Съкрушени

9. Спенсър никога не е обичала правилата…

Спенсър надникна през еркерния прозорец на каталожната къща в Чествю. Над дърветата, от другата страна на улицата се издигаше каменна макменшън1. Една патица се придвижваше, поклащайки се, в посока към водата. По пътя премина кола, но не забави ход, за да свие към къщата.

Тя не искаше да се връща отново тук — достатъчни й бяха притесненията първия път, когато открадна ключа от господин Пенитисъл. Освен това трябваше да пише есе по история, имаше домашно по математика и няколко потенциални кавалери за бала, на които трябваше да се обади — като например Джеф Гроув от екипа на годишника, макар че идеята не я въодушевяваше особено, и, разбира се, Андрю, въпреки че можеше да си представи тона на гласа му, сякаш казва „знаех си, че пак ще ме потърсиш“, макар той да беше онзи, който я заряза. Но сутринта Ариа се беше обадила на временните телефони на момичетата и им беше казала „Не пак“. Така че отново трябваше да се съберат в паник-стаята.

Останалите още не бяха пристигнали, така че тя се настани върху новия, все още миришещ на кожа диван в стандартно обзаведената дневна, и впери поглед в стария си телефон, на който беше извадила картата и го използваше само за интернет. Спенсър си пое дълбоко дъх и написа „АЛИСЪН ДИЛОРЕНТИС ТЕОРИИ НА КОНСПИРАЦИЯТА“.

Поколеба се за миг, преди да натисне бутона за търсене. Мразеше да рови из интернет за информация за Али, но нямаше други възможности. Беше отишла с колата си до изоставената къща в Ярмът, където бяха живели семейство Дилорентис, когато „Кортни“ се беше върнала. Обиколи целия имот пеша. Терасата беше поддържана чиста. В гаража имаше една кофа за отпадъци, но Спенсър не можа да влезе, за да провери какво има в нея.

Тя натисна бутона за търсене. Веднага се появиха резултатите в Гугъл. „НЕРАЗГАДАНИ КОНСПИРАЦИИ ВЪВ ФИЛАДЕЛФИЯ“, беше заглавието на първата страница, след което следваше описание: „РЕДОВЕН ИЗТОЧНИК НА «ФИЛАДЕЛФИЯ СЕНТИНЪЛ», «РОУЗУУД ГАЗЕТ» И «ЯРМЪТ ЯРДАРМ»“. Спенсър цъкна върху връзката и блогът бавно се зареди. На главната страница имаше снимка на статуята на Роки пред Художествената галерия във Филаделфия. „НАИСТИНА ЛИ Е ПРОКЪЛНАТ РОКИ? — пишеше под снимката. — ЧЕТЕТЕ ЗА ТОВА, КАКТО И ЗА ДРУГИ КОНСПИРАТИВНИ ТЕОРИИ, СВЪРЗАНИ С ФИЛАДЕЛФИЯ“.

Тя цъкна върху връзката. Имаше материали за Филаделфийския експеримент — разказ за това как през 1943 година един боен кораб, акостирал в пристанището на града, изчезва мистериозно — хората бяха сигурни, че в ход е правителствен план за превръщането на бойни кораби в невидими. Отдолу имаше публикации за полигамията и хомосексуалните забежки на Бен Франклин, за това, че Бетси Рос е работела почасово като мадам, докато е шиела американски знамена, а върху Камбаната на свободата има тайни надписи от извънземни. Под всичко това се намираха по-новите конспиративни теории, включително отвличането на дъщерята на един богаташ през 1970 година. Тук бяха добавени връзки към полицейски доклади и дори публикация от някакъв биограф, който беше написал книга за престъплението. Най-накрая, в самия край на страницата, се намираше шантавата история за Алисън Дилорентис и близначката й Кортни.

С треперещи пръсти Спенсър цъкна върху връзката. „ЗАЩО АЛИСЪН ДИЛОРЕНТИС МОЖЕ ДА НЕ Е МЪРТВА“, гласеше заглавието в блога. Датата беше от месец април, предишната година, скоро след пожара в Поконос. Публикацията включваше полицейски доклад за пожара и преценката на съдебния лекар, че в останките не са открити кости. Освен това имаше малко информация и за „Радли“, където беше живяла Тяхната Али, и за „Убежището“, включени бяха медицински и полицейски документи, до които повечето хора нямаха достъп. Спенсър дори откри късчета информация за живота на семейство Дилорентис преди да се преместят в Роузууд; тогава те не се бяха наричали Дилорентис, а Дей-Дилорентис. Може би бяха премахнали първата част от фамилията си в опит да избягат от миналото.

