Миг преди винаги

Двадесет и три

За някои неща може да се лъже. Това “обещание” е просто едно от тях. Няма начин да престана да го издирвам след една година. Истината е, че никога не бих могла да спра да го търся. Това пълно с обещания споразумение, което си дадохме дума да спазваме, е важно и за двама ни, но предполагам, че след като се стигна до подобни клетви, просто трябва да се съглася открито, а ще постъпя както намеря за добре, ако се наложи.

Освен това имам чувството, че той също лъже.

Андрю не го знае, обаче видях два часа по-рано в тоалетните, недалеч от плажа, онова чернокосо момиче, Брай. Тя използва моята кабина след мен. Всъщност ние не разговаряхме помежду си, просто се разминахме с приятелска усмивка и това беше всичко. Предполагам, че това я е подтикнало да накара приятелите си да ни поканят на парти с тях.

Мисля, че ще бъде забавно. Андрю и аз прекарваме сто процента от времето си сами и мисля, че ще е добре и за двамата да нарушим това за известно време и да общуваме повече с други хора. А и той нямаше никакви възражения и, предполагам, не смята, че това би ни навредило.

Пътуването с кола до това “частно” място според мен продължава около час.

Техният джип завива наляво по един частично павиран път и колкото повече напредваме, толкова по-неравен става. Светлините на фаровете им подскачат в тъмнината пред нас, докато накрая обграденият от дървета път се разтваря в широко пространство от скали и пясък. Андрю спира до тях и изключва двигателя.

– Ама това наистина е уединено – казвам аз и излизам от колата.

Андрю идва при мен и оглежда пустия плаж. Хваща ръката ми.

– Сега можем да се върнем обратно, все още има време – подкача ме той. – След като ни отделят от колата, това може да бъде последният път, в който се виждаме.

Стиска ръката ми и ме придърпва закачливо към себе си.

– Мисля, че ще се справим – казвам аз, а в това време и последният от тях се изсипва от джипа.

Срещаме се отзад зад колите.

Тейт отваря задната врата на джипа и изважда огромна хладилна чанта, която оставя на пясъка.

– Имаме много бира – казва той, вдига капака и бърка вътре.

Подхвърля бутилка “Корона” на Андрю. Знам, че това не е най-любимата му марка, но няма да откаже да изпие една.

Брай и годеникът ѝ, дори не мога да си спомня името му, застават заедно до мен, а Тейт отваря нова бира и ми я подава.

Поемам я.

– Благодаря.

Андрю отваря капачката на своята с отварачката, която е закачена на ключодържателя му.

– Ако имате някакви одеяла, на които да легнете, можете да донесете едно – казва Тейт.

Неговата приятелка се присъединява към него и ми се усмихва, когато застава между нас, облечена в оскъдни бели бикини.

– А в тази кукла тук имам страхотна уредба – добавя той и потупва задния капак на джипа си, – така че съм осигурил и музиката.

Андрю отваря капака на багажника и изважда одеялото, което винаги държи там – същото, което използвахме в нощта, когато се опитахме да спим на полето миналия юли. Само че сега благодарение на мен то е изпрано и не вони на бензин и масло.

– Къде са ми шортите? – питам аз и ровя из задната седалка.

– Тук са – обажда се Андрю откъм багажника.

Когато се подавам навън от колата, той ми ги подхвърля и аз ги улавям във въздуха.

– Нямам намерение да плувам в тази бездна нощем – казвам аз и ги намъквам върху червените си бикини.

Брай ме е чула и казва:

– Радвам се, че няма да съм единствената!

Аз ѝ се усмихвам през покрива на шевролета и Затварям вратата.

– Била ли си тук и преди с тях?

Тейт и другите вървят към плажа, натоварени с хладилна чанта, плажни сакове и разни други неща. Оставят вратите на джипа отворени и от високоговорителите му дъни рок музика.

– Снощи бяхме тук – казва Брай, – ама Елиас се напи твърде рано и си издрайфа червата, затова трябваше да ни върне с колата обратно в хотела доста рано.

