Освободена любов

51.

Два дена по-късно Фюри реши да отиде от Другата страна. Директрис настояваше за среща и той не искаше да отлага повече. А и трябваше да се махне от къщата.

След смъртта на Джейн над имението беше надвиснал черен облак и това се отразяваше на всички обвързани мъже. Загубата на шелан, а тя беше именно такава, въпреки че с Ви не бяха официално свързани, от край време бе най-големият ужас за всички. Това, че беше убита от врага, правеше ситуацията непоносима. И още по-лошо, случваше се по-малко от година, след като Уелси беше убита по подобен начин и напомняше на всички мъже добре известната им истина — обвързаните в Братството бяха особено силно застрашени от страна на лесърите. Тормент се беше убедил лично в това, а сега и Вишъс. Господи, не се знаеше дали Вишъс ще остане сред тях. Тор беше изчезнал веднага след убийството на Уелси и оттогава никой не го беше видял или чул. Макар че според Рот братът още беше жив, те всички се бяха отказали да очакват появата му поне още десетилетие или две. Може би в бъдеще щеше да се върне. Или може би щеше да умре някъде по света сам. Възможно бе следващата им среща с него да бъдеше в отвъдното. Горкият Вишъс.

В момента Ви беше в стаята си в Дупката и лежеше до урната, в която Фюри в крайна сметка беше поставил праха на Джейн. Според Бъч не беше казал нищо и не беше ял нищо, но очите му бяха отворени.

Очевидно нямаше намерение да обясни случилото се в Гробницата. С Джейн. С китката му.

Фюри изруга и коленичи до леглото си. Сложи на врата си медальона на Примейла. Затвори очи и се озова директно в светилището на Избраниците, като междувременно мислеше за Кормия. Тя също стоеше в стаята си. Ядеше малко и говореше още по-малко. Той периодично проверяваше как е, въпреки че не знаеше какво да направи за нея, освен да й носи книги, които тя явно харесваше. Падаше си по Джейн Остин, но не разбираше как описаното можеше да е художествена измислица или, по нейните думи, „преднамерена лъжа“.

Фюри тръгна от амфитеатъра, защото не познаваше околността много добре, и реши, че това е добра отправна точка. Почувства се странно, застанал насред цялата тази белота. И още по-странно, когато заобиколи зад сцената и пред погледа му се разкриха няколко бели храма. Беше като реклама за белина. Нямаше никакъв цвят. И беше толкова тихо. Плашещо тихо.

Избра посока и тръгна, като се боеше да не се натъкне на група Избраници и определено не бързаше да се озове лице в лице с Директрис. Реши да разгледа някои от храмовете, за да убие малко време. Избра един на случаен принцип и се качи по полегатото мраморно стълбище, но установи, че двойните врати са здраво заключени.

Намръщи се и се наведе да огледа голямата и странна форма на ключалката. Импулсивно свали медальона на Примейла и го пъхна в нея.

Кой да го очаква! Оказа се ключ.

Двойните врати се отвориха, без да издадат звук, и той се изненада от намиращото се вътре. От двете страни на помещението имаше подредени сандъци със скъпоценни камъни. Той се заразхожда сред съкровищата и зарови ръце сред блестящите камъни.

Но това не беше всичко. В дъното имаше стъклени шкафове. Такива, които можеш да видиш в музей. Отиде до тях, за да ги огледа. Естествено, по тях нямаше и прашинка, но той чувстваше, че причината не беше в това, че са били почистени. Не можеше да допусне, че във въздуха тук се съдържа някаква мръсотия, нито дори микроскопични частици.

Намиращото се вътре го смая. Очевидно предметите идваха от реалния свят. Имаше старомоден чифт очила, порцеланова купа с ориенталски произход, бутилка уиски с етикет, датиращ от 1930 година, абаносово цигаре, дамско ветрило, изработено от бели пера.

Чудеше се как са се озовали тук. Някои от предметите бяха доста стари, но въпреки това бяха в идеално състояние и безупречно чисти.

Спря пред нещо, което приличаше на древна книга.

— Да му се… не види.

Кожената подвързия беше изпокъсана, но релефният надпис на заглавието още беше четим — „Дариъс, син на Марклън“.

Фюри се наведе поразен. Това беше книга на Ди… вероятно дневник.

Отвори витрината и се намръщи от миризмата. Барут?

Огледа сбирката от вещи. В ъгъла стоеше стар револвер и той разпозна производството и модела от енциклопедията за оръжия, по която преподаваше. Беше Колт от 1890, 36-калибров, от флотското въоръжение, шестцилиндров. Бил е използван наскоро.

Взе го, отвори барабана и извади един от патроните. Бяха сферични… и с неравна повърхност, сякаш ръчно направени.

Беше виждал такава форма и преди. Докато триеше медицинските резултати на Ви от компютъра в „Св. Франсис“, хвърли поглед на рентгеновите снимки… и видя сферично и леко неравно парче олово в белия дроб на брата.

— Дошли сте да ме видите ли?

Фюри погледна през рамо и видя Директрис. Жената стоеше пред двойните врати, облечена в бяла роба като всички останали. На врата й на верижка висеше същият като неговия медальон.

— Хубава колекция от артефакти имате тук — отбеляза той и се обърна.

Жената присви очи.

— Мислех, че повече ще ви заинтересуват скъпоценните камъни.

— Всъщност, не. — Вдигна книгата, като я наблюдаваше внимателно. — Това тук изглежда е дневникът на мой брат.

Тя повдигна рамене съвсем леко и на него му се прииска да я убие.

— Да, това е дневникът на Дариъс.

Фюри потупа корицата, после направи широк жест около себе си.

— Кажи ми, това място винаги ли е заключено?

— Да, винаги от нападението насам.

— Ние двамата сме единствените, които имат ключове, нали така? Не искам нещо да се случи с вещите.

— Да. Само ние двамата. Никой не би могъл да влезе тук, без знанието ми и без моето присъствие.

— Никой значи.

В очите й проблесна гняв.

— Заповедите са, за да бъдат изпълнявани. Прекарах години да обучавам Избраниците на подобаващо поведение.

— Да… И появата на Примейла сигурно те съсипва. Защото сега аз командвам. Не е ли така?

Гласът й стана тих.

— Нормално и редно е вие да определяте правилата тук.

— Съжалявам, може ли да повториш? Не те чух добре.

За секунда в очите й закипя злост. Това беше потвърждение за действията и мотивите й. Директрис беше стреляла по Вишъс. С оръжието от сандъка. Искаше да продължи да командва и отлично осъзнаваше, че с идването на Примейла в най-добрия случай щеше да бъде втора в йерархията и ръководена от мъж. Можеше да загуби цялата си власт дори ако той не харесаше цвета на очите й.

Когато не беше успяла да убие Ви, тя се беше отдръпнала… докато не й се удадеше шанс да опита отново. Без съмнение беше достатъчно умна и зла, че да защитава територията си, докато не остане подходящ брат или позицията на Примейл не започнеше да изглежда прокълната.

— Канеше се да кажеш нещо — подсети я той.

Директрис поглади медальона на врата си.

— Вие сте Примейлът. Вие управлявате тук.

— Добре. Радвам се, че и двамата сме наясно с това. — Той отново потупа дневника на Дариъс. — Взимам това с мен.

— Няма ли да пристъпим към срещата?

Той се доближи до нея, като си мислеше, че ако беше истински мъж, досега трябваше да й е счупил врата.

— Не точно сега. Искам да обсъдя нещо със Скрайб Върджин. — Наведе се и опря уста до ухото й. — Ще се върна за теб.