Миг преди винаги

Десет

От последния път, когато съм купонясвал в клуб като “Подземието”, измина доста време. По дяволите, та аз съм само на двадесет и пет години, а това място ме кара да се чувствам стар. Тъй като предпочитам да посещавам спокойни барове и клубове като “Олд Пойнт”, съм забравил за съществуването на хеви метъла. Е, обичам хеви-метъла, но на мен ми дай този от едно време. Камрин и аз прекарахме вечерта с Блейк и Натали да слушаме някаква банда, която се наричаше “Шейсет и девет”– колко оригинално, – как стърже лаишки на китарата тон след тон, а водещият певец се дере в микрофона като рогач в размножителния период.

Обаче на посетителите, изглежда, им харесва. Може пък защото повечето от тях са пияни или надрусани. Вероятно и двете.

Трябваше да се напия, но се съгласих аз да съм шофьорът тази вечер. А и нямам нищо против. Исках Камрин да си повърти задника до насита и да си прекара добре. Има нужда от това. И се гордея с нея, че се опитва, защото почти очаквах да откаже да прави много дълго време каквото и да било. Мъчно ми е за загубата на Лайли, но Камрин е все още тук и точно сега тя има най-голямо значение за мен.

Студеният въздух в ноемврийската нощ ни се отразява добре. След като през последните три часа сме били затворени в онзи задушен и задимен склад.

– Ще можеш ли да вървиш? – питам Камрин, докато вървя редом с нея, прегърнал я здраво през кръста.

Тя обляга глава на рамото ми и крие ръце в ръкавите на палтото си.

– Добре съм – казва. – Този път ме накара да престана тъкмо навреме, така че не е нужно да се страхуваш, че ще се наложи да ме носиш на ръце както в онази нощ в Ню Орлиънс – чувствам как извива главата си, за да ме погледне, и аз я поглеждам за миг, като същевременно внимавам къде стъпвам по неосветения тротоар. – Помниш онази нощ, нали?

– Разбира се, че я помня – отвръщам аз и я стисвам по-силно през кръста. – А и не беше чак толкова отдавна, но ако искаш да знаеш, дори и да беше, никога не бих забравил онази нощ, както и всяка друга нощ с теб.

Тя ми се усмихва и също започва да гледа напред.

– Ти беше толкова незабравима – добавям аз и се ухилвам насреща ѝ.

– В онази нощ се събудих веднъж – казва тя и заравя лице в ръката ми. – Видях тоалетната чиния до мен и се попитах как съм стигнала дотам. После усетих тялото ти до моето, ръката ти върху кръста ми и не пожелах да стана. Не защото все още бях полупияна и се чувствах сякаш са прекарвали главата ми през резачка за хартия, а защото ти беше с мен.

– Е, да, спомням си … – за момент се зареях в спомена.

Вървим, сгушени един до друг в студа, в продължение на десет минути, за да стигнем до бензиностанцията, където колата е паркирана на изоставен паркинг наблизо. Включвам на максимална степен парното и подкарвам колата обратно към дома на майката на Камрин. Когато спираме на паркинга и виждам колата на майка ѝ, паркирана отпред, ми се иска да бяхме отседнали през цялото време в хотел. Харесвам Нанси, но също харесвам да ходя из къщи по боксерки или гол, без да се тревожа за публиката.

Помагам на Камрин да излезе от колата и я водя вътре, като продължавам да я държа през кръста, в случай че алкохолът вече я е хванал. Обаче тя се чувства добре. Доста е фиркана, но е добре. Заключвам вратата зад нас, а Камрин веднага смъква палтото си и го мята на закачалката в ъгъла на антрето. Аз правя същото.

В къщата цари мъртва тишина. Единствените светлини идват от включената лампа в близкия коридор и тази върху плота в кухнята, която осветява бара.

