Убийци от любов

39.

Мери Ан Огъст се усмихна на Клер. Клер каза:

— Миличка, наистина ме изненада. Нещата тръгват идеално. Мистър Форбс остана много зарадван днес, а за мистър Форбс да остане зарадван — това е истински комплимент.

— Той обеща да се върне скоро — каза Мери Ан и протегна ръце над главата си, така че късата бяла нощница, която носеше, се вдигна нагоре и се показа фино срамно окосмяване с цвят на млечно кафе.

Очите на Клер бързо се насочиха надолу в опит да надникне и види по-добре. С тази нямаше да има проблем, помисли си Клер. Някои момичета бяха родени за проститутки.

Мери Ан се отпусна по гръб близо до края на леглото и разтвори леко крака.

— Е-е-ей, Клер, толкова ми се иска да се поразходя някъде — рече тя с невинен глас. — Наистина се чувствам като в клетка. Постоянно съм затворена тук. Нуждая се от чист въздух.

— Другата седмица — обеща Клер.

Мери Ан се нацупи:

— Можеш да ми имаш доверие, няма да избягам. Тук ми харесва много. Ти ми харесваш… — Погледна бавно, дълго тази, която я държеше в плен.

Клер се приближи до леглото и каза:

— Ти си умно момиче. Не създаваш никакви проблеми. Момиче като теб може да направи много пари, само да поиска. Сега, когато подновихме прическата ти, изглеждаш толкова хубава.

Мери Ан се усмихна:

— Енцо няма да я хареса, нали?

Клер седна на леглото и небрежно прокара пръсти нагоре по крака на Мери Ан, насочвайки се към пухестия мъх.

— На Енцо няма да му се наложи да я харесва, нали?

Мери Ан се изкикоти и разкрачи още повече крака.

— Да не си лизи-близи, Клер? — попита тя, облизвайки устни.

Натискът на пръстите на Клер се засили.

— Виждала съм предостатъчно шкембелии и увиснали курове та да съм нещо друго. — Последва пауза. — Опитвала ли си го някога?

Мери се изкикоти отново:

— Мистър Форбс не можа да ме доведе до оргазъм. Казах му, че ако се дрогира малко, номерът ще стане, но мистър Форбс каза, че това си е мой проблем.

Клер се наведе бавно. Очите й искряха.

— Мистър Форбс трябва да е много загубен — рече тя.

Мери Ан въздъхна и се отпусна още повече в очакване на приятното обслужване от Клер.

Изминаха пет минути. Клер вече изцяло беше погълната от заниманието си, наведена усърдно над целта.

Внимателно Мери Ан се протегна под леглото, напипа и стисна здраво дебелия крак от стол, който беше скрила тук по-рано. Вдигна го бавно, докато застане точно над главата на Клер. Замахна рязко и го стовари с всичка сила. После пак и пак, три пъти.

Нямаше никаква кръв. Клер се свлече притихнала на пода. Мери Ан изпита известно съжаление към нея. Но нямаше никакво намерение да стои повече заключена и да се подчинява на насилствено наложения й живот на проститутка. Съвсем не. Не, господи, не, мислеше си тя. Не, Мери Ан Огъст. Не, след като се беше старала толкова усърдно да понася безропотно Енцо Басалино всичките тези месеци. Имаше бижута, дрехи и две кожени палта — достатъчно пари, ако ги продадеше, а и ги беше заработила заслужено, и можеше с тези пари да се върне обратно в малкия град в Тексас, където беше родена, и да се залови с някой малък приятен бизнес. С някой бутик, например, или салон за красота. Отдавна беше наясно, че дните й с Енцо нямаше да са вечни и беше замислила всичко както трябва.

Облече се припряно. Отиде до масата и извади от дамската чанта на Клер пари и ключове.

Мери Ан Огъст имаше свои вещи и, по дяволите, беше решена на всичко да си ги получи.