Богинята на светлината

Трийсета глава

— Значи всички мислят, че змията те е ухапала с малко или никаква отрова — каза Памела, докато сядаше при него на леглото. — Поздравления, заблуди всички!

Аполон неспокойно се раздвижи.

— Мислех, че никога няма да си тръгнат.

— Хей, на мен ми хареса лекарят на Еди.

— Доктор Кевин Глен е твърде млад и твърде умен. Той разбра, че крия нещо от любопитните му очи, просто не можа да разбере какво.

— Това е така, защото не си чак толкова добър актьор, колкото сестра ти.

Аполон направи физиономия.

— Не мислех, че и тя някога ще си тръгне.

— Артемида просто се тревожи за теб.

Аполон въздъхна и се опита да намери по-удобна поза за превързаната си ръка.

— Никога не съм харесвал змии. Знам, че Деметра ще се почувства нещастна, ако чуе това, но откакто се борих с Питон, се чувствам доста неспокоен в присъствието им.

— Питон отровен ли беше? — сега, когато най-накрая бяха сами, тя зарови в чантата си за кутийката с хапчета.

— Не, но беше достатъчно голям, за да погълне човек.

Тя вдигна очи към него.

— Шегуваш се, нали?

— Ни най-малко.

Памела потрепери.

— Това е нещо огромно. — Взе две големи бели хапчета и ги подаде на Аполон. — Вземи, това ще ти помогне.

Памела прекоси стаята и измъкна от минибара една скъпа бутилка изстудено Пино Гриджио (за гостите на Е. Д. Фауст никога не се предлагаха онези евтини, малки самолетни бутилки), отвори я и сипа и на двамата. Изчака го да сложи двете таблетки в устата си и му подаде чашата.

— Може би трябва да донесеш бутилката — каза той, след като пресуши виното си на три глътки.

Памела веднага донесе бутилката и бързо напълни чашата му. Аполон не криеше от Памела борбата си с болката и всеки път, когато той сгърчваше лице или търкаше рамото си, на Памела й се искаше да викне гневно към небесата. Отново!

— Не трябваше да те оставя да търпиш такава болка — не се сдържа Памела.

Аполон отпи дълга глътка и после потупа с ръка мястото отстрани на леглото.

— Седни тук, до мен и ще се опитам да ти обясня какъв е баща ми. Зевс е нашият върховен повелител. Той е щедър, състрадателен, мил и закриля децата си. Никога не помага на лъжци и клетвопрестъпници. Гласът му може да бъде чут в шума на клоните на древните дъбови гори. Той е величествен и добър. Но също така е господар на небето, бог на дъжда и събирач на облаци, който властва над ужасната мълния. Той е страстен, ревностен бог и когато е ядосан, гневът му е ужасяващ.

— Звучи като парадокс.

— Той е това, което сме всички ние — не просто едно или друго, а смесица от много неща.

— Това не звучи като бог на боговете. Звучи като човек — рече Памела.

— Именно — отвърна Аполон. — В древния свят боговете не са създали вселената. Било е обратното: вселената създала боговете. Помисли за вселената — небесата и земята, слънцето и луната. Дали всички те са едно или друго нещо? Това прилича много на змията днес. Тя събуди гнева ми — в такава степен, че я убих. Но змията не беше истински зла, макар отровата й да е като горящите огньове на ада във вашия свят.

— Значи казваш, че Зевс не е зъл, а просто е несъвършен.

Аполон се усмихна и вместо отговор, вдигна чашата с вино към нея. Памела наблюдаваше как пресушава втората си чаша. Денят бе взел своя дан от временно смъртното му тяло. Дори да не беше застрашен от гибел, тъмните кръгове под очите му, бледостта на кожата и новите бръчки от напрежение по лицето му бяха притеснителни.

За да може лекарят на Еди да го преглежда, Аполон облече пижама с вързалки на долницата. Остави горнището си незакопчано и свободно, така че медицинският екип, кръжащ около леглото му през последните няколко часа, да може непрекъснато да следи жизнените му показатели. За щастие всички те си отидоха заедно със своите системи, монитори, неодобрителни мръщения и характерния мирис на болница, който сякаш бе попил в престилките им. Сега Аполон изглеждаше като нормален красив мъж, който просто бе прекарал много труден и дълъг ден.

И това беше всичко, за което искаше да го смята Памела. Разбира се, те можеха да обсъждат боговете и древния свят, но това бе твърде абстрактно и сюрреалистично в присъствието на неговата топла плът и мила усмивка.

Все пак истината беше, че в петък той щеше да се върне на Олимп. Порталът щеше да се затвори, а той — да напусне живота й. Сърцето й внезапно натежа в гърдите й.

— Какво има? — попита Аполон.

Очите й срещнаха неговите. Изглеждаше толкова уморен. Тя не можеше да увеличава още болката му, не и тази вечер. Наложи си да се усмихне.

