Убийци от любов

38.

Принц Алфредо Мазерини имаше счупен нос.

— Ще осъдя този човек да ми изплати всеки долар, който има — каза той високопарно, легнал в частното си легло в болницата. Съвършеният му римски нос беше затворен от гипсова отливка.

— Ти не знаеш кой е той — отбеляза Лара спокойно.

Принц Алфредо изруга разгорещено на италиански, после каза:

— Лара, ти си едно много глупаво момиче. Мислех си, че двамата заедно имаме някакво бъдеще, но сега… — Вдигна рамене и гласът му заглъхна.

Лара стана от стола до леглото и кимна в знак на съгласие:

— Прав си, Алфредо. Наистина си прав. — Тръгна към вратата. Беше се наситила вече на него и неговото хленчене. Мислеше за друго. Новините за изненадващия брак на Ейприл Крауфорд със Сами Албърт присъстваха по всички страници на вестниците. Какво ли правеше Ник сега? За какво ли мислеше? Унищожен ли се чувстваше?

— Къде отиваш? — попита настойчиво и повелително Алфредо.

Тя поклати глава отрицателно и каза:

— В Париж, може би. Или на Бахамите64. Не знам.

— Постой тук още няколко дни — рече той снизходително. — Ще ти простя. И ще отидем заедно някъде.

— Ах, но аз не искам да ми се прощава — отвърна тя. Зелените й очи бяха ясни и чисти. — Не съм дете, Алфредо. Наистина, съжалявам за твоя нос. Съжалявам за всичко. И трябва да ти кажа, че просто най-добре е да не се виждаме вече.

— Лара! — Той беше шокиран. — Какво искаш да кажеш? Толкова чаках през последните седмици. Трябва да знаеш, че моята майка очаква с нетърпение да се запознае с теб. Първо ще отидем на ски, после в Рим и тогава ще те представя на моето семейство.

— Не — каза тя решително. — Всичко свърши. — Излезе от стаята, от която продължаваше да долита гневната реч на принца, избухнал в неспирен поток слова на италиански.

Докато вървеше по коридора се почувства изцяло празна и съвсем отпаднала. Наистина всичко свърши, помисли си тя. И вече нищо нямаше значение, съвсем нищо. Чувстваше се много уморена и единствената й мисъл беше да си легне в леглото, да се сгуши под завивките и да заспи. Може би за няколко дни.

Но въпреки че й се искаше всичко наистина да свърши, продължи да се чувства претоварена от преживяното през последните дни. Прииска й се невъзможното. Прииска й се Маргарит да е до нея и да обсъди нещата с нея.

Излезе от болницата и се качи в колата си. Затвори очи и каза на шофьора:

— Към моя апартамент.

— Трябва да ви кажа, че градът е полудял — уведоми я той. — Тия гангстерски хулигани са побеснели и се вдигат във въздуха един друг. Въобще не е безопасно да се кара из града.

Но тя вече не слушаше. Вече се бе унесла в дълбок сън.

Нямаше никакъв труп, който да бъде идентифициран. Никакъв труп, който да бъде погребан. Франк Басалино се беше разпръснал на хиляди парченца. Двама души, намиращи се в същия миг случайно до колата, бяха също убити. Още много бяха ранени, след като ударната вълна разби прозорците на някакъв близък офис и парчета стъкло нападаха като дъжд.

Ник не се бави много. С един поглед назад разбра какво е станало и че Франк не е имал никакъв шанс. Размисли бързо, изтика Анджело вън от колата, хвана го здраво под ръка и с бърза решителна крачка го повлече далеч от димящите отломки.

Анджело беше съвсем шокиран и не можеше да проговори. Ник почти тичаше. Когато се отдалечиха на три преки разстояние, край тях минаха с рев на сирените няколко полицейски коли.

Когато Ник се увери, че никой не ги преследва, спря такси. Двамата се качиха и той каза на шофьора да ги откара на летището възможно най-бързо.

— На някой ще му бъдат смачкани ташаците с ковашки чук заради това — проговори той след дълго мълчание. — И това ще го направя аз. Аз ще му откъсна шибаните ташаци, ще ги нанижа и окача да висят като салам.

Анджело беше съвсем разбит и се чувстваше почти побъркан.

— Кой го направи? — попита той, опитвайки се да изчисти гласа си от страха.

— Ще разберем — отвърна мрачно Ник. — Винаги разбираме. Никой не се измъква безнаказано, след като е убил Басалино.

— Започваш да звучиш като Енцо.

— Надявам се да е така, братле. Наистина се надявам.

Рио Джава долетя в Ню Йорк. Взе си вестници и видя заглавията.

Отиде право в апартамента на Кас. Дъки вече беше там.

— Ти ли спретна това? — попита тя.

Той направи неопределен жест с ръка.

— Може би да, може би не. Ние не сме единствените, които искаме да видим Басалиновците да пропаднат.

— Добре, само не докосвай Анджело, той е мой. Разбра ли, братко?

— Добре — съгласи се той. — Ако първа се добереш до него.

— Не се налага да се добирам до него. Просто искам да го унищожа. Нали точно такъв беше планът?

Дъки кимна утвърдително.

— Това обаче беше преди. А нещата сега са различни.

— Какво искаш да кажеш с това, че нещата сега са различни?

— Нека го наречем расов проблем и го оставим така.

— Расов проблем е задникът ми! — избухна тя.

— Слушай — каза той със сърдит тон. — Ти вече има своя шанс и го проигра. Сега е мой ред.

— А-а — каза тя хладно, — искаш да кажеш, че трябва да зарежа всичко само заради това, което ти казваш.

— Умно момиче си.

— Не ме наричай момиче, гъз такъв.

— Бет и Лара са вече вън от играта — прекъсна ги бързо Кас в стремежа си да се избегне спречкването. — Мисля, че Дъки е прав, Рио.

Рио се нахвърли върху нея:

— О-о, така ли? Добре тогава, еби се и ти.

Погледът на Дъки стана тежък и студен:

— Жалко, че не си черна.

— Аз съм многоцветна. Така е по-весело.

— Просто си се скапала от яд, че не можеш повече да разиграваш психо игричките си.

— Мога да правя това, което ми харесва, Дъки. И не го забравяй.

Той кимна в знак на съгласие.

— Добре, бейби. Само не ги разигравай близо до Басалиновците, щото дългият ти, кльощав, многоцветен гъз ще хвръкне целият във въздуха, ще отиде по дяволите и пак ще се върне. Окей, бейби?