Когато Спенсър успя да прегледа всички връзки и снимки, вече й се виеше свят. Който и да бе човекът, водещ този блог, той действаше напълно законно. Сигурно работата по някои от тези случаи му беше отворила доста врати, беше му осигурила доста връзки. Тя се зачуди какво ли още би могъл да знае.

Блогът не съдържаше убедителни доказателства в подкрепа на твърдението, че Али не е мъртва, нито подсказваше къде може да е отишла, но последната публикация все пак беше от доста отдавна. Спенсър провери за нещо по-скорошно, но не намери. Но блогът все още се поддържаше; последната публикация беше свързана със слуховете, че супермаркетите „Уауа“ в региона са управлявани от рицар-тамплиер. Спенсър цъкна върху връзката, обозначена „ЗА МЕН“. Там пишеше, че блогът се поддържа от ненаситен изследовател, на име Чейс М., но вместо снимка беше прикрепен тиф на котка, която бие шамарчета на друга котка. Когато лапата й докосваше бузата на другата котка, се разнасяше звучна имитация на пляскане.

Дочу се пропукване. Спенсър вдигна глава. Ами ако А. беше тук? Тя се втренчи в празната улица, докато зрението й не се замъгли.

След това цъкна върху връзката за контакт и написа имейл в отворения формуляр.

Подписа се „Загрижен гражданин на Роузууд“. На мястото, където трябваше да впише електронната си поща, тя използва тази, която беше създала сутринта. Паролата й беше толкова безсмислена и невъзможна за разгадаване, че тя почти я забрави в мига, в който я измисли.

— Спенсър?

Лицето на Ариа се появи от другата страна на прозореца. Спенсър изскочи през вратата и я придърпа вътре. Секунда по-късно пред къщата спря такси и навън се измъкна Хана. Емили пристигна със собствената си кола почти по същото време. Спенсър ги поведе по коридора и отвори тежката врата на паник-стаята. Видеомониторите проблясваха. Стаята миришеше леко на пуканки от последния път, когато бяха идвали. Спенсър измъкна списъка с потенциалните помощници на Али и отново го залепи на вратата. Пред очите й се появиха останалите имена. Айрис. Дарън Уайлдън. Джейсън. Греъм. Ноъл.

— Дано има полза от това събиране — изръмжа Емили, докато събличаше якето си. — Трябваше да оставя Айрис сама вкъщи. Кой знае какви глупости ще наприказва на нашите.

— Айрис е у вас? — каза Хана, вперила поглед в нея.

Емили кимна, след което им обясни как Айрис я е предупредила, че ще й даде информация за Али само ако Емили я измъкне за малко от клиниката.

— Казах на родителите ми, че тя е ученичка от бедно семейство във Филаделфия, която преминава през доста тежък период у дома, затова съм я приела вкъщи като част от програмата за взаимопомощ на „Роузууд дей“ Не мога да повярвам, че се хванаха.

Спенсър погледна към Ариа.

— И какво се е случило?

Ариа измъкна от чантата си от кожа на як два листа. Единият приличаше на статия от вестник. Вторият беше бележка, написана на ръка. Спенсър веднага разпозна почерка.

Ариа показа статията на Хана.

— Познаваш ли това момче?

Хана поклати глава, но след това лицето й пребледня.

— Чакай. Това не е ли… О-олаф? — заекна тя. Погледът й пробяга по статията. — Той е изчезнал?

Ариа кимна.

— Случило се е през януари.

— Кой е Олаф? — попита Емили, прегърнала краката си през коленете.

— Едно момче, с което се запознах в Исландия. — Ариа преглътна тежко.

Хана наведе главата си.

— Не само се запозна с него.

— Добре де, може да се каже, че се свалихме — промърмори Ариа. — Бях много пияна.

Спенсър вдигна изненадано вежди. Ариа изглеждаше много щастлива с Ноъл — Спенсър никога не би предположила, че ще му изневери.

Една врана кацна близо до камерата и тялото й изпълни монитора. Спенсър погледна към надписа върху малкия лист хартия, който Ариа беше намерила. Не действа ли видът на качественото изкуство наистина освобождаващо?

— Какво означава това?

Ариа се огледа нервно.

— Ами двамата с Олаф не само се свалихме. Освен това… откраднахме една картина заедно.

Спенсър примигна.

— Вие какво?

— Каква картина? — ахна Емили, притиснала длан към устата си.

Спенсър се опита да слуша, докато Ариа обясняваше какво се беше случило, но умът й се вцепени в мига, щом чу името Ван Гог.

— Защо не знам за това? — рече задъхано тя. След това погледна към Хана, която гледаше виновно. — Ти си знаела?