Да, Елиас, така се казваше годеникът ѝ. Той клати глава и я поглежда саркастично, сякаш казва “да бе, благодаря ти, че го плещиш наляво и надясно”.

Андрю и аз вървим заедно с Брай и Елиас, хванати ръка за ръка, към всички останали, които вече установяват лагера не много далеч, по-близо до водата. Когато пристигаме и постиламе одеялото си на пясъка, Тейт запалва клечка кибрит и я хвърля върху купчината дърва. Пламъкът запалва течността за запалки, която преди това е наръсил по купчината. Над купа се извива висок огнен стълб и осветява мрака около нас с игрив оранжев блясък. От идващата насреща ми горещина веднага започва да ми става топло, затова издърпвам одеялото малко по-далеч от лагерния огън, преди Андрю и аз да седнем на него. Брай и Елиас последват примера ни с двете си огромни плажни кърпи. Тейт, брат му и другите три момичета са се настанили върху голяма покривка за легло. Забивам дъното на бутилката си в пясъка до мен така, че да стои изправена.

Тейт ми напомня за онези много руси, загорели от слънцето калифорнийски сърфисти. Подобно на всички момчета тук. Включително и Андрю, Тейт седи с прибрани към гърдите колене и подпрени върху тях ръце. С крайчеца на окото си забелязвам за миг нещо, което моментално ме кара да премина на териториален режим. Блондинката, която седи до брата на Тейт и която се съмнявам да е негова приятелка, защото не се държат така, сякаш са заедно, наблюдава с жадни очи Андрю. Нямам предвид само невинен поглед от сорта “гледам, но не пипам”. Не, това момиче ще се опита да спи с него в мига, в който се отдалеча.

Когато забелязва, че я наблюдавам, поглежда встрани и започва да разговаря с другото момиче до нея.

Няма защо да се безпокоя, що се отнася до Андрю, но ако тя се отнесе с неуважение към мен, след като знае, че е мой годеник, няма да се замисля много и ще ѝ наритам задника.

Питам се дали Андрю е забелязал.

Надявам се, че Камрин не е забелязала погледите, които онова маце току-що ми хвърли. Само пет секунди насаме с тази някъде тук наоколо и тя ще се опита да ме накара да я чукам. Няма начин да го направя, но това парти край огъня просто започва да става малко по-интересно. Залагам левия си ташак, че вече е спала с Тейт и с брат му. Вероятно не с Елиас… той ми изглежда местен тип, но като нищо би изчукала и него, ако той поиска.

Мамка му, пак ме гледа.

Поглеждам към Камрин, за да не срещна погледа на мацето, и, разбира се, Камрин многозначително се усмихва. Ами да, определено е забелязала.

Протягам се, придърпвам Камрин към себе си и я настанявам да седне между краката ми.

– Не се безпокой, бейби – шепна в ухото ѝ и целувам врата ѝ така, че момичето да види.

– Не се безпокоя – казва Камрин и се обляга на гърдите ми.

Със сигурност не се безпокои за мен, но усещам как заплахата за нещо, което е в нейната територия, я кара да е напрегната. По дяволите, мисълта, че може да се нахвърли на онова момиче заради мен… Е, не трябваше да мисля за това. По дяволите. Твърде късно е.

– Страхотни татуировки – казва Тейт и сочи към нас.

Сега всички погледи са насочени към нас. Камрин се надига от гърдите ми, за да им даде възможност да ги видят по-добре.

– Да, без съмнение – казва Брай впечатлена. Пропълзява по пясъка по-близо до нас. – Заинтригуваха ме.

Русокосото момиче, което ме гледаше преди малко, поглежда с ехидна усмивка Камрин, обаче тя не я забелязва, защото е твърде заета да показва татуировката на Брай. Възползвам се от възможността и казвам:

– Обърни се насам, момиче, и им покажи как си пасват.

Слагам Камрин в скута си и лягам по гръб на пясъка, а после я карам да легне върху мен.

