Богинята на светлината

Тринайсета глава

— Дрехите определено са доста странни, повелителю, но въпреки това намираме тялото ви за привлекателно в тях — избърбори русокосата нимфа с прелъстителен, звучащ като музика, глас. Групичката нимфи, която се събра около Аполон след излизането му от съблекалнята, изгука в съгласие.

Аполон огледа отражението си в голямото огледало с богато украсена рамка. Предната нощ, след като се разделиха с Памела беше толкова разсеян, че забрави да вземе дрехите си от магазина на „Армани“. Тази сутрин обаче срещата с Памела бе първото нещо, което изплува в още сънения му ум. Заедно с мислите за нея в съзнанието му нахлуха и въпросите какво да облече и къде да отидат. Модерните му дрехи бяха похабени от дъжда. След внимателен оглед на измачканата риза, той се зачуди как съвременните мъже се справят с постоянната необходимост от нови дрехи. Сигурно това обяснява поне отчасти изобилието от магазини, предлагащи всякакъв вид облекло. Сигурно отнема доста време да си осигуриш подходящо облекло в царството на Лас Вегас. Но Аполон беше бог. Нямаше желание да губи време в безкрайно купуване на дрехи, затова направи същото, което правят и много смъртни. Изпрати няколко нимфи да изпълнят поръчките му. Богът внимателно махна една малка власинка от ризата си с цвят на масло. Ризата бе в същия стил като тази, която дъждът съсипа. Имаше почти невидими светлосини нишки, втъкани изкусно в плата. Панталоните бяха от висококачествен лен, с един тон по-тъмни от ризата. Когато става дума за стил и цветове помощта на нимфите беше незаменима. Пастелните тонове, които бяха подбрали, напомняха на първите меки слънчеви лъчи, примесени с розовеещата синева на утринното небе.

— Отличен избор! — Аполон се усмихна одобрително към нимфите, които захихикаха и запърхаха при тази похвала.

Най-дръзката от нимфите — прекрасна кестенява дриада, с която Аполон бе имал страстна авантюра преди няколко века — се приближи грациозно към него. Отметна назад дългата си до кръста коса, така че пред него се разкри полупрозрачната й роба, под която се очертаваше едно съвършено тяло. Зърната на гърдите й бяха потъмнели. Очите на Аполон се насочиха инстинктивно натам, при което зърната й щръкнаха още по-съблазнително.

— Защо не останеш с нас, господарю? — измърка тя, прокарвайки вещи ръце по тялото си. — Можем да те забавляваме много по-добре от всяка смъртна жена.

— Така е — приближи се и друга нимфа. — А и няма да имаш нужда от никакви дрехи за забавлението, което ще ти предложим.

Останалите нимфи се засмяха прелъстително и започнаха импровизиран танц около любимия си бог. Те се усмихваха към него в открита подкана и го примамваха със своята безсрамна сексуална прелест.

Аполон ги гледаше, развеселен и поласкан от тази демонстрация на обич. Знаеше, че е любимец на малките полубожества. Те бяха прекрасни, еротични цветя, които лесно можеше да набере всеки път, когато поиска. Но в момента не се блазнеше от сексапила им. Ако нимфите бяха цветя, то Памела беше земята — чувствена и тучна. Това, което искаше най-много сега, бе да се зарови в богатството й.

— Може би някой друг път, красавици мои — отвърна Аполон.

— Изчезвайте! — откъм вратата проехтя остър женски глас. — Богът на светлината е зает тази вечер.

Нимфите се изнесоха бързо от стаята, поглеждайки гневно към Артемида.

— Не беше нужно да ги обиждаш — отбеляза Аполон, като прокара пръсти през косата си.

— Да кажем, че точно сега съм малко разсеяна и имам други неща на главата, освен меденосладките чувства на нимфите. Например, в момента съм прикована към една смъртна жена с вериги, които биха се сторили тежки и на Прометей.

Аполон се засмя.

— Не може да е чак толкова зле.

Лицето на сестра му остана напрегнато и сериозно.

— Усещам тежестта на нуждата и желанието й. Повярвай ми, и двете са огромни!