— Не съм искала да знам — отвърна Хана и скръсти ръце на гърдите си. — Тя ми се обади, изпаднала в паника, когато пристигна полицията — аз я прибрах. Но решихме да си мълчим.

— Реших, че колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре — обади се тихо Ариа, усуквайки около пръста си подгъва на пуловера. — И известно време всичко беше наред — ченгетата така и не хванаха Олаф, картината така и не беше открита и никой никога не я свърза с мен. Но когато вчера се прибрах у дома след училище, на леглото ми лежеше тази статия и картината се намираше в дрешника ми. Сигурна съм, че А. я е пъхнал там.

Сърцето на Спенсър спря.

— В дрешника ти има безценен Ван Гог?!

Очите на Ариа се напълниха със сълзи.

— В статията пише, че властите не са могли да намерят картината, когато са претърсили дома на Олаф. Али сигурно е отишла там, убила е Олаф — в статията пише, че навсякъде по пода е имало кръв — преместила е някъде трупа му, претършувала е мястото и е взела картината. След което я е донесла тук.

Хана се намръщи.

— Не съм убедена, че Али би могла да свърши всичко това. Как се е сдобила с паспорт? А и Олаф е висок над метър и осемдесет. Също както в случая с Иън — Али не е достатъчно силна, за да го удуши сама.

Ариа сви рамене.

— Тогава сигурно помощникът й го е направил. Това не променя факта, че Отбор А. е убил Олаф, за да се добере до картината. Сега е достатъчно само едно навременно обаждане от А. и целият специален отряд на полицията ще се изсипе на моравата ми.

— Леле — прошепна Емили.

— Може пък да я върнеш анонимно — предложи Хана, увивайки нервно кичур коса около пръста си.

Спенсър се ококори.

— Кражбата на произведения на изкуството е сериозно престъпление. Може да си била записана от охранителната камера. Възможно е сериозно да загазиш.

— А покрай мен ще загазите и вие — извика Ариа. — Вече всички знаете какво съм направила. Знаете къде се намира откраднатата картина. — Очите й се напълниха със сълзи. — Ако искате, можете да ме предадете. Напълно ще ви разбера.

Емили докосна ръката й.

— Няма да направим нищо такова.

— Ще намерим начин да се оправим, без никой от нас да загази, нали? — додаде Спенсър. — Просто не мога да разбера как А. е узнал какво си направила.

— Предполагам, че просто ни се последвал в Исландия — заключи Хана.

— И ме е следил до имението? — Ариа повдигна ръце към тавана. — На пътя нямаше никакви други коли, освен нашата, докато не се появи полицията. Предполагам, че може да е вървял пеша, но…

— Ами ако ме е подслушал, докато разговарях с теб? — прекъсна я Хана.

Ариа дръпна кичур коса пред лицето си.

— Смяташ, че А. е бил отседнал в пансиона ни?

Спенсър се облегна назад и затвори очи. Главата й пулсираше и тя почувства, как в нея се надига познатата стара паника, която я бе връхлитала толкова пъти в миналото. Как може А. да се намира на толкова много места едновременно? Как е възможно да знае всичко?

След това отвори очи.

— Ариа, може би А. е бил отседнал в твоята стая.

Гласът й сигурно беше прозвучал многозначително, защото Ариа сви устни.

— Ноъл не е А.!

— Сигурна ли си? — Спенсър разпери ръце. — Ариа, Ноъл е бил навсякъде, където ни се случваха лоши неща. В Ямайка. На круизния кораб. Сега и в Исландия. Наистина ли смяташ, че това е просто съвпадение?

— Ноъл беше мъртво пиян онази нощ — възрази Ариа, но в гласа й се промъкнаха пискливи нотки.

Спенсър закрачи напред-назад из малката стая.

— Може просто да се е преструвал. Хана, спомняш ли си къде беше Ноъл, докато ти разговаряше с Ариа?

Хана пъхна ръце в джобовете си; светлината от дигиталния часовник на стената освети лицето й в червено.

— Ами, когато се събудих, той не беше в леглото. Не го видях и в коридора, където бях през по-голямата част от разговора ни. Но влезе през задната врата, когато се прибрахме. Каза, че пушел джойнт, но изобщо не миришеше на трева.

Очите на Ариа пламнаха.

— Сега и ти ли се обърна срещу мен?

— Разбира се, че не! — отвърна Хана. — Но, Ариа, наистина е странно.

Спенсър се размърда в стола си.

— Помните ли, колко странно се държеше Ноъл, когато „Кортни“ се върна в Роузууд? — попита тя. — Беше в групата й за поддръжка. Настояваше да бъдете приятелки. А ти ги хвана да се натискат на бала по случай свети Валентин…

Ариа се плесна по хълбоците.

