Богинята на светлината

Двайсет и осма глава

Аполон разбра, че се е случило нещо ужасно още преди да види змията. Памела замръзна насред изречението си и във внезапно настъпилата тишина той чу смъртоносния звук на змийското предупреждение. Действията на бога бяха несъзнателни. Хвърли се напред с вдигната ръка, концентрирайки всичките си безсмъртни сили върху унищожаването на заплахата за любимата му.

Нищо не се случи. Той се прокле за това, че е слаб, безсилен бог. Не! Не беше безсилен! Просто сега бе само един мъж. И точно като мъж трябва да защити Памела. Възможно най-бързо и тихо, той застана зад нея. Змията се бе свила в огромен възел от гняв. Триъгълната й глава стърчеше заплашително, а очите й бяха втренчени в ръката на Памела, която бе достатъчно близо, за да я ухапе.

— Щом се придвижа напред, отскочи встрани — каза Аполон с тих, спокоен глас.

Тракането на змията се усили и Памела отвори уста, за да възрази, да го предупреди да се махне, да изкрещи… Но беше прекалено късно. Аполон я избута встрани и със свръхчовешка скорост посрещна ухапването на влечугото. Памела изпищя, като видя как змията забива зъби в ръката му. Богът на светлината изръмжа някакво древно проклятие, сграбчи змията с другата си ръка и разби главата й в скалистата издатина. Изригна фонтан от кръв, но въпреки това богът на слънцето не бе удовлетворен. Той удряше змията отново и отново в камъка, докато накрая запрати безжизненото й тяло през ръба на скалата във вира, който гостоприемно я погълна.

Аполон пое жадно въздух и извъртя рязко глава, за да види къде е Памела. Тя стоеше приведена недалеч, а очите й бяха разширени от ужас.

— Нарани ли те? Не… — тя хвана главата си с ръце.

Аполон изпита вълна на облекчение, точно преди болката да го пререже и да го свали на колене. Ръката му! Дори не бе усетил ухапването на змията, заслепен от ярост и необходимостта да предпази Памела. Аполон обърна пламтящата си длан. Между китката и палеца му се виждаха две кървави следи от зъбите на змията. Те бяха като център на ужасяващата болка, която се разпростираше нагоре по ръката му, а оттам и по цялото му тяло.

— Дай да видя — Памела коленичи до него и се пресегна към кошницата за пикник.

Лицето й бе бледо и ръцете й трепереха, но гласът й беше твърд. Той й подаде ръката си, при което дъхът й спря.

— О, господи! Знаех си, че те е ухапала. — Тя вдигна поглед към лицето му. — Какво усещаш?

— Огън — кратко отговори той. С изненада откри, че продължава да се бори за всяка глътка въздух. Опита да се засмее, но смехът му приличаше повече на стон. — Чувствам се така, сякаш ръката ми гори.

— Ще се оправиш! Ще се оправиш! Ето, седни и се облегни на скалата. — Памела му помогна да опре раменете си в гладкия камък, а той почти падна върху подкосените си крака. През цялото време Памела си повтаряше, че трябва да запази спокойствие, че не бива да изпада в паника.

— Стой седнал с изправен гръб — тя внимателно постави ранената ръка на бедрото му, с дланта нагоре, докато се опитваше отчаяно да си спомни всичко, което някога бе чувала за ухапвания от отровни змии. Неотдавна Ви я беше накарала да прочете една статия за мерките за безопасност при туризъм. „Мисли!“, каза си тя.

— Постарай се ръката ти да остане под нивото на сърцето — обърна се Памела към Аполон, който кимна леко.

Тя насочи цялото си внимание към кошницата.

— Къде е проклетият телефон! — процеди през зъби, на които все още им се искаше да тракат. — А! — постигнала победа, бързо натисна звезда шейсет и две. — Хайде… хайде… — мърмореше си тя. Погледна обратно към съдържанието на кошницата и издърпа двете бутилки с вода. Докато говореше по телефона, отвъртя капачката на едната и я подаде на Аполон. Той пресуши половина на една глътка.

— Да, аз съм Памела Грей. Гост съм на Е. Д. Фауст. Помощникът ми и аз сме на върха при вира на каньона Фърст Крийк и него току-що го ухапа гърмяща змия — тя говореше бързо и ясно, сякаш не бе на ръба на паниката.

