Убийци от любов

31.

Мери Ан Огъст се събуди в Лос Анджелис. Не можеше много добре да си спомни как се озова тук. След като Алио Маркузи я беше олигавил цялата, се беше появила друга посетителка, Клер.

Мери Ан успя да си спомни, че бе възразила за отношението към нея, но веднага я заплашиха. После беше казала на Клер, че когато Енцо разбере за всичко това, Клер и Алио ще имат много проблеми. Клер се беше изсмяла и я нарекла миличка:

— Не се безпокой, миличка, Енцо знае всичко за това. Той иска да дойдеш с мен на едно малко пътешествие.

После Клер й беше мушнала някаква игла в ръката, което я накара да се почувства отпаднала и хрисима. Беше се облякла и напуснала хотела с Клер. Двете се бяха качили в кола и пътували известно време. Следваше полет със самолет и отново пътуване с кола, която ги отведе до къща. После си спомняше някаква стая, в която заспа. Сега се събуди.

Стана и се огледа наоколо. Намираше се в съвсем обикновена стая със светната лампа, маслиненозелени стени и прозорци със затворени капаци. Опита се да ги отвори, но не се поддадоха, както и вратата.

Отиде до огледалото и погледна отражението си. Косата й беше разрошена и стърчеше във всички посоки, гримът й беше размазан и изтрит.

Нищо не раздразваше Мери Ан толкова много, колкото лошият й външен вид. Потърси чантата си и я намери на пода. Извади грим и червило и внимателно освежи лицето си, след което приведе прическата си в по-добър вид. Едва когато свърши с това се зае да огледа по-подробно обстановката и да разбере къде всъщност се намира и какво става.

През шестте месеца живот с Енцо Мери Ан бе успяла да се сдобие с не малко вещи. Скъпи бижута, дрехи, палто от норка и, разбира се, последния подарък — дългото палто от чинчила.

Сега се замисли за тези предмети. Щяха да са й един вид защита, когато на Енцо един ден му омръзнеше от нея, помисли си тя. Щяха да й осигурят прилично бъдеще, така че нямаше да има смисъл да се връща към професията си да танцува гола на сцена, за да изкарва пари да живее. По-скоро щеше да се убие, отколкото да се раздели с вещите си.

В този момент Клер влезе в стаята. Беше около четиридесетгодишна, слаба и имаше донякъде мъжки вид.

— Не разбирам — каза Мери Ан със своя спокоен, тънък момичешки глас. — Къде е Енцо? Защо иска да съм тук?

Клер сви рамене:

— Той реши, че имаш нужда от промяна, миличка. Знае, че аз имам безброй добри приятели тук, в Ел Ей, и мисли, че ще искаш да се запознаеш с някои от тях.

— Защо той не ми каза?

Клер прегърна Мери Ан през рамо:

— Енцо ми каза, че едно от най-добрите ти качества е, че не задаваш много въпроси. — Присви очи и продължи: — Ти си много хубаво момиче, но ще трябва да се разделиш с тази твоя прическа.

— Енцо харесва косата ми да е така — продължи упорито Мери Ан.

— Така беше, котенце. Енцо няма да се появи известно време.

— А моите неща? Дрехите ми и бижутата? Кожените ми палта?

— Не се тревожи за тях — отвърна небрежно Клер. — Енцо ще ти ги изпрати. Бъди добро момиче, слушай ме и двете ще се разбираме много добре. Така всичко ще бъде окей.

Мери Ан беше наистина глупава, но все пак постепенно започна да разбира, че нещата не стоят съвсем добре.