3.

Енцо Басалино беше едър и силен мъж с огромни рамене, широки гърди и голямо туловище. Мери Ан винаги се забавляваше, когато го прихванеше настроение да приготви вечерята. Той изгонваше от кухнята цялата прислуга, връзваше си престилка и се захващаше да сготви спагети с неговия специален сос с месо а ла Енцо, които ядеше с големи залъци хляб, приготвен с чесън.

Днес Енцо отново се беше заловил сам да приготви спагети.

— Мили, толкова си смешен с тази престилка — казваше развеселена Мери Ан. Тя беше допускана в кухнята само след като обещаеше да не се меси в работата му. — Не искаш ли Малката Мамичка да ти помогне?

Малката Мамичка беше прякорът, който Енцо използваше за нея. Тя обаче въобще не знаеше факта, че това беше любимото прозвище, използвано за всяко момиче преди нея.

— Не. — Той поклати глава отрицателно. — Това, което можеш да направиш, Малка Мамичко, е да ми донесеш още малко вино. Незабавно!

Мери Ан се подчини и донесе виното. После седна на края на кухненската маса и започна да клати крака напред-назад. Беше облечена с много тясна рокля, изрязана много дълбоко отпред. Енцо избираше дрехите й и те бяха все от един и същи вид. Не й се позволяваше да носи панталони, ризи или нещо случайно. Енцо я харесваше да изглежда секси.

Мери Ан нямаше нищо против. Животът й с Енцо беше определено доста по-добър, отколкото беше преди това, и тя му угаждаше всячески. В края на краищата Енцо Басалино беше много важен мъж и тя изпитваше тръпнещото вълнение и имаше честта да бъде с него.

— Опитай го — предложи гордо той лъжица от своя гъст сос, от който се издигаше пара.

Тя покорно отвори уста.

— Оох! Горещо! — надупи се тя. — Ти изгори твоята Малка Мамичка.

Енцо избухна в смях. Днес той празнуваше. Тази вечер щеше да се смее на всичко.

— Понякога си наистина непослушен — рече Мери Ан и после продължи с детско гласче. — Защо си толкова подличък с твоето глезено момиченце?

— Ха! — изсумтя той. — Та ти въобще не знаеш какво означава подъл. — Потопи пръст във врящия сос, извади го, облиза го одобрително и добави още вино. — Ти си умно момиче — продължи той снизходително. — Стой както си, и ще си много добре. Окей ли е, Малка Мамичко?

Тя се изкикоти весело:

— Окей, Големи Татенце10.

По свой собствен особен начин той харесваше Мери Ан и се чувстваше привързан към нея. Тя беше много по-малко приказлива от другите жени и никога не задаваше никакви въпроси. Освен това фигурата й беше сложена точно така, както той харесваше, и беше много внимателна и мила. Никога не му създаваше проблеми.

Енцо мразеше всички досегашни. Те се нанасяха при него и само след няколко седмици си мислеха, че вече го притежават. Жени! Все задаваха въпроси, ставаха много любопитни и понякога имаха нахалството да се извиняват, че ги боли главата, когато той поискаше да правят любов. Енцо се гордееше много с факта, че дори сега, на шейсет и девет годишна възраст, можеше още да го вдига веднъж или два пъти седмично. Често си спомняше за времето, когато му ставаше два пъти и дори три пъти за една нощ. Какъв расов жребец беше той! Какъв великолепен разплоден жребец!

Сега беше ред на неговите синове да продължат традицията Басалино с жените. Той имаше трима синове, трима чудесни млади мъже, с които беше повече от горд. Те бяха неговия живот. Чрез тях името Басалино щеше да остане сила, с която всеки да се съобразява. И когато той станеше стар, много стар, те щяха да са тук да го защитават, както той ги защитаваше.

Беше станало добре, че не тръгнаха подир своята майка. Енцо считаше Роуз за луда — заключваше се в своята стая, шпионираше и разговаряше единствено със синовете си, когато те идваха на гости. Тя беше тук от седемнайсет години. Оох… седемнайсет години се опитваше да смачка ташаците11 му, да го накара да се чувства постоянно виновен.

Но дребната й игричка не му беше подействала. Той отказваше да се чувства виновен за каквото и да било. Остави я тя да е тая, която да страда. Вината беше изцяло нейна, считаше Енцо. Това, което той правеше, си беше чисто негов бизнес и тя нямаше никакво право да се меси.

В дните на своя апогей Енцо Басалино беше придобил прякора Бикът, заради навика му да възсяда всяко подходящо създание от женски пол, което се изпречеше на пътя му. Един ден, докато се забавляваше със съпругата на един свой приятел, известен като Винсънт Шопара, той получи единствената през живота си рана от куршум. „Точно над задника“ — казваше историята. — „Винсънт Шопара ги хванал точно като го правели и го гръмнал точно над задника“.

За щастие на Енцо, тази история не беше съвсем вярна. Винсънт Шопара го беше прострелял, действително, но куршумът беше заседнал в плътта на задните му части и не му беше причинил никаква особена вреда. Както и да е, Енцо не остана много зарадван. След инцидента Винсънт Шопара претърпя много злополуки, като се започне от пожара, който изгори неговата къща, и се свърши с изваждането му от реката, преминаваща от задната страна на един бетонен блок.

На Енцо не му беше приятно да става за посмешище, а историята, че е бил прострелян, беше възбудила много подигравателен кикот.

Кратко време след това той се запозна и ожени за Роуз Вако Морано, дъщерята на един негов приятел. Тя беше стройна, с гордо изражение на лицето и приличаше на крехка Мадона, подобно на всяко италианско девойче. Енцо остана поразен още първия път като я видя и не губи повече време да я пита дали ще се омъжи за него. Не му отне много време да подготви майсторски сватбата. Роуз беше в бяла дантела, Енцо в лъскав черен утринен костюм, бели обувки, ръкавици и червен карамфил. Мислеше си, че прилича на издокарано и напето конте.