— Първо, сигурна ли сте, че е била гърмяща змия, госпожо? — попита диспечерът със спокоен, професионален тон.

— Да, сигурна съм! Триъгълна глава, матово кафяво тяло, трака.

— Веднага изпращам екип за спешна медицинска помощ, Памела.

Тя чуваше звуците от високоговорителите на диспечерския радиоприемник. После диспечерът започна да изстрелва конкретни въпроси към нея.

— Къде е ухапването?

— На дясната ръка, между палеца и китката.

— Погрижете се да седне или да легне на земята и ръката му да е под нивото на сърцето.

— Вече го направих.

— В съзнание ли е?

Памела погледна Аполон в очите.

— Да — отговори тя.

— Много силна болка ли изпитва?

— Да, казва, че усещането е като огън — гласът й се промени.

— Памела, много е важно да се погрижите той да е спокоен. Не му позволявайте да изпада в паника. Трябва да остане в покой.

— Разбирам.

„Овладей се!“, заповяда тя на себе си. Ако се сринеш, няма кой да му помогне.

— Добре. Имате ли вода?

— Да.

— Измийте раната, но внимавайте да не движите дланта или цялата му ръка твърде много.

— Ще го направя сега, почакайте. — Тя остави телефона на земята и грабна втората бутилка вода. — Идва помощ, но ухапаното място трябва да се измие веднага. Надявам се да не боли. Трябва да стоиш възможно най-кротко, така че дори да боли, опитай се да не отскачаш.

— Направи каквото е нужно. Няма да се дърпам.

Щом тя хвана нежно ръката му в шепата си, той затвори очи. Докато миеше раната и водата се стичаше по дълбоките следи от змийски зъби, единственото движение на Аполон бе издигането и спадането на гръдния му кош.

Памела избърса обагрената в кръв вода от ръцете си в късите си панталони и вдигна телефона.

— Готово. Какво друго?

— Махнете всички пръстени, гривни или часовник от ръката му.

— Не носи нищо.

— Добре. Сега единственото, което можете да направите до идването на помощта, е да поддържате духа му и да не му позволявате да изпада в паника.

— Не трябва ли да направя турникет или нещо подобно?

— Не, ухапването е твърде близо до ставата на китката. Сега е по-важно да поддържате спокойствието му и да се уверите, че не губи телесна топлина. Не му позволявайте да заспива. Може да има ускорен пулс и затруднено дишане. Може също така да получи пристъпи и дори да изпадне в безсъзнание. Отровата на гърмящата змия е изключително болезнена. Имайте готовност да реагирате на болката.

— Кога ще пристигнат парамедиците? — беше й трудно да говори, заради страха, който стягаше гърлото й.

— След по-малко от двайсет минути. Запазете спокойствие, Памела. Ухапването от гърмяща змия е сериозен инцидент, но не е задължително фатален.

Думата „фатален“ прониза с нож сърцето й.

— Аз, аз усещам… — заговори Аполон, но думите му секнаха, наклони се встрани и затвори очи.

— Трябва да затварям — каза Памела на диспечера, хвърли телефона и отиде при Аполон. — Не! — тя отново го изправи и го подпря на голямата скала. — Не може да припадаш! — Докосна лицето му. Кожата му беше гореща. — Не ме изоставяй!

Очите му припърхаха още веднъж и се отвориха. Мигаше бързо, сякаш му бе трудно да фокусира лицето й.

— Памела… — промълви отпаднало Аполон.

— Аполоне, остани с мен! — отвърна тя. После бръкна в кошницата, измъкна една от ленените кърпи, навлажни я с малко от останалата вода в бутилката и нежно избърса потта от лицето му.

— Хубаво е — промърмори той, — хладно, приятно… — Направи гримаса, защото още една вълна от разтопена лава се надигна в ръката му. — Значи ето какво е да се изгориш. Не е ли ирония, че се случва с мен? — изрече той задъхано.

— Всичко ще бъде наред! — отвърна Памела, бършейки челото му. — Парамедиците ще бъдат тук всеки момент. Ще донесат противоотрова. Ще бъдеш добре! Трябва да бъдеш добре!

Аполон примигна отново, опитвайки се да проясни погледа си.

