Освободена любов

38.

Когато будилникът на Джейн се включи в пет сутринта, тя трябваше да натисне бутона за повторно звънене. Два пъти. Обикновено беше под душа, още преди да е разбрала, че е станала. Звукът на алармата не толкова я будеше, а по-скоро я изстрелваше от леглото като тостер. Не и днес. Днес тя просто се отпусна на възглавницата и се загледа в тавана.

Боже, сънищата от предишната нощ… Този призрачен любовник, който беше дошъл, за да я обладае. Още го чувстваше върху себе си. Вътре в себе си.

Но стига вече. Колкото повече мислеше за него, толкова повече се усилваше болката в гърдите й, затова тя насочи вниманието си към работата. Което, разбира се, включваше и Манело. Не можеше да повярва, че я беше целунал, но наистина го беше направил. Беше залепил устните си право върху нейните. И тъй като винаги подсъзнателно се беше чудила какво би било, тя не се отдръпна. И той я целуна отново.

Беше добър, което не беше изненада. Изненадата бе в това, че го почувства като нещо нередно. Като че изневеряваше на някого.

Проклетата аларма се включи отново, тя изруга и протегна ръка, за да я изключи. Чувстваше се уморена, въпреки че според нея си беше легнала рано. Поне предполагаше, че е било рано, но не беше съвсем сигурна кога си беше тръгнал Мани. Помнеше, че й помогна да се качи горе и да се настани в леглото, но в главата й цареше такава каша, че не можеше да каже колко часът е било и колко време й е отнело да заспи.

Нямаше значение.

Отметна завивките, отиде в банята и пусна душа. Въздухът започна да се изпълва с пара, тя затвори вратата, съблече тениската си и…

Почувствала влага между бедрата си, Джейн се намръщи. Набързо пресметна и реши, че цикълът й е подранил.

Не беше цикълът й. Беше правила секс.

Хлад замести горещината от душа. О, боже… Какво беше направила? Какво беше направила?

Джейн се защура наоколо, въпреки че нямаше къде да отиде. Притисна уста с ръка.

Парата беше разкрила написаното на огледалото: Обичам те, Джейн.

Запрепъва се назад, докато не се блъсна във вратата. По дяволите. Беше спала с Мани Манело. И не помнеше нищо.

Фюри седеше в кабинета на Рот. Този път на изящно светлосиньо кресло, разположено до камината. Косата му още беше влажна от душа, а в ръка държеше чаша кафе.

Имаше нужда от цигара.

Докато останалите членове на Братството влизаха един след друг, той погледна към Рот и попита:

— Възразяваш ли да запаля?

Кралят поклати глава.

— Ще го приема за услуга към всички. Няма да ни дойде зле днес.

Това беше самата истина. Никой от тях не беше във форма.

Зейдист нервничеше, застанал до библиотеката. Бъч беше ангажиран с компютъра върху коленете си. Рот изглеждаше изтощен от планината документи, лежаща пред него. Рейдж не го свърташе на едно място — сигурен знак, че не се е бил предната нощ.

А Вишъс… Ви беше най-зле от всички. Стоеше до вратата и се взираше в пространството. Изражението му, хладно и преди, сега беше близо до точката на замръзване. Истинска черна дупка в стаята. По дяволите, изглеждаше още по-мрачен от предната вечер.

Фюри запали и се замисли за Джейн и Ви. Запита се какъв ли е бил сексът между тях. Представяше си, че освен изобилието от физически контакт, бяха имали и прекрасни моменти на душевно единение.

Да, нищо подобно на това, което му се беше случило в тоалетната. С онази проститутка.

Прекара свободната си ръка през косата. Оставаш ли девствен, ако си бил в жена, но не си свършил? Не беше сигурен. При всички случаи нямаше намерение да пита никого. Беше прекалено противно.

Надяваше се, че като бъде с някоя, това ще му помогне да продължи напред, но не стана така. Почувства се още по-блокиран. Особено след като първото, което направи, когато се върна в имението, беше да се замисли за Бела. Молеше се да не го хване, че се връща покрит с миризмата на човешката жена.

Явно трябваше да предприеме нещо друго, за да се дистанцира от нея.

Може би беше нужна именно дистанция. Вероятно трябваше да се изнесе от къщата.

— Да започваме — обади се Рот и откри събранието. В бърза последователност обсъдиха няколко въпроса, засягащи глимерата, после Рейдж, Бъч и Зи докладваха за събития отвън, които не бяха много. Убийците бяха относително кротки напоследък. Вероятно, защото главният лесър беше убит от ченгето преди около две седмици. Това беше типично за тях. Всяка промяна в командването им обикновено водеше до затихване на войната. Но затишието никога не траеше дълго.

Докато Фюри палеше втората си цигара, Рот прочисти гърло.

— Сега… Да обсъдим церемонията на Примейла.

Фюри си дръпна силно, а Ви вдигна подобните си на диаманти очи. Изглеждаше, сякаш бе остарял със сто и петдесет години през последната седмица. Кожата му беше жълтеникава, веждите — смръщени, устните — здраво стиснати. Поначало не беше от най-ведрите същества, но сега изглеждаше като вестител на смъртта.

— Какво за нея? — попита Ви.

— Аз ще присъствам. — Рот погледна към него. — Фюри, ти също ще дойдеш. Ще тръгнем в полунощ, става ли?