Групата ни наблюдава отблизо. Лицето на русото момиче леко се намръщва, когато я поглеждам право в очите и същевременно притискам тялото си в това на Камрин. Нагласяваме татуировките си така, че да се получи цялостна картина на Орфей и Евридика. Моята Евридика е с дълга, прозрачна бяла рокля, плътно прилепнала към тялото ѝ от вятъра, като някои части се развяват зад нея, докато тя протяга ръце към Орфей, изрисуван върху ребрата на Камрин. Брай разглежда отблизо всеки детайл, а черните ѝ очи са широко отворени и пълни с възторг. Поглежда обратно към Елиас. Сега той изглежда изнервен и май се страхува, че още утре Брай ще го замъкне до най-близкия салон за татуировки.

– Това. Е. Страхотно – казва Брай. – Кои са те?

– Орфей и Евридика – отговарям аз. – От гръцката легенда.

– Един трагичен разказ за истинска любов – добавя Камрин.

Притискам я по-плътно до себе си.

– Ама при вас не се забелязва нищо трагично – обажда се Тейт.

Притискам Камрин още по-силно. И двамата споделяме наши си мисли, които е по-добре да запазим за себе си. Целувам я отгоре по косата.

Брай се отдръпва, но продължава да стои с колене, забити в пясъка.

– Мисля, че е красиво. И предполагам, че така и би трябвало да бъде, след като знам, че е било и ужасно болезнено.

– Да, определено болеше – казва Камрин. – Обаче всеки час болка си струваше.

По някое време по-късно Камрин и аз сме изпили най-малко по три бири, но само на нея ѝ личи. Леко е подпийнала, но достатъчно, за да стане по-приказлива.

– Знам! – казва тя на чернокосата Брай. – Гледах ги на концерт с моята най-добра приятелка, Нат. Изумителни са! Не са много бандите, които на живо звучат почти така, както на албума си.

– Да, точно така – казва Брай и допива бирата си. – От Северна Каролина ли каза, че си?

Камрин се надига от гърдите ми и сяда на пясъка с кръстосани крака.

– Ами, да, но Андрю и аз всъщност сега не живеем там.

– А къде живеете? – пита Тейт. Дръпва жадно от цигарата си и задържа дима, докато продължава да говори. – Тексас ли?

Всички се обръщат към мен, когато отговарям:

– Не, ние… пътуваме.

– Пътувате? – пита Брай. – Как, пътувате насам-натам с кемпер или нещо подобно?

– Не точно – отвръща Камрин. – Имаме само колата.

Русокосото момиче, което ме наблюдава през цялата вечер, казва:

– Защо пътувате?

Веднага забелязвам погледа, с който се опитва на всяка цена да привлече вниманието ми, но се правя, че не го виждам, и отговарям, като се обръщам към Брай, която седи редом с нас:

– Изпълняваме музика заедно.

– Какво, нещо като банда ли? – пита русото момиче.

Този път гледам право в нея.

– Нещо подобно – отговарям аз, но не продължавам и отново насочвам вниманието си към Брай.

– Каква музика изпълнявате? – пита братът на Тейт, Калеб.

Откакто сме тук, виждам, че има добър напредък с другото момиче. Вероятно не са заедно, но със сигурност ще го изчукат тази нощ.

– Класически рок, блусове, фолк рок, такива неща – отговарям аз и отпивам от бирата си.

– Трябва да ни посвирите! – казва развълнувана Брай.

Тя очевидно също е леко фиркана като Камрин и изглежда, че двете се погаждат.

Камрин се извръща към мен да ме погледне, ентусиазирана и с широко отворени очи.

– Би могъл. Акустичната китара е на задната седалка.

Аз поклащам глава.

– Нее. Не ми се свири точно сега.

– О, хайде, защо пък не?

Ето че ме гледа с онези очи като малко кученце и започва да скимти – любимият номер на Камрин, с който винаги успява да ме накара да направя каквото поиска. Обаче аз продължавам още малко да се колебая с надеждата, че тя ще се откаже и ще каже: както искаш.

Разбира се, че не се отказва.

