Убийци от любов

44.

Анджело излезе от къщата кратко време след Ник. Беше лесно. Просто излезе и се качи в своя черен мустанг с форсиран двигател, отиде до портала, махна с ръка на охраната и те му отвориха да излезе. Лесно. В края на краищата и той беше Басалино и кой смееше да го спре?

Включи радиото в колата. Боби Уомак67. Гласът му беше силен и чист. Страхотно. Почувства се добре, дори малко приповдигнато. Нужно му беше това ободряване. Смъртта на Франк го беше изнервила докрай. Проклетата бомба посред самия Ню Йорк — чиста работа на дявола. Но Анджело не можеше да се преструва чак толкова на съкрушен. Така си беше. Наистина, Франк му беше брат. Но той винаги беше едно подло копеле. Между двамата никога не беше имало и капчица любов.

Мисълта, че пак ще види Рио го изпълни с въодушевление. Тя търсеше и викаше него. Не той се обаждаше на нея да се унижава, да пълзи за шанс да докаже себе си. Тя го беше открила и долетяла до Маями специално да се види с него.

Натисна педала на газта още малко. Не трябваше да я кара да чака. Рио не беше жена, която да се кара да чака.

Усили радиото още. Дискожокерът говореше на ритмичен музикален жаргон, наелектризирайки своите слушатели за Джеймс Браун. И Браун започна да припява „секси, секси, секси“.

Анджело не можа да се сдържи да не се засмее силно. Джеймс Браун му напомни за първата полова сцена с Рио. Тогава също звучеше „Секс машината“. Усили радиото докрай и в купето загърмя музика, обливаща го с оглушителни вълни. Натисна педала на газта докрай и колата се понесе с рев по пътя като метеорит.

— Рио, бейби — извика той. — Ето ме, идвам!

Не успя да види червената светлина на светофара пред него. Колата навлезе стремително в кръстовището и се смачка отстрани на огромна петролна цистерна.

Анджело почина веднага, но по радиото в колата Джеймс Браун продължаваше да пее…