На сватбения им ден Роуз беше едва на осемнайсет, а Енцо на трийсет и три.

Станаха популярна двойка. Роуз скоро се отърси от скромното си възпитание и се присъедини към по-буйния начин на живот на своя съпруг. Нямаше никакво желание да става къщовница, да стои по цял ден в къщи и да се занимава само с готвене, деца и ходене на черква. Когато предано роди първия им син, Франк, бебето беше оставено у дома с бавачка, и Роуз продължи да прекарва цялото си време навън с Енцо. Роуз Басалино беше жена, родена преди своето време.

Енцо нямаше нищо против — всъщност беше доволен. Неговата съпруга се превръщаше в красива, модерна жена и Енцо знаеше, че мнозина му завиждат безкрайно. Когато другите мъже оставяха жените си вкъщи и вземаха приятелките си на конните надбягвания, баровете и клубовете, Енцо вземаше със себе си Роуз. Тя стана едно от момчетата, техен верен и най-близък приятел и всеки я обичаше.

Енцо често се удивляваше на късмета си да намери такова съкровище. Роуз го задоволяваше по всякакъв начин и дори намери време да го дари с втори син, Ник, три години след раждането на Франк.

Каква жена! Енцо не скриваше никакви тайни от нея. Тя знаеше всичко за неговата делова активност и когато той множеше успехите си, завземаше нови територии и изхвърляше все повече съперници, тя беше там, до него, и му помагаше. Неведнъж заставаше на негова страна, когато той раздаваше своята особена справедливост на хора, които го бяха измамили.

— Моята Роуз има повече достойнство12, отколкото повечето мъже — хвалеше се той гръмко. — Тя е една чудесна жена.

Никой не възразяваше.

Роуз имаше много обожатели и Енцо го знаеше. Това го изпълваше с гордост. Тя беше неговата жена и никой не можеше да промени това.

Когато се роди Анджело, техният трети син, Роуз накрая реши, че трябва да прекарва повече време в къщи. Франк беше на дванайсет години, а Ник на девет и те се нуждаеха от грижи и внимание. Енцо се съгласи. Нямаше никакъв смисъл тя да го придружава по време на кратките пътувания до Чикаго и Брега13. Сега те имаха разкошна резиденция в Лонг Айлънд14 и беше съвсем правилно, че Роуз щеше да прекарва повече време с децата и да се забавлява така.

Тя го убеди, че навярно те трябва да разширят кръга от приятели, тъй като, в края на краищата, повечето хора, с които се виждаха, бяха замесени в рекетите, и Роуз считаше, че би било добре да имат друга група приятели за разнообразие. Близо до тях в голямо имение живееха актьор и актриса и Роуз започна да ги кани на гости. След това започна да идва семейство банкери, след които Чарлз Кардуел — един сноб бедняга, който се мотаеше из дъното на висшето общество. Постепенно Роуз увеличи познатите си още повече и в един момент всички стари лица бяха изтласкани.

Докато Енцо вземе решение, че така не му харесва, беше станало твърде късно. Деловите му пътувания бяха станали по-дълги. Той си взе малък апартамент в Ню Йорк, в който се изливаше поток от различни блудници. „Тъпанарки“ ги наричаше той. Все още обожаваше Роуз, но тя се бе променила и той не можеше да разбере защо.

Една нощ той се върна у дома няколко часа по-рано, отколкото тя го очакваше. Искаше да я изненада: беше седмицата на тяхната двайсет и първа годишнина от брака и той си мислеше, че двамата могат да поговорят, да се опитат да оправят нещата. Искаше да й обясни, че не е щастлив. И навярно да направи опит да възстанови близостта, която някога споделяха.

На трийсет и девет, Роуз продължаваше да е страхотно привлекателна жена. Косата й беше на гъсти синкавочерни спирали, мургавата й кожа нямаше никакви бръчки, а фигурата й имаше същата момичешка форма, когато се беше омъжила.

Поздрави го хладно.

— Искам развод — каза тя. — Омъжвам се за Чарлз Кардуел. Знам за апартамента ти, за уличниците ти и искам да се освободя от теб.

Енцо слушаше онемял. Чарлз Кардуел беше двайсет и шест годишен, родителите му имаха пари, но той имаше да чака още много, докато наследи някой цент.

— Спала ли си с него? — попита спокойно той.

— Да — отговори непокорно Роуз. Тя никога не лъжеше. Жената не познаваше какво означава страх.

Енцо кимна замислено и се съгласи с исканията й. Удовлетворена, тя си легна в леглото.

Той остана да седи известно време в любимия си фотьойл, втренчен в пространството. Накрая вдигна слушалката и се обади на няколко души. Същата нощ Чарлз Кардуел беше доведен в къщата.

Той беше блед младеж, очевидно уплашен и разтреперан от тези, които го съпровождаха — четирима от най-доверените лейтенанти на Енцо. Усмихна се слабо на Енцо:

— Сега слушай — започна той. — Нека да обясня…

Енцо заповяда да запушат устата му и да завържат ръцете и краката му.

Отнесоха го в спалнята на Роуз като парче телешко месо.

Тя се събуди стресната и втренчи поглед в безпомощната фигура на своя любим. После погледът й се премести върху Енцо. Поклати глава в отчаяние, знаейки добре каква справедливост раздаваше нейният съпруг.

Той я издърпа от леглото и я хвана така, че да не може да помръдне, а само да гледа. Тогава блеснаха ножовете.

Чарлз Кардуел беше нарязан до смърт пред очите й.

Загрузка...