Убийци от любов

27.

Двамата правеха любов.

— Ставаш все по-добър — отправи накрая Рио своя комплимент към него. — Май бях лоша с теб.

Анджело беше на гребена на вълната. Владееше се изцяло. Като мощна кола, регулирана перфектно, той преодоляваше всички неравности и хълмове и не даваше засечка, нито се повреждаше.

„Стоунс“ шепнеха тихо и палаво от стереомагнетофона, който им служеше за приятен фон. Беше ранна вечер, цял ден нещата вървяха успешно.

— Да починем и похапнем, нещо — обяви Рио. — Имам приятел, който може да ни донесе всичко, което поискаме. — Претърколи се по леглото и вдигна слушалката.

Анджело се отпусна по гръб ликуващ. Ако тя поискаше още, той можеше да продължи до безкрай. Кралски Жребец.

— Да-а, можеш да доведеш Пийчиз — измърка Рио в слушалката. — Сигурна съм, че ще има много работа. Добре. До скоро. Бай. — Отпусна се на леглото. — Храната е на път. Какво ще кажеш за едно аперитивче, мили?

Анджело си мислеше да се обади ли до казиното да им каже, че няма да дойде тази вечер. Но, по дяволите, това само щеше да задейства Шифти Флай да се кукне отвън, а на кой му беше притрябвало това?

— Готов съм — каза той спокойно.

— Страхотно!

Рио обичаше да смърка опиати от шишенца. Скоро тя отвори едно шишенце и го напъха под носа му.

Той вдиша дълбоко и усети въздействието му чак до пръстите на краката си.

— Знаеш ли, не си чак толкова лош — прошепна тя и се плъзна по тялото му, галейки го. След това го прекрачи с дългите си крака, яхна шията му и приседна. — Ох, Исусе Христе, брадата ти е много бодлива!

Енцо крачеше из стаята за посетители в болницата. На лицето му беше застинала мрачна физиономия.

Франк седеше на стол, хванал главата си с ръце.

Енцо мърмореше нещо на италиански, като от време на време подхвърляше презрителни думи към своя син.

Доктор Роджърс влезе в стаята. Изглеждаше уморен човек, носеше очила, имаше оредяла коса и беше доста слаб.

Енцо го потупа по рамото:

— Докторе, знаем, че сте направил всичко, което можете. Не трябва да обвинявате себе си.

Доктор Роджърс отмести ръката на Енцо от себе си.

— Не обвинявам себе си — каза той с възмущение. — Ни най-малко, мистър Басалино. — Извърна се и хвърли святкащ поглед към Франк. — Боя се, че клетото момиче е било много лошо бито. Бебето нямаше никакъв шанс, беше…

— Падна по стълбите — прекъсна го Франк, чието лице бе неподвижно като издялано от камък. — Казах ви го и преди. Падна.

— Мистър Басалино, вътрешните наранявания на вашата съпруга не са били причинени от падане по стълби. Тя е била бита и това ще влезе в удостоверението за смъртта. — Гласът му беше изпълнен с едва прикрито отвращение. — Убеден съм, че ще се наложи да има разследване.

Енцо се приближи до лекаря.

— Имате ли семейство, докторе? — попита го той с приятелски тон.

— Да — отвърна лаконично лекарят.

— Хубава жена? Мили деца?

— Не виждам каква връзка има това с…

— Голяма — рече Енцо. — Като семеен човек можете да разберете едно случайно малко спречкване. Разбирате какво искам да кажа — скарване между двама любими, нещо такова. Случва се постоянно, навсякъде, нали така, докторе?

— Каква връзка има това с каквото и да било?

— Е, вижте какво, мойто момче. Това е един страдащ мъж. И вие не трябва да го карате да се мъчи още повече, нали, докторе?

— Мистър Басалино, имам задължения, които трябва да изпълнявам.

— Разбира се, че е така и повярвайте ми, че въобще не се опитвам да ви спра. Мисля че вие, лекарите, вършите прекрасна работа. И освен това сте ниско платени. Това е потресаващо. Направо е престъпление, искам да кажа. Направо си съдирате задниците от работа, а какво получавате? Едва ви стига да поддържате жените си да изглеждат хубави. — Енцо премина по същество. — Знаете какво искам да кажа, а? Стар човек съм, но все още разбирам от хубави лица. — Последва многозначителна пауза. — Ще бъде много жалко жена ви да загуби своето. — Бръкна в джоба си и извади пачка банкноти, внимателно пристегнати с гумена лента. — Ето ви хиляда долара, докторе. Надявам се, че ще са ви от полза.

Енцо мушна парите на доктор Роджърс, но отначало той се поколеба.

— Вземи ги — каза Енцо с мек тон. — Запази жена си хубава.