При тези думи на сестра му смеха му секна.

— Случило ли се е нещо с нея? Добре ли е?

— Глупавата смъртна е съвсем добре. Просто е изпълнена с похот, желание и очакване. Смазващо е!

— Памела не е глупава — промърмори Аполон, изпълнен с чувство на облекчение. Тя беше добре, нищо лошо не й се е случило… нищо, освен силното желание по него.

— Надявам се нелепата усмивка на лицето ти да показва, че довечера смяташ да вкараш смъртната в леглото си и да ме отървеш от бремето на нейното призоваване.

— Такова е намерението ми — отвърна Аполон и не си направи труда да престане да се усмихва широко. В името на всичко свято, той беше щастлив!

— Изключително доволна съм да го чуя — Артемида му хвърли раздразнен поглед.

Аполон хвана сестра си за ръка, докато вървяха към голямата зала за пиршества на Олимп, където се намираше порталът към съвременния свят.

— Благодарих ли ти, че ме накара да посетя царството на Лас Вегас?

— Със сигурност никога не съм искала всичко това да се случи — Артемида се почувства длъжна да отвърне на усмивката на брат си. — Макар да усещах, че имаш нужда от разнообразие.

Аполон не промълви и дума, докато не стигнаха портала. Щом се изправиха пред него, той я погледна с очи, чийто израз Артемида не успя да разтълкува.

— Ти ми даде нещо много повече от разнообразие, сестро.

Артемида прикри смущението, което изпита от странното му поведение и отвърна:

— Погрижи се да бъда освободена от оковите и то по-скоро.

— Не се безпокой, сестро — отвърна Аполон, а гласът и тялото му избледняваха, докато минаваше през портала.

Артемида се загледа след него. По гладкото й чело се появиха бръчки на тревога. Тя въздъхна с отвращение! Налага се сама да провери какво става. Главата на брат й определено бе в облаците. Той се нуждаеше от побутване, за да е сигурно, че ще свърши това, което трябва. Артемида поклати глава и изгледа гневно портала. Понякога просто не разбираше брат си.

Памела още не го бе забелязала и той нарочно застана в сянката на голяма колона, така че очите му да я поглъщат на спокойствие. Памела седеше на същата маса, на която и предната вечер и отпиваше от кристална чаша вино. Изглеждаше великолепно. Роклята й бе червена — в пищен, ярък тон, който допълваше тъмната коса и светлата й кожа. Моделът беше прост и елегантен. Меката тъкан обгръщаше тялото й като втора кожа и оставяше на показ голяма част от дългите й, съблазнителни крака.

Аполон се усмихна и поклати глава. Пак беше обула онези обувки. Разбира се не същите като предната вечер. Тези, върху които бе кацнала този път, бяха златни сандали, преминаващи в остриета. Златокосият бог нямаше търпение да види ефекта им върху краката и добре оформените й прасци, докато върви. Гледайки я, почувства как слабините му започват да се стягат и да натежават. Искаше да я вземе веднага — да я отнесе далеч от тълпата и да я качи в стаята й. Там щеше да й покаже какво означава да бъде обичана от бог. Той дори направи половин крачка към нея, преди да се спре.

Не! Не искаше просто да я отвлече. Искаше повече и за да го получи, тя трябваше да го опознае — истинския него. Без значение дали е опиянена от ритуала за призоваване или не — ако всичко между тях е само секс, отношенията му с Памела щяха да се развият подобно на връзките му с всички предишни любовници. След като заситят глада на телата си, щяха да се разделят.

Аполон си помисли за Хадес и Лина и щастието, което двамата откриха в това да са заедно. Той искаше същото щастие за себе си и никога нямаше да го намери, ако похотта е единственото, което го интересува. Аполон излезе от прикритието на сенките и тръгна към бъдещата си любовница с твърда крачка.

Усети момента, в който Памела го видя. Очите й се разшириха, а сочните й устни се извиха в сладка усмивка за добре дошъл. Сърцето на Аполон биеше силно. Какво е това, което изпитва към нея, отвъд изгарящата страст и копнежа? Нервност? Тази малка съвременна смъртна имаше способността да направи бога на светлината нервен.

