Освободена любов

41.

Джейн влезе на заден ход в гаража, паркира аудито си и остана да седи вътре, без да изгаси двигателя. На седалката до нея лежаха резултатите от прегледа със скенера, които беше направила тайно с Манело. Всичко беше чисто. Нямаше следи от тумор или аневризъм. Нито пък нещо друго.

Трябваше да се чувства облекчена, но липсата на обяснение я тревожеше, защото мисловният й процес си оставаше бавен и тромав. Сякаш нервните й пътища се сблъскваха с някакво препятствие в главата й. Гърдите също продължаваха да я болят.

Мъж пристъпи към светлината на фаровете й… Огромен мъж с тъмна коса и козя брадичка, облечен в кожени дрехи. Всичко около него беше размазано, все едно бе излязъл от мъгла.

Джейн мигом избухна в сълзи.

Този мъж… това видение беше нейната сянка, нещото в съзнанието й, някой, за чието съществуване знаеше, но не можеше да разпознае, някой, за когото скърбеше, без да знае причината. Сега всичко се подреждаше.

В следващия миг в слепоочията я прониза болка, ужасна смазваща тежест.

Но вместо да изпълни цялото й тяло, тя изчезна, отлетя, без да остави дори следа. Различни образи започнаха да изникват в съзнанието й. Как оперира този мъж, после как я отвличат и затварят в една стая с него… Те двамата заедно… Тя… се беше влюбила… и после беше изоставена.

Ви.

Безброй спомени се защураха из съзнанието й, а тя се мъчеше да намери опорна точка в една хлъзгава реалност. Не беше възможно това да се случва. Едва ли той се връщаше при нея.

Вероятно сънуваше.

— Джейн — заговори призракът на нейния любим. О, боже… Гласът му беше същият — дълбок и прекрасен и галеше слуха й като коприна. — Джейн…

Спирането на двигателя отне няколко мига, изгаси фаровете и излезе от аудито.

Усети хладния въздух върху лицето си, а сърцето й подскочи.

— Истински ли си?

— Да.

— Откъде да съм сигурна? — Гласът й стана дрезгав и тя докосна слепоочията си. — Вече нищо не знам. Не мога… да разсъждавам правилно.

— Джейн… — Той въздъхна. — Съжалявам.

— Нещо в главата ми не е наред.

— Вината е моя. Всичко е по моя вина.

Напрежението и тъгата, изписани по гордото му лице, проникнаха през объркването й и й предложиха някаква опора.

Тя пое дълбоко въздух и се замисли за Ръсел Кроу на финала на „Красив ум“. Стегна се и се приближи до това, което, изглежда, беше Ви. Опря два пръста в рамото му.

Беше твърд като скала. И миришеше по същия начин… На подправки. И очите му — тези прекрасни, подобни на диаманти очи — блестяха както винаги.

— Мислех, че си тръгна завинаги — прошепна. — Защо…

В този момент единствената й надежда беше да разбере какво се случва и защо той се е върнал.

— Няма да се женя.

Дъхът й спря.

— Няма ли?

Той поклати глава.

— Не можах да го направя. Не мога да бъда с никоя друга, освен с теб. Не знам дали ти искаш да си с мен.

Преди през главата й да беше минала каквато и да е съзнателна мисъл, тя скочи и се вкопчи в него, без да я е грижа за разликата във видовете и обстоятелствата. Имаше нужда от него. Останалото бяха подробности, за които щяха да се погрижат по-късно.

— Разбира се, че искам — промълви тя в ухото му. — Обичам те.

От устата му се отрони неясно изръмжаване и ръцете му я притиснаха силно. Неспособна да диша от здравата му прегръдка, тя си помисли: Да, той е. И този път не би ме оставил да си тръгна.

Благодаря. На Бога.

Докато държеше Джейн над земята, Вишъс беше изпълнен с щастие. Беше завършен, хилядократно повече от завършеността на създание с всички пръсти на ръцете и краката си. Триумфиращ я понесе към апартамента й, като се спря единствено за да затвори гаражната врата.

— Мислех, че полудявам — каза тя, когато той я сложи да седне на кухненския плот. — Наистина го мислех.

Нали беше обвързан мъж, умираше да е вътре в нея, но потисна първичните си потребности. Трябваше да остави малко време да си поговорят, за бога.

