Убийци от любов

10.

Анджело Басалино беше изпратен в Лондон след инцидента. Това беше само временен ход, дискретен начин да се отърват от него, докато фамилията Кампаро се успокои. Джина Кампаро щеше скоро да се омъжва и след церемонията — вероятно само след няколко месеца — целият случай щеше да бъде забравен и Анджело можеше да бъде върнат невредим у дома.

Енцо беше до известна степен доволен от целия случай. Анджело беше негов истински син — момче, което надяваше всичко срещнато по пътя си на чудесния си, изящно стърчащ Басалино пенис.

Но ситуацията беше станала много деликатна и ако Анджело не беше син на Енцо, можеше да се намери застинал във вечно жилище в някой бетонен блок на дъното на Ийст Ривър35. Да чукаш момиче беше едно, но да го правиш на партито на нейния годеж, и то на място, където нейният брат и нейният годеник могат да те открият — съвсем друго. И то когато момичето е дъщеря на силен съперник — макар и приятелски настроен.

И така, Анджело беше отправен в Лондон. Там все пак имаше хазартен бизнес, за който той можеше да се погрижи, и без да полага много усилия Енцо уреди всичко.

Анджело не беше толкова близък до бизнес очакванията на Енцо. Момчето нямаше тази стръв или амбиция на Басалино. У него нямаше твърдо ядро или упоритост, на които да се опре, когато работи с хора.

Енцо стигна до заключението, че Анджело е едва на двайсет и четири — дете, което има много време да помъдрее. Но той също се помнеше на двайсет и четири — тогава беше ветеран с шест успешни удара, дясна ръка на Крейзи Марко и човек с голямо бъдеще пред себе си.

В Ню Йорк Анджело беше работил за Франк.

— Той е един дребен мързелив смотаняк — постоянно се оплакваше Франк. — Изпратиш го в някое заведение да вземе парите, които трябва да пуснат, и после трябва да изпращаш друг подир него, щото той вече е забърсал някоя. Само ебането му е в главата.

Енцо се опита да го изпрати до брега да работи за Ник, но се получи още по-лошо. Анджело се увлече по една сексапилна изгряваща звезда и свърши с напердашен задник от нейния „продуцент“.

— По-добре си стягай багажа и изчезвай в Лондон — беше го предупредил Енцо. — Един Басалино трябва да предизвиква респект. Чукай наред каквото ти падне, но запомни — най-важното нещо е работата и парите. Там има солидни възможности да се издигнеш и един ден искам да те видя ти да поемеш всичко в ръце след нас. Като за начало започни да работиш с организацията „Стивъсто“ — те ще ти покажат много неща.

Анджело беше вдигнал рамене. Той нямаше никакво желание да прави пари. Докато имаше предостатъчните семейни пари, защо да не си размахва инструмента и да натрупва още бройки? Нямаше никакъв смисъл да се напряга. Щеше да остави Франк и Ник да поддържат нивото на респекта към фамилията Басалино. На тях това им харесваше, а на него — не.

Но той не спори с баща си. Никой не спореше с Енцо. Веднъж Анджело беше изразил желание да не се включва в семейния „бизнес“. Искаше му се да стане актьор или може би музикант. Такива бяха амбициите му на шестнайсет години. Когато Енцо разбра за тях, го наби с кожен каиш и го заключи в неговата стая за една седмица. Анджело никога не спомена повече за своите желания.

Лондон беше прекрасен град, както Анджело скоро откри. Беше пълен с момичета и дружелюбни хора. Човек спокойно можеше да обикаля из улиците, без да се страхува, че ще бъде набит или обран.

За него беше уреден апартамент. Той се настани в него и започна да работи за организацията „Стивъсто“. Беше лесно като фасул — всичко, което трябваше да прави, беше да държи под око няколко казина и да започне да разбира как стоят нещата с този бизнес.

Анджело беше щастлив. Можеше да си има различно момиче всяка седмица щом му се приискаше, а той наистина искаше точно това. Трябваше да прави секс всеки ден. Това му беше като навик — като пиене на сутрешно кафе или като правене на лицеви опори — навик, с който се харесваше, че се отличава.

