Освободена любов

29.

Докато Джейн чакаше Ви да заговори, й се прииска да обвие ръце около него. Искаше да го залее с поредица от откровени и напълно безсмислени думи. Искаше да разбере дали баща му е умрял в мъки, както се надяваше да се е случило с мръсника.

Мълчанието продължи и тя каза:

— Не знам дали това ще помогне… Сигурно няма, но трябва да ти кажа нещо. Не мога да понасям овесени ядки. И до ден-днешен ми се повдига от тях. — Молеше се да не каже нещо не на място. — Нормално е, че още страдаш след всичко, което ти е било причинено. С всеки би било така. Това не те прави слаб. Бил си жестоко осакатен от някой, който е трябвало да те защитава и подкрепя. Това, че още си на крака, е чудо. И затова те уважавам.

Ви се изчерви.

— Аз не го виждам точно в такава светлина.

— Аз пък го виждам. — Тя се прокашля, за да му даде малко време. — Ще ми кажеш ли защо сме тук?

Той потърка лице, сякаш се опитваше да проясни съзнанието си.

— Исках да бъда с теб. Тук.

Джейн въздъхна с облекчение и в същото време натъжена. Тя също искаше да се сбогува с него. Сексуално и интимно сбогуване, но не в спалнята, в която бяха заключени заедно.

— И аз искам да бъда с теб.

Още една свещ пламна и освети комплект завеси. После беше запалена четвърта, намираща се до барплот. Пета — до голямо легло, застлано с черни сатенени чаршафи.

Тя се канеше да се усмихне, когато пламна шеста свещ. Нещо висеше от стената. Нещо, което приличаше на… вериги.

Пламнаха още свещи. Маски. Бичове. Пръчки. Топки за запушване на устата.

Черна маса с ремъци за връзване, които висяха до пода.

Треперейки, тя обви тялото си с ръце.

— Тук ли играеш игричките си на връзване?

— Да.

О, боже… Тя не искаше такъв вид сбогуване. Заговори, като се опитваше да запази спокойствие:

— Разбираемо е, че те влече към такива неща след случилото се с теб. — По дяволите, беше й трудно да се справи. — С мъже или жени? Или в комбинация?

Тя чу проскърцването на кожените му дрехи и се обърна към него. Сваляше якето си и в следващия момент се появиха два пистолета, които не беше видяла преди. Последваха два черни кинжала, също скрити по-рано. Боже, добре беше въоръжен.

Джейн събра цялото си самообладание. Искаше да бъде с него, но не вързана и с маска на лицето, докато той държи насочен пистолет към главата й или плющи с камшик по тялото й.

— Слушай, Ви, не мисля, че…

Той свали ризата си. Мускулите на гърба му отчетливо се открояваха, както и тези на гърдите. Събу ботушите си, като ги изрита.

Мили… боже, помисли си тя, когато й стана ясно какво всъщност правеше той.

Бяха наред чорапите и кожените панталони. Оставаха само боксерките, преди да застане пред нея чисто гол. В настъпилата тишина босите му крака зашляпаха по лъскавия мраморен под и той се озова на масата с премерен скок. Изтегна великолепното си тяло. Мускулите му бяха огромни. Движенията — грациозни и мъжествени. Пое дълбоко въздух и гръдния му кош се изду.

По кожата му пробяга лек трепет… Или може би беше отражение от свещите?

Той преглътна мъчително.

Не, страхът му го караше да трепери.

— Избери маска за мен — промълви едва чуто.

— Ви… не.

— Маска и топка за запушване на устата. — Той обърна глава към нея. — Направи го. После ме заключи с белезници. — Тя не помръдна и той кимна към стената. — Моля те.

— Защо? — попита тя, докато наблюдаваше как тялото му се покрива с пот.

Той затвори очи и устните му едва помръднаха.

— Ти ми даде толкова много. Не просто един уикенд от живота си. Опитах се да реша какво мога да ти дам в замяна. Честна сделка. Повръщането на овесената каша срещу историята за моите белези. Единственото, което имам, е това. — Той почука с кокалчетата на пръстите си по масивното дърво. — Никога не съм бил повече на показ, отколкото сега. Искам да ти дам това.

— Не искам да те нараня.

