Освободена любов

19.

Джон изпитваше недоволство и неудобство, докато чакаше на опашката пред „Зироу Сам“ заедно с Куин и Блей. Опитваха се да влязат в клуба от час и половина и единственото хубаво нещо беше, че студът не беше чак толкова нетърпим.

— Направо си остарявам тук. — Куин започна да потропва с крака. — Не се изтупах, за да вися без гадже на тази опашка.

Джон трябваше да признае, че приятелят му изглеждаше добре тази вечер. Облечен в черна риза с отворена яка, черни панталони, черни ботуши и черно кожено яке, той привличаше вниманието на много жени. Например двете брюнетки и червенокосата, които, докато се разхождаха около чакащите, най-неочаквано взеха да кимат към Куин. В типично безсрамния си стил той се втренчи в тях.

Блей изруга.

— Приятелю, май ще им събереш очите тази вечер.

— Можеш да си сигурен. — Куин повдигна панталоните си. — Умирам от глад.

Блей поклати глава, после огледа улицата. Беше направил това вече няколко пъти с широко отворени очи и ръка в джоба на якето си. Джон знаеше върху какво е положил длан: дръжката на деветмилиметров пистолет. Блей беше въоръжен.

Каза им, че е взел оръжието от някакъв братовчед, и трябваше да го пазят в тайна. Както и беше редно. Едно от правилата на тренировъчната програма гласеше, че нямат право да носят каквото и да било оръжие в свободното си време. Правилото беше добро, създадено с идеята, че недостатъчното познание крие опасност, и се приемаше, че учениците имат половин мозък, когато ставаше дума за битки. Въпреки това Блей заяви, че няма да излезе невъоръжен, и Джон реши да се преструва, че не знае причината за това.

Дълбоко в съзнанието си смяташе, че ако се натъкнат на Леш, това можеше да се окаже не толкова лоша идея.

— Дами — извика Блей, — накъде така?

Джон хвърли поглед към двете блондинки, застанали пред Куин. Оглеждаха го, сякаш беше щанд за бонбони и се чудеха откъде да започнат.

Тази отдясно, която имаше коса до кръста и пола с размерите на носна кърпичка, се усмихна. Зъбите й бяха толкова бели, че блестяха като перли.

— Бяхме тръгнали към „Скриймърс“, но ако вие ще останете тук, може да променим плановете си.

— Направете ни услуга и застанете до нас на опашката. — Той се поклони и размаха ръка пред себе си.

Блондинката погледна към приятелката си, после разлюля коса и бедра в стил Бети Буп10. Изглеждаше добре отрепетирано.

— За мен ще е истинско удоволствие, господине.

— Такъв съм до дъното на душата си. — Куин протегна ръка и когато Бети я пое, той я дръпна сред стоящите на опашката. Няколко момчета се намръщиха, но един поглед от страна на Куин беше достатъчен да сложи край на недоволството, което беше разбираемо. Куин беше по-висок и по-едър от тях — като микробус сред леки коли.

— Това са Блей и Джон.

Момичетата се усмихнаха на Блей, който се изчерви и придоби цвят, подобен на този на косата му, после хвърлиха бегъл поглед към Джон. Кимнаха му бързо и насочиха вниманието си обратно към приятелите му.

Джон мушна ръце в джобовете на взетото назаем яке и се дръпна, така че приятелката на Бети да може да застане до Блей.

— Джон? Добре ли си там? — попита Блей.

Джон кимна и погледна към приятеля си, после бързо отговори, жестикулирайки:

— Просто се оттеглям.

— О, боже — възкликна Бети.

Джон тикна ръце обратно в джобовете си. Без съмнение беше забелязала, че използва езика на глухонемите и нещата можеха да се развият по два начина — или щеше да го намери за сладко, или щеше да започне да го съжалява.

— Часовникът ти е страхотен.

— Благодаря, сладурче — отвърна Куин. — Нов е. От „Ърбан Аутфитърс“.