Анджело не беше висок и мускулест като братята си. Беше по-слаб, почти кльощав. И лицето му беше по-ъгловато, с високи скули. Обичаше косата му да е дълга и буйна — едно незначително ексцентрично увлечение — и понякога си пускаше мустаци и брада като четина в стил Че36.

— Изглеждаш като шибано комунистче! — все му крещеше Енцо. — Исусе! Защо не вземеш да отрежеш тая коса и да си купиш някакви свестни дрехи, може би костюм. Изглеждаш като лайно. Защо не можеш да приличаш на твоите братя?

Майната им на моите братя, мислеше си Анджело. Той поддържаше своя външен вид, точно както си искаше. Това навярно беше единственият начин да се изплюе в очите на своя баща, без да му причини прекалена вреда.

Целият контингент представители на английската преса се бяха събрали на летище „Хийтроу“37 да посрещнат Рио Джава. Репутацията й винаги я предшестваше.

Тя слезе от самолета, облечена във вносен розов гащеризон, носейки дълго палто от леопардова кожа, преметнато на рамо.

— Здравейте, момчета — поздрави тя армията от фотографи. — Какво искате от мен да направя?

Какво ли не искаха да направи тя. Рио Джава беше винаги чудесна за снимка на корицата.

Името й беше от години в заглавията. Наркоманка на осемнайсет години, пристрастена към хероина, Рио беше открита в рехабилитационен център от нашумелия авангарден създател на филми Били Експрес, който в момента снимаше филм за наркотиците, наречен „Включи/Изключи“. Неговата натрапчива камера следеше всяко нейно движение, докато траеше лечението и процедурите й. Той не пропусна нищо и в резултат тя внезапно се превърна в звезда. Не измина много време и тя влезе в живота му за постоянно, роди му дете (събитие, което той филмира с обич най-подробно и донякъде потресаващо) и играеше главните роли във всички негови по-нататъшни продукции. Били Експрес имаше голям успех и беше много, много богат. По-порнографските му филми му бяха донесли цяло състояние.

Рио живееше с Били и неговия антураж в елегантна къща от кафяв камък в Ню Йорк заедно с неговата майка. Това беше съвсем приятно, но майка му — бивше момиче на Зегфелд38 — вървеше в комплект със сина си.

Рио почувства, че дължи все повече на Били. Той именно я направи знаменитост и тя обичаше извънредно много своята слава. Тя нямаше никакви възражения, че е с Били и неговите приятели по време на техните наркотични сеанси.

Една паметна нощ тя се намери в леглото на Били заедно с един негов китайски приятел Лей. Били много се зарадва, когато тя и китаецът започнаха да правят любов, и филмира всички сцени. Резултатът беше, че Рио отново забременя, а Били просто преливаше от удоволствие. Той обичаше децата и не губи нито минута, дори преоборудва горния етаж от къщата като детска ясла точно навреме за раждането на две близначета — две мънички китайчета.

Всички бяха щастливи. Били, неговата чудата майка, Лей, децата, тяхното обкръжение. Снимаха своите филми, даваха луди партита и живееха в състояние на опияняващ от удоволствие вакуум.

Докато един ден Рио се запозна с Лари Холдинг. Той беше почтен, женен сенатор в средата на своите четиридесет години. Дойде на едно от партитата на Били. Рио хвърли поглед към лицето му, имащо приятен слънчев загар, костюма му, честните очи и веднага бе погълната от неговия образ. Имаше нещо в Лари Болдинг, което я привличаше страстно и неотразимо.

— Трябва да го имам — прошепна тя на Били.

— Няма никакъв проблем — каза той съвсем спокойно; ревността беше чувство, непознато за Били. Бръкна в джоба си, разрови се и извади някакво хапче. — Пусни му го незабелязано в пиенето и ще бъде целият твой.

Но в един момент на трезвен проблясък, какъвто рядко се случваше, Рио реши да не подправя пиенето на сенатора. Искаше да го има без да прибягва до наркотици. Искаше той да поиска нея.

Лари Болдинг имаше усмивка на политик и много прям поглед. Рио се залови за работа. Тя не беше повлекана, когато се отнасяше до прелъстяване.

