Миг преди винаги

Тридесет и осем

Вдигам очи от писмото в ръката си и го оставям на леглото до мен, като продължавам да го притискам с пръсти. Лайли спи непробудно близо до мен в болничната количка. Трябваше Андрю да ме убеждава, преди да се съглася да я сложа в нея, вместо през нощта да я държа в ръцете си. Обаче често се събуждах, за да проверявам дали продължава да диша. Сега пак проверявам. Не мога да си наложа да не го правя. Вероятно ще продължавам още месеци наред.

Накрая сгъвам писмото на Андрю по същия начин, както съм го правила досега. Той вероятно си мисли, че сега, когато Лайли се роди, ще престана да го чета. Обаче няма да престана. Така и не престанах да чета първото писмо, което ми написа, но той не го знае. Пазя някои неща само в себе си.

– Готова ли си да сложим онези листчета с дестинациите в шапката? – пита Андрю.

Чудя се от колко време е бил буден. Поглеждам го и се усмихвам. – Нека да изчакаме няколко месеца.

Той кима и се надига от стола.

– Как спа по този начин? – питам аз. – Трябваше да легнеш на канапето.

Поглеждам към малкото канапе до прозореца.

Андрю се протяга и гърбът и вратът му изпукват. Не ми отговаря.

– Предполагам, че най-после можем да съберем онези неща от първото бебешко парти, което даде майка ми, и да ги занесем в къщата – казвам аз.

Андрю дяволито се усмихва.

– Я почакай… вече си го направил, така ли?

Той се изправя и отново се протяга.

– Всъщност ако трябва да съм точен, не бях аз. Вчера Натали, Блейк и майка ти отнесоха всичко там, след като пие тръгнахме за болницата, и вече са подредили всичко.

По време на бременността така и не пожелах да го направя. Само щях да се притеснявам още повече, че избързвам, и пак може да пометна. Затова и не поисках да разбера предварително какъв е полът на бебето, преди да се роди. Не исках да мисля или да завися от това, както сторих преди. Казвах си, че може да е на лошо. Андрю не беше напълно съгласен с мен, но така и не каза нищо, нито се опита да ме разубеди.

– И както вероятно можеш да си представиш – продължи той, – тъй като Мишел и майка ми са в града, има още много други неща освен подаръците от бебешкото парти, които ви очакват, когато се приберете вкъщи.

На следващия ден, когато Андрю отваря входната врата на къщата и аз влизам вътре с Лайли на ръце, веднага виждам, че е бил прав и за това. Къщата е безупречна. Никога не бих могла да я изчистя така. Когато Андрю ме води към гостната през коридора, зървам един бебешки монитор на плота в кухнята, един на масата за кафе в гостната, един на плота в банята и накрая един в стаята на Лайли, когато влизам в нея.

Ахвам с широко отворени очи.

– Ау, Андрю, виж какво са направили!

Лайли се размърдва в ръцете ми вероятно заради вълнението в гласа ми, но бързо отново притихва.

Леглото на бебето е сложено до една стена със симпатична музикална въртележка е Мечо Пух над него. До стената с прозореца пък са сложени подходящ шкаф и сгъваема маса. Андрю отваря чекмеджетата, за да ми покаже, че всяко е пълно с дрешки, одеялца, лигавничета, чорапки и други най-различни неща. Отваря гардероба и виждам дузини малки роклички и облекла. Край стената до сгъваемата маса е струпано такова количество пелени, че си мисля, че на нас никога няма да ни се наложи да купуваме още. Разбира се, знам, че се самозаблуждавам.

Андрю ме връща обратно в коридора и отваря килера в съседство с банята, за да ми покаже чисто нова проходилка, бебешка люлка и някаква странна бебешка игра, всички все още в кутиите, в които са били донесени.

– Ще трябва да ги сглобявам, когато ще е готова за тях – казва той. – Ама това ще е малко по-късно.

– Мислиш ли, че ще можеш да се справиш сам – подкачам го аз.

Той повдига брадичка и казва:

– Дори без да чета инструкциите.

Само се засмивам вътрешно.

След това ме води в стаята ни. От моята страна до леглото има бяла люлка.

– Купих я за теб – казва гордо усмихнат той. – Знам, че дълго време няма да се решиш да я оставяш сама в стаята, затова предположих, че ще имаш нужда от нея.

Изчервявам се. Отивам при него и го целувам по устата.

– Прав си – казвам. – Благодаря ти.

Лайли отново се размърдва и този път се събужда. Андрю я взема от мен.

– Ще ѝ сменя пелените – вика той.