Когато Аполон се приближи, Памела почувства как през тялото й преминават напрежение и възбуда. Беше доволна, че си купи нова рокля от „Шанел“ и в този момент не се интересуваше, че роклята не беше на разпродажба. Поне бе сигурна, че изглежда добре. Сега всичко, за което трябваше да се притеснява, беше да не отвори устата си и да заговори като идиот.

Очите му бяха по-прекрасни, отколкото си спомняше. Пет пъти по-сини от тези на Пол Нюман. И беше висок! Невероятно! Дяволски! Страхотно висок!

— Добър вечер, сладка Памела — Аполон взе ръката й и я поднесе към устните си. Постара се устните му да се задържат върху кожата й един миг по-дълго от необходимото, но не толкова дълго, че да я накара да изпита неудобство. Остана доволен от нейната реакция — страните й чаровно поруменяха. Аполон нямаше опит във влюбването, но определено бе опитен в правенето на любов.

— Изглеждаш така, сякаш някой трябва да те нарисува в картина или да напише поема, посветена на уникалната ти красота.

— Благодаря… мисля — отвърна объркано тя, докато се опитваше да възвърне самообладанието си. — Ако да те нарекат уникално красив е комплимент.

— Наистина е такъв — той все още държеше ръката й.

— Тогава определено ти благодаря.

— Удоволствието е изцяло мое — той с нежелание пусна ръката й и седна до нея. — Днес не съм се отдалечавал от теб в мислите си, Памела. — Погледът му се плъзна от прекрасното й лице надолу по тялото й, чак до дългите крака, които беше кръстосала и наклонила встрани, така че да се виждат чудно заоблените им грациозни форми.

— Глезенът ти явно се е възстановил напълно, щом и тази вечер си решила да балансираш върху остриета.

Памела се усмихна и размърда крака си.

— Чувствам се отлично. И това не са остриета. Това е най-новият модел „Прада“, който ми струва цяло състояние, но се влюбих в него, затова нямах друг избор, освен да го отнеса вкъщи.

— Щастливи обувки — изрече той с пресипнал глас.

Аполон се пресегна и хвана глезена й, прокарвайки палец по кожата й. Опипваше костите и сухожилията, които бе излекувал предната нощ и проверяваше дали всичко е наред. Определено му бе трудно да се концентрира върху лекуването. Глезенът и кракът й бяха невероятно примамливи в миниатюрната обувка. Ноктите й бяха оцветени в яркочервено, за да подхождат на роклята й. Имаше нещо неописуемо сексапилно в тези почти голи крака и алените им нокти.

Памела почувства как трепетът от докосването му се пренесе от глезена й през бедрата и се сви на кълбо в стомаха й като продължителна, опияняваща глътка скъпо уиски. Тя изпита истинско съжаление, когато пръстите му се отделиха от крака й.

Аполон направи знак на сервитьора да му донесе чаша вино, преди отново да насочи вниманието си към Памела.

— Вече знаеш какво съм правил днес — мислих за теб. Кажи ми какво прави ти тук, в Лас Вегас, докато времето едва се точеше до срещата ни.

Добре, помисли тя, разговорът е хубаво нещо. Има нужда да поговорят, тъй като й трябва време, както и неангажиращи приказки, за да овладее бушуващите си хормони. Моля те, моля те, моля те, не ми позволявай да бръщолевя като глупачка!

— Първо, направих нещо, което ми се случва рядко, спах до късно.

Той повдигна въпросително една златиста вежда.

— Аз определено съм дневна птица. Обикновено ставам рано, за да изпия бавно сутрешната си чаша кафе, докато гледам прекрасния изгрев над Колорадо.

— Харесваш изгревите?

Тя се усмихна, отпускайки се в познатата тема на разговор.

— Обожавам ги! Всъщност, изгревите са едно от любимите ми неща.

