Богинята на светлината

Единайсета глава

Аполон и останалите олимпийци бяха истински изненадани, че богинята, която спечели уж студеното сърце на Хадес, се оказа обикновена смъртна. Деметра беше разменила душите на дъщеря си Персефона и на Каролина Франческа Санторо — смъртна от съвременния свят. По този начин богинята на плодородието се надяваше да укроти безгрижната си щерка и да й даде възможност да стане по-зряла. Не беше за пренебрегване и фактът, че размяната носеше допълнителна облага — улегналата смъртна бизнес дама щеше да внесе успокояващо женско присъствие в Подземния свят. Но най-неочаквано господарят на Подземното царство се влюби безнадеждно в смъртната жена, скрита под маската на богиня.

След като се запозна с Каролина (или Лина, както я наричаше Хадес) на Аполон не му трябваше много време, за да разбере защо богът на Подземното царство е така запленен от нея. Тя беше мъдра и пълна с искряща жизнерадост, която се излъчваше като светлина от душата й.

Смехът на Лина винаги бе привличал Аполон и сега най-сетне той разбра защо. В него прозираше смъртната й душа, макар и да бе затворена временно в тялото на богинята Персефона. И в смеха на тази смъртна душа той долавяше ехо от земната радост на Памела.

— Значи тази смъртна вече те вкара в Ада!

— Каролина, не го измъчвай, моля те — Хадес се усмихна нежно на своята сродна душа.

— Отново разкриваш чувствителната си страна, любов моя — отвърна Лина с шеговития тон, който само тя можеше да си позволи с бога на Подземния свят.

Хадес изсумтя:

— Не съм чувствителен, просто разбирам много добре бъркотията, която смъртна жена може да причини в живота на един бог.

Лина демонстративно пренебрегна думите на своя съпруг и отново насочи вниманието си към Аполон. Златокъдрият бог беше съблякъл мокрите дрехи, с които дойде, и се бе загърнал в една от робите на Хадес. И докато Каролина и Хадес се излежаваха спокойно и отпиваха амброзия, Аполон не можеше да си намери място. Откакто се разчу, че смъртна жена е станала царица на Подземното царство, Аполон идваше често при тях. Тримата станаха добри приятели и богът на светлината би трябвало да се чувства добре с тях, тук беше като у дома си. Вместо това той беше като навита пружина. Крачеше неспокойно пред широкия панорамен прозорец, през който се виждаха прекрасните градини зад палата, но Аполон не обръщаше никакво внимание на великолепната гледка.

— Не разбирам защо си толкова притеснен. От това, което ни разказа, изглежда, че Памела е напълно заинтригувана от теб — каза Лина.

— Точно в това не съм сигурен! Дали е заинтригувана от мен, или причината е в проклетата сила на заклинанието за призоваване.

— Не е трудно да разбереш — засмя се Хадес. — Просто се люби с нея. Ако после не иска да те вижда, значи заклинанието я е привлякло към теб. Ако иска — значи си ти.

Аполон се намръщи. Изобщо не желаеше да изпитва обичта на Памела. Макар че Хадес е прав. Беше съвсем просто да разбере дали Памела го обича, или е привлечена от него само от заклинанието. Защо тогава само мисълта да го направи караше стомаха му да се свива?

— Страшно е, нали? — мекият глас на Лина прекъсна мислите на бога. — Това е нещо, което ние, смъртните, разбираме много добре — нарича се страх да не бъдеш отхвърлен. Но за да познаеш истинската любов, трябва да откриеш сърцето си и да му дадеш възможност да изпита истинска болка. Ще ми се да имах лесен отговор за теб, но нямам.

— Винаги ли е толкова трудно?

Лина се усмихна мило на болезненото изражение на златокъдрия бог. Седнал до нея, Хадес плъзна ръката си в нейната и за миг очите им нежно се срещнаха.

— Само когато наистина изпитваш чувства — отвърна тя.

Лицето на Аполон пребледня.

— Мислите, че мога да се влюбя в нея? — той произнесе думите така, сякаш току-що бе назовал нов вид чума.

Лина кимна, потискайки смеха, който заплашваше да изригне като вулкан. Бедният Аполон! Беше толкова възхитително изненадан!

— Опасявам се, че е възможно.

— Горе главата! — каза Хадес. — Да обичаш смъртна не е толкова ужасно нещо.

— Е, радвам се да го чуя от теб — разсмя се Лина.

Хадес само се подсмихна и я целуна по челото.

— Тя не знае кой съм! — изръси Аполон. — Мисли, че съм смъртен мъж, лекар и музикант. Навярно не е заклинанието. Може би е възможно да се влюби в самия мен. Но няма ли това да се промени, когато открие, че се преструвам на някой, който не съм?