Добре! Изобщо не беше забелязала Джон.

Двайсет минути по-късно най-после се добраха до входа и беше цяло чудо, че Джон успя да влезе. Бодигардовете на вратата едва не сложиха личната му карта под микроскоп и точно се канеха да поклатят отрицателно глава, когато се появи трети от тях, хвърли поглед към Блей и Куин и пусна всички вътре.

Две крачки след входа Джон реши, че мястото му не е тук. Навсякъде имаше хора, които бяха разголени, все едно бяха на плажа. Погледна към една двойка наблизо… Мъжът полата на жената ли вдигаше?

Не, ръката принадлежеше на мъжа зад нея. Не на този, с когото се целуваше.

Пронизителните тонове на техно музиката кънтяха във въздуха, изпълнен с миризма на пот, парфюм и още нещо, което той подозираше, че беше секс. Лазери пронизваха мрака и очевидно целта им бяха очните му ябълки, защото, накъдето и да погледнеше, го улучваха.

Прииска му се да имаше слънчеви очила и тапи за уши. Погледна отново към двойката, по-точно тройката. Не беше напълно сигурен, но му се стори, че жената е пъхнала ръце в панталоните и на двамата.

Защо не и превръзка за очите, помисли си.

С Куин начело петимата се отправиха към оградената зона, която се охраняваше от огромни бодигардове. От другата страна на живата барикада, отделени от шумотевицата със стена от падаща вода, върху кожени дивани се бяха настанили хора, облечени в дизайнерски дрехи с питиета пред тях, чиито имена Джон вероятно не би могъл да произнесе.

Куин се насочи към дъното на клуба, сякаш си беше у дома, и избра място до стената, от което имаха видимост към суматохата на дансинга и лесен достъп до бара. Той взе поръчките на момичетата за питиета, после и тази на Блей, но Джон поклати глава. Обстановката не беше подходяща дори леко да се отпусне.

Спомни си за времето, преди да се присъедини към Братството, когато беше сам на света и винаги беше най-дребният наоколо. Тук се чувстваше точно така. Всички бяха по-високи, тълпата се извисяваше над него, дори и жените. Това събуди старите му инстинкти. Ако разполагаш с малко физически ресурси, с които да се защитаваш, се налага да разчиташ на изострените си сетива. Да си плюе на петите, беше стратегия, която винаги го бе спасявала. С изключение на онзи единствен път.

— Мускулите ти са толкова стегнати. — В отсъствието на Куин момичетата се бяха нахвърлили на Блей, особено Бети, която не спираше да го гали и попипва.

Блей не можеше да се включи активно в играта, защото не го биваше в бързите духовити отговори, но в същото време не ги и отблъскваше, като даваше воля на ръцете на Бети.

Куин се зададе откъм бара в целия си мъжествен блясък. Боже, той беше в свои води. Във всяка ръка държеше по две бутилки бира „Корона“ и очите му се насочиха към момичетата. Движеше се, сякаш вече правеше секс, с извиващи се хълбоци и гордо изпънати плещи на мъж, у когото всичко функционираше перфектно и подканваше да бъде използвано. Пред момичетата определено този номер минаваше. Погледите им заблестяха, когато той се появи от тълпата.

— Дами, трябва да ми се отблагодарите за усилието. — Той подаде едната бира на Блей, отпи от другата, а останалите две вдигна над главата си. — Хайде, дайте ми каквото искам.

Бети веднага се включи, опря ръце на гърдите му и протегна врат. Куин наклони леко глава, но не й помогна особено. Което я накара да се потруди още по-усърдно. Когато устните им се срещнаха, тези на Куин се разтегнаха в усмивка. Той се протегна и дръпна другото момиче към себе си. Бети не възрази ни най-малко. Дори помогна.

— Да идем в тоалетната — прошепна Бети драматично.

Куин се наведе над Бети и целуна приятелката й.

— Блей? Ще дойдеш ли с нас?

Блей взе бирата си и отпи.

— Не, ще остана тук. Искам да се отпусна.