Отговорът й отекна в душата му. Внезапно той изпита копнеж да се разголи пред нея, да й каже кой е, да сподели своя свят и живота си с нея. Тя обича изгрева. Не е ли естествено да обикне и бога на светлината? Всъщност той отвори уста, за да й каже истинското си име, но рационалната част от ума му спря навреме импулса. Не искаше тя автоматично да го „обикне“ като бог. Искаше да се влюби във Феб — мъжа, който се таи вътре в бога. Въпреки това не успя да прикрие огромното желание, което изпълни гласа му, щом заговори:

— Изгревът е много важен и за мен. Може някой път ти и аз заедно да изживеем издигането на слънцето на небосклона.

Памела се изчерви, без да знае какво да каже. Дори не можа да изпелтечи нещо. По дяволите, съвсем е загубила форма в срещите и флиртуването. Когато Феб е до нея има чувството, че не може да си поеме дъх. Тя иска… иска…

Мътните го взели! Иска толкова много неща, когато той я гледа по този начин. Но когато за пръв път срещна Дуейн също бе искала много неща. Тогава й се струваше, че той държи ключа към останалата част от живота й в силните си умели ръце. Реалността обаче показа, че единственото, което държи, са емоционални въжета, с които искаше да я привърже към себе си, да я задуши и да я превърне в нещо, което не е — идеала му за перфектна съпруга. Тя още усещаше горящите рани от въжетата на тази смазваща връзка.

Затова сега не бива да бърза… Трябва да намали темпото и да го дава по-спокойно с Феб. Той изглежда прекрасен, но интуицията й продължава да крещи, че нещата рядко са такива, каквито изглеждат да се забавлява през уикенда беше едно, но да се оплете в още една връзка определено е различно.

Аполон видя в изразителните очи на Памела вътрешната й борба. Усети отдръпването й. Заболя го повече, отколкото можеше да си представи, но нямаше намерение да се отказва толкова лесно. Усмивката му остана топла и открита.

— Добре — каза той, сякаш току-що не отправи покана, която Памела сякаш не забеляза. — Радвам се, че и двамата харесваме изгрева, но ти каза, че си се успала, значи тази сутрин си го пропуснала. Какво прави през деня?

Памела потъна в очите му. Бяха толкова топли и невероятно сини. В главата й нахлуха мисли за лятното небе над Средиземно море…

По дяволите! Пак го направи — прехласна се по хубавата му външност като тъпа тийнейджърка.

— Памела?

— О, извинявай — тя отпи глътка вино. — Умът ми блуждае. Понякога ми е трудно да се концентрирам, не и когато става дума за работа, разбира се — додаде тя бързо. — Когато работя, съм абсолютно съсредоточена. Така беше и днес следобед. Започнах да скицирам онзи ужасен фонтан и да нанасям някои мои корекции. Така се бях увлякла, че мислех, че съм рисувала двайсет минути, а се оказа, че са минали два часа — Памела направи пауза и присви очи. — Току-що пак направих същото, нали?

— Същото? — Феб я погледна с недоумение.

— Ами, разсеях се и смених темата… — и наговорих сума ти глупости — довърши Памела на ум. — Извинявай, Феб!

Аполон се усмихна. Наслаждаваше се на ясните й мисли и на начина, по който израженията танцуваха по лицето й, особено когато говореше за работата си. Тя не беше хитра лисица, която се опитва да хване в капан бога на светлината, нито пък беше девица, заслепена от безсмъртните му сили. Памела беше реална жена. Реакциите й спрямо него бяха честни и истински и това беше най-силният афродизиак, който можеше да си представи.

— Нямам нищо против, харесва ми да слушам как съзнанието ти лети насам-натам.

— Е, това е… — тя замълча и се взря в него, търсейки знаци на сарказъм или подигравка — … необичайно. Повечето мъже биха го сметнали за разсейващо и досадно.

— Така ли? — той поклати глава. — Май вече казах, че често мъжете са големи глупци.

— И аз вече се съгласих с теб.

Усмихнаха се един на друг. Памела вдигна импулсивно чашата си.

— За един мъж, който не е глупак.

— Това е тост, към който с удоволствие се присъединявам — той се засмя и чукна чашата си в нейната. — Сега ми кажи за скицата на фонтана. Ти и художничка ли си? Или е същото като да разбираш от архитектура — трябва да имаш основни умения, за да си вършиш добре работата?

