Дванайсета глава


Памела се размърда леко и сви крака под себе си, изцяло погълната от скицирането на фонтана. Е, нейната версия на фонтана. Запази формата на детелина, но намали леко размера и махна ужасните статуи на Артемида, Аполон и Цезар. Замени ги с красиви спираловидни форми, които напомняха вълни. В центъра на всяка от формите изрисува риба, от чиято уста бликаше вода. Памела погледна надутата централна фигура на фонтана и въздъхна тежко. Независимо как щеше да „ремонтира“ това гигантограмадно нещо, по никакъв начин не можеше да направи Бакхус приемлив — особено ако Еди продължава да настоява той да е анимиран. Пръстите й, които до този момент сякаш прелитаха по страницата на скицника, забавиха движението си. Тя бавно очерта постамента на централната фигура, но мястото, където седеше Бакхус, остана празно. Би могла да опита да убеди Еди да сложат нещо не толкова… Памела погледна намръщено статуята… нещо не толкова дебело и противно.

Хвърли поглед на часовника си — три и трийсет. Оставаха четири часа и половина до срещата й с Феб. Имаше достатъчно време да си вземе фотоапарата и да направи снимки на колоните, както и да направи бележки за цветовете и текстурите. Всичко това ще й е необходимо в понеделник, когато най-сетне ще се види с Еди в дома му. Но вместо да се концентрира върху работата, умът й бягаше в мисли за удоволствия. Позлатата на натруфените колони й напомняше за златистата коса на Феб. Сега, когато не бе нужно да се концентрира, за да скицира фонтана, съзнанието на Памела отново се завъртя около него. Фалшивото небе, по което се носеха пухкави облаци, й напомни за очите му. По дяволите, дори безвкусната статуя на Аполон някак си започваше да прилича на него.

Сякаш Феб е грееща лампа против насекоми, а тя — поразен от любов комар. Обсебена е! Памела не се съмняваше в това, но с истинско огорчение осъзна, че всъщност не я интересува. Напротив, имаше усещането, че разгръща изключително хубава книга, че сякаш се разхожда из нечий чужд свят и се наслаждава на всяка секунда, прекарана в него.

Усмихна се самодоволно и много, много сладострастно. Може би трябва да поиграе на рулетка или на някой от автоматите — определено се чувства късметлийка днес.

Сякаш в отговор на мислите й, някаква стройна млада жена приближи грациозно фонтана, увлечена във въодушевен разговор с приятелката си.

— Какъв невероятен късмет имахме? О, господи! Представяш ли си, да попаднем на годишната разпродажба в „Шанел“!

Разпродажба в „Шанел“? Памела наостри уши.

— Щях да припадна, като видях колко е ниска цената на онази рокля.

Двете жени минаха весело край пейката на Памела, като не спираха да се смеят и да размахват доволно пазарските си чанти.

„Това е пръстът на съдбата!“ — усмихна се на себе си Памела и погледна още веднъж към грозния фонтан. Или пък е дар от боговете? Но каквото и да е, ще си купи прекрасна рокля от „Шанел“ и ще я облече довечера. Случаят си заслужава — отива на еротично шоу със страхотен мъж и дори може би ще прави секс с него. При тази мисъл в стомаха й запърхаха хиляди пеперуди.

Добре, де, да забравим последното. Изпреварваше малко събитията. Памела си пое въздух бавно и дълбоко.

Но защо пък не… Е, поне можеха да се понатискат малко след шоуто… бавно и сладострастно да опознаят контурите и извивките на телата си… да, опипването не беше изключено…

Памела затвори скицника и го сложи в коженото куфарче.

Точно така — червена! Непременно ще си купи червена рокля, която разкрива по-голяма част от краката й… Може дори да си направи педикюр… Да, ще си направи педикюр! Червените нокти на краката са абсолютно задължителни за тази вечер. Тананикайки си тихо, Памела се отправи към моделиерския рай.

Бакхус барабанеше нервно с пръсти по масата. Нещата не вървяха по план!

