Убийци от любов

6.

Лола не беше истинското име на момичето. Беше слаба, с немарлив външен вид, облечена с раздърпани дрехи, с очи оцветени от смога на оживения град и дрехи, които я определяха като проститутка, каквато беше. Гризеше ноктите си постоянно — страстно, с бързи движения. Ръцете й разказваха дълга история за силна пристрастеност към наркотици. Беше деветнайсетгодишна.

Лола беше бита много. Не толкова лошо все пак имаше няколко синини по тялото и изгорено от цигара по краката и ръцете. Но това беше достатъчно да разбере, че ще има още.

Тя знаеше всичко за случилото се. Знаеше за него още преди да се случи. Лола живееше с Чарли Мейлър, а Чарли беше едно от момчетата на Тони. Чарли беше дръпнал спусъка срещу Маргарит Лоурънс Браун.

Лола подтичваше бързо по улицата. За първи път беше излязла, откакто я бяха били; за първи път беше дръзнала да го стори.

Беше облечена в къса рокля, летни ботуши с връзки и тесен пуловер. Косата й беше дълга и несресана, а очите й бяха украсени с дълги остри изкуствени мигли.

Чарли я беше изритал от леглото:

— Разкарай се оттук и иди да изкараш нещо. Тогава май ще можем да отидем на едно кино. И слушай, кучко, да не си се върнала с по-малко от две стотачки, иначе ще ти подпаля тъпия задник.

Дотогава се беше свивала на леглото две седмици и Чарли не беше имал нищо против. Опиянен от успеха си, той все отсъстваше и празнуваше някъде. Тони беше много доволен от него. Тони искаше да е край него. А Тони беше едно от големите момчета18.

Лола знаеше, че Чарли е готов да се отърве от нея. Издигаше се в професията и не искаше тя да му се мотае наоколо.

На нея й беше все едно. Знаеше какво трябва да прави.

Някакъв мъж я спря и я дръпна рязко за ръката. Тя се отскубна от него.

— Не тази вечер — измърмори тя възбудено. — Това момиче не работи тази вечер.

Продължи с припряна крачка, като от време на време хвърляше поглед назад да се увери, че не я следват.

В ръката си стискаше откъснато парче вестник с адрес, заграден с червено. Спря за миг и заби поглед в него.

— Накъде тичаш, малката? — Към нея се заклатушка някакъв пияница.

— Разкарай се — изстреля тя рязко, продължавайки бързо по пътя си.

Когато накрая намери заградения адрес, се поколеба преди да влезе. Известно време остана на тротоара, поглеждайки нагоре към високия жилищен блок, мислейки за Сузи, нейната малка сестра. И тогава изведнъж се изплю гневно на тротоара и без повече да се суети тръгна с решителна крачка право към входа.

— Искам да се видя с… ъъ… Кас Лонг — каза тя на портиера.

Той я погледна надменно, сви устни и посочи близкото бюро, където се приемаха гости.

Зад бюрото седеше прошарен възрастен мъж със сърдито изражение.

— Кас Лонг — каза тя.

— Тя очаква ли те?

Лола поклати глава отрицателно:

— Не. По-добре й кажи, че е спешно.

Докато натискаше звънеца на домофона да се обади до апартамента на Кас, той се наведе напред и фиксира воднистите си очи върху краката й.

Кас му каза да пусне момичето горе. Толкова много жени идваха да я видят след смъртта на Маргарит, че тя вече беше свикнала. Поднасяше им кафе и снимка на Маргарит с надпис „Мир — Любов“. В известен смисъл беше утеха да разбере колко много хора мислеха за нея. Беше й много приятно да разговаря с тях.

Тя постави слушалката на домофона и каза:

— Още една се качва. Ще я пуснеш ли?

Бет кимна утвърдително. Тя беше тук от няколко дни и Кас не знаеше как щеше да се оправя с нещата без нея. Природената сестра на Маргарит се оказа че е силна и любяща — едно голямо удобство и утеха.

Бет отвори вратата на Лола и я въведе в кухнята, където й предложи да похапне нещо. Позна по очите на момичето, че е наркоманка. Животът в комуната не беше я изолирал от грубите факти в живота.

— Не искам нищо — каза с неспокоен глас Лола, сядайки на един стол. — Ти ли си Кас?

— Не — отвърна тихо Бет.

— Е, искам да видя Кас. Дай да я видя.

В стаята влезе Кас. Изглеждаше уморена. Под очите си имаше тъмновиолетови сенки — не можеше да спи добре.

