеше, че позволи нещата да се случат по този начин.

— Обичам те, моя сладка Памела! Помни това и ми вярвай! Ще се върна при теб! — той се наведе към нея и тихо повели. — Нека целувката ми те събуди!

Целуна я страстно. Докато Памела мигаше объркано, а отнесеният й поглед започваше да се прояснява, той отстъпи назад, влезе в килера, затвори вратата и се върна на Олимп.

Памела разтърка очи. Уф, чувстваше се леко зашеметена и й беше малко лошо. Колко изпи снощи? Огледа се. Къде беше по дяволите? Замаяният й ум регистрира обикновената малка врата и празния коридор. Къде е Феб? Прокара пръсти през косата си и движението на ръката разклати гърдите й. Разлати гърдите й? Къде е сутиенът й? Вълна на паника премина по тялото й.

„Мисли! — заповяда си тя. — Какво си спомняш?“

С Феб се срещнаха в тяхното заведение. После отидоха на вечеря в прекрасен, специален ресторант… но споменът й за самата вечеря беше неясен и разпокъсан. В съзнанието й изплуваха странни, подобни на сън проблясъци на гореща, гладка кожа и соленият вкус на следи от страст. Видя бърза картина на разкъсващи се дрехи, а после и Феб, който я извежда от някаква спалня, за да се облече… Паниката й се усили, а главоболието я пронизваше.

„Дишай!“ — заповяда сама на себе си.

Всичко е наред, просто бе пила повечко.

Но къде по дяволите е Феб!

Добре… Последният й ясен спомен беше щастието й от покупката на великолепната чанта — рубинен пантоф…

— Мътните го взели! Чантата ми!

Тя погледна към малката бяла врата. Какво се случи по време на вечерята? Не можеше да улови спомена, макар да знаеше, че е там някъде. По някаква причина той се рееше спокойно, но отвъд възможностите й да го достигне. Дали не е упоена? От Феб? Но защо да го прави?

За да потисне страха си, Памела се хвана за една частица от реалността. Оставила е чисто новата си четири хиляди доларова чанта — рубинен пантоф в ресторанта. Със или без Феб, ще се върне и ще си я вземе!

Памела отвори вратата и влезе в… килер? В средата на килера имаше диск с размерите на врата, който трептеше и светеше. Един спомен се върна в обърканото й съзнание. Тя мина през този диск врата с Феб. Това беше входът към ресторанта. Като сви рамене, Памела прекрачи през странния портал.

Усети особено, гъделичкащо чувство — сякаш пера милваха леко кожата й. Жълтото мъждукане на крушката в килера премина в мека розовееща светлина.

Но Памела не влезе в превъзходния ресторант, за който имаше смътен спомен. Вместо това се озова насред величествена бална зала — огромна по размер и невероятно красива. Грамадното помещение беше пусто, като изключим двама души, които нещо си крещяха. Щом Памела се появи, те се обърнаха към нея.

Феб, гол до кръста, я гледаше с невярващи очи. В първия момент сестра му изглеждаше вбесена, но след това изражението й се промени…

Силна болка проряза тялото на Памела. Тя отвори уста, за да изкрещи, но викът отекна само в ума й. Тя вече нямаше уста, от която викът да излезе. Памела се пресегна безпомощно към Феб, докато тялото се огъваше и добиваше формата на нещо нечовешко. Болката разпръсна мъглата в ума й и спомените от предишната вечер я връхлетяха. Феб… Кожата му, блестяща с неземна светлина… Взима я в обятията си… Прави я негова… Той не е човек! Никой земен мъж не е направен от огън. Какво стори с нея? Какво прави сега с нея? Спомни си как огънят му я ближеше и галеше и… Силен вик проряза съзнанието й.

Когато Памела се появи, Аполон беше с гръб към портала. Караше се на сестра си за това, че се бърка в живота му, че е натрапчива и досадна…

Градушката от думи секна, щом усети сродната му душа да влиза в Олимп. В мига, в който смъртните й нозе прекрачиха портала, тялото й започна да се изменя. Той гледаше безпомощно как Памела избледнява, разтапя се и се превръща в прекрасен ароматен жасминов цвят.

— Върни я обратно, преди слънцето да е изгряло! — извика сестра му. — Когато порталът се затвори, заклинанието ще загуби сила и тогава Памела отново ще е същата.

Тогава Памела отново ще е Памела! Думите на Артемида бяха като остен. Аполон се хвърли към любимата си, хвана нежното цвете и го издърпа от мястото край мраморния под, където то вече бе започнало да пуска корени. Като шепнеше разпокъсани извинения, Аполон скочи през портала, без да спира да стиска здраво в ръце промененото тяло на Памела.

Артемида се поколеба пред диска, хвърли бърз поглед през рамо към високите от пода до тавана прозорци. Небето беше порозовяло от предчувствието за настъпващия нов ден.

— Глупак! — провикна се тя към бясно въртящия се диск. — Не трябваше да преминаваш с нея! — богинята се опита да надникне през светещия проход.

Бакхус излезе плавно и тихо от сенките. С едно решително движение той блъсна гърба на Ловджийката. Артемида изпищя и падна в диска само секунди преди порталът да потъмнее, затваряйки се енергично с пукването на зората над Олимп.

В смехът на Бакхус се долавяха нотки на победа.