— Али го беше притиснала! Ноъл не искаше да я целува. Тя просто направи да изглежда така, че го е направил.

— Сигурна ли си? — попита Спенсър. — Точно тази целувка те накара да се качиш в колата и да дойдеш с нас в Поконос. Ами ако Ноъл е бил замесен?

Ариа зяпна.

— Не мога да повярвам.

Един от наблюдателните монитори угасна. Погледите на всички се насочиха към него. Разнесе се жужене, но след това образът се появи. Дворът беше празен. Няколко листа полетяха към камерата, но това беше всичко.

Спенсър поклати глава.

— Съжалявам, Ариа. И аз не искам да е Ноъл. Просто ми се иска да можем окончателно да го отхвърлим. В статията пише, че Олаф е бил убит в началото на януари. Знаеш ли къде е бил Ноъл по това време?

Ариа прокара език по зъбите си.

— В Швейцария. Семейството му замина на ски. Той ме покани, но аз предпочетох да си остана у дома и да прекарам известно време с Лола.

— Сигурна ли си, че са отишли на ски? Швейцария не е чак толкова далеч от Исландия.

Ариа удари с юмрук по дивана.

— Той качи тонове снимки във Фейсбук! Наистина ли смятате, че Ноъл е отлетял до Исландия, убил е младежа и се е върнал на следващия ден, ни лук ял, ни лук мирисал? Наистина ли смятате, че е чак толкова добър лъжец?

— Просто виж дали не можеш да намериш билет от лифт или нещо подобно с дата четвърти януари, става ли? И го попитай къде е бил вчера, когато картината е била оставена в дома ти. Сигурно е станало, докато сме били на училище. Така че Ноъл би трябвало да ти отговори, че е бил в осмия час или нещо такова, и една камара хора ще го потвърдят.

По лицето на Ариа премина разтревожено изражение, но тя поклати глава.

— Няма да разпитвам приятеля си. Ако разбере защо му задавам тези въпроси, ще ме зареже.

— Никой не иска да скъсвате — каза бързо Емили.

— Виж какво, ние ще видим какво можем да открием — каза Спенсър, облягайки се на стената. — Дотогава не прави нищо с картината, Ариа.

Устата на Ариа се изкриви в едно изненадано „О“.

— Нима трябва да продължавам да я държа в дрешника?

— Просто я скрий. — Спенсър погледна към Хана. — Какво стана с клиниката по изгаряния?

Хана въздъхна.

— Хич не ми се иска отново да се запиша доброволка. Но утре ще разговарям с бащата на Шон.

— Ами Айрис? — обърна се Спенсър към Емили.

Емили прехапа долната си устна.

— Все още не съм научила нищо за Али. Но Айрис е прекарала четири години без прекъсване в Убежището, така че просто няма как да е помощничка на Али.

— Добре. — Спенсър се изправи, махна капачето на черния маркер, който беше донесла, и задраска името на Айрис от списъка. — Да се надяваме, че тя ще ти каже кой всъщност е този помощник.

Ариа облегна ръце на хълбоците си.

— А твоето разследване как върви, Спенсър? — попита тя с горчив глас. — Защо още не си проследила Али?

Спенсър настръхна.

— Ами, работя по въпроса. — Тя усещаше погледа на Ариа върху себе си, но просто не знаеше какво друго да каже.

Момичетата загасиха лампите в паник-стаята. Тъй като Спенсър беше дошла с колата си, тя предложи да закара по домовете им онези, които бяха дошли с такси. Докато излизаха през вратата на паник-стаята, Спенсър впери поглед в изправения гръб на Ариа и се зачуди какви ли мисли се въртят в главата й. Чувстваше се някак… предадена. След всичко, което се беше случило, след като А. ги беше тормозил с толкова много неща, как можеше Ариа да си мълчи за картината? А сега Олаф, който и да беше той, беше изчезнал и може би дори беше мъртъв. Ариа беше права: те всичките можеха да попаднат в затвора заради това, че са знаели къде е скрита откраднатата картина и не са съобщили за това в полицията.

Зън.

Това беше старият телефон на Спенсър, който все още беше свързан с безжичния интернет. Тя предпазливо погледна към екрана. Беше получила имейл в новосъздадената си поща. Подателят беше ФИЛАДЕЛФИЙСКИ КОНСПИРАТИВНИ ТЕОРИИ.

Тя погледна към приятелките си. Хана надничаше през прозореца. Ариа се взираше в нищото, изгубена в своя си свят. Емили гледаше в собствения си телефон с безизразно лице. Навела глава, Спенсър отвори писмото и прочете двете изречения