Убийци от любов

9.

Франк Басалино беше най-големият син на Енцо. Енцо зависеше от него повече, отколкото от другите, тъй като, когато избра да се оттегли наполовина от бизнеса, Франк беше този, който пое в ръце част от най-важните неща.

— Един ден — беше горд да заяви Енцо, — Франк ще бъде Мъжът. Един ден, който няма да е толкова далеч.

Франк се разбираше добре с по-възрастните делови съдружници на Енцо. Те бяха трудни мъже, бързо се захващаха да критикуват, но той успя да създаде добра комуникация между тях.

В известен смисъл Франк беше по-силен от Енцо. Роден и отрасъл в един от най-трудните райони на Ню Йорк, той постоянно трябваше да се бори, за да постигне това, което иска, въпреки положението на своя баща.

Франк не беше човек, който да се излъже лесно. Трийсет и шест годишен, той беше работил за Енцо откакто беше на шестнайсет години и се беше запознал с всички аспекти на неговия бизнес. Беше въвлечен в охраната, проституцията, наркотиците, нелегалните лотарии с числа, обирите на къщи и хора. Веднъж бе имал удоволствието да бъде определен за човека, който да извърши важен удар, но Енцо не одобри. Беше твърде рисковано и опасно.

По свое време Франк беше женкар в истинския смисъл на традицията Басалино — премина през невероятен брой жени, използва ги и ги захвърли като безброй стари носни кърпички. Докато накрая, на двайсет и девет години, видя снимка на Анна Мария, своя братовчедка от Сицилия, и незабавно изпрати да я доведат. Тя беше четиринайсетгодишна и въобще не говореше английски. Енцо плати на семейството й зестра и подготви всичко. Когато тя пристигна в Америка, Франк се ожени за нея.

Какъвто бащата, такъв и синът. Двамата мъже си бяха избрали партньорки от старата страна. Въпреки че не беше като Роуз, Анна Мария беше плаха и тиха. На двайсет и една години все още не можеше добре да говори английски.

Франк и Анна Мария живееха в стара къща от кафяв камък в Куийнс34 с техните четири деца и тя очакваше следващото.

Франк сега не ходеше много по чуждо. Единствената му слабост беше да удари понякога някоя проститутка.

Когато настана време да се приведе в действие плана за отмъщение, Рио каза, че иска Франк Басалино да бъде застрелян. Но предложението й беше гласувано и отхвърлено. Съгласно обширното досие за него, което бяха успели да получат, Рио изглеждаше съвсем неподходяща за него, съвсем не беше неговия тип. И решиха не. Единственият шанс с мъж като Енцо Басалино беше някоя млада и невинна. Момиче, което би му напомнило за неговата жена, когато за пръв път я бе довел в Америка. Бет беше очевидният шанс.

Оказа се, че съществува идеална възможност. Франк търсеше бавачка да учи децата му на английски. Беше се записал в три агенции, които можеха да предложат такива бавачки, но беше отказал всичките им бавачки, които бяха повечето чернокожи или мексиканки. Беше решено Бет да се обърне с молба да получи работата.

Тя захвърли хипарските си дрехи и си облече обикновена едноцветна блуза и пола. След това завърза косата си отзад и с фалшивата си препоръка се появи пред къщата за интервю.

Прислужница я въведе във всекидневна, обзаведена старомодно. Мебелите бяха износени, а на стените имаше много религиозни картини. Бет се огледа напрегнато, сърцето й биеше силно в очакване.

Остана да чака повече от половин час, след което Франк Басалино влезе с големи крачки заедно с Анна Мария, която припкаше зад него.

Изглеждаше едър и силен; имаше черна коса, притворени очи, мрачна уста и нос като клюн — беше привлекателен по свой брутален начин.

Бет го намрази още от пръв поглед. Познаваше мъже като него — големи, силни мъже, които се дразнеха от най-малкото и не търпяха чуждо мнение. Мъже, чиято физическа сила беше тяхното най-важно оръжие.

С неволно потръпване тя си спомни една нощ в комуната, когато няколко мъже като Франк Басалино бяха дошли отнякъде и започнаха да викат посред нощ. Бяха осем или девет и всичките бяха пияни.

Бандата пияни нахални хулигани дойде с две ревящи коли. Постоянно се кикотеха и отпиваха от бутилки алкохол. Фермата беше разположена далеч от главния път. Нямаше никакви съседи, нямаше никой, при когото да изтичат за помощ.

Входната врата не беше заключена. Мъжете нахлуха с трясък и пиянски викове и започнаха да ритат старото овчарско куче Шеп, докато то се превърна в безжизнена безформена маса. После измъкнаха момичетата от леглата и ги изнасилиха едно по едно, а момчетата избутаха настрана, където ги биха, удряха методично, смеейки се с гърлени гласове. Викаха им обидни и подигравателни думи, викаха им да си отрежат косите, да започнат работа и спрат да си мотаят задниците насам-натам.

Никой не можеше да им се противопостави. Мъжете бяха едри, силни и изпълнени с праведната сила, че вършат добро като филантропи.

— Ако беше моя дъщеря — беше изсъскал един от тях в ухото на Бет докато се изпразваше в нея, — щях така да ти напердаша задника, че цяла седмица нямаше да можеш да вървиш.

Преди да си тръгнат отрязаха косите на момчетата, накълцвайки ги грубо с ръждиви кухненски ножици. На Макс бяха необходими седемнайсет шева на скалпа.

Това грубо насилие беше станало преди две години, но въпреки това Бет продължаваше да не спи добре, продължаваше да чувства отвращение, когато се срещнеше с човек като Франк.

— Хммм. — Той я погледна отвисоко. — Доста сте млада, а?

— Двайсетгодишна съм — отвърна тя. — Работила съм с деца през последните три години. Прочетохте ли моята препоръка?

Той беше изненадан да види такова младо и хубаво момиче. Беше прекалено добре да е истина, след като агенциите бяха изпратили разни смотани некадърнички при него. Децата му щяха много да харесат тази — тя изглеждаше толкова чиста и приятна.

Франк нямаше за какво да се захване.

— Слушайте какво, щом искате работата, тя е ваша. Ще имате собствена стая, прилична храна и две свободни нощи на седмица. Окей?

Тя кимна в знак на съгласие. Толкова ли лесно се оказваше всичко, както се получаваше сега?

— Мога ли да видя децата? — попита тя.

— Разбира се. Хей, Анна Мария. — Той избута напред мургавата си жена, която изглеждаше свенлива, с подпухнало лице и голям корем. — Заведи… ъъ… как ви е името, да попитам пак?

— Бет.

— Да-а, да-а. Бет, запознайте се с мис Басалино, моята съпруга. Тя не говори много английски, може би вие ще я научите и нея. Тя ще ви отведе да видите хлапетата и ще ви разведе наоколо. Ако има някакви проблеми, веднага идвайте при мен. Само запомнете, аз съм делови човек, така че гледайте да няма много проблеми. Разбрахте ли? Кога може да започнете?

Сърцето й продължаваше да бие неудържимо.

— Утре — рече тя, едва прикривайки вълнението си.

— Добро момиче. Анна Мария всеки момент ще роди. Малко от помощ тук е точно това, от което се нуждаем.

Побутна Анна Мария към нея, погледна още веднъж Бет отвисоко и излезе.