Бързият поглед към Джон го издаде. Което вбеси Джон.

— Не ми е нужна бавачка.

— Знам, приятел.

Момичетата, които висяха от двете страни на Куин като комплект завеси, се намръщиха, сякаш Джон беше ревльото, който разваля купона. И определено изглеждаха напълно вбесени, когато Куин се отдръпна от тях.

Джон изгледа приятеля си остро.

— Да не си посмял да ме охраняваш. Вече няма да ти проговоря.

Бети вдигна глава, а русата й коса се плъзна по ръката на Куин.

— Какво не е наред?

Джон изписа с пръсти:

— Кажи й, че няма нищо, и действай. Говоря сериозно, Куин.

— Някакъв проблем ли има? — изчурулика Бети.

— Ако не отидеш с нея, си тръгвам. Ще се махна от този клуб, Куин. Не се шегувам.

Куин потвърди с кратко затваряне на очи, после, преди Бети да е успяла да повтори въпроса си отново, каза:

— Да вървим, дами. Скоро ще се върнем.

Куин се обърна и момичетата тръгнаха след него, а Джон изписа:

— Блей, върви с тях. Аз ще чакам тук.

Приятелят му не отговори и той изписа:

— Блей, върви!

След кратко колебание Блей отвърна:

— Не мога.

— Защо?

— Защото… обещах, че няма да те оставям.

На Джон му причерня.

— На кого обеща!

Страните на Блейлок пламнаха като червен светофар.

— На Зейдист. След като преминах през преобразяването, веднъж ме задържа след часа и каза, че ако някога излизаме с теб… нали разбираш?

Гняв изпълни Джон и накара главата му да забучи.

— Само до промяната ти, Джон.

Джон поклати глава, защото така правиш, когато нямаш глас, а ти се иска да крещиш. Пулсирането зад очите му се върна мигом.

— Ето какво. Ако се тревожиш за мен, дай ми пистолета си.

В този момент покрай тях мина невероятно сексапилна брюнетка, облечена в бюстие и панталони, които сякаш бяха вградени в бедрата й. Блей прикова поглед в нея и въздухът около него се промени. Тялото му започна да излъчва топлина.

— Блей, какво ще ми се случи тук? Дори Леш да се появи…

— Той не е допускан в този клуб. Затова настоях да дойдем тук.

— Откъде… Нека позная. Зейдист ти е казал, че можем да дойдем тук, нали?

— Може би.

— Дай ми пистолета и действай.

Брюнетката се настани на бара и погледна през рамо. Право към Блей.

— Не ме оставяш. И двамата сме в клуба. И вече наистина съм ядосан.

Последва пауза. После оръжието смени притежателя си и Блей изгълта бирата си, сякаш наистина беше притеснен.

— Късмет — пожела му Джон.

— По дяволите, нямам представа какви ги върша. Дори не знам дали искам да го направя.

— Искаш го. И ще се справиш. Върви, преди да си е намерила друг.

Най-после останал сам, Джон се облегна на стената и кръстоса кльощавите си глезени. Загледа се към тълпата и почувства завист.

Не след дълго го изпълни усещането, че е разпознал някого. Сякаш някой беше извикал името му. Озърна се да провери дали Блей или Куин не му подвикват отнякъде. Не. Куин и блондинките не бяха наоколо, а Блей беше зает с брюнетката на бара.

Но той беше сигурен, че някой го вика.

Джон заоглежда съсредоточено лицата в тълпата. Беше пълно с хора, но погледът му не попадна на конкретна физиономия и точно когато се канеше да си каже, че полудява, видя някого, когото познаваше много добре.

Жената стоеше в сумрака в края на бара. Розовите и сини отблясъци от бутилките с алкохол я осветяваха леко. Висока и с тежка конструкция като на мъж, тя имаше много къса тъмна коса и изражение, което ясно даваше да се разбере, че решиш ли да й въртиш номера, правиш го на свой собствен риск. Очите й бяха смъртоносно проницателни, сериозни като на боец и… гледаха към него.

