Убийци от любов

28.

Ник спореше неспокойно с прислужницата на Ейприл Крауфорд по телефона. Лежеше на леглото на Лара.

— Хайде, Хати, знам, че е там. Кажи й пак, трябва да говоря с нея, много е важно.

Хати сниши гласа си:

— Мистър Басалино, просто не е добре сега. Заключила се е в стаята си и не иска да говори с никого.

— Сигурна ли си, че й каза, че съм аз?

— Точно с вас не иска да разговаря.

— О-о, майната му, Хати, знаеш каква е. Ще опитам да хвана самолет и да дойда още днес. Колко бутилки има там при нея?

— Мистър Басалино! — възкликна Хати възмутена. Тя беше с Ейприл вече деветнайсет години й отказваше да признае, че работодателката й пие.

— Дръж я под око, Хати, обяснявай й как стоят нещата, казвай й да не вярва на всичко, което чете във вестниците. Ще се видим довечера.

Лара, която беше в съседната стая, влезе бързо в спалнята при него.

— Е — каза тя, напрягайки се да се усмихне, — значи това е, а?

— Кое? — попита той лаконично.

— Че се втурваш пак в ръцете на мама, а? Наистина се надявам, че ще ти прости, че си бил лош.

Той поклати глава тъжно.

— Лара… Лара. Изненадан съм от теб.

Той бил изненадан от мен! — помисли си тя ядосана. Исусе, наистина беше постъпила като наивен идиот. Заслепена от мъж със страхотен външен вид, фантастично тяло и една нощ безумен секс. Беше си помислила, че той може да поиска да остане, но единственото нещо, което се въртеше в главата му, беше да избяга обратно при Ейприл.

— Кога тръгваш? — попита тя с унил тон.

— Не знам. Трябва да се обадя на баща ми.

— А-а, разбирам. Не можеш да тръгнеш, ако Татенцето не си каже думата. Е, ако каже да останеш още една нощ, ще има ли възможност да се порадваме на още едно изпълнение? В края на краищата и двамата сме тук и ще е глупаво да не се възползваме.

— Слушай какво — каза той и стана от леглото, все още гол, — не говори като някоя курва, въобще не ти отива. Нима не знаеше какво ще стане. Никога не съм те лъгал за мен и Ейприл. Обичам Ейприл Крауфорд. И имам намерение да се оженя за нея.

— Ах ти, обиждащо копеле! — възмути се тя. Почти щеше да се разплаче. — Обличай се и веднага се измитай.

Той сви рамене и каза:

— Ако това означава нещо за теб, ще ти кажа, че снощи се чувствах като в Страната на чудесата.

— И аз бях Алиса, едно наивно момиче. Благодаря ти, Ник. Ти наистина ме накара да порасна за един ден.

Той се опита да я вдигне на ръце, но тя го отблъсна.

— Кога ще дойдеш в Лос Анджелис? — попита той.

— Никога. Това ще те накара ли да се чувстваш по-сигурен?

— Ако бъдем внимателни, можем да продължим да се виждаме.

Тя се изсмя мрачно:

— Господи, Ник, въобще не ти вярвам! В един миг казваш, че обичаш Ейприл Крауфорд, и че се ожениш за нея. А в следващия точно обратното — ще се виждаш с мен отново. Е, нека ти го кажа, Ник Басалино: няма да ме видиш… никога.

Той поклати глава отрицателно:

— Не мисли, че ще е така, мила. Просто недей да си толкова уверена.

Голи и Сегал дойдоха в болницата и съпроводиха Франк до дома му.

— Каквото и да става, не го изпускайте — предупреди ги Енцо. — Стойте до него, дръжте го добре под око.

Енцо организира цялото погребение. Разговаря със семейството на Анна Мария. Майка й и сестра й казаха, че ще дойдат със самолет за церемонията.

Енцо не се почувства добре от всичко това, стомахът го свиваше постоянно. Франк се оказа едно тежко разочарование. Да бие бременна жена беше ужасно нещо. Грях. Но благодарение на бога, Енцо беше в Ню Йорк и успя да се справи с проблемите, така че фамилията му да не изпадне в немилост.

Въпреки всичко обаче, не бе очаквал такова нещо от Франк — неговият най-голям и, както бе смятал, най-надежден син. Бог със сигурност щеше да го накаже заради този насилнически и отвратителен акт. Енцо твърдо вярваше в силата на всемогъщия за някои неща.

Утрото беше повече от неприятно. Новините за бомбените нападения на „Манни“ и „Барбарелис“ бяха стигнали до него. Беше сигурен, че Боско Сам е зад тях. Беше нужно да демонстрира сила, но, господи, каква сила да покаже той на глутница побъркани маниаци, които обикалят посред бял ден и взривяват разни заведения?

Енцо знаеше, че трябва да има някакъв отговор. Трябваше да има или репутацията на цялата организация Басалино щеше да бъде поставена под риск. Кой щеше да плаща за защитата си, след като няма никаква защита?

Цяла сутрин се опитваше да се свърже с Анджело в Лондон. Това беше още едно притеснение, което въобще не му трябваше. Анджело не се беше показал в казиното и някак беше успял да изчезне без своя бодигард. Беше се измъкнал някъде да чука, естествено.

Международната телефонистка за Европа му каза още веднъж, че номерът на Анджело не отговаря. Енцо знаеше какво ще направи с него, когато го хване. Щеше да доведе малкото ебливо копеле у дома за погребението на Анна Мария и да го задържи тук. Стига вече е чукал наляво и надясно из Лондон. Мястото на Анджело беше при неговото семейство, където можеха да го контролират. Навярно щеше отново да му намери някаква работа при Франк. В хотела пристигна Ник.

— Какво те забави толкова много? — веднага изстреля Енцо. — Трябваше да дойдеш в болницата.

Ник изглеждаше мрачен и объркан.

— Току-що чух — рече той. — Какво е станало?

Енцо направи тъжна гримаса:

— Нещастен случай. Тя падна по стълбите.

Ник го погледна недоверчиво:

— Паднала по стълбите ли? Как? Къде е бил Франк?

— Спял тогава. Тя беше бременна, тромава, вървеше трудно. Беше трагичен случай.

— Господи! Едва мога да го повярвам. Анна Мария беше толкова мило дете…

— А ти? — изрева Енцо. — Къде, майната му, беше цяла нощ? Когато ми потрябваш, никой не може да те намери. — Поклати глава отрицателно. — Нямаш ли никакъв ум, Ник? Сега времената са много опасни.

— Щом станах, веднага се обадих в хотела — каза Ник с отбранителен тон. — После си изпотроших ташаците от бързане дотук.

— Изпотрошил си си ташаците снощи — отбеляза сухо Енцо. — Поне ще е добре, ако можеш да забравиш оная дърта кобила дето чукаш в Холивуд. Но ей, сега нямаме никакво време за разговори. Иди в къщата на брат си и стой при него.

— Трябва да се връщам обратно на Брега. Без мен нещата могат да започнат да…

— Стига! — изкрещя Енцо. — Въобще не мога да разбера своите деца. Брат ти загубва жена си — твоята снаха. И трябва да скърбиш, да покажеш уважение. Но не, мрънкаш ми тука да се връщаш на Брега. Какъв брат си ти? Иди в къщата на Франк и стой при него. Ще трябва да останеш тук до след погребението.

— Кога ще е то?

— Не ме разпитвай! — изкрещя отново Енцо. — Махай се оттук. — Сърцето му започна да бие неукротимо — без съмнение признак за пренапрежение.

Какво толкова беше направил, че да заслужи трима сина идиоти?