— Още една текила! — изръмжа той на минаващата край него сервитьорка. Момичето се сви под парещия от гняв поглед на бога, забърза панически към бара и пътьом като ослепяла се блъсна в няколко стола. Бакхус почти веднага съжали, че изля гнева си върху това невинно създание. Вярно е, че младите олимпийци го изваждаха от равновесие, но беше абсолютно неприемливо да си го изкарва на невинни хора в царството си.

А това тук все още е неговото царство!

Сервитьорката се появи с чаша текила.

— Съжалявам, сър, извинете ме, че ви накарах да чакате за питието си!

Бакхус се усмихна мило и докосна леко ръката й. Божествената магия премина в тялото на момичето. Ужасеният й поглед изчезна, младите й бузи поруменяха, а устните й се разтвориха в съблазнителна усмивка.

Как изобщо можа да си помисли, че този непознат мъж е дебел, неприятен и ядосан? Сервитьорката като хипнотизирана не сваляше очи от Бахус. Всъщност беше много приятен. И не беше дебел. Беше просто едър мъж. Но тя харесва едрите мъже. Наистина ги харесва! Гореща вълна от пръстите му премина и се разля по цялото й тяло. Всяко нервно окончание в нея сякаш се наостри и се разтвори в сластна готовност, желанието — плътно, тъмно и главозамайващо — пропълзя по нея и тя усети как краката й омекват. Загледа се втренчено в тъмните очи на мъжа пред себе си, наведе се към него и изпита непреодолимо желание да усети как ръката му се плъзга по краката й…

Бакхус се изкикоти и погали стегнатата плът на младата й ръка.

— По-късно тази нощ ще дойдеш в апартамента ми. Достатъчно е само да помислиш за мен и желанието ти ще те доведе в правилната стая.

Едва след като се увери, че заповедта му е добре посята в подсъзнанието й, той спря да докосва ръката й.

Тялото на сервитьорката потрепери от удоволствие.

— Да — едва успя да изстене тя.

— Сега изчезвай! — Бакхус леко махна с ръка и сякаш було се вдигна от очите й.

Момичето примигна и му се усмихна колебливо.

— Искате ли да ви донеса още нещо, сър?

— Може би по-късно — отвърна той.

Сервитьорката се отдалечи бавно, все още замаяна от преживяното. Бакхус огледа закръглените й задни части и остави фантазията си да рисува как това младо тяло, напълно отдадено и разтворено, ще лежи под него по-късно тази вечер. О, да, щеше да е възхитително — тази млада жена щеше да е напълно влюбена в него. Той е бог! Няма никакъв проблем да си осигури обожанието й. Съвременните смъртни имат нужда да боготворят някого. Всъщност прави услуга на младата жена, внасяйки опияняващата магия на виното и плодовитостта в иначе скучния й живот.

Но той бе единственият бог, който има право да използва силата си сред смъртните. Лас Вегас е негово откритие! НЯМА ДА СПОДЕЛЯ СВОЕТО ЦАРСТВО С НИКОГО! Особено със златокосите близнаци. Откакто се помни ги ненавижда и двамата, заради тяхното съвършенство и безгрижна надменност към всичко. Ето и сега! Не се задоволиха да останат в Цезар Палас и да играят хазарт заедно със смъртните. И не само това! Дори се добраха до неговото специално място — фонтана на Форума.

Вярно е, че той освободи безсмъртната си сила с помощта на нимфите. Искаше да шокира близнаците. Нарочно избра потиснатата дребна смъртна и я накара да изпие точно толкова вино, колкото трябва, за да задвижи онзи низ от събития, който позволи призоваването да бъде изпълнено. Познаваше нрава на Артемида — всички на Олимп го познаваха — и беше сигурен, че богинята ще направи всичко възможно, за да предотврати призоваването. И тогава, опитвайки се да спрат него, Бакхус, златокосите близнаци щяха да разкрият безсмъртната си същност пред съвременния свят. Какъв опияняващ спектакъл щеше да се получи! Разбира се, гневът на Зевс също щеше да е невъобразим, но след разчистването на буреносните облаци от Олимп Бакхус щеше да се промъкне през забравения портал и щеше отново да е сам във великолепния си Лас Вегас. Отново щеше да властва над него без ограничения, които спъват желанията му и без правила, които да следва.