Тялото му мигом настръхна, сякаш търкаха кожата му с шкурка. Почувства се задъхан и замаян, цял пламна, но поне забрави за главоболието си.

Мили боже, тя тръгна към него.

Походката й излъчваше сила и самоувереност. Изглеждаше сякаш преследва жертва, и мъже, по-едри от нея, се дърпаха от пътя й, бързи като мишлета. Докато тя приближаваше, Джон заоправя якето си в опит да изглежда по-мъжествен. Което беше такава смехория.

Гласът й беше дълбок.

— Аз съм от охраната на клуба. Ще те помоля да дойдеш с мен.

Тя го хвана за ръката, без да изчака отговор, и го поведе по тъмен коридор. Преди дори да разбере какво се случва, тя го бутна в нещо като стая за разпити и го залепи за стената като фототапет.

С една ръка притисна гърлото му и той изпъшка, а с другата заопипва гърдите и бедрата му с бързи и делови движения.

Джон затвори очи и потръпна. Беше възбуждащо. Ако беше способен на ерекция, то сега със сигурност щеше да е втвърден до крайност.

И тогава се сети за незаконния пистолет на Блей, намиращ се в задния джоб на взетите назаем панталони. По дяволите.

В склада за инвентар Джейн седна на пейката, от която можеше да наблюдава оперирания си пациент. Чакаше Ви да допуши цигарата си и слаб полъх от екзотичния му тютюн погъделичка носа й.

Боже, този сън. Начинът, по който ръката му се движеше между…

Тя притисна краката си плътно един към друг.

— Джейн?

Прокашля се.

— Да?

Тихият му глас долетя през отворената врата, когато той произнесе чувствено и провлечено:

— За какво си мислиш, Джейн?

Да, как ли пък няма да му каже за какво фантазира.

Я почакай.

— Ти вече знаеш, нали? — Последва тишина и тя се намръщи. — Сън ли беше? Или ти…

Не последва отговор.

Тя се наведе напред, така че да може да го види през вратата. Ви изпусна дима и пъхна угарката в бутилката с вода.

— Какво ми направи? — настоя тя.

Той затегна капачката и мускулите на ръцете му се очертаха.

— Нищо, за което не си имала желание.

Въпреки че не гледаше към нея, тя насочи към него пръст като дуло на пистолет.

— Казах ти. Стой далече от мен.

Погледна я. О… боже… Очите му блестяха като звезди, изпълнени с плам като слънцето. В мига, в който я погледна, у нея разцъфтя желанието.

— Не — отсече, въпреки че не знаеше защо изобщо си прави труда. Тялото й говореше само и той го знаеше отлично.

Устата на Ви се изви в усмивка и той пое дълбоко въздух.

— Харесвам аромата ти. Кара ме да искам повече, не само да проникна в съзнанието ти.

Добре, очевидно предпочиташе жени пред мъже. Изведнъж изражението му посърна.

— Не се тревожи. Няма да го направя.

— Защо не? — Джейн се прокле, когато въпросът се изплъзна от устата й. Ако заявиш на мъж, че не го желаеш, и той отговори, че не би правил секс с теб, логичната ти реакция не би трябвало да звучи като протест.

Ви се подаде през вратата и хвърли бутилката, която се озова триумфално в боклука, сякаш се връщаше от командировка и се радваше да си е обратно у дома.

— Няма да ти хареса. Наистина няма.

Изобщо не беше прав.

Млъквай.

— Защо?

По дяволите! Какви ги дрънкаше?

— В реалността няма да ти харесам. Но се радвам за това, което се случи, докато беше заспала. Беше идеална, Джейн.

Щеше й се да спре да повтаря името й. Всеки път, когато излезеше от устните му, имаше чувството, че я оплита още повече в мрежата си, въвлича я в непознати води и тя ще се мята там, докато не се нарани.

— Защо няма да ми хареса?