— Знам. — Той повдигна клепачи. — Но искам да ти се отдам така, както на никого не съм се отдавал в миналото или ще се отдам в бъдеще. Затова избери маска.

Той преглътна и тя се загледа в адамовата му ябълка, която помръдна на масивната му шия.

— Не искам такъв подарък, нито такова сбогуване.

Настъпи дълго мълчание. После той каза:

— Нали помниш, че ти разказах за уговорения ми брак?

— Да.

— Ще се случи до дни.

Сега вече наистина не искаше това. Мисълта, че ще бъде с нечий чужд годеник…

— Не съм виждал жената. Тя не ме е виждала. — Той погледна към Джейн. — И тя ще бъде първата от около четирийсет.

— Четирийсет?

— От мен се очаква да направя деца на всяка от тях.

— О, боже.

— Ето как стоят нещата. За мен сексът ще е само биологична функция занапред. А никога не съм бил в обратната позиция. Искам да направя това с теб, защото… Просто го искам.

Тя го погледна. От широко отворените му, стрелкащи се очи, от бледността на кожата му и потта, покрила гърдите му, личеше каква висока цена плащаше с тази си постъпка. Да откаже, би значило да унищожи самочувствието му.

— Какво… — Дявол да го вземе. — Какво точно искаш да направя?

След като Ви й обясни всичко, се извърна и се загледа в черния таван. Светлините от свещите танцуваха по него и той приличаше на огромна локва петрол. Докато чакаше отговора на Джейн, на Ви му се зави свят. Сякаш стаята се разлюля и той беше запратен към тавана, а черният вир отдолу се канеше да го погълне.

Тя не каза нито дума.

Боже… Нямаше друго усещане като това, да се предложиш на поднос и да те отблъснат.

Но пък може тя да не харесваше вампирско суши.

Той подскочи, когато тя положи ръка върху стъпалото му. После чу подрънкването на метал от закопчалките. Погледна към голото си тяло и видя десет сантиметра широк каиш да обгръща глезена му. Видът на бледите й ръце, трудещи се върху завързването му, го възбудиха.

Лицето на Джейн излъчваше съсредоточеност, докато вкарваше кожения език в скобата и затягаше.

— Така добре ли е?

— По-стегнато.

Без да поглежда към него, тя дръпна здраво. Каишите се впиха в кожата му, а Ви отметна глава назад и изпъшка.

— Прекалено ли е? — попита тя.

— Не. — Той потрепери, когато тя се зае с другия му крак. Беше едновременно ужасен и невероятно възбуден. Чувството се усили, когато тя завърза първо едната му китка, а после и другата.

— Сега топката за уста и маската. — Гласът му беше дрезгав, защото кръвта му бушуваше, а гърлото му се беше стегнало също като каишите.

Тя го погледна.

— Сигурен ли си?

— Да. Има една маска, която покрива само очите. Тя ще е подходяща.

Когато тя се върна при него, носеше със себе си червена гумена топка с ластик за прикрепване към главата и маска.

— Първо топката — нареди той и отвори широко уста.

Тя стисна клепачи за миг и той се почуди дали се кани да се откаже, но после се наведе към него. Усети натрапчивия горчив вкус на пластмаса върху езика си. Повдигна глава, за да може тя да я прикрепи, а от носа му излезе свистящ звук. Джейн поклати глава.

— Не мога да ти сложа маската. Трябва да виждам очите ти. Не мога… Не, няма да предприема нищо, ако нямаме контакт с очи. Ясно ли е?

Може би идеята беше добра. Топката вече изпълняваше предназначението си, като го задушаваше, а каишите изпълняваха своето, карайки го да се чувства в капан. Ако не можеше да вижда, при това с ясното съзнание, че става дума за нея, може би щеше да загуби тотално контрол върху себе си.

Той кимна, тя пусна маската на пода и си свали якето. После отиде и взе една от черните свещи.

Ви почувства парене в дробовете, когато тя се приближи.

Джейн пое дълбоко въздух.

— Сигурен ли си?

Той кимна отново, въпреки че бедрата му трепереха, а очите му бяха изскочили. Едновременно уплашен и развълнуван, той я наблюдаваше как протяга ръка над гърдите му… и накланя свещта.

Черен восък покапа върху зърното му и той впи зъби в топката, като опъна кожените каиши, които го задържаха към масата, докато те не заскърцаха. Трябваше да се спре, за да не стигне до оргазъм.