— Имам нещо да ти кажа — каза колебливо Лола. — Не искам никакво възнаграждение, ни най-малко. Можеш да си сигурна, че съм такава, каквато ме виждаш, това не е никаква тайна. — Направи кратка пауза да отгризе от нокътя си, но осъзна какво прави и спря. — Маргарит Лоурънс Браун даваше на хората надежда. Разбира се, тя нямаше да може да привлече и мене — аз съм нищо друго, освен една неудачница. Само че имам сестра, която е почти дете. Ох, майната му… дори не мога да ти кажа какво й направиха. — Отново направи пауза, избърсвайки носа си с опакото на дланта. — Както и да е… да кажа за Маргарит. Едно от момчетата на Тони я застреля. Няма значение кое — то работи по заповед. Тони също работи по заповед. Големият човек, който заповяда да се направи, е Енцо Басалино — той организира всичко — ударът беше целият негов.

— Кой е Енцо Басалино? — попита Бет.

— Един голям мошеник. Живее в някаква грамадна резиденция в Маями. Казват, че се е оттеглил от бизнеса, но повярвайте ми, той контролира всичко. Думите да я премахнат излязоха от неговата уста — не от някакъв си пистолет.

Кас не отвърна нищо. Интуицията й подсказа, че момичето говореше истината.

— Сега трябва да се махам оттук. — Лола стана и тръгна с бързи крачки към вратата.

— Почакай малко — каза бързо Кас. — Ако това, което казваш е истина, нека кажем на полицията да се заеме със случая.

Лола се засмя сурово:

— Ченгетата ли? Да не се бъзикате с мене? Половината от тях са в джоба на Басалино. Всеки, към който се протегне. Ако го искате, трябва сами да го хванете.

— Не разбирам — рече Бет.

— Да-а, добре, помислете си добре. Можете да го направите. И двете сте умни. Имате връзки. — Лола потръпна: и тя имаше какво да прави. — Аз ще се захвана с оня тип, който стреля. Да-а, аз наистина ще се погрижа за оня гад. Викат му Чарли Мейлър. Запомнете името му и гледайте какво ще напишат вестниците — ще прочетете за него. — Спря до вратата. Изглеждаше окаяно. — Просто не забравяйте кой е истинският убиец. Енцо Басалино. Обожавах Маргарит Лоурънс Браун и искам да съм сигурна, че ще спипате това копеле Басалино.

— Не можеш ли да почакаш още малко? — помоли я Кас. Искаше да се обади на Дъки или Рио, на някого, който ще разбере цялата тази история по-добре от нея и Бет.

Лола поклати глава:

— Трябва да изчезвам. Казах ви достатъчно.

Навън вече се беше стъмнило. Лола се насочи към „Таймс Скуеър“19. Не трябваше да прилага хитрост или да натрупва някакъв актив, просто знаеше, че е постъпила съвсем правилно.

Спря се във фоайето на едно кино, огледа се и се насочи към първия мъж, който влизаше сам.

Той беше на средна възраст и имаше тежка гърлена кашлица. Двамата се спазариха и бързо тръгнаха към близкия хотел, където живееше той. Той настоя да влезе пръв, сам, а тя влезе след няколко минути.

Стаята му беше малка, тясна, леглото беше разхвърляно. Лола започна да се съблича. Мъжът й каза да остави ботушите си. Той не си свали нищо, просто сне ципа на панталоните си, те паднаха и той ги изрита.

Започнаха секса. Лола втренчи поглед в тавана, без да вижда нищо. Чувстваше се спокойна и облекчена, знаеше много добре какво възнамеряваше да направи.

Той свърши бързо. Лола взе парите и излезе. Тръгна си бавно към дома.

Чарли спеше в спалнята. Тя влезе в кухнята, надникна в хладилника, извади кутия кока-кола, отвори я и пи направо от нея. Студената газирана напитка подразни гърлото й. После протегна ръка отгоре на хладилника и започна да опипва към задната му част, където знаеше, че Чарли държи револвера си. Напипа оръжието, взе го и го провери внимателно. Беше заредено.

Постави заглушителя. Животът с Чарли я беше научил на много неща за оръжието.

Отиде до вратата на спалнята, отвори я и го извика по име.

Чарли се събуди бавно. Надигна се, седна в леглото, потривайки очи, и първото нещо, което видя, беше Лола с пистолет, насочен към него.

— Какво, майната му… — започна той и скочи от леглото.

Тя стреля. Улучи го в крака. Изстрелът беше задоволително тих.

Лицето му придоби гримаса на кипяща ярост, смесена с пълна изненада.

— Ах ти, тъпа путко! — изкрещя той.

Тя се прицели в чатала му и го улучи точно където искаше.

Той изкрещя от агонизираща болка.

Тя не се поколеба. Заби следващия куршум в гърдите му, той се строполи тежко на пода и накрая притихна.

Тя постави пистолета до него и излезе от апартамента. Взе асансьора и се изкачи на четиридесет и седмия етаж. Тръгна по пожарната стълба и излезе на покрива.

С решителна крачка се приближи до ръба на сградата и без да спре се хвърли напред.

Падайки долу, Лола се наби на няколко стърчащи железа и почина в линейката по пътя за болницата.