Камрин ме изненадва, когато ръцете ѝ се плъзгат нагоре по гърди те ми, започва да притиска само с пръсти мускулите ми и ме опира в стената на антрето. Вмъква езика си в устата ми и аз я целувам. Дясната ѝ ръка се спуска надолу към дънките, бръква с лекота вътре и едва после смъква ципа. Започвам да я целувам още по-страстно и да стена в устата ѝ, когато тя плъзва ръка в боксерките ми и го хваща.

Боже Господи, толкова отдавна не сме го…

Тя се притиска още по-силно в мен и опира гърба ми в стената.

Преставам да я целувам само за миг, за да се измъкна.

– Ужасно много те желая, но хайде поне да влезем най-напред в твоята стая.

Целувката ѝ става още по-пламенна и тя прошепва, докато устните ѝ са още опрени в моите.

– Майка ми не е тук – захапва устната ми достатъчно силно, за да ме заболи, но това напълно ме подлудява. – Тя взе колата на Роджър, за да иде с нея на работа тази вечер.

Впивам устни в нейните, вдигам я на ръце и я нося през коридора към стаята ѝ. Не успяваме да стигнем там достатъчно бързо, тя е смъкнала ризата ми, още преди да минем през вратата, и я хвърля на леглото. Свалям останалите ѝ дрехи и я оставям само по пликчета. Тя сяда изправена на ръба на леглото и смъква надолу дънките и боксерките ми. Пропълзявам върху нея, като се поддържам с една ръка опряна на леглото, а с другата я дразня. Търкам е пръст между влажните ѝ срамни устни през тънката материя на пликчетата. Тя скимти под мен, затворила очи и отметнала назад глава върху дюшека, а гърдите ѝ са повдигнати малко по-високо пред мен.

Отдръпвам се от леглото и смъквам с пръсти гащичките ѝ. Целувам я от вътрешната страна на бедрата. Не мога да издържа повече и бързо се смъквам между краката ѝ, защото имам чувството, че не сме го правили цяла вечност. Вече не я дразня, защото направо полудявам, докато го правя.

Започвам трескаво да я лижа, а тя се опитва да се отдръпне от устата ми, като се тътри по гръб върху леглото. Продължава да мачка с ръка чаршафите над главата си и тя увисва от другата страна на леглото. Държа я здраво с ръце за бедрата и пръстите ми се забиват в кожата ѝ. Смуча клитора ѝ още по-силно, а тя не може да издържи повече и бедрата ѝ се опитват да се кръстосат върху главата ми.

Не мога да кажа дали е на път да свърши, когато внезапно тя ме сграбчва за косата и със сила ме принуждава да отдръпна устата си. Продължава да мачка с пръсти косата ми, а аз чакам и се питам за какво мисли и защо ме накара да спра.

Като че ли чака нещо, но не съм сигурен какво. Единственото нещо, за което мога да мисля в момента, е да проникна в нея. Полагам неимоверни усилия да се сдържа, да не я обърна и да я накарам да застане опряна на ръце и колене, да дърпам силно косата ѝ, докато я заболи, да…

Тя накланя глава на една страна и ме гледа, изучава ме и като че ли обмисля следващата си стъпка. Аз съм като хипнотизиран от лицето ѝ. Има нещо загадъчно и нежно в него, което не съм виждал преди. След това ме избутва с ръка от ръба на леглото и инстинктивно лягам по гръб. Камрин пропълзява върху мен и започва да ме целува по корема, по ребрата и гърдите, като продължава да се придвижва нагоре, докато се настанява в скута ми. От гърдите ми се изтръгва спонтанен стон, когато усещам топлината и влагата ѝ. Тя ме гледа усмихната, мила и невинна, макар да знам, че съвсем не е така. После го хваща с ръка и аз усещам как очите ми като че ли ще се качат върху проклетото ми чело, когато тя си го вкарва и започва да се плъзга надолу толкова бавно, че направо е мъчително.