Отне й малко време, докато го вкара в леглото. Нужно бе още малко време, докато го съблече. Беше толкова мил! Имаше шарени шорти „Джокей“ и долна риза.

Рио се впусна в своите специалитети. Той проявяваше интерес към класическото чукане.

Това беше началото на една шестмесечна любовна връзка. Връзка, която трябваше да се държи в тайна поради факта, че той беше женен мъж.

Рио се отнасяше с разбиране към него. Той й разказа древната история за себе си и своята съпруга, че тя държи извънредно много на техния брак и на факта редовно да се появяват сред обществото. Тъй като историята звучеше съвсем земна, тя му повярва, защото репутацията беше важно нещо.

След няколко седмици Рио каза на Били, че повече не може да спи с него. Всъщност, тъй като Лари не одобряваше нейния начин на живот и обстановката около нея, тя се изнесе и си взе апартамент във Вилидж39. Така беше по-удобно за Лари, по-интимно.

Били й даде щедра сума да се издържа и задържа децата при себе си, защото двамата се съгласиха, че така е най-добре. Тя идваше при тях през ден.

Накрая Били реши, че тя трябва да участва в един негов филм, който току-що е написал. В края на краищата тя беше негова суперзвезда.

Лари Болдинг каза, че не иска тя да го прави. Той предпочиташе тя винаги да му е на разположение, тъй като никога не знаеше точно кога ще може да я види.

— Тоя тип е един смотан гъз — предупреди я Били. — Ще те съсипе.

Но Рио беше влюбена и не слушаше. Толкова се сближи с Лари, че започна да прави всичко, което той й кажеше. Остави наркотиците, пиенето, партитата, чукаше се само с него, остави вносните гримове и шантавите дрехи.

Но посещенията на Лари ставаха все по-редки и по-редки. Накрая спряха съвсем.

Рио се почувства унищожена. Напразно се опитваше да установи контакт с него, но бариерите бяха спуснати. Нямаше никакъв начин да подмине многобройните секретарки и помощници. Абсолютно никакъв начин, по който да му каже, че е бременна с негово дете.

Когато накрая разбра, че е била използвана като вещ, това я нарани повече, отколкото си беше мислила, че е възможно. Една мрачна съботна вечер тя преряза вените си и за щастие беше намерена от съсед. Съседът се оказа, че е Маргарит Лоурънс Браун.

Беше нужно доста време за Рио да превъзмогне начина, по който Лари Болдинг се беше отнесъл към нея. Тя разви силно възмущение срещу начина, по който жените се оставят да бъдат използвани от мъжете. Особено женените мъже.

Тя се вслуша в Маргарит и разбра, че думите й имат голям смисъл. Защо да си губи времето в мрачни размишления за миналото, когато бъдещето беше именно това, което имаше смисъл?

Без дори да разбере как стана, роди детето на Лари Болдинг — едно мъничко момиченце. Били Експрес предложи тя да се върне отново при него и предишните си деца. Тя не искаше да живее повече така и му каза. Освен това му каза, че иска децата й да дойдат да живеят при нея. Били отказа и заяви, че децата ще останат при него.

Този сблъсък на двете решителни желания доведе до дълго проточила се битка из съдебните зали, която Рио накрая спечели. Взе децата при себе си въпреки публичните оскърбления, с които Били постоянно се нахвърляше срещу нея. Били беше вбесен.

Скамейката на свидетелите беше пълна с хора на Били, които ставаха последователно и свидетелстваха каква лоша майка била тя — всичките му така наречени приятели, цялото му обкръжение и майка му.

Единственият свидетел от нейна страна беше Маргарит Лоурънс Браун, която я защити достойно и накрая тя получи своите деца.

Получи се пикантен съдебен процес. Вестниците и клюките се стопиха от удоволствие да отразяват всяка минута от него.

След всичко това Рио беше залята от филмови сценарии. Всеки имаше план, за който тя щеше да е чудесна.

Скоро пак започна работа и повече не обърна поглед назад.

Сега се намираше в Лондон и беше тук с една-единствена цел.

Анджело Басалино и отмъщението.

Щеше да го унищожи точно както тя си знаеше.