Аз му я подавам, излягам се на леглото и го наблюдавам. Той слага и нея върху леглото ни и развива одеялцата. От малките ѝ дробове се изтръгва най-милият и най-силен плач, който съм чувала. Малките ѝ крачета и ръчички се движат сковано напред-назад. Цялата ѝ главичка почервенява. Обаче Андрю не трепва. И когато разтваря пелената, не се мръщи на изненадата, която му е оставила там. Признавам, че съм учудена колко лесно свикна да е баща.

След като отпуската ми по майчинство свърши, започнах отново работа в магазина за тоалетни принадлежности и козметика от веригата “Бат енд боди уъркс”, но сега съм само на непълен работен ден. Моята шефка Жанел е страхотна, толкова ме харесва, че ми повиши заплатата с един долар, когато ѝ казах, че очаквам дете. Сега там работим само аз и Натали. Тя е на пълен работен ден, но поемаше много от моите часове, тъй като ме нямаше през последните шест седмици. Обаче нямаше нищо против. Казва, че пести за собствено жилище. Двамата с Блейк ми изглеждат наистина влюбени всеки път, когато ги видя заедно. Наистина не съм виждала Натали толкова щастлива преди. Мисля, че беше щастлива, когато беше с Деймън, но сега си давам сметка, че всичко това трябва да е било повече търпимост и ниско самочувствие. Блейк е различен. Мисля, че просто си допадат.

Три седмици след като се преместихме в къщата ни, Андрю започна работа в един автосервиз. Познанията му за автомобилите наистина му докараха прилична заплата. Той определено печели повече от мен, но се опитва да ме накара да не се притеснявам, като казва:

– Това е нищо в сравнение с времето, когато се напъваше, за да изкараш моето бебче през твоята…

Всеки път го спирам точно там.

– Не е нужно, Андрю. Но ти благодаря.

Според мен отглеждането на едно дете до голяма степен е работа за богата хора. Честно казано, не виждам как някой, който работи за минимална заплата, може да си позволи да гледа дете. Той ще работи само за разноските по него, няма логика. Но като изключим това, и двамата с Андрю сме съгласни, че не искаме да оставим дъщеря си на грижите на непознати. Затова се споразумях с Жанел да работя на непълен работен ден вечер, когато Андрю си е вкъщи, и през уикендите.

Живеем добре и се справяме с всичко така, сякаш сме го правили цял живот. Може и да имаме шестцифрени спестявания, но не се колебаем да отделяме по нещо от заплатите си и да харчим колкото е възможно по-малко. Освен редовните ни работи Андрю и аз пеем всяка събота вечер, когато не съм на работа, в един бар, който братът на Блейк – Роб, отвори в града. С “Подземието” се случи нещо и Роб го затвори. Говори се, че едва отървал затвора. Не знам, но предполагам, че има нещо общо с това, че не е имал разрешително за бар. Обаче сега управител на новия бар е Блейк и във вечерите, когато аз и Андрю пеем там, получаваме половината от входната такса, което е повече от парите, които сме получавали в който и да било бар, с изключение на бара на Ейдън. Миналата събота изкарахме осемстотин долара.

Това са още пари за спестяванията ни и за бъдещите ни планове да отидем там, където онази шапка ни каже.

И макар Андрю, както винаги да влага в изпълнението цялата си душа и сърце, сега мога да кажа, че когато сме заедно на сцената, той просто няма търпение да свършим, за да вземем Лайли от майка ми или от когото сме ощастливили да я гледа през тези няколко часа.

Андрю се държи толкова страхотно с Лайли. Не спира да ме изумява. Става посред нощ също толкова пъти, колкото и аз да ѝ сменя пелените и дори понякога стои буден заедно с мен, докато я храня. Той има и своите мъжки моменти, така че не е изцяло господин Перфект. Явно не е напълно свикнал с насраните пелени – тази сутрин го хванах, че се дави, докато се опитва да ги смени. Засмях се, но ми домъчня толкова много за него, че не можах да се сдържа и поех нещата в свои ръце. Той излезе от стаята, запушил устата и носа си с яката на фланелката.

И… е, не ми се ще да избързвам прекалено в предположенията си, но си мисля, че Лайли до такава степен промени Андрю, че сега той може би харесва Натали. Може би съвсем малко. Не знам, но каквото и да прави Нат, да държи Лайли и да я кара да се усмихва, като ѝ говори по своя прекалено възторжен начин, Андрю като че ли няма нищо против. Лайли стана на три месеца, а, честно казано, не си спомням кога за последен път Андрю я е нарекъл хиена зад гърба ѝ или ме е поглеждал с онзи поглед, изразяващ нетърпение, когато знае, че тя не го вижда.

Все още се гърчи, когато тя говори за себе си като бъдеща кръстница на Лайли, но… Ще се примири и с това.