Убийци от любов

26.

Лара се разхождаше с широки енергични крачки из всекидневната си и пушеше. Изглеждаше напрегната и възбудена. Беше рано сутринта — светлината току-що започваше да разкъсва тъмнината. През прозореца се виждаше Ню Йорк, чийто сгради започваха да придобиват очертания.

Защо въобще се захванах с тази работа? — помисли си тя.

Ник спеше в спалнята. Защо трябваше да бъде Ник?

Докато дръпваше от цигарата, ръката й трепереше леко. Чувстваше, че не иска да продължава по-нататък. Ник не беше виновен за нещата, които беше направил бащата. Дъки К. Уилямс беше прав, а Рио, с нейните нечовешки планове, въобще не беше права. Обичаната много от нея сестра Маргарит беше мъртва и никакво отмъщение, колкото и голямо да беше то, нямаше да я върне. Щом Енцо Басалино беше виновният, тогава защо не оставеха Дъки да се справи с него по начина, по който искаше.

Ох, господи! Как въобще се въвлече в цялата тази работа? Само преди няколко часа тя и Ник бяха излезли от „Льо Клуб“.

— При теб или в моя хотел? — беше попитал той многозначително.

Замаяна и лекомислена от многото шампанско, тя беше отговорила:

— При мен.

Бяха започнали да се целуват в колата навсякъде, като ученици от гимназията.

— Бейби, бейби, подлудяваш ме — беше казал той, придвижвайки ръката й върху твърдата издатина в панталоните между краката, която придаде истинност на изречението му.

За миг се беше почувствала обзета от вина, защото се бе отдала на удоволствието от допира му, а не трябваше по никакъв начин да се радва на такова нещо. Но щом достигнаха апартамента й, вината й се стопи и изчезна в ръцете му, когато той смъкна деветстотин доларовата й черна рокля, повали я на пода и започна да прави любов с нея.

След това я беше отнесъл в спалнята и го беше направил още веднъж, след което тя беше заспала.

Сега беше будна и обикаляше из стаята като раздразнена котка.

Възможно ли бе да се е влюбила в някого, когото се предполагаше, че трябва да мрази?

— Какво ще кажеш за едно кафе, принцесо? — попита Ник, влизайки във всекидневната, с което я сепна. Беше гол. Тялото му беше слабо, стегнато, покрито със слънчев загар.

Обви я с ръце, притисна я силно до себе си и бавно започна да смъква халата от раменете й, плъзгайки го по тялото й.

Тя изпита отново силно желание. С усилие отдръпна главата си назад, но така получи още по-страстни целувки по шията. Никога с никой друг не беше изпитвала такова искрено физическо влечение. Винаги беше имало някакви причини, поради които лягаше в леглото с някого. Груби, земни причини.

С Ник не беше така. Е, имаше все пак една причина. Но тя вече нямаше никакво значение, не означаваше нищо.

Той я вдигна леко и я отнесе обратно в спалнята.

— Лейди, прекрасна си. Искам да кажа, наистина прекрасна. Разбираш ли какво казвам?

Да, тя разбираше какво казва той. Също разбираше, че скоро щяха да дойдат сутрешните вестници. И как ли щеше да се почувства той тогава?

Бет остана при децата на Басалино. Чувстваше се уплашена и й беше зле. Ако нещо се случеше с детето на Анна Мария, виновна щеше да е изцяло тя — просто не можеше да издържи да го помисли.

Франк се обади сутринта. Гласът му звучеше забавно:

— Събирай си багажа и изчезвай — каза той с груб глас. — Веднага. Не искам да те видя, когато се върна.

— Всичко ли е наред? — попита тя разтревожено. — Бебето?

Той не отговоря веднага, но после каза със силен и студен глас:

— Изчезвай, майната ти, от мойта къща, курво, и не оставяй никакви адреси, щото само да те видя някъде, ще те убия — и тръшна слушалката.

Бет подскочи потресена и същевременно зарадвана. Всичко свърши, каквото и да беше то. Беше свободна. Сега можеше да се прибере у дома.

С неуверена ръка вдигна слушалката и се обади на информацията, за да научи номера на болницата. Разбра го и звънна там.

— Търся мисис Франк Басалино. Беше приета рано сутринта. Аз съм нейна роднина. Добре ли е тя?

Телефонистката й отговори с извинителен тон:

— Съжалявам, но не можем да даваме информация по телефона.

Ще отида сама, помисли си тя тъжно. Бързо отиде до стаята си и приготви малкия си багаж. След няколко минути беше вън от къщата. Обзе я облекчение. Скоро щеше да се върне при дъщеря си Чайна в комуната. Но първо трябваше да разбере как е Анна Мария.

Отиде с автобус на една пресечка до болницата. Изпита ужас да не би случайно да налети на Франк, но страхът й беше превъзмогнат от отчаяната нужда да разбере за Анна Мария.

— Мисис Басалино почина в осем часа сутринта — й каза сестрата. — Имаше усложнения с положението на бебето и други неща… — Гласът й почти затихна. — Вие близка роднина ли сте? Мисля, че доктор Роджърс би искал да разговаря с вас.

— А бебето?

— Беше направено всичко възможно, но се боя…

Бет се обърна и хукна да бяга.

Сестрата се затича след нея и извика:

— Моля ви, почакайте, ако въобще можете да сте ни от помощ…

Бет продължи да бяга. Не спря, докато не достигна голямата централна гара, където си купи билет за дома.

Преди да се качи на влака, се обади на Кас:

— Мисля че стана точно както ти искаше — каза тя с горчив тон. — Но как това ще помогне на Маргарит? Определено няма да я върне обратно, нали?