29.

Дъки К. Уилямс прие новината за атентатите спокойно. Предаде своите поздравления на Лерой.

По-късно посети Кас.

— В най-скоро време напускам апартамента — каза той.

Апартаментът, в който беше живял с Маргарит, му навяваше прекалено много спомени. Трябваше да забрави за миналото. Спомените за Маргарит превръщаха всеки ден в болезнено преживяване. Когато щеше да бъде отмъстено за смъртта й, той искаше да е готов да се премести от него.

Кас му разказа за Анна Мария Басалино и внезапното завръщане на Бет в комуната.

— Изтегли и другите две — предупреди я той със суров тон. — Сега аз съм се заел с всичко. Правя го както съм намислил и не ги искам да ми се пречкат, да объркат всичко.

— Какво си намислил да правиш? — попита Кас разтревожена.

— По-добре е да не знаеш — отвърна той.

Когато се върна у дома си, той се обади на своя мениджър:

— Нека пуснем шоуто да се търкаля по пътя, приятелче. Ще бъда готов за записи или турне по-скоро, отколкото си мислиш.

Мениджърът му остана зарадван.

После се обади на Лерой:

— Защо не вземем да прекъснем увертюрата и се заловим за бизнес? Искам всичко да свърши по-скоро. Започни с Франк на погребението на неговата жена, а после се погрижи за къщата в Маями. Стига сме изчаквали повече. Задействай плана си. Парите ще са готови, когато свършиш.

— Можеш да си сигурен, че ще е свършено — отвърна Лерой. Той не правеше празни обещания.

Загрузка...