Наистина.

По дяволите. Желаеше я.

— Съжалявам, Джейн. Съжалявам, че трябваше да изтрия всичко. Наистина. Представям си колко объркващо е било за теб. Също и плашещо.

Ръцете й се плъзнаха към лицето му, сякаш още не можеше да приеме, че Ви е реален.

— Как се измъкна от браковете?

— Един от братята отиде на мое място. — Ви затвори очи, докато пръстите й обхождаха страните му, носа, брадичката, слепоочията.

— Наистина ли?

— Фюри, този, за когото ти се погрижи, го направи. Не знам как ще му се отплатя. — Внезапно обвързаният мъж у него удари в земята предния дял на мозъка му и прегази всички добри маниери и здрав разум. — Джейн, искам да живееш с мен. Искам те до себе си.

Разцъфналата й усмивка се усети в гласа й.

— Вероятно ще те влудя.

— Не е възможно. — Устните му се разтвориха леко, когато връхчетата на пръстите й пробягаха по долната.

— Може да опитаме.

Той я погледна.

— Сложното е там, че ако останеш с мен, трябва да се откажеш от този свят. Трябва да се откажеш от работата си. Ще трябва… Сделката е един вид: „Всичко или нищо“.

Тя се намръщи.

— Не съм сигурна…

— Знам. Не мога да го искам от теб. Не искам да спираш да живееш. — И това беше чистата истина. Въпреки чувствата му. — Ще го решим малко по малко. Аз ще идвам при теб или бихме могли да купим друг апартамент. На усамотено място, където да прекарваме заедно. Ще се справим някак. — Той огледа кухнята. — Ще трябва да вкараме малко жици тук. Мястото трябва да е по-сигурно. Охранявано.

— Добре. — С движение на раменете тя се измъкна от палтото си. — Направи каквото е нужно.

Очите му се плъзнаха по нея. Всичко, което можеше да види, бе тялото й — разсъблечено.

— Ви — заговори тя тихо. — Какво гледаш?

— Моята жена.

Тя се засмя меко.

— Имаш нещо наум ли?

— Може би.

— Чудя се какво ли. — От нея се разнесе аромат на възбуда и това усили желанието му да я има пред себе си гола и разтворена.

Взе ръката й и я постави между краката си.

— Познай.

— О… Да… Отново това.

— Винаги.

Той оголи зъбите си, захапа горния край на лекарската й престилка и разкъса тъканта. Сутиенът й беше памучен и бял. И слава богу, с предно закопчаване. Той го откопча, впи устни в едно от зърната й и я свали от плота.

Придвижването им до спалнята беше доста интересно изживяване с многобройни спирания, в края на което тя лежеше гола на леглото. Отне му секунди да се отърве от кожените панталони и ризата си и когато се озова върху нея, устата му беше отворена, а кучешките зъби — удължени.

Тя му се усмихна.

— Жаден ли си?

— Да.

Тя отметна глава грациозно и откри шията си за него. Той проникна в тялото й на две места — между краката й и в шията й. Тя заби късите си нокти в гърба му и го обгърна с бедрата си.

След около два часа сексът беше свършил и той лежеше в тъмното до нея. Заситен и спокоен, започна да пресмята колко е благословен. Нямаше как да не се засмее.

— Какво? — попита тя.

— Каквито и ясновидски способности за бъдещето да съм имал, това не бих го предвидил.

— Не ли?

— Би било прекалено да се надявам на такова нещо. — Той я целуна по слепоочието, затвори очи и си позволи да започне да се унася в дрямка.

Но не беше писано да се случи. Над него премина черна сянка, наруши покоя му и го тласна към страх и паника. Обясни си го с факта, че когато едва не пропуснеш шанса си да бъдеш с обичания от теб, после е нужно малко време да се успокоиш.

Това тълкуване не свърши работа. Знаеше, че е нещо друго. Нещо прекалено ужасяващо, че да мисли за него. Като бомба в пощенската кутия.

Боеше се, че съдбата още не е приключила с тях двамата.

— Добре ли си? — попита Джейн. — Трепериш.

— Добре съм. — Той се приближи още повече към нея. — Стига ти да си до мен, аз съм добре.