Но нито един от близнаците не прекъсна призоваването и смъртната обвърза Артемида да изпълни желанието на сърцето й. Аполон започна да ухажва смъртната жена! Бакхус гледаше как двамата се умилкват един около друг през останалата част от вечерта. Богът на светлината, незнайно защо, не използва безсмъртните си способности, за да прелъсти жената.

Гневът бързо набираше скорост в Бакхус. Всъщност, Аполон изобщо не се нуждае от безсмъртните си сили, за да съблазни някоя жена. Той притежава мускулесто, златисто тяло с мъжествена красота, която далеч надхвърля смъртните стандарти. Той има всичко това по рождение, без да вложи и капчица усилие, за да го постигне. Не е честно! Никога не е било честно!

За да провали малката романтична срещичка на Аполон, Бакхус придума пустинното небе да изпрати дъждовна буря, но планът му се провали. После бутна нищо неподозиращата смъртна под гумите на фучащите коли, като закачи тока й за тротоара. Тя трябваше да се струполи сред движението на улицата, а златокосият бог — да се издаде, докато се опитва да я спасява. Аполон обаче успя да предотврати нещастието, без смъртните във Вегас да разберат, че сред тях има могъщ бог. Това вече беше непоносимо!

Той, Бакхус, няма да търпи друг бог да заема мястото му!

Тогава Бакхус си спомни страстната целувка между Аполон и смъртната, спомни си и начина, по който богът на светлината носеше жената под дъжда. Изглежда именно тя поддържа интереса на бога към Лас Вегас. Кой може да каже колко време Аполон ще се забавлява да си играе с нея? И какво ще стане, ако, след като се отегчи от тази смъртна, Аполон открие, че е развил вкус към съвременните жени? Бакхус определено го разви. Той хвърли гневно чашата с текила зад гърба си. Не! Това никога няма да стане! Той няма да позволи на Аполон да прелъстява неговите смъртни!

Но как да се отърве от бога на светлината? Това никак няма да е лесно. Явно Аполон не възнамерява да се разкрие като бог и да предизвика гнева на Зевс, нито пък заедно с неговата сестра близначка бързаха да кажат на баща си за ритуала по призоваване, който Бакхус изпълни. За нещастие беше ясно, че Аполон се наслаждава истински на прелъстяването на смъртната. Бакхус скръцна със зъби. Е, може да вини единствено себе си за това развитие на събитията. Значи пак той трябва да намери начин да вгорчи насладата на Аполон във Вегас.

На Бакхус му се искаше да крещи от ярост. Как е възможно Аполон да не е заслепен и запленен от Лас Вегас? Това е място за забавление, достойно за богове и Аполон има властта да съживи спящата му магия, така както я има и Бакхус. Ха! Лицето на Бакхус се изкриви в презрителна усмивка. Искаше му се да види как Аполон оцелява във Вегас без свръхестествените си сили. Щеше да е като дете, изгубено в тъмна гора. Аполон се смята за много по-висш от Бакхус, но не познава съвременния смъртен свят — няма неговите запаси от пари, луксозния му многостаен апартамент и широките му познания за това как да манипулира смъртните, за да се подчиняват безпрекословно на волята му.

Изведнъж Бакхус изправи тялото си на стола, който беше твърде тесен за размерите му. Точно така! Ако измисли начин Аполон да пропусне затварянето на портала утре вечер, великият бог на светлината ще остане в капана на смъртния свят за цели пет дни, на всичкото отгоре лишен от страховитите си способности. Щеше да бъде слаб… безпомощен… и окаян! И когато порталът се отвори отново, щеше да се радва повече от всичко на света да си иде на Олимп и никога вече да не се връща тук. После е само въпрос на време омразата на бога на светлината към тукашния свят да се предаде и на останалите сноби олимпийци.

Точно това трябва да направи! Аполон ще бъде уловен в Лас Вегас без силите си. Бакхус се усмихна доволно.

Загрузка...