Въпросът му й хареса — показваше, че е чул думите й предния ден. Хареса й вниманието, с което чакаше нейния отговор.

— Обичам да рисувам и дори се справям сносно с акварел, но определено не съм толкова добра, че да се нарека художник. Но си прав, рисуването е толкова важно в работата ми, колкото и да разбирам елементарните принципи на архитектурата. Важно е също да имам художествени умения, за да мога да правя макети за дърводелците и тапицерите, та дори и скулптури, за да добият ясна представа какво искат клиентите ми.

И двете вежди на Аполон се повдигнаха бавно, а очите му се обърнаха към чудовищния фонтан пред тях.

Памела проследи погледа му, въздъхна многострадално и кимна с глава.

— Да, позна. Един клиент иска копие на това нещо в двора на вилата си.

— Напълно сигурна ли си, че си го разбрала правилно? — Аполон зяпаше към бълващия вода монолит. Очите му непрестанно се връщаха към отвратителното копие на самия него.

— Напълно сигурна съм! Всъщност това, което правих днес, бе да се опитам да измисля по-стилно, компромисно решение. Той обаче настоява да запазя статуята на Бакхус в центъра — Памела потръпна. — Ще трябва да намеря начин да го накарам да промени решението си.

Все пак успях да се отърва от ужасните странични статуи.

Аполон бързо погледна отново към нея.

— Искаш да кажеш статуите на Цезар, Артемида и… — гласът му се запъна на собственото му име.

— Аполон — предложи му помощ Памела. — Онзи с голямата глава и арфата се предполага, че е богът на Слънцето.

Аполон внимаваше изражението му да остане равнодушно.

— Всъщност, по-правилно е Аполон да се нарича бог на светлината. И инструментът, който държи, е лира, не арфа.

— Хм — отвърна Памела, изучавайки статуята. — Не знаех, че има разлика. Точно така, ти си музикант, нали? Всичко, което знам е, че това страшно нещо свети в неоново зелено и оживява.

— Да — Аполон се опита да не се сгърчи. — Чувал съм…

С очи, все още втренчени в статуята, Памела продължи:

— Не знаех, че Аполон е бог на светлината, мислех, че е само бог на слънцето.

— Римляните го наричали бог на слънцето, но за гърците винаги ще остане техния бог на светлината — покровител на медицината, музиката, поезията и истината.

— Истината?

— Да, истината била много важна за Аполон. Той бил един от малкото олимпийци, които смятали преструвките и хитруванията за отвратителни.

— Нямах представа, мислех, че всички гръцки богове са импулсивни и задоволяващи собствените си прищевки. Спомням си една моя учителка по английски да ги описва като плейбои и женкари.

Аполон се прокашля и се размърда неловко на стола.

— Боговете са… били са определено страстни, а страстта понякога може да доведе до импулсивни, обслужващи личните нужди действия. Също така не трябва да забравяш, че в древността се е считало за привилегия да те обича бог, особено богът на светлината.

— О, искаш да кажеш, че независимо, че Аполон говорел истината, това не означава, че е знаел как да бъде верен?

Аполон се намръщи. Не знаеше какво да отговори. Искаше да се защити, но не можеше. Всъщност Памела бе права. Той беше честен, но никога не е бил верен. Досега не бе имал желание да бъде верен.

— Значи митологията е едно от хобитата ти?

— Мисля, че може да се нарече по-скоро страст, отколкото хоби — отвърна Аполон с лека усмивка. — Знам достатъчно, за да те уверя, че лирата на бога на светлината не е светела в зелено, докато е свирил и че главата му не е била толкова голяма.

Памела се усмихна широко.

— Радвам се да го чуя. Не мога да си представя, че е бил женкар, ако е изглеждал по този начин.

— Знаеш ли, че в някои древни текстове се разказва, че Аполон е открил любовта? — Феб заговори бързо, преди здравия разум да спре реката на думите му. — И че след като наистина се влюбил, останал абсолютно верен на любимата си.

— Така ли? Коя е тя? Някоя богиня?

— Не, открил своята сродна душа в една смъртна жена.

— Смъртна? Хм, сигурно това е само митология. Не мога да си представя истинска жена, която да е толкова глупава, че да поеме риска да обича бог.