— Не й позволявай да се отдръпне от теб — гласът на Хадес бе станал равен и мъртвешки сериозен. Ръката му стисна по-здраво пръстите на Лина, когато си спомни как почти я бе загубил заради собствената си гордост.

— Аполоне, трябва да си сигурен, че действително й показваш истинското си аз — каза Лина, подбирайки внимателно думите си. — Това е най-сложната част от любовта. Трябва да се разголиш, за да се получи. И ако успееш да го направиш, съвсем внезапно ще осъзнаеш, че не си бог, лекар или музикант, а просто влюбен мъж. Ако и тя те обича, ще го види.

— А ако не ме обича? — попита Аполон.

Лина отговори откровено:

— Ако не те обича, ще те заболи.

— Цената си заслужава — каза Хадес, вгледан в очите на любимата си. — Възможността да познаеш истинската любов си струва всякаква цена.

В отговор Лина нежно докосна лицето му с пръсти.

Аполон гледаше Лина и Хадес. Понякога те сякаш говореха помежду си на собствен, таен език. Пасваха си, като че ли бяха направени един за друг. В името на всички богове, Хадес се промени, откакто Лина се появи в живота му! Сякаш любовта към нея му разкри нов свят.

Преди мрачният бог изглеждаше печален и затворен в себе си, а сега бе спокоен, дори приветлив. Лина сякаш придаде завършеност на Хадес.

Аполон искаше същото за себе си.

— Ще го направя! — заяви той. — Ще се любя с нея! Ако е привлечена от мен само заради заклинанието, трябва да знам.

Лина си помисли, че Аполон прилича на мъж, който се подготвя за страшно изпитание. После лицето му се промени и той потърка с ръка челото си, сякаш му се щеше да изтрие притесненията си.

— Но ако не е заклинанието, как да задържа обичта й? — Аполон объркано погледна Лина. — Какво искат съвременните жени?

— Това не е никаква мистерия, Аполоне — усмихна се Лина. — Искаме същото, което искаш и ти. Същото, което иска и Хадес. Желаем някой, който да ни обича такива, каквито сме — без маски, без преструвки, без игри.

Тя стана, приближи се до златокъдрия бог и постави ръката си върху рамото му.

— Можеш ли да направиш това, приятелю? Не е като да преследваш нимфи и богини — далеч не е толкова бляскаво.

Аполон си помисли за това как светът изчезна, когато Памела се отпусна в прегръдката му и как доверието в очите й го караше да се чувства по-божествен от всички величия на Олимп. После си спомни за пронизващия страх, който изпита, когато видя как тялото й се накланя към пътя на металните машини. Ако не беше използвал своите сили, тя щеше да е смазана… убита…

Отново потърка челото си с ръка.

— Омръзнало ми е от блясък. Мисля, че избирам любовта — изтощено каза той.

— Добър избор, скъпи — изправена на пръсти, Лина го целуна с бърза, сестринска целувка. — Помисли дали да не й кажеш кой си в действителност и то възможно най-скоро. — Тя хвърли кос поглед към Хадес. — Запомни от мен — винаги е най-добре се казва истината.

— Да, да, ще го направя! — отнесен, Аполон сякаш не я чуваше. — Благодаря ви, приятели! — Той потупа Лина по ръката и отстъпи встрани, готов да се понесе обратно към своя олимпийски палат. — Може би трябва да й направя подарък… — думите му още се носеха из стаята, когато тялото му потрепна, избледня и изчезна.

— Мисля, че сърцето на бога на светлината е достатъчен дар — тихо каза Лина и въздъхна тежко.

Хадес сви рамене.

— Бижутата никога не вредят.

Памела бавно излизаше от съня. Протегна се, прегърна възглавницата и още сънена си помисли, че днес предстои да се случи нещо чудесно, но не можеше да се сети какво. Чувстваше се прекрасно. Беше си починала добре, но въпреки това тялото й бе изпълнено с някакво странно напрегнато очакване. Един слънчев лъч се промъкна през плътно спуснатите завеси и погъделичка затворените й клепачи. Навя й мисли за златни слънчеви лъчи… горещина… очи с цвета на блестящ аквамарин…

Миналата нощ… целувки в дъжда… Феб… Памела светкавично отвори очи. О, по дяволите! Как можа да забрави? Има среща с Феб в осем тази вечер. Погледа към часовника до леглото и моментално скочи. Беше почти обяд! Обикновено ставаше рано, а сега се събуди по обяд!

