Убийци от любов

18.

Дъки К. Уилямс остана доволен. Ударът в ресторант „Меджик Лантърн“ беше истински успех. Така беше отстранен Томазо Виторелли, един голям човек от организацията на Басалино. Освен това атентатът беше предизвикал ужасен страх в други ресторанти и клубове, които не желаеха с тях да се отнесат така. Нека сега Басалино се поти, мислеше си Дъки. Началото беше добро.

Лерой Джизъс Боолз също беше доволен. Ударът беше негова идея.

Дъки К. Уилямс беше дошъл при него. Дъки К. Уилямс му беше казал, че ще го остави да действа, както си знае.

Дъки К. Уилямс щеше да плати много долари на Лерой. Много, много мангизи.

Да-а, нещата ставаха извънредно приятни за човек като Лерой, започнал с толкова тежко детство и проблеми.

Неговата майка-шведка беше проститутка, а чернокожия му баща беше сводник. Веднага щом порасна достатъчно, беше напуснал дома си. За него родителите му вече бяха мъртви и нямаше да се натъжи ни най-малко, ако действително беше така.

С приятна външност още от ранна възраст, той никога не бе имал проблем да си намери легло, в което да преспи. Само да имаше желание, можеше да последва баща си в професията: имаше безброй предложения. Но Лерой нямаше никакво желание да бъде завързан за някаква жена.

Вместо това той се включи в една улична банда и се шля известно време с нея. Не вършеха нищо съществено — пребъркваха джобовете на пияници и стари жени, обираха близките магазини. Докато настана време да разделят спечеленото, практически не съществуваха. Лерой разбра, че трябва да се захване с нещо по-добро.

Реши, че наркотиците са бизнесът, който най-много ще му допадне. Веднъж или два пъти беше пушил марихуана, беше опитал два пъти ЛСД. Нито едното, нито другото не му навреди. Беше добре, но предпочиташе да не опитва повече. Щеше само да бъде пласьор — чиста работа.

Беше виждал как опиатите въздействат на хората, как променят погледите им и не искаше с него да бъде така. Пласирането щеше да е друго нещо и щеше да му изкара много пари.

Лерой беше млад, симпатичен и убедителен събеседник. Избра си район, в който да действа, взе малък заем от един приятел и влезе в бизнеса.

Скоро разбра, че настъпва много други по краката. Районът, който беше избрал, се оказа че е вече изцяло зает. Предупредиха го да се разкара. Мислеха си, че е някакво смотано хлапе, с което лесно ще се оправят. Той си купи револвер с печалбата от първата седмица и започна да чака.

Имаше три чифта крака, които настъпваше. След месец и трите бяха мъртви, застреляни. Лерой сложи оръжието си в найлонова торба, сложи вътре и камъни за тежест, уви я и я пусна внимателно на дъното на реката.

С печалбата от петата седмица си купи друг пистолет. Тогава беше шестнайсетгодишен.

В продължение на година се занимаваше единствено с пласиране. Работеше самостоятелно с надеждни източници на доставка. Заделяше пари настрана в спестявания и държеше пистолета си под ръка. Никой не го притесняваше. Репутацията му нарасна. Държеше на района си и не се пречкаше на никого.

Живееше сам под наем в мебелирана къща. Никога не излизаше навън, освен по работа, и рядко харчеше пари. Към края на годината беше спестил солидна сума. Достатъчна да си купи кола, цял нов гардероб дрехи и си наеме приличен апартамент.

Първата му покупка беше черен мерцедес. После си уши няколко черни костюма по поръчка. След това обзаведе апартамента си с безброй скъпи канапета и столове от черна кожа.

Беше вече на седемнайсет, но изглеждаше по-голям.

Лерой разбра, че за да поддържа новия си начин на живот се нуждае от още повече пари. Затова взе двама свои приятели да работят в неговата зона и се премести в нова територия.

След няколко дни получи съобщение, че Боско Сам иска да го види. Краката на Боско Сам бяха твърде големи да стъпва върху тях, и Лерой го знаеше добре, така че отиде при него.

Двамата достигнаха до споразумение. Лерой щеше да си остане в зоната, която вече имаше, и вместо да се премества в района на Боско Сам, последният щеше да му възложи няколко неща, които да му донесат доста повече пари, отколкото пробутването на наркотици.

На Лерой му хареса. Повече пари за по-малко работа и щеше да си запази двамата приятели да работят за него.

През първата година се договори с Боско Сам за три контракта. Те представляваха три удара, които трябваше да извърши. Лерой ги изпълни без засечка.

Лерой започна да се изкачва нагоре. Добиваше още по-голяма репутация и това само работеше в негова полза.

Сега, четири години по-късно, Лерой Джизъс Боолз беше на върха в професията. Отдавна беше изоставил театъра с наркотиците.

Беше използвал свободното си време да изучава експлозиви, електроника, компютърни бомби. Нямаше нищо, което да не знае как да направи: от взривяването на самолет до поставянето на бомба в банка, която да се взриви три седмици по-късно.

Лерой Джизъс Боолз беше независим, своеобразен терорист на свободна практика. Най-добрият.

Имаше репутацията, че се подлага на рискове, но всеки риск, на който се беше подложил, се беше изплатил. Лерой се издигаше много високо.

Сега той чакаше. Дъки К. Уилямс щеше да му каже кога да се задейства пак, и когато го направеше, Лерой щеше да е готов.