— Ти плачеш!? — Незасегнатата му ръка понечи да избърше сълзите от бузите й, но падна безсилно встрани. — Не плачи, сладка Памела. Вече ти казах, че гръцкият подземен свят е необикновено и прекрасно място. Както и ти, моя сродна душа, си необикновена и прекрасна жена.

— Не говори за подземния свят! — Нови сълзи се затъркаляха безшумно по лицето й. — Не можеш да умреш. Ти си Аполон, богът на светлината!

— В този миг богът на светлината е смъртен мъж — той замълча. Беше му трудно да говори. Огънят в ръката му се разпростираше бързо. Усещаше как впива нокти нагоре по рамото и се разлива като горещ катран в гърдите му.

— Памела, чуй ме. Хадес ми е казал, че сродните души винаги се откриват. Живот след живот в кръговрата, те се връщат заедно. Помни това…

Пламъкът в гърдите му сякаш избухна и лицето му се сви от болка. Сгърчвайки се, Аполон затвори очи и се плъзна в черна бездна.

— Не! — извика Памела.

С ръце, които трепереха толкова силно, че едва ги контролираше, тя докосна лицето му. Само секунди по-рано беше горещо, а сега бе студено и влажно. Тя потърси пулса му и не го откри. Не! Не може да става така! Памела стана, отметна глава назад и изкрещя яростно към небето:

— Зевсе! Синът ти умира! Къде си? Спаси го! Отвори проклетия си безценен портал и го прибери вкъщи! Какъв баща си ти?

Въздухът над нея внезапно затрепери и тогава, като гънка от невидима завеса, която се отваря, част от небето се отвори и един млад мъж излезе оттам и закръжа над нея. Носеше къса туника, която много приличаше на туниката на Аполон от нощта, в която се бяха срещнали и златисти сандали с позлатени крила, които пърхаха при петите му. Същите крила имаше на шлемоподобната му шапка, както и на кристалния жезъл в ръцете му. Късата му къдрава коса беше руса, а красивото му лице изглеждаше леко развеселено.

— Какво? Да не би внезапно да остана без думи сега, когато пищенето ти всъщност разбуди Олимп?

Памела присви очи, разпознавайки същия арогантен тон, който бе чувала безброй пъти в гласа на Артемида.

— Първо го спаси — поиска тя. — После ме тормози колкото си искаш.

Богът повдигна учудено вежди.

— Съзнаваш ли с кого разговаряш, смъртна?

— Да! — тя изплю думата в безсилието си. — Летящите ти сандали показват, че трябва да си Хермес. Говори по-късно! Сега го спаси!

Хермес изпухтя с негодувание:

— Нахалница! — богът хвърли поглед към неподвижното тяло на Аполон и поклати глава с отвращение. — Предполагам, че сигурно той те разглезва.

Памела искаше да впие пръсти около врата му.

— О, няма нужда от толкова страстна демонстрация на загриженост. Зевс няма да позволи Аполон да умре.

Докато говореше, Хермес махна с кристалния си жезъл към Аполон и върху тялото му се изсипа светлина като фойерверк за четвърти юли. В мига, в който първата искра го докосна, Аполон пое дълбоко въздух и гърдите му се надигнаха, а очите му се отвориха. Той се огледа с очевидно объркване, но щом погледът му попадна на Хермес, се намръщи.

— О, знам, знам! — рече кръжащият бог. — Очакваше Хадес, Харон или някой друг, също толкова мрачен.

— Обяснил съм ти, че Хадес ми е приятел. Внимавай как говориш за него — гласът на Аполон звучеше пресипнало, сякаш се мъчеше да говори с болно гърло. — Какво правиш тук, Хермес?

— Стоя неоценен — Хермес поклати деликатно пръсти към Памела. — Твоята смъртна изкрещя на Зевс. Очевидно ти умираше. — Той въздъхна с отегчен вид.

— Зевс те е изпратил? — попита Аполон.

— Разбира се, че ме изпрати Зевс! Баща ти е ядосан на теб и на възхитителната Артемида, но няма да позволи да умреш.

Коленете на Памела внезапно отмаляха и тя седна на земята до Аполон, който машинално я притегли близо до себе си. Прииска й се да заридае облекчено при силата, която почувства в обгърналата я ръка.

Хермес гледаше как Аполон показва явната си привързаност към смъртната жена. Стигна до извода, че богът на светлината има много повече грижи на главата си от гнева на своя баща. Когато един бог обича смъртна, винаги има цена, която се плаща.