Фюри кимна. После застана в очакване, защото изглеждаше, че Ви се кани да каже нещо. Тялото на брата беше напрегнато, погледът му се стрелкаше наоколо, челюстта му се движеше… но от устата му не излизаше нищо.

Фюри изпусна дим и угаси цигарата в кристалния пепелник. Беше нетърпимо да гледаш как сърцето на Ви кърви. Да знаеш, че страда, и да не можеш да направиш нищо.

— Мили боже — промълви Рот и разтърка очи. — Вървете си. Идете да почивате.

Фюри се намеси.

— Вишъс, ако не беше тази история с Примейла, ти щеше да си с Джейн, нали?

Подобните на диаманти очи на Ви се насочиха към него и се присвиха до цепки.

— Какво общо има това?

— Щеше да си с нея. — Фюри погледна към Рот. — И ти би му позволил, нали? Знам, че тя е човек, но ти допусна Мери.

Ви го сряза с глас, остър като погледа му, все едно не можеше да повярва, че Фюри е така безразсъден.

— Няма как да се получи. Затова го забрави.

— Но… има как.

Очите на Ви заблестяха заплашително.

— Не се обиждай, но съм на ръба. Да замълчиш, би било нещо наистина добро за теб в момента.

Рейдж се приближи към Ви едва забележимо, а Зейдист застана до Фюри.

Рот се изправи на крака.

— Да прекратим приказките на тази тема.

— Не, изслушайте ме. — Фюри стана от креслото. — Скрайб Върджин иска мъж от Братството, нали така? Нужен й е за продължаване на расата, нали? Защо трябва да си ти?

— Кой друг, по дяволите? — изръмжа Ви и зае застрашителна поза.

— Защо не… аз?

В последвалата тишина и граната да беше избухнала под бюрото на Рот, никой не би забелязал. Братята се втренчиха във Фюри, сякаш му бяха поникнали рога.

— Защо да не бъда аз? На нея й е нужно само ДНК. Всеки член на Братството би трябвало да е способен да изпълни ролята. От древен род съм. Кръвта ми е добра. Защо да не мога?

Зейдист въздъхна.

— Мили боже.

— Няма причина аз да не мога да бъда Примейл.

Агресивността на Ви започна да го напуска и лицето му придоби изражение, сякаш бе ударен в гръб с тиган по главата.

— Защо би направил такова нещо?

— Ти си ми брат. Ако мога да поправя нещо нередно, защо не? Няма жена, която да желая. — Гърлото му се стегна и той го потърка. — Ти си син на Скрайб Върджин. Можеш да й предложиш размяната. Ако някой друг го направи, вероятно би го убила, но не и теб. — Той отпусна ръката си. — Увери я, че аз ще бъда дори по-подходящ, защото не съм обвързан с никоя.

Ви не откъсваше очи от лицето на Фюри.

— Не е редно.

— Нищо в цялата история не е редно. Но това е без значение. — Фюри погледна към изящното френско бюро и очите му срещнаха тези на краля. — Рот, ти какво ще кажеш?

— Мамка му — гласеше отговорът.

— На място казано, но не е отговор на въпроса ми.

Гласът на Рот беше тих. Наистина тих.

— Не говориш сериозно.

— Имам да наваксвам за няколко века въздържание. Какъв по-добър начин от това? — Беше предвидено да прозвучи като шега, но никой не се засмя. — Хайде, кой друг може да го направи? Всички сте обвързани. Единствената друга възможност е Джон Матю, защото във вените му тече кръвта на Дариъс, но Джон не е член на Братството и кой знае дали някога ще бъде.

— Не. — Зейдист поклати глава. — Не… Това ще те убие.

— Да, възможно е да правя секс до смърт. Но с изключение на това, всичко ще е наред.

— Няма да имаш свой живот, ако го направиш.

— Разбира се, че ще имам. — Фюри знаеше накъде клони Зи и по тази причина насочи вниманието си обратно към Рот. — Ще позволиш на Ви да бъде с Джейн, нали? Ако го направя, ще ги оставиш да бъдат заедно.

Това, разбира се, не беше редно. Не се даваха заповеди на крал — и по традиция, и по закон. А също и защото той би ти сритал задника така, че да прелетиш през целия щат Ню Йорк. Но в момента Фюри никак не го бе грижа за протокола.

Рот пъхна ръката си зад очилата и отново направи ритуала с потъркването на очите. После изпусна дълга въздишка.

— Ако някой може да се справи с рисковете, присъщи на връзката с човек, това е Ви. Така че… да, ще позволя.

— Значи ще ми позволиш да го заместя. А той ще отиде при Скрайб Върджин.

Часовникът в ъгъла на кабинета заби с ритмични удари, подобно на сърце. Когато те спряха, всички погледнаха към Рот. След миг кралят заяви:

— Така да бъде.

Зейдист изруга. Бъч подсвирна тихо. Рейдж захапа една близалка.

— Добре тогава — заключи Фюри.

Мили боже, какво направих!

Очевидно всички си мислеха същото, защото никой не помръдна, нито обели дума.

Вишъс беше този, който наруши мълчанието… Изведнъж се втурна към него. Фюри не разбра какво му се случва. В една секунда се канеше да запали нова цигара, а в следващата Ви го обгръщаше с масивните си ръце, оставяйки го без дъх.

— Благодаря ти — заговори Ви пресипнало. — Благодаря ти. Дори тя да не те допусне, пак ти благодаря, братко.