Боско Сам и Дъки К. Уилямс се срещнаха една сутрин в зоологическата градина.
— Не искам да минавам с теб покрай ония проклети маймуни — оплака се Боско Сам. — Още мириша на маймунска пикня всеки път, когато облека проклетото си палто.
Дъки се засмя.
Боско Сам го погледна със святкащ поглед.
— Е, как е? — попита Дъки — Да свършваме по-бързо, че трябваше преди два часа да съм на репетиция. Едно русо парче ме забави.
— Дъки, не си забравил, че имаме споразумение.
— Точно така. Никой не оспорва този факт.
Боско Сам извади шоколад „Хърши“ от джоба на палтото си и внимателно разви обвивката му.
— Сделката беше аз да забравя двестата бона, а ти да нанесеш удара на Басалино. Нали така? — каза Боско.
Дъки кимна утвърдително.
— Окей — продължи Боско, — за Франк Басалино признавам. Но другите? Хайде, Дъки, с кой мислиш се бъзикаш?
— Хей, човече… та именно Енцо беше най-важният. И Лерой свърши чудесна работа.
— На Лерой Джизъс Боолз задникът му беше разкъсан от глутница шибани бесни хрътки. Това, което остана от него, и майка му няма да познае. Ченгетата ми показаха снимките. Имам много добри връзки с полицията.
— Е, и?
— И се носи приказка, че Енцо е бил докопан преди къщата да хвръкне. Някой го е гръмнал в сърцето и наръгал здравата с касапски нож — сигурно от някой смахнат. Става ли ти ясно сега?
Дъки облиза устни:
— Не, човече, не ми е ясно.
— Тогава ще продължа. Анджело Басалино свърши при катастрофа с кола. Ник Басалино се е върнал в Ел Ей. Това означава, че ми оставаш длъжник за сто и петдесет хиляди.
— Не се бъзикай така лайнарски с мен, човече — каза ядосано Дъки. — Да не би да искаш да кажеш, че…
— Слушай какво — прекъсна го Боско Сам. — Ще сложим лихвата и ще ги закръглим грубо на двеста хиляди. Два дни, човече, давам ти два дни. Доста щедро постъпвам с теб.
— Хайде стига де — изстена Дъки. — Ти си бил пълен с лайна. Въобще не си справедлив!
— Справедлив ли? Просто съм много справедлив с теб. И няма да ти казвам какво ще се случи после. Два дена е доста великодушно.
— Ти си един тлъст шибан пръч! — възкликна Дъки. — Алчен и завистлив гъз. Ще получиш парите си.
Боско Сам кимна в знак на съгласие.
— Разбира се, че ще ги получа, момче. В брой. И ги искам до шест часа вечерта. — Напъха бързо и грубо останалата част от шоколада в устата си и се отдалечи.
Дъки започна да се поти. Нямаше никакъв начин да вземе отнякъде двеста хиляди утре до шест часа. Никакъв.