Аполон усети как нещо стяга гърдите му.

— Но погледни какъв е резултата. Поела е риск и е намерила сродната си душа!

Усмивката на Памела беше бавна и сладостна.

— Ти наистина си романтик, Феб!

— Да! — каза той по-пламенно, отколкото възнамеряваше. Трябваше да спре и да си поеме дъх, за да успокои бушуващите си емоции. — Невинаги съм бил такъв. Всъщност, по-скоро приличах на Аполон. Задоволявах се да откривам любовта там, където е удобно или приятно и не разсъждавах повече по въпроса. Но чувствам, че се променям — той сви рамене и нарочно заговори с по-небрежен тон. — Навярно затова разбирам толкова добре разказите за бога на светлината.

Памела изучаваше мълчаливо чашата с вино. Не знаеше какво да отговори. Определено бе привлечена от него. Това, което казваше, докосваше сърцето й. Феб изглеждаше толкова открит и честен, но въпреки това тя продължаваше да се страхува. Мисълта за авантюра през уикенда я караше да се чувства леко нервна и замаяна, докато мисълта да започне връзка направо я ужасяваше.

Памела погледна красивото му лице. Той я наблюдаваше внимателно. Тя пое дълбоко дъх, но вместо да пусне някоя хладна саркастична забележка за преобразените в романтици плейбои, чу как от устата й се изплъзва истината.

— Аз съм разведена. Имах неприятен брак. Не! Забрави това! Истината е, че имах ужасен брак. Дори не съм излизала на среща откакто се разведох. Ти си честен с мен, затова и аз трябва да съм честна с теб. Плаша се само като си помисля да започна нова връзка. Не смятам, че съм готова за нещо повече от… — тя се поколеба, защото не искаше да прозвучи като уличница или тъпачка.

— Трябва да се излекуваш — топлият глас на Аполон прекъсна мълчанието й.

— Да, точно така — каза с благодарност Памела. Феб облече в думи това, което усещаше, но не успяваше да изрече.

— И ти ще се излекуваш, сладка Памела — усмихна се Аполон.

— Благодаря за разбирането — отвърна тя и сложи ръката си върху неговата. — Знам, че звучи откачено. Познавам те само от два дни, но в теб има нещо, което ме кара да се чувствам така, сякаш напълно разбираш какво имам предвид.

— Вярно е, сладка Памела. И нямаш представа колко рядко се среща връзка като тази между двама души.

Аполон буквално бе живял цяла вечност без подобна връзка.

Памела погали бавно ръката му с палеца си и потъна в синевата на поразителните му очи.

— Е, мисля, че може и да имам някаква представа.

Възелът, който стягаше гърдите на Аполон, изведнъж се отпусна. Не че тя не искаше да се отдаде на любовта, просто беше наранена. Страшно наранена. Трябваше да бъде излекувана и Аполон, богът на светлината, можеше да го направи.

— Нося нещо за теб. Мисля, че сега е идеалният момент да ти го подаря. — Аполон бръкна в джоба си и извади нежна златна верижка. Вдигна я и малката кръгла монета, която висеше на верижката, грейна на светлината. Върху монетата беше изсечен твърдият профил на гръцки бог.

— О, прекрасна е! — прошепна Памела. Монетата беше грубо оформена. Приличаше по-скоро на нащърбено кръгче, отколкото на обикновена монета. Памела осъзна, че неправилните очертания показваха колко е стара.

— Не мога да я приема! Твърде скъпа е!

— Уверявам те, че не ми е струвала нищо. Имам я от много отдавна. Моля те, ще ми доставиш огромно удоволствие, ако я носиш. В края на краищата, току-що обсъждахме бога, изобразен на монетата.

— Наистина ли? Това Аполон ли е? — заинтригувана, Памела се наведе и приюти в дланта си късчето злато, за да разгледа красивия профил.

— Приликата е по-голяма, отколкото със статуята на фонтана — Аполон се усмихна кисело.

— Знаеш ли — каза Памела, прехвърляйки погледа си от монетата върху Феб, — прилича на теб. Искам да кажа — не точно на теб, но профилът е подобен.