Оставям я да ме чука толкова дълго, колкото ѝ се иска, но това ми коства огромни усилия да не свърша преди нея. И в тази последна секунда се случва нещо, което никога не съм очаквал. Вътрешно се паникьосвам и се надявам тя да не го е усетила, когато за част от секундата трябваше да взема съдбоносното решение дали да се отдръпна от нея или не.

Сърцето ми бие толкова силно. Задъхвам се и по челото ми избиват капчици пот, въпреки че въздухът в стаята е студен. Когато започвам да свършвам, Андрю, някак объркан и паникьосан, се отдръпва. Това малко ме изненадва, но не го показвам. Вместо това се навеждам напред, като едва докосвам с гърдите си неговите и като движа нагоре-надолу ръката си, му помагам да свърши.

След това се отпускам напълно върху него, опряла бузата си върху гърдите му, и продължавам да стоя на колене върху него. Той е прострял и двете си ръце върху леглото и едва си поема дъх, а после силно ме прегръща. Усещам как притиска устни в косата ми.

Лежа тук и мисля. Мисля за това, което току-що се случи, и за това, което не се случи. Мисля си колко хубаво мирише той и колко топла е кожата му върху моята. Мисля колко покорен е станал. И всичко това е, защото се безпокои да не ме нарани физически, емоционално, може би дори и душевно. И го обичам за това. Обичам го за това колко много ме обича, но се надявам да не продължава вечно да ме щади толкова.

Засега ще го оставя на мира. Предполагам, че първо трябва да докажа, че отново съм същата, преди той да престане да е толкова предпазлив с мен. И го уважавам за това.

Повдигам бузата си от гърдите му и му се усмихвам.

Чудя се дали ще се опита да ми обясни, да ми каже защо се отдръпна, може би да каже, че не е сигурен дали би трябвало да го направи. Обаче той така и не казва нищо. Може би чака мен. Аз обаче също не казвам нищо.

За да наруша мълчанието и да разсея атмосферата на несигурност в стаята, предизвикателно извивам бедрата си, докато съм върху него, и тихо се смея.

– Трябва първо да ме оставиш да се съвзема, момиче – казва той и също ми се усмихва, като ме пляска с две ръце по задника.

Аз надавам вик и се преструвам, че ме е заболяло, а после продължавам да се извивам върху него.

– По-добре ще е да престанеш – предупреждава ме той и трапчинките на бузите му стават по-дълбоки.

Отново го правя.

– Мислиш, че се шегувам ли? Направи го отново и ще съжаляваш.

Разбира се, че го правя отново, и психически се подготвям за това, което той възнамерява да направи, за да ми даде урок.

Той се пресяга, сграбчва ме и за двете зърна с ръце и започва да ги дърпа с пръстите си толкова силно, че ме кара да изтръпна от страх да не би да ги откъсне.

– Ооох! – изохквам през смях аз и го хващам за ръцете, но той ги дърпа малко по-силно, когато се опитвам да ги махна.

– Казах ти – клати заканително глава, и то с такава сериозна физиономия, че съм впечатлена колко убедителен изглежда. – Трябваше да ме послушаш.

– Моля те, моля те, моля те, пусни ме, ооох!

Андрю облизва пресъхналите си устни и небрежно казва:

– Ще слушаш ли?

Бързо кимам десет пъти с глава.

Той присвива дяволитите си зелени очи и продължава да ме измъчва.

– Заклеваш ли се?

– Заклевам се в гроба на отдавна починалото ми куче Бийбоп!

Той стисва гърдите ми и дръпва още веднъж, което ме кара да премижа и да стисна зъби, преди да ги пусне. После се изправя на леглото и обгръща кръста си с краката ми. Навежда се напред и прекарва леко езика си през всяка гърда, след което ги целува.

– Така по-добре ли е? – пита Андрю и се взира в очите ми.

– По-добре – шепна аз.

После ме целува по устните и прави нежно любов с мен, преди да заспим прегърнати някъде към три сутринта.