– Ами да, приятел, ако китарата е с теб и знаеш да свириш, ще е страхотно – казва Тейт.

Погледите на всички вече са отправени към мен – дори Камрин, а тъкмо заради нея ще го направя.

Предавам се, ставам, отивам при колата и се връщам с китарата.

– Ти ще пееш заедно с мен – казвам аз на Камрин и сядам до нея.

– Неее! Твърде фиркана съм!

Целува ме по устата, а после се премества да седне до Брай и Елиас, предполагам, за да ми остави повече свободно пространство.

– Добре, какво искате да ви изпея?

Въпросът беше за Камрин, но Тейт отговаря:

– Хей, каквото на теб ти се иска, приятел.

Прехвърлям мислено за минута няколко различни песни и накрая избирам тази, защото е твърде кратка. Дрънкам няколко пъти по струните, настройвам я прекалено бързо и започвам да свиря “Ain’t No Sunshine”. Започвам, без изобщо да ми пука колко добре звучи, но както винаги, след като започна веднъж, ставам друг и влагам всичко от себе си в песента. През повечето време, докато продължава песента, очите ми са затворени, обаче винаги усещам присъствието на тези около мен и дали слушат с интерес или не.

Всички слушат с интерес.

При втория куплет гледам право в Камрин, докато дърпам струните. Тя седи подвила колене на пясъка и тялото ѝ се поклаща насам-натам. Другите момичета правят същото, увлечени силно от музиката. Изкарвам последния куплет, но тази песен е достатъчна, за да ми се прииска да свиря още. Брай едва се сдържа, казва ми колко е страхотно и се държи много любезно с Камрин, с което печели одобрението ми. Не е като русата, която пак продължава да ме гледа както преди.

– Приятел, ама ти наистина не си ни будалкал, че можеш да свириш – казва Тейт.

Пали един джойнт.

– Изсвири още някоя – казва Брай и се обляга на Елиас, когато той обвива ръцете си около нея отзад.

Тейт подава джойнта първо на Камрин. Тя я поглежда за миг, несигурна дали да я приеме. Забелязвам как за миг лицето ѝ добива болезнено изражение. Знам, че си спомня моментната си слабост с онези болкоуспокояващи. Клати глава.

– Не, благодаря, мисля да остана само на алкохол тази нощ.

Усмихвам се отвътре, горд от решението ѝ. И когато Тейт предлага цигарата на мен, аз също отказвам – не защото не бих имал нещо против едно-две дръпвания, а защото няма да ми достави удоволствие, когато Камрин не го прави.

Не си падам много по пушенето на трева, но нямам нищо против да опитвам от време на време. Точно сега не е един от тези моменти.

Изпълнявам още няколко песни край огъня. Най-после и Камрин се съгласява да пее с мен, а после ми се приисква просто да седя с моето момиче и да се наслаждавам на вечерта.

Оставям китарата до мен върху одеялото и отново придърпвам Камрин в скута си.

Братът на Тейт започва да се целува с онова момиче и да я опипва. Не говорят много по очевидни причини. Русата, която ме гледаше по-рано, най-после май разбра намека. Или е това, или е вече толкова надрусана, че не ѝ пука нито за мен, нито за каквото и да било.

Музиката от джипа на Тейт отново започва да дъни и той идва оттам с бутилка джин “Сийграмс 7”, двулитрова бутилка “Спрайт” и комплект пластмасови чаши. Неговата приятелка започва да смесва питиетата и да подава чашите наоколо.

– Пийни си, приятел – подканя ни Тейт. – Не се безпокой, ако трябва да караш някъде колата тази нощ. Ченгетата дори нямат представа за това място.

– Ами да, ще пийна една чаша – казвам аз.

Поглеждам Камрин и си спомням изражението ѝ, когато

Тейт ѝ подаде джойнта преди малко.

– Няма да пия, ако ти не искаш – казвам.

Освен че не искам тя да си мисли, че се е изложила, прекалявайки с пиенето, не ми се ще да се нафирка здравата и да се чувства зле на сутринта.

