Убийци от любов

11.

Въпреки че бяха стари приятели, Боско Сам си искаше парите обратно, и то с лихва, а Дъки К. Уилямс просто ги нямаше.

Дъки се мотаеше из Ню Йорк; все още живееше в апартамента, който бе споделял с Маргарит, и продължаваше да мисли за нейното убийство.

— Хайде, човече, трябва да се върнеш към работата си — умоляваше го ежедневно неговият мениджър.

— Отмени всичко — му каза Дъки. — Ще поседя така още известно време, докато ми се оправи главата. — Убийството на Маргарит беше оставило дълбока празнота в живота му. Не можеше да се примири с нейната смърт.

Отмени всичките си професионални контакти, едно турне в Европа и серия от записи за нов албум.

Няколко рекламни агенти го заплашиха с даване под съд.

Дъки не искаше да знае.

— Майната им — беше единствения му коментар. Вече не правеше никакви пари, а хонорарите, идващи от продажбите на грамофонни плочи, отиваха право в джоба на първата му бивша жена и двете „бивши деца“. Наричаше ги бивши деца, тъй като съпругата му — червенокосата кучка — беше успяла да получи разпореждане на съда, което му забраняваше да се вижда с тях.

Боско Сам нямаше намерение да се отказва.

— Искам си парите — казваше той ден след ден с все по-заплашителен тон. — Ако беше някой друг, а не ти, Дъки…

Двамата бяха учили в едно училище, което бяха завършили много трудно, и се познаваха отдавна.

— Хайде да се срещнем — предложи Дъки, премисляйки бързо. — Навярно ще можем да се споразумеем.

— Да-а, да го направим. — Последва злокобна пауза. — Докато още си жив.

Срещнаха се в зоологическата градина. Боско Сам винаги мислеше за своята сигурност: всичките му важни срещи се провеждаха на обществени места.

— Може да се нахвърлят върху мен за автографи — оплака се Дъки. Но беше суха и прохладна октомврийска утрин и зоологическата градина в Сентръл Парк беше почти безлюдна.

Едва ли можеха да се нарекат неподозрителна двойка — Дъки, с неговото непромокаемо палто от норка, дълго до прасците, с подплата и колан, ботуши и огромни слънчеви очила и Боско Сам, мъж с палто от камилска вълна, тежък триста паунда40, с проблеми при всяко свое движение и поза.

— Шибан парк — рече Боско Сам. — Но май става за сериозни сделки. Да видим сега твойто предложение.

— Ето така ще стане всичко — рече Дъки, когато застанаха пред клетката на маймуните. — Из улиците се носи слух, че ти и бандата Краун се готвите да се прегърнете и затанцувате заедно. Да заиграете мило под звуците на соул музика и да изпързаляте Франк Басалино да скубе само дребните риби. Прекрасно. Хич няма да се изпотите от напрежение. Но как ще ти се стори, ако ти кажа, че аз бих се заел със скубането? Ама истинско скубане. И то на Франк, братята му, Енцо. Целия чувал с лайна Басалино.

— Ти? — каза Боско Сам и започна да се смее.

— Исусе! Звучиш като слонска пръдня!

Боско сам започна да се тресе от още по-силен смях.

— Слушай, човече — продължи Дъки. — Не снасям лайна по главата ти, чуваш ли какво? Говоря ти сериозно. Двестата бона — ще останеш без тях. Но ръцете ти ще са чисти. Няма да ти заври отвътре да ти тропат по твоята врата. Никой няма да знае за малкото ни споразумение, освен ти и аз. Е, трогнах ли те, братле?

— Да-а — отвърна Боско Сам замислено. — Да-а…

— Всичко ще е спокойно. Ти само чакай и гледай. И с тоя твой напудрен задник никой няма да заподозре нищо.

Боско Сам започна пак да се смее:

— Ама че си се отракал. Голяма, шибана музикална звезда, а си хитър като пуерториканска лисица.

— Хей, ще напиша една-две песни и ще ги изпея на сватбата на дъщеря ти.

— Та хлапето е само на десет.

— Тогава ще съм ти на разположение, когато ти потрябвам. Какво ще кажеш? Разбрахме ли се за играта или какво?

— Да-а. Нека бъде така. Защо, майната му, да не бъде? Познаваме се от толкоз време. Но само запомни — искам резултати, или никаква сделка. Ясно ли е?

— Окей.

— Кой ще използваш?

— Аз си знам.

Боско Сам се изплю на тревата:

— Ако имаш ум в главата, ще използваш Лерой Джизъс Боолз. Ще ти излезе скъпичко, но тоя черен нехранимайко не познава никакъв страх и затова му викаме Черните Топки!

Една от маймуните изкряска силно.

— Майната му! — възкликна Боско Сам. — Тая шибана маймуна току-що ме напика целия!

— За късмет е — рече Дъки, опитвайки се да сдържи лицето си спокойно.

— Така да е — избоботи Боско Сам, — или кокалите ти ще бъдат проклети строшени шибани кокали.