— Мъжът, който идва при вас с щръкнала патка може да иска да го направи с вас, но дали ще поиска да работи до вас? Дали ще поиска да получите същите пари за същата работа, която и той работи? Хей, а какво ще кажете за оня тип на улицата, който ви съблича с поглед и пред приятелите си разправя, че ви е чукал? Равен ли е той с вас, милички? А? А?
Тълпата жени, в която имаше и неколцина мъже, събрали се на рокфестивала, изкрещя с одобрителен възглас.
— Хей, сестри мои, искате ли да бъдете потъпкани завинаги от някаква мъжка свинска раса? Дърти прасета с расистки, шовинистически, изкривени, старомодни представи за всяко нещо, което засяга жените в Америка днес? За тях ние сме само парчета, някакви задници. Бъди красива, имай деца, мила, но си стой в къщи и бъди кротка.
Рио Джава говореше между излизанията на рокгрупите на сцената. Със ситно накъдрената си прическа, пъстър силен грим и пайета по дрехите самата тя изглеждаше като рокзвезда.
За една година време се беше посветила на делото и беше станала активна като Маргарит Лоурънс Браун. И последователите й бяха така многобройни. Всъщност, тя привличаше много по-големи групи поддръжници от Маргарит, тъй като се присъединяваха безброй пънкари, наркомани и тем подобни.
— Един ден ще стана президент — каза тя на публиката си, — и ще извадя наяве всичката воняща корумпирана каша, която представлява политиката.
— Като за начало — продължи тя — ще разкрия пред всички какво представлява онзи кучи син Лари Болдинг. И той няма да тръгне да гони нищо, когато свърша с него.
Лари Болдинг, нейният бивш любовник, политикът с неопетнения имидж, елегантна руса жена и две съвършени дечица, беше номиниран в президентска кампания.
Рио протегна ръце нагоре над пурпурната си коса и сви юмруци.
— Стачкувайте, сестри! — извика тя. — Стачкувайте!! Така ще получим това, което искаме. Така ще станем равни във всяко едно отношение!
Тълпата започна да свири и крещи в знак на съгласие.
Рио усети как куршумът я улучи. Но успя да се задържи. Замлъкна. Усмихна се. Тълпата се разпръсна пред очите й с писъци, викове и свирене.
— Стачкувайте! — успя да се изтръгне от Рио. Кръв задави гърлото й. След миг кръвта избликна от устата й и потече, отнасяйки нейния живот.