Гърдите му се повдигнаха и тя знаеше, че той надушва възбудата й.

— Защото аз обичам да контролирам, Джейн. Разбираш ли за какво говоря?

— Не.

Той се обърна към нея. Тялото му изпълни отвора на вратата и очите й се насочиха право към слабините му. Същински предатели. Мили боже, той беше възбуден до крайност. Ясно виждаше очертанието под долнището на пижамата му.

Тя се олюля, въпреки че беше седнала.

— Знаеш ли какво е доминант? — попита той тихо.

— Доминант… в смисъл… — Опа. — Сексуален доминант?

Той кимна.

— Такъв е сексът с мен.

Устните на Джейн се разтвориха и й се наложи да погледне встрани. В противен случай щеше да пламне. Нямаше никакъв опит в тези неща. Нямаше много време дори за нормален секс, а какво оставаше за увличане по разни отклонения.

Диво и изпълнено с опасност преживяване с него беше нещо, което в момента й се струваше много привлекателно. Но вероятно защото това не бе реалният живот, макар и да беше будна.

— Какво правиш? — попита. — Искам да кажа… Връзваш ли ги?

— Да.

Изчака той да продължи. Но той не го направи и тя прошепна:

— Има ли друго?

— Да.

— Кажи ми.

— Не.

Очевидно имаше намесена болка, помисли тя. Нараняваше ги, преди да прави секс с тях. Може би и по време на секса. Но тя си спомняше нежността, с която беше прегръщал Ред Сокс. С мъжете различно ли беше?

Страхотно. Бисексуален вампир-доминант с опит в отвличанията. Това, което изпитваше към него, беше нередно по цял куп причини.

Джейн покри лице с ръцете си, но за съжаление това само й попречи да го вижда. Нямаше спасение от случващото се в главата й. Тя… го желаеше.

— Дявол да го вземе — измърмори.

— Какво има?

— Нищо. — Беше такава лъжкиня.

— Лъжкиня.

Страхотно, това също го знаеше.

— Не искам да се чувствам по този начин. Ясно ли е?

Настъпи дълга пауза.

— Как се чувстваш, Джейн? — Тя не каза нищо и той изрече полугласно: — Не ти харесва, че ме желаеш, нали? Защото съм извратен ли?

— Да.

Думата се изстреля от устата й, въпреки че не беше чистата истина. Ако трябваше да е честна пред себе си, проблемът беше по-сериозен. Винаги се беше гордяла с интелигентността си. Разум вместо емоции и решения, вземани на базата на логиката, бяха принципи, които никога не я предаваха. И ето че сега желаеше нещо, от което инстинктите й подсказваха да бяга надалече.

Когато тишината между тях продължи, тя свали ръце от лицето си и погледна към вратата. Той не стоеше изправен в рамката, но тя чувстваше, че не е далече. Наведе се напред и го зърна. Облегнат на стената, той бе вперил поглед към сините постелки, сякаш наблюдаваше морето.

— Съжалявам — каза тя. — Не исках да прозвучи така.

— Искаше. Но няма проблем. Аз съм това, което съм. — Облечената в ръкавица ръка потрепна и тя имаше усещането, че не беше съзнателно.

— Истината е… — Той повдигна едната си вежда, когато тя заговори, въпреки че не гледаше към нея. — Истината е, че чувството за самосъхранение е нещо добро и именно то трябва да диктува реакциите ми.

— А не го ли прави?

— Не… винаги. С теб невинаги.

Устните му помръднаха леко.

— Тогава за първи път в живота си се радвам, че съм различен.

— Страх ме е.

Той мигом стана сериозен. Очите му с цвят на диамант срещнаха нейните.

— Не се страхувай. Няма да те нараня. И няма да допусна никой друг да го направи.

За част от секундата защитата й падна.

— Обещаваш ли? — попита го задавено.

Той положи облечената си в ръкавица ръка върху сърцето, което тя беше оперирала, и произнесе поредица от красиви думи, които тя не разбра. После ги преведе.