— Току-що осъзнах, че не съм ти благодарила за това, че ми спаси живота.

Аполон се наведе напред и прокара леко пръсти през златната монета, която Памела носеше на врата си.

— Аз съм дал дума да те пазя. Никога не нарушавам клетвата си. — Докосването му се премести от монетата, за да погали леко едната страна на дългия й гол врат.

Тя потръпна.

— Студено ли ти е, сладка Памела? — промърмори той.

— Как може да ми е студено, когато ти ме докосваш?

Усмивката му се изпълни със слънчева светлина.

— Ето, виждаш ли — аз съм един и същ, независимо дали съм смъртен или безсмъртен. Ти още чувстваш горещината ми. — Той се наведе по-близо до нея и улови устните й със своите. Когато Памела се опита да смекчи целувката и да устои на еротичното й привличане, той прошепна в устата й:

— Помогни ми да забравя болката. Позволи ми да се изгубя в теб.

Как можеше да му устои? Изгаряше за него. Обичаше го! Но тя притисна ръката си в гърдите му и Аполон прекъсна целувката, поглеждайки я объркано.

— Тази вечер искам да правя любов с теб. Нека ти дам това, Аполоне.

Тя притисна раменете му назад в пухените възглавници и той не се съпротиви. Памела стана и издърпа плавно ризата си през глава. После събу късите панталони и обувките си. След това, вместо да отиде при него на леглото, направи няколко крачки назад, за да може той да вижда добре цялото й тяло.

Памела обичаше начина, по който очите му я поглъщаха. Караше я да се чувства прекрасна, желана и властна. „Сигурно така се чувства една богиня“, помисли си тя. Приемането на любовта на Аполон я бе преобразило. Изборът й да се разкрие за него беше снел от нея тъмната сянка на Дуейн и внесъл светлина в света й. Той беше бог, а тя — смъртна, но с любовта му Памела се превръщаше в неговата собствена Богиня на светлината.

Тя бавно се пресегна назад и разкопча семплия си бял сутиен от дантела. Щом го свали, плъзна ръце по гърдите си и без да бърза, възбуди зърната им до твърда руменина. Ръцете й гальовно се спуснаха надолу по тялото й, изсулвайки бикините от слабия й ханш. През цялото време очите на Аполон я поглъщаха.

Гола, тя доближи леглото.

— Не — палаво каза Памела, когато той се опита да седне изправен, за да я посрещне. — Тази вечер е мой ред.

— Толкова си прекрасна, моя сладка Памела — изрече Аполон. — Аз… аз се надявам… — подхвана той, но после се изсмя немощно.

Какво си мислеше тя? Аполон изпитваше ужасна болка, а тя се правеше на стриптизьорка, докато той всъщност се нуждаеше от медицинска сестра. Памела положи внимателно пръсти върху ръката му над бинта.

— Мога просто да лежа тук, до теб. Не е нужно да правим каквото и да е.

— Не е това — бързо каза той. — Желая те. Искам да правиш любов с мен. Само се надявам да не те разочаровам. Знам — казах ти, че не съм използвал никоя от безсмъртните си сили, за да те съблазня — и наистина не съм. Но когато се любих с теб… — той размърда неспокойно раменете си. — Не можах да се сдържа и те докоснах с малко от магията си. Тази вечер нямам магия, нямам способности. Аз съм просто един мъж.

— Ти никога няма да бъдеш просто един мъж, Аполоне. Винаги ще си мъжът, когото обичам.

— Моя сладка Памела… — името й премина в стон на сладостно удоволствие, когато тя плъзна ръце в ризата му, разтвори я и потърка върховете на зърната си в мускулестите му гърди. Хвана леко с уста долната му устна и твърдата линия на челюстта му. После прокара гореща диря от леки захапвания надолу по тялото му, развързвайки сръчно връзката, която държеше долнището на пижамата му. Чуваше как той пъшка, докато го поемаше в ръце и търкаше мекотата на гърдите си в пулсиращия му член. След това устата й се озова върху него. Първо използва устните и езика си нагоре и надолу по дебелия му, твърд пенис, обожавайки начина, по който тялото му потръпваше и се напрягаше от докосването й и как той стенеше името й отново и отново. Тя го погълна, като го смучеше и възбуждаше, докато не чу дрезгавия му вик:

— Не мога да чакам!

С едно бързо движение Памела го възседна. Изправена на колене, тя нагласи върха му срещу своята влажна горещина. Прикова очи в неговия горещо син поглед. „Нека премахна болката му, дори само за миг“, помоли се тя мълчаливо, на който и да е бог или богиня, който може би слушаше. После се наниза върху него — бавно, сладостно, поемайки протежението му в себе си. С умишлено закачливо движение, тя пак се надигна на колене, така че върхът на пениса му да остане туптящ срещу нея, след което отново се плъзна надолу. Бавно. Прибра го вътре в себе си, докато невероятното напрежение надмина способностите й да го понесе. Едва тогава сложи ръката му към ханша си и му позволи да ускорят темпото. Движеха се бързо заедно, а бялата светлина от смъртна страст изпълваше телата им с невероятна горещина, която растеше и растеше, докато сладостта й стана нетърпима. Щом усети тялото му да се свива под нея, Памела се наклони напред и пулсът й се забави в очакване. Когато той изля топлото си семе в нея, тя се взриви около него.

