Убийци от любов

21.

На масата в къщата на Франк Басалино горяха свещи. Децата му, изкъпани, чисти, сресани, облечени в най-хубавите си дрехи, седяха изправени на столовете до масата. Франк беше преотстъпил своето обичайно място на най-важния стол на своя баща и седеше отдясно на Енцо. Анна Мария седеше срещу съпруга си и постоянно помръдваше напрегнато в своя стол.

Ник беше тук. Постоянно се смееше и шегуваше с двете по-малки деца. Искаше да прекара вечерта с Лара, но Енцо беше настоял да присъства на вечерята и неговия баща не беше човек, с когото да спориш.

Уговори се с Лара да се видят по-късно. Тя нямаше нищо против, просто се усмихна и каза:

— Разбирам, Ник. Семейството си е семейство.

Ейприл щеше да беснее и фучи цяла седмица.

— Хей — изгърмя Енцо. — Анна Мария прави най-хубавите спагети в целия град. Ти си щастливец, Франк, знаеш го, нали? — Направи кратка пауза, през която се оригна силно. — Разбира се, аз бих могъл да й дам някои съвсем малки съвети за соса. Малко повече чесън, по-силно вино…

Анна Мария се изкикоти нервно и плахо.

Франк хвърли поглед към Бет. Тя беше влязла преди малко в стаята да помогне на най-малкото дете да се нахрани. Дългата й коса беше прибрана назад, лицето й беше открито и изглеждаше бледо. Той се попита колко ли бързо довечера ще заспи Анна Мария и колко ли време може да бъде с Бет.

По бузата му потръпна нерв. След вечерята щеше да има делови разисквания, които можеха да се проточат много дълго.

След десерта и кафето Енцо изпрати Анна Мария и децата.

— Ще имаме мъжки разговор — обясни той намигайки, докато отпиваше от малката чаша със самбука58.

Когато започна да говори, погледът му се фиксира неподвижно върху Франк.

— Няма да е нужно много време — каза той със сърдит тон, без ни най-малка следа от доброто му настроение, — да тръгне слух и всеки да научи, че нямаш никакви ташаци59, когато наистина стане така.

— Какво? — скочи Франк, усещайки как за миг гняв и пълно объркване заляха цялото му тяло.

— В нашия бизнес щом някой ти нанесе удар, ти веднага му го връщаш право в лицето. Не се мотаеш шибано наоколо. По никакъв начин.

— Търсех да открия кой е отговорен — отвърна навъсен Франк, мърморейки.

— Майната му на това! — Енцо изведнъж премина към крещене. — Кой дава и едно лайно кой бил виновен? Това, което правиш ще накара всичките гадове да се размърдат и някой от тях така ще те натопи, че ще се оцапаш много лошо в мръсотията. Чуваш ли? Слушай стария си баща, Франки, момчето ми. Не се оставяй някой да се избъзика с тебе. Щото ако стане така, всичките ще свършим в пандиза.

Лара обикаляше и оглеждаше апартамента си, като че ли не беше неин. Мразеше тавана, декориран с драперия от мек плат с индийски десен, стените, украсени в подхождащи цветове, малката кръгла маса с колекция от интересни миниатюрни кутийки.

Отвращаваха я екзотичните растения, изкачващи се по стените на коридора, чийто стени бяха покрити с антични огледала. Не можеше да търпи зебрените килимчета, кафявите кожени канапета.

Апартаментът й беше аранжиран от декоратор, тя не беше докоснала нищо. Почти единственото място, където се чувстваше като у дома си, беше банята. Тук, сред безбройните гримове, дезодоранти, кремове и четки, тя можеше да се отпусне спокойно.

Апартаментът беше подреден с оглед да изглежда сензационен. Беше направен по последна мода, в съответствие с препоръките на най-новите списания за домашна уредба. И наистина беше така. Лара прекарваше тук повече време да бъде фотографирана, отколкото да живее.

Тя реши да го продаде когато цялата работа с Ник приключи. Беше безсмислено да се заобикаля с идеята на някого за добър вкус.

Кога ли щеше да свърши цялата работа с Ник? Не започваше ли тя едва сега?

Понякога тя се чувстваше страшно объркана. Щеше ли отмъщението да изпълни предназначението си? Ако Ейприл Крауфорд изостави Ник, тогава той щеше ли да се засегне достатъчно много? И след като Лара му служи за утешение няколко седмици, след като Ейприл го зареже, какво ще последва след това? Дори и да бъде разстроен, как на практика това щеше да накаже Енцо Басалино?

Въздъхна дълбоко. Отначало предложението на Рио за отмъщение звучеше най-добро. Но сега… е, не беше вече така сигурна. Може би Дъки беше именно този от тях с най-уместните идеи.

Тя се облече бавно, за да се срещне с Ник в „Льо Клуб“. Змиевидна рокля от черен сатен без гръб. Скъпоценно колие от Афганистан. Гривни от тънко ковано сребро близо до лакътя.

Довечера щеше да е нощта. Щеше да заведе мистър Ник у дома в теглото и да го държи там, докато прочете сутрешните вестникарски колони с клюки. Колкото повече време щеше да му трябва да се свърже с Ейприл, толкова по-добре.

Въздъхна още веднъж. Маргарит нямаше да одобри това, което се опитваха да направят. Маргарит щеше да се засрами от тяхното уповаване на секса да постигнат онова, което искаха.

Телефонът звънна. Тя вдигна слушалката.

— Лара? Лара, ти ли си? — разтревоженият глас на принц Алфредо Мазерини.

— Ох, Алфредо. Откъде разбра, че съм тук?

— Звъня ти всеки ден — рече той, изпълнен с негодувание. — Всеки ден се опитвам да се свържа. И всеки ден никакъв отговор. Как мислиш се чувствам?

— Съжалявам. Трябваше да отлетя до Брега. Току-що се върнах оттам. — Всъщност не съжаляваше ни най-малко. Почивката, която си даде беше чудесна.

— Но Лара, Лара, как така — продължи той с обвинителен тон, — можеше да ми звъннеш поне.

— Казах съжалявам — изстреля тя.

— Добре, свързах се с теб и сега разговаряме, така че да го забравим. — Принцът беше чувствителен и добре разбираше, че ако спори няма да стигне доникъде. — Искаш ли да дойдеш тук?

— Не.

— Тогава ела по-късно. Утре. Ще те чакам на летище Рим, после заедно ще отидем в Гщаад за състезанията по табла. Ще кажеш ли да, мила моя?

— Не, Алфредо. Имам работа за вършене.

— Ах, Лара, моя прекрасна. Караш ме страшно да полудявам.

— Дай ми още няколко дена. И ще дойда при теб в Гщаад.

— Колко дена?

— Не ме карай да обещавам несигурни неща. Обади ми се утре.

Бързо затвори слушалката и не обърна повече внимание на телефона, въпреки че незабавно започна да звъни отново. Алфредо беше глезен италиански принц през целия си живот. Щеше да му дойде добре веднъж да бъде малко самостоятелен.

Освен това тя не искаше да закъснява за срещата с Ник.