Е, вярно е също така, че беше и жена, която през последните няколко години избягваше мъжете и романтиката. Ясно си спомни как предишната нощ се разтопи в прегръдките на един непознат мъж. Памела притисна колене до гърдите си и усети как сърцето й бие развълнувано. Не, не беше съсухрена стара вещица — беше млада и жива жена. Снощи рискува и бе възнаградена за този риск. Сладостна тръпка премина през тялото й при спомена как се чувстваше в прегръдката на Феб. А устните му! Целувките му я изгаряха цялата! Щом целуваше толкова добре, какво ли още умееше да прави с тези прекрасни устни…

Телефонът й иззвъня и я изтръгна от еротичните фантазии.

— Здравей, Ви — каза тя, без да поглежда изписания на дисплея номер.

— Сама ли си? — попита Ви с най-добрия сценичен шепот, който успя да докара.

— Да… — Памела прехапа устни и добави, — за нещастие.

— О, не! Чуй се само, кукло!

— Ви, отново се чувствам жива! Като че ли аз съм пустиня, а той е топъл летен дъжд! И да ти призная — готова съм да го погълна жадно!

Памела въздъхна щастливо.

— Ти си шеметно пияна!

— Права си! Права си! Аз съм зашеметена от похот! Замаяна съм! И по дяволите, усещането е прекрасно! Ох, да ти кажа веднага, на висок глас и без принуда, признавам, че беше права — не спираше да чурулика радостно Памела.

— Чакай малко да се ощипя. Ох, боли! Значи не сънувам. Вече не си пияна, нали?

Памела се засмя.

— Изобщо не бях пияна. Бях само достатъчно подпийнала, за да направя каквото ми каза. И… О! Беше прекрасно!

— Моля за брутални детайли. Разкажи ми всичко!

— Отидохме до фонтаните на Беладжио. Първо слушахме една ужасно романтична ария от опера, която Феб…

— Феб? — прекъсна я Ви.

— Така се казва. Името му е гръцко… или римско… или латинско… А ти знаеше ли, че Памела на гръцки означава „всичко, което е сладко“?

— Пами, разсейваш се! Стигна до „казва се Феб и…“

— О, да! Първо слушахме ария от опера. Той знаеше думите и… Господи, беше толкова романтично… — Памела въздъхна дълбоко.

— Това вече го каза, мила, давай нататък!

— После заваля и се скрихме под едно дърво. Няма да повярваш какво се случи! Стоим си под дървото и… Ви, казах ли ти колко е страхотен?

— Концентрирай се, моля те!

— Извинявай! Докато стояхме под дървото, фонтанът отново заработи и Фейт Хил запя „Тази целувка“.

— Шегуваш се! — възкликна Ви.

— Не, не! Сериозно! И тогава го направихме…

— Изпукахте се направо на улицата!?

— Не! Не беше на улицата, а на тротоара. И не направихме това. Целунахме се!

— После отидохте в стаята ти и…

— Не! — Памела смутено прокашля и изпита налудничавото желание да прошепне останалата част от случилото се. — Той ме занесе на ръце до стаята.

— Искаш да кажеш като Рет и сладката Скарлет?

— Точно така! Бях си изкълчила глезена и валеше…

— Значи си паднала от високите токове…

— Което показва колко ме разконцентрира този мъж. Както много добре знаеш, мога да тичам по тънък лед върху осемсантиметрови токове — самодоволно каза Памела.

— Той е бил твоят рицар с блестящи доспехи — клише, което вие, необратните момичета, между другото, обожавате. И въпреки това не си се съвкупила с бедния триножник?

— Още не — отвърна Памела, почти останала без дъх.

— Още!? Значи разказът не е свършил.

— Имаме среща тази вечер. Тарарам! — завърши тя триумфално.

— Не мога да повярвам!

— Ще ти се наложи!

— Добре. Какво смяташ да правите? — Ви беше просто маниачка по срещи и затова заговори по същество.

— Мислех да отидем на вечеря — каза Памела.

— Пами, ти си във Вегас! Измисли нещо по-добро!

— Моля те, не ми казвай, че трябва да играем хазарт.

Ви въздъхна многострадално.

— Разбира се, че не ти казвам това! Но Вегас е Меката на прекрасни спектакли. Идете да гледате нещо… Нещо секси…

— Това е добра идея, но… не трябва ли да изчакам и да видя какво предлага той?

— Пами, знаеш, че съм ти приятелка, затова те моля да не се обиждаш, но сигурна ли си, че искаш още една връзка, в която позволяваш на мъжа да води парада? — тихо попита Ви.

— Не! — думата изскочи от устата на Памела, изпълнена с истински гняв. — Не искам нищо, което да наподобява преживяното с Дуейн! Вече не съм глупавото младо момиче, за което той се ожени!