— Трябва да знаеш, че Зевс не възнамерява да те остави да умреш, но е решил, че се нуждаеш от урок за неподчинението си. Твоята рана няма да те убие, нито ще увреди истински тялото ти, но баща ти ще те остави да усещаш болката от отровата. Цялата болка от отровата! — завърши той радостно.

— Хермес, не е зле да помниш, че съм лишен от безсмъртните си сили само временно — пресипналият глас на Аполон бе станал равен и опасен.

— Очевидно временно си останал и без чувство за хумор — намуси се Хермес. — Все пак, още не съм предал цялото послание на Гръмовержеца. Зевс ще отвори портала по залез-слънце в петъка на смъртния свят. Очаква ти и сестра ти да се явите пред него веднага след това. Споменах ли, че нашият върховен повелител не е доволен?

— Скритите игри на Бакхус бяха причина да останем впримчени тук. Върни това съобщение на баща ми и му кажи, че Артемида и аз с удоволствие ще се изправим официално срещу бога на виното и неговите злодеяния в Голямата зала.

Хермес завъртя бледите си очи.

— Зевс знае всичко за Бакхус и за некадърния му план да внесе божествен безпорядък в модерния свят, в опит да запази смъртното царство за себе си. Затова е решил порталът към Лас Вегас да бъде затворен. Завинаги. А дебелият Бакхус ще бъде прокуден от съвременния свят за наказание.

Аполон стисна зъби при пулсиращата болка в тялото си и изрече рязко:

— Зевс затваря портала? Не, не може. Това би означавало…

— Това би означавало — спокойно го прекъсна Хермес, — че до петък трябва да решиш дали искаш твоята малка смъртна да дойде с теб на Олимп. Освен ако — той разтегли думата, потупвайки слепоочието си, правейки се подигравателно, че размишлява — не предпочиташ да останеш тук като смъртен мъж. — Хермес издаде цъкащ звук. — А не изглежда сякаш смъртността ти понася. — После висящият във въздуха бог се ухили пакостливо и изтупа ръце, сякаш току-що се бе отървал от досадна задача. — Е, доставих моето малко съобщение и направих доброто си дело за деня. Носи се слух, че Афродита организира хазартно парти и възнамерявам да загубя много от нея.

С отмятане на фините си китки летящият бог изчезна обратно през гънката в небето.

Като притискаше пулсиращата си ръка близо до тялото, Аполон смени позата си, за да вижда лицето на Памела. Бузите й все още бяха влажни от сълзите.

— Бих искал да не плачеш, сладка Памела. Всичко е наред!

— Истината ли казваше? Наистина ли ще бъдеш добре? — попита Памела, докато бършеше мокрото си лице.

— Хермес е пратеник на Зевс. Маниерът му е язвителен, но думите му са верни.

Тя се отпусна с облекчение до него. После изведнъж се изправи, пое лицето му в ръцете си и го целуна страстно. Без да обръща внимание на изпепеляващата болка в тялото си, той отвърна на целувката й, притискайки я плътно до себе си, за да усети меката извивка на гърдите й.

— Никога повече не ме плаши така! — прошепна Памела. Започна да го целува отново, но се дръпна рязко встрани, щом чу хрущенето на обути в ботуши крака, които се изкачваха бързо по пътеката. Памела оправи ризата си и прокара ръка през късата си коса. — Предполага се, че трябва да се грижа за твоето спокойствие.

Аполон успя да докара доста правдоподобна усмивка.

— Чу Хермес. Отровата не може истински да ми навреди. Така че можеш да ме целуваш или каквото и да е друго, колкото искаш.

— Може и да се възползвам от това, господин бог на светлината, но по-късно. Всичко по реда си.

Памела се изправи и извика надолу към пътеката:

— Насам! Тук сме!

— Да, госпожо! Идваме! — отговори нечий глас.

Тя погледна отново към Аполон. Проклетата му ръка беше червена и подута.

— Мисля, че ще е малко трудно да им обясним как отровата не те е убила, а само ти причинява дяволска болка.

Хубавото лице на Аполон се изкриви, когато още една огнено гореща вълна от болка затуптя нагоре по ръката му.

— Не боли дяволски! Боли сякаш мътните са го взели!