Рухвайки върху Аполон, Памела почувства гладкостта на телата им да се слива и ръката му да се стяга около нея.

— Обичам те — изрече задъхано той, целувайки я нежно.

Тя сгуши глава в рамото му, като внимаваше да не отпуска тежестта си върху дясната му ръка. Щом смени позата си, за да придърпа чаршафа нагоре около телата им, доволната й усмивка се разшири в щастливо ухилване. Очите на Аполон бяха затворени, а на лицето му най-накрая не бе изписана болка. Беше отпуснато и спокойно. Аполон бе потънал в дълбок сън.

— Благодаря ти — прошепна тя на утихналото пространство.

— Не знам, Аполоне. Просто чувствам, че не е добре да те оставям. Памела бе застанала близо до леглото и въртеше в ръце кожената презрамка на куфарчето си. По негово настояване се бе облякла и подготвила да се върне към работата си върху вилата. В края на краищата, беше й напомнил той, на него наистина му нямаше нищо. А тя все още имаше проект за завършване.

— Всичко ще бъде наред. Имам това — той вдигна дистанционното. — И това — потупа с пръст упътването за каналите. — И ти си ми обяснила всичко за кабелната телевизия. Ще се забавлявам добре.

Памела се намръщи.

— Не забравяй телефона. Номерът ми е…

— Да, да, номерът ти е написан на листа до телефона. Сега изчезвай. Еди ще чака.

— Добре — тя се наведе да го целуне, — но се чувствам, сякаш правя нещо нередно.

— Обещавам, че довечера, като се върнеш в леглото ми, ще те накарам да компенсираш това, че си ме напуснала.

— Не искам да те напускам!

Той се засмя и после направи гримаса, потърквайки все още болезнената си ръка.

— Само те дразня, сладка Памела. Всъщност ти завиждам. Ще ми липсва работният обект днес. Напълно ли си сигурна, че няма начин да…

— Вече обсъди това надълго и нашироко с Еди. Той категорично не ти позволява да напускаш тази стая до петък за нещо повече от вечеря на терасата.

Подразненият отговор на Аполон беше прекъснат от почукване на вратата. Памела отвори и пред нея стоеше Еди, чиято масивна фигура запълваше прага.

— Мисля, че имам компромисно решение, което ще заинтересува Феб — писателят отстъпи встрани и направи царствен жест. Двама мъже внесоха в стаята малка чертожна маса, последвана от архитекта, с когото Аполон бе работил върху банята. — Ето! Ако ти не можеш да отидеш при планината, планината ще дойде при теб!

— Брад! Не трябва ли да си във вилата? — попита Аполон.

— Трябва, но същото се отнася и за теб. Чувам обаче, че една змия е решила да промени плановете ни — архитектът го потупа по рамото. После се извини, виждайки как Аполон стиска зъби от болката, причинена от рязкото движение. — Извинявай, Феб. Миналата година една гърмяща змия ухапа зет ми. Казваше, че дяволски боли и го държа на легло една седмица. — Той вдигна очи към Еди. — Може би трябва да продължим с работата утре?

— Не! Каквото и да сте намислили, уверявам ви, че ставам за работа — бързо каза Аполон.

— О, но само ако обещаеш, че няма буквално да „ставаш“ — Еди влезе в стаята. — Брадли носи плановете на банята, за да привърши с твоя помощ. Но само ако останеш на легло и продължиш да си почиваш.

— Имаш думата ми — отвърна Аполон, като вече се бе поизправил леко. Вниманието му бе привлечено от дългите гладки листи, които Брадли разгъваше и простираше на чертожната маса.

— Ела, Памела — рече Еди. — Да оставим банята на експертите. Богинята ни очаква в колата.

— Колата е нещо, което няма да ми липсва днес… — дрезгавите думи на Аполон ги последваха по коридора, щом излязоха от стаята.

— Благодаря ти, Еди — каза Памела и стисна ръката на големия мъж.

Той погледна към нея с усмивка.

— За мен наистина е удоволствие, скъпа моя. Феб не ми прави впечатление на мъж, който се чувства добре като бездейства.

— Прав си за това. Всъщност си прав за повече неща, не само за това.

Усмивката му стана тъжна и някак замислена.

— Тази сутрин изглеждаш щастлива, Памела.

— Да, наистина съм щастлива. Реших, че Семела не е съжалявала за избора си — меко каза тя.