– Не, добре съм, бейби. Ще пийна една чаша, става ли?

Усмихва ми се мило, като че ли чака да ѝ разреша, от което ми става изключително приятно.

– Добре – предавам се аз, защото не искам да нараня чувствата ѝ, и тя взема чашата от приятелката на Тейт.

Всички сядаме, пием и през повечето време разговаряме за най-различни неща. Камрин се смее, усмихва се и разговаря с Брай за тампони. Нямам идея как са стигнали до тази тема, нито пък искам да знам, но си прекарваме чудесно. От високоговорителите, които не са далеч, дъни силно музика от банди, които никога не съм чувал. Особено ме заинтригуват последните две песни, които съм сигурен, че се изпълняват от един и същи певец.

– Кой е този? – питам Тейт.

Той вдига очи от приятелката си, която лежи, положила глава в скута му.

– Кой? Бандата ли?

– Да – казвам аз. – Страхотни са.

– Това, приятел, е Дакс Ригс. Сега е соло. Мисля, че започна в “Acid Bath”… – поглежда нагоре замислен, защото май не е напълно сигурен. – Беше в различни банди. “Acid Bath” и “Agents of Oblivion” са най-известните от тях.

– Знаеш ли, мисля, че съм слушал “Acid Bath” – казвам аз и отпивам от моя джин със спрайт.

– Не бих се изненадал – вика Тейт.

– Трябва да се запозная с песните му. Нелегално ли работи?

Камрин прекъсва разговора си за тампони с Брай, връща се обратно при мен и слага глава на рамото ми.

– Ами да, никога не е вървял в крак с общата тенденция – казва Тейт. – Макар че това е добре, защото общата тенденция е тъпотия. Вкисвам се, когато виждам големи банди да се продават, като правят рекламни клипове за наета за зъби и други подобни глупости.

Леко се засмивам.

– Да, така е. Никога няма да подпиша договор за запис с реклама, ако ми предложат.

– Браво на теб, приятел – казва Тейт. – Ако го направиш веднъж ставаш тяхна проститутка. Музиката ти вече не е твоя и се надупваш на кретените, които ти подписват чековете.

Започвам да харесвам това момче. Само малко.

– Андрю, пишка ми се – казва Камрин.

Поглеждам я. Вземам чашата от ръката ѝ и я оставям на пясъка.

– Аз също трябва да пусна една вода – казвам едновременно на нея и Тейт.

Тейт сочи наляво с нова цигара между пръстите и казва;

– Вървете в тази посока. Там няма да настъпите стъкла и лайна.

Оставям чашата си до тази на Камрин и ѝ помагам да се изправи. Вървим през пясъка към тъмно петно от дървета и скали, докато се отдалечаваме достатъчно, за да не може никой да ни види.

– Ще трябва да спим тук навън тази нощ. Няма начин да карам обратно към къщи.

Тя кляка, а аз пикая на няколко крачки от нея.

– Знам – казва Камрин. – Предполагам, че най-после ще спим под звездите, нали?

Смея ѝ се отвътре. Момичето ми е толкова пияно, че малко заваля думите.

– Ами да, и аз предполагам – казвам. – Макар че би трябвало да знаеш, че няма да се брои, защото почти няма да си спомняш нищо на сутринта.

– Ще си спомням.

– Неее, няма.

За малко да падне, когато свършва, и едва се изправя на крака. Поемам ръката ѝ, а с другата я подхващам през кръста. После я целувам по главата.

– Толкова много те обичам.

Не знам защо чувствам, че трябва да ѝ го кажа точно в този момент, но това, че тя е с мен и че не е в състояние да се грижи за себе си тази нощ, ме кара да ѝ го кажа. Думите бяха там в гърлото ми и признавам, че започнаха да ме задушават. Отдавам това на алкохола, но дори и напълно трезвен, щях също толкова да я обичам.

Тя обгръща кръста ми с две ръце, слага глава на гърдите ми и когато тръгваме обратно, ме притиска до себе си.

– И аз те обичам.