Ник отново беше заспал, когато вестниците дойдоха.

Лара ги прегледа внимателно. В колоните за светски клюки на един от тях имаше материал, който тя знаеше, че ще е там. Авторката — злорада клюкарска специалистка — го беше спретнала точно както една кучка може да го стори:

Беше поместена снимка на Лара, направена в Акапулко от репортер на „Харпърз Базар“. Лара изглеждаше невероятно добре в бял бански костюм без горнище. Имаше и снимка на Ейприл, излизаща от филмова премиера и изглеждаща уморена.

Ох, да-а — помисли си Лара със съжаление, — сбогом Ейприл. Кинозвездата никога нямаше да понесе, че Ник я беше направил за обществено посмешище.

И сега какво? Какво щеше да стане с нея и Ник?

Не беше справедливо. Не беше имала представа, че ще стане така. Не беше предвидила, че в действителност ще се влюби.

Любов ли бе една нощ невероятен секс?

Може би да, може би не. Той беше толкова по-различен от всички останали мъже, които тя познаваше. Беше мъжествен и сексуален. В Ник Басалино нямаше нищо нереално. Беше точно какъвто е, съвсем естествен.

Разгневена на себе си, тя взе вестника и отиде в спалнята. Хвърли го към него.

— Тук има нещо, което няма да ти хареса — каза тя с потиснат глас. — И мисля, че ще накара Ейприл дяволски да полудее.

Рио приготви фантастични напитки. Ром, кафява захар, яйца, крем. Получи се идеален бенедиктин61, размесен добре в шейкъра. Анджело го опита и по тялото му се разля райска топлина. Когато звънецът на вратата звънна, Рио каза на Анджело да остане в леглото и добави, че ще донесе всичко. Гола, само по обувките с високи остри токове, които обичаше най-много, тръгна с решителна крачка към вратата.

В този момент той се почувства много странно. Какво ставаше с него — течността от шишенцето, секса, двете цигари марихуана, които бяха изпушили, силния ромов коктейл — всички те сякаш го уморяваха ужасно. Е, все пак умората беше приятна, отпускаща. Господи, дали Рио щеше да се възпротиви, ако той си поспеше малко сега? Нямаше да го вика по име да се събуди, сигурно беше доволна от него — нали беше доказал себе си.

Затвори очи. Почувства се още по-странно — като че ли висеше във въздуха. Беше повече от опиянен, умът му като че ли напускаше тялото и се възнасяше към ъгъла на стаята да го наблюдава оттам.

Това беше много забавно. Наистина беше забавно и той започна да се смее. Скоро разбра, че смехът му не излиза от устата, а излиза от всички отверстия на тялото: от носа, ушите, дори от задника. Това усещане го накара да се смее още по-силно и колкото повече се смееше, толкова повече го обземаха особени усещания.

Забеляза много хора, които влизаха и изпълваха стаята. Приятни усмихнати лица, които откликваха положително на смеха му.

Всички те започнаха да събличат дрехите си и то така, че дрехите веднага започваха да се носят бавно из пространството наоколо. Анджело поиска да седне в леглото, но беше прекалено изтощен и не можа да помръдне. Въпреки това, продължаваше да чувства наслада. В този час се чувстваше превъзходно.

— Хей, бейби. — Лицето на Рио доплува във фокус пред очите му. — Помниш Хернандо и Пийчиз, нали? Те двамата си мислят, че си страшно специален. Двамата искат да се запознаят с теб.

Думите й „запознаят с теб“ отекнаха и продължиха да ехтят из стаята, докато всичко зазвуча като ритуален индиански химн.

Той кимна с разбиране. Изведнъж като че ли главата му се отдели от тялото, полетя нагоре и рикошира в тавана.

Хернандо започна да го опипва със силни ръце, започна да гали половия му орган, да го поема в уста.

Анджело изохка от удоволствие. Почувства пениса си по-голям от тялото. Почувства тялото си нищожно.

Пийчиз беше изящно същество — славянско лице с правилни очертания и гъста руса коса. Тя се опитваше да избута Хернандо и се заеме самостоятелно с Анджело.

Отнякъде долиташе смехът на Рио и кънтеше тежко във въздуха.

Обърнаха го по корем, повдигнаха го на колена и Хернандо го яхна. Анджело разбра, че зад него е мъж, защото го вкара в него, но това сега нямаше никакво значение. Всичко беше фантастично. Пийчиз беше легнала отдолу и го смучеше в устата си и той си помисли, че достига върха на вечността. Дойде мигът на действителното изпразване, което беше експлозия, конкурираща тази на атомната бомба.

Буум. Огромен гъбест облак. И Анджело се понесе в дълбок сън, който жадуваше.