— Кълна се в честта си и в кръвта, течаща във вените ми.

Тя отмести поглед от него и за съжаление той попадна върху редица нунджако, провесени на стената, готови да нанесат смъртоносни поражения.

— Никога не съм била така уплашена в живота си.

— Съжалявам, Джейн. Съжалявам за всичко това. И ще те пусна да си вървиш. Всъщност, свободна си да си тръгнеш, когато пожелаеш. Само кажи и ще те отведа в дома ти.

Тя погледна обратно към него и се взря в лицето му. Около козята му брадичка беше набола брада и покриваше челюстта и скулите му. Това го правеше да изглежда още по-зловещ. С тези татуировки край окото и с този гигантски ръст, ако се сблъскаше с него на улицата, би изпаднала в ужас дори без да знае, че е вампир.

И въпреки това му се доверяваше да я защити.

Чувствата й реални ли бяха? Или беше напълно завладяна от стокхолмския синдром?

Плъзна поглед по широкия му гръден кош, стегнатите бедра и дългите крака. Боже, което и от двете да беше вярно, тя го желаеше повече от всичко.

От устата му се откъсна сподавен стон.

— Джейн…

— По дяволите.

Той също изруга и запали поредната цигара. Изпусна дима и каза:

— Има и друга причина, заради която не мога да бъда с теб.

— Каква е тя?

— Аз хапя, Джейн. И не бих могъл да се спра. Не и с теб.

Тя си спомни нежното одраскване от зъбите му, които се плъзнаха нагоре по врата й, докато сънуваше. Тялото й се изпълни с топлина, въпреки че се питаше как би могла да желае такова нещо.

Ви пристъпи обратно към вратата с цигара в облечената в ръкавица ръка. От горящия й връх се извиваше струйка дим, фина и изящна като женска коса.

С поглед, закован в нейния, той плъзна свободната си ръка надолу по гърдите и стомаха и я спря върху члена си, скрит от памучната пижама. Джейн преглътна мъчително. Изпълни я похот, която едва не я събори от пейката.

— Ако ми позволиш — каза той тихо, — ще те намеря в съня ти и ще довърша това, което започнах. Би ли искала да свършиш с мен, Джейн?

От стаята за физиотерапия се чу изпъшкване.

Джейн се препъна, когато стана от пейката и се запъти да провери състоянието на най-новия си пациент.

На носилката Фюри се превиваше от болка и блъскаше по превръзката, покриваща половината му лице.

— Кротко. — Тя положи ръката си върху неговата, за да го спре. — Спокойно. Всичко е наред.

Тя потърка рамото му и продължи да му говори, докато той не се успокои.

— Бела — промълви той.

С ясното съзнание, че Ви стои в ъгъла, тя попита:

— Това жена му ли е?

— Жената на близнака му.

— О!

— Именно.

Джейн взе слушалки и апарат за кръвно налягане и провери жизнените му показатели.

— Ниското кръвно налягане нормално ли е за вашия вид?

— Да. Също и забавен пулс.

Тя положи длан на челото на Фюри.

— Топъл е. Но температурата ви е по-висока от нашата, нали?

— Така е.

Тя зарови пръсти в многоцветната коса на Фюри сред гъстите кичури и я приглади. Там имаше някакво черно мазно вещество.

— Не го докосвай — предупреди я Ви.

Тя дръпна ръката си.

— Защо? Какво е?

— Кръвта на враговете ни. Не я искам върху теб. — Той отиде до нея, хвана я за китката и я отведе до мивката.

Въпреки че беше против природата й, тя остана мирно, послушна като дете, докато той насапуниса и изплакна ръцете й. Усещането на голата му длан и на тази в ръкавицата, плъзгащи се по пръстите й… нежната пяна по кожата… топлината му, проникваща в нея и плъзваща нагоре по ръката й, я доведоха до безразсъдство.

— Да — каза, втренчена в това, което правеше той.

— Да, какво?

— Ела отново в съня ми.