— Това наистина е комплимент — усмивката му стана по-широка.

— Най-малкото до момента, в който не ми кажеш, че приличам и на онази статуя — той посочи с брада едроглавия Аполон на фонтана.

— Не, не! — засмя се Памела. — Нямаш нищо общо с онази статуя.

Аполон се разсмя на иронията на ситуацията.

— Ако носиш монетата, можеш да считаш Аполон за свой личен бог — продължи той. — Би могъл да е твоят талисман. Навярно богът на светлината ще ти помогне да решиш проблемите, които имаш с необичайната молба на клиента си.

Памела гледаше ту монетата, ту Феб, готова да каже „не, благодаря“. Но се поколеба. Какво толкова лошо има да приеме подарък от красив мъж? Тя го харесва, той я харесва. И за миг не повярва, че тази верижка не му е струвало нищо, но той е лекар и може да си го позволи. А и беше интересно съвпадение, че тъкмо говореха за Аполон — богът, който се предполага, че се е влюбил в смъртна жена. Беше глупаво, романтично и нехарактерно за нея, но…

— Благодаря ти, Феб! Приемам я!

Преди Памела да успее да промени решението си, той застана зад гърба й и закачи верижката около дългата й, нежна шия. Преди да го направи, за миг подържа верижката в дланта си и изля върху малкото парче злато огромните си безсмъртни сили.

— Нека ти донесе всичко, което Аполон символизира: светлина, истина, музика, поезия и преди всичко — изцеление.

После постави златната верижка около врата й.

— Това, което каза, е прекрасно — Памела вдигна очи към него и докосна с пръсти монетата. Беше готова да се закълне, че малкото парче метал излъчва топлина, която се разлива по тялото й.

Аполон се усмихна и се наведе, за да докосне устните й със своите. Нямаше намерение целувката да е повече от бърз жест на привързаност, но нейните устни се разтвориха, едната й ръка се плъзна и се притисна в гърдите му. Целувката стана страстна. Феб усети сладостта на устните й. Искаше му се да вкуси още от нея, да я опита цялата. Искаше…

— Ъ, ъ, извинете…

Гласът на сервитьора проби през червената мъгла от страст, която обвиваше Аполон. Богът се озъби страшно на злочестия сервитьор, който бързо отстъпи и се извини.

— Съжалявам, сър! Просто стана малко препълнено тук и се опитвах да мина покрай масата ви.

— Намери друг път! — изръмжа Аполон.

Сервитьорът кимна и се оттегли бързо. Когато Аполон се обърна отново към Памела, лицето й пламтеше, а ръцете покриваха страните й.

Памела отвори уста, погледна го, измърмори нещо неразбираемо, затвори уста и погледна часовника си.

— О! — изпъшка тя.

— Какво има?

— Почти девет е! — Памела грабна малката си златиста чанта и скочи от масата. — О, господи… Забравих. Накъде е предната част на Цезар Палас?

Аполон посочи в посоката на фасадата на Цезар Палас, чудейки се какво й става. Памела тръгна бързо, после спря, пое си дълбоко дъх и се върна там, където той продължаваше да стои. Когато заговори, нервно прокара ръка през късата си коса.

— Извинявай! Просто е толкова нетипично за мен да те целуна по този начин и то пред всички — тя отново се изчерви, спомняйки си усещането да срещне езика му и да отвърне на страстта му. — Това ме подлуди. После изведнъж си спомних, че успях да взема билети за едно представление, за което всичко напоследък е разпродадено и че представлението започва след — тя отново хвърли поглед към часовника си — след петнайсет минути. Затова хукнах като идиот. По стечение на обстоятелствата без теб — и без капка мозък, добави мълчаливо на себе си.

— Представление? — попита той.

— Да. Казва се „Зуманити“. Предполага се, че е… предполага се, че е еротично, но стилно — очите й избягваха погледа му. — От същите хора, които правят „Цирк дьо солей“.

Когато най-после срещна очите му, те се усмихваха.

— Еротичен цирк на слънцето? Очарователно!

Той я хвана под ръка.

— По-добре да побързаме.