Миг преди винаги

Пет

Нямах намерение да накарам лицето ѝ гака да се вцепени. Отмествам настрани купата и я притеглям към себе си, като я плъзгам по повърхността на плота. Слагам ръце върху голите ѝ крака и я гледам с най-искрената си усмивка.

– Момиче, наистина нямам нищо против това.

– Сигурен ли си?

– Да, определено – навеждам се и я целувам по лявото бедро, а после и по другото. – Този уикенд ще заминем за бебешкото парти, ела тук и започни да събираш багажа.

Тя хваща ръцете ми.

– Обаче след това със сигурност ще трябва да се върнем тук през февруари за партито, подготвяно от майка ти.

Усмивката ми става още по-широка.

– Прилича ми на планирано – казвам аз, макар да не съм изненадан, че тя се съобразява и с чувствата на майка ми. – В такъв случай да го считаме за решено. Ралей ще бъде нашият нов дом. Поне докато ни омръзне.

Сега Камрин е още по-щастлива, отколкото когато ме посрещна при вратата, протяга ръце и обгръща врата ми. Ставам и отново я вземам на ръце. Хубавият ѝ задник подскача в ръцете ми.

– Съжалявам за зърнената закуска – казва тя.

– Какво?

Свежда притеснена очи.

– Обзалагам се, че когато си се виждал женен, си си представял как жена ти специално за теб готви такива мъжки ястия, които биха накарали Гордън Рамзи^[1] да се изправи на нокти.

Отмятам назад глава и избухвам в смях.

– Не, всъщност никога не мисля за подобни неща – казвам аз. Лицата ни са само на сантиметри едно от друго. – Що се отнася до изправянето на нокти, теб много те бива в тази работа, повярвай ми.

Тя стяга бедра около кръста ми и лицето ѝ се изчервява. Целувам я по носа и се вглеждам в красивите ѝ сини очи. Затварям моите и усещам топлия дъх на мента да се приближава. Езикът ѝ нежно докосва долната ми устна и кара устата ми да се разтваря за нейната. Аз бързо се предавам и докосвам върха на езика ѝ с моя, преди да започна страстно да я целувам и да стискам тялото ѝ в ръцете си. Отнасям я в спалнята, без да откъсвам устата си от нейната, и през следващия един час правя с нея каквото ми хрумне, преди да се отправим към Хюстън за участието ни.

Пристигаме на летището в Северна Каролина в петък по обед и аз вече виждам искрата в очите на Камрин. Това е само второто ѝ завръщане тук за четири месеца. Вземаме саковете си и излизаме навън сред ярката слънчева светлина, където ни чакат Натали и Блейк. И – както първия път – се въоръжавам с цялото си търпение, за да застана лице в лице с хиената, която е най-добрата приятелка на Камрин.

– Толкова ми липсваше, Кам! – вика Натали и я прегръща.

Блейк, на когото мога да започна да викам Блонди просто си така. Без особена причина, сгърчи зад Натали с ръце. Мушнати дълбоко в джобовете, и широка, глуповата усмивка на загорялото лице. Мога да кажа кой от двамата командва в тяхното царство. Този човек здравата го пердашат с камшик.

Идва ми да се засмея, но се въздържам. Трябва да му се дадат повече права… По дяволите, нищо не мога да кажа…

– Андрю!

В следващия миг тя пристъпва към мен и аз вдигам невидимия си щит, докато отвръщам на нейната нежелана прегръдка.

Добре де, истината е, че не харесвам много Натали. Не я мразя, но тя е от онези момичета, с които не бих искал да си имам вземане-даване, ако не беше Камрин. А и онова, което беше сторила на Камрин, преди тя да се качи на онзи автобус, беше оставило горчив вкус. Аз съм напълно за това хората да си прощават, но фактът, че Натали все пак е могла да направи подобно нещо, е достатъчен, за да ме накара да бъда предпазлив с нея през цялото време. Беше ми много трудно да се реша да ѝ се обадя в онзи ден преди две седмици и да ѝ кажа за датата, на която Камрин ще се яви на прегледа с ултразвук и т.н. Но го направих заради Камрин и за мен това беше важното.

– Радвам се да те видя отново, Блейк – казва Камрин и приятелски го прегръща.

Знам всичко и за Блейк, за това как се е интересувал първо от Камрин, преди да се захване с Натали. И независимо че е харесвал Камрин, преди да се срещнем, за мен той е окей.

Двамата си стискаме ръцете.

– О, Господи, я да видя! – възкликва Натали.

Вдига ризата ѝ и внимателно поставя двете си ръце на корема ѝ, след което широко ѝ се усмихва. От гърлото на Натали се изтръгва нещо подобно на квичене и аз се чудя как е възможно човешко тяло да издава подобни звуци.

– Мога да бъда леля Натали или кръстница Натали!

Хм, ами ако не бъдеш?

Камрин, усмихната, бързо кима с глава и аз се старая да не излъчвам прекалено много негативна енергия, която тя би могла да усети. Последното нещо, което бих искал, е да помрача връщането ѝ у дома, като ѝ дам да разбере, че търпя най-добрата ѝ приятелка само заради нея.