— Не си била глупава, когато си го направила, Памела. Била си млада и влюбена и затова си сгрешила. Случва се и с най-добрите от нас.

— Е, с мен няма да се случи отново! — твърдо каза Памела.

— Коя част? Да си влюбена или да си млада?

Памела отвори уста, за да каже „и двете“, но после си спомни меката синева в очите на Феб и начина, по който я гледаше едновременно с интерес и желание. Спомни си и още нещо. Беше почти сигурна, че го видя в очите му — едно познато търсене, което привличаше както сърцето, така и душата й. Те бяха сродни души… Мисълта се носеше из съзнанието й като аромат на пролетни цветя.

— Вече не съм млада, Ви — каза уморено Памела. — И няма начин да се влюбя за един уикенд.

Върнел се засмя:

— Продължавай да си го повтаряш, Пами.

Памела се намръщи.

— Тръгвам. Трябва да свърша много неща преди срещата.

— Като например…

— Като например да скицирам онзи ужасен фонтан и да изпратя скиците на фонтанените момчета. — Памела и Ви наричаха „фонтанени момчета“ двамата братя собственици на голяма компания за продажба на фонтани, която „Руби Слипър“ бе използвала няколко пъти, за да им изпълни поръчки за различни детайли. — Тук съм, за да работя, помниш ли?

— Мислех, че Фауст иска да се помотаеш и да попиеш атмосферата на Форума през уикенда.

— Това не означава, че трябва напълно да пренебрегна работата си. Което ми напомня — днес ще се виждаш ли с госпожа Греъм?

— Разбира се, имам среща с лудата коткарка, за да обсъдим цвета на жалузите. Моли се за мен!

Памела се засмя:

— Ще запаля и свещ за теб, ако трябва.

— Добре, стига сме говорили за работа. От теб се очаква да се помотаеш, а не да работиш.

— Със сигурност съм попила достатъчно безвкусна псевдоримска атмосфера. Колкото по-скоро се захвана с тази досадна работа, толкова по-скоро ще я свърша.

— Фантазия и забавление, спомняш ли си? — каза Ви.

— Върнел, довечера излизам с прекрасен непознат, наречен Феб. Това не е ли достатъчно забавна фантазия за теб?

— Ако вложиш в проекта малко от този дързък подход, без да губиш чувството си за хумор, мисля, че ще имаш идеалната рецепта за успех както с Е. Д. Фауст, така и с Феб. Забавлявай се и с двамата, Пами!

Забавление… Личният й живот определено не беше забавление. Чувстваше се комфортно и сигурно, но чак да се забавлява… да бъде щастлива… или поне радостна… Не! Може би дори и работата вече не я забавляваше. Памела със сигурност харесваше това, което прави, но кога за последен път се възхити или зарадва при приключването на някой проект? Не можа да си спомни… Тази мисъл я вцепени.

— Пами? Там ли си още? — попита Ви.

— Да, просто се замислих.

— Какво ще кажеш да отделиш на фонтана един час, след като се обадиш на рецепцията и уредиш билети за спектакъла — предложи Ви.

— Добре, права си, съгласна съм — отстъпи накрая Памела.

— И утре искам пълен отчет!

— Ще го получиш!

— Чао-чао, птичке! — закачи я Ви, преди да затвори телефона.

Памела потърка очи, за да прогони съня. Дано наистина има какво да разказва на следващия ден. След това, преди да е променила мнението си, набра девятката на рецепцията.

На второто позвъняване вдигна жена, която звучеше изключително експедитивно.

— Да, госпожице Грей. С какво мога да ви помогна?

— Бих искала довечера да гледам някой добър спектакъл — Памела спря и пое дълбоко въздух. — … еротичен спектакъл, но не вулгарен — завърши бързо.

— Разбира се, че не, госпожо. Горещо ви препоръчвам спектакъла, който се играе в момента в „Ню Йорк, Ню Йорк“11. Той е продуциран от същата компания, която направи „Цирк дьо солей“. Чували ли сте за него?

— Да, гледах „Цирк дьо солей“ в Денвър.

— Отлично! Новият им спектакъл се казва „Зуманити“. Еротичен е, но е направен с вкус. Аз самата го гледах и много ми хареса. Всъщност билетите за спектакъла са разпродадени отдавна, но хотелът с удоволствие, ще направи всичко възможно, за да ви осигури билети. Разчитайте на нас!

— Прекрасно — каза Памела с облекчение, че всичко стана толкова лесно.

— Колко билета бихте искали да ви осигурим?

Широката усмивка на Памела премина по телефонната линия.

— Два, моля.