Тя правеше точно това, което той й беше казал, че иска, като слизаше все по-ниско и по-ниско. Пропусна интимните му части и коленете и пое обратно нагоре. Болката градираше. В началото беше като ужилване от пчела, а после започна да се засилва. Капки пот се стичаха по слепоочията и ребрата му и той дишаше тежко през носа, докато цялото му тяло се извиваше върху масата.

Първият път свърши, когато тя отдръпна свещта и взе една пръчка, с която докосна върха на ерекцията му. Той изръмжа въпреки топката в устата си и започна да еякулира върху втвърдения черен восък на корема си.

Джейн застина, сякаш реакцията му я изненада. После прекара пръчката нагоре-надолу и покри гърдите му със собствените му сокове. Ароматът му изпълни пентхауса, а също и ръмженето му в знак на покорство, докато тя продължаваше движенията си нагоре и надолу по тялото му, а после и по бедрата.

Свърши за втори път, когато тя плъзна пръчката между краката и потърка вътрешната страна на бедрата му. Страх и желание за секс и любов го изпълниха отвътре. Той не беше нищо повече от емоции и потребност. А тя беше неговият двигател.

После тя плъзна пръчката през бедрата му и ръката й го докосна. Джейн не можеше да повярва, че чувства възбуда от това, което вършеше. Но гледайки Ви, разпънат и вързан, достигащ до оргазъм заради нея, направо я предизвикваше да му скочи.

Използва пръчката нежно, без съмнение недостатъчно сурово за неговия вкус, но не и без да остави следи по бедрата, корема и гърдите му. Не можеше да повярва, че това му харесва, след всичко, което му бяха причинили, но истината бе, че се наслаждаваше. Очите му бяха фокусирани върху нея и блестяха ярко, хвърляйки бели сенки върху меката светлина на свещите.

Господи, изпитваше срам и почуда, задето искаше да стигне още по-далече с наличните играчки. Хвърли поглед към кутия с метални щипки, бичовете на стената вече не й се струваха извращение, а по-скоро обещание за еротични възможности. Не че искаше да го нарани. Имаше желание само да поддържа наситените му усещания. Целта беше да го доведе до границата на сексуалното изживяване.

Тя беше възбудена до крайност. Свали панталоните и бикините си.

— Сега ще те чукам — каза му.

Той изстена нетърпеливо и повдигна таза си. Продължаваше да е все така твърд, въпреки че беше свършил няколко пъти и изглеждаше готов да го направи отново.

Тя се покатери на масата и разтвори бедра. Дишането му през носа така се учести, че тя се разтревожи. Посегна да махне топката от устата му, но той завъртя глава.

— Сигурен ли си?

Той закима яростно и тя се отпусна върху покритите му със сперма бедра. Настани се върху твърдия му член, вагината й се разтвори за него и го погълна. Той завъртя очи и клепачите му трептяха, все едно бе на ръба на припадък. Проникваше в нея до границата на възможното.

Докато тя се движеше върху него, свали блузата и сутиена си. Чу се силно изскърцване, когато Ви опъна каишите. Ако беше свободен, тя беше сигурна, че вече щеше да е по гръб под него.

— Гледай ме как те обладавам — каза тя и плъзна ръка по шията си. Когато пръстите й намериха белезите от ухапването му, Ви отдели устни от топката и ръмжейки оголи кучешките си зъби, които се забиха в пластмасата.

Тя продължи да се докосва по мястото, където я беше ухапал, като се изправи на колене и се намести върху ерекцията му. С тласък се плъзна надолу и в мига, когато отново проникна в нея, той достигна оргазъм и я изпълни цялата. Когато спазмите отшумяха, все още бе твърд.

Джейн никога не бе имала тъй наситено сексуално изживяване, както когато се устреми в ритмични движения, седнала върху него. Харесваше й, че цялото му тяло е във восък и собствените му сокове, че кожата му блести от пот и на места просветва в червеникаво. Тя му беше причинила това, а той я обожаваше за стореното и по тази причина чувстваше, че е правилно.

Когато настъпи и нейната кулминация, тя се вгледа в широко отворените му, пълни с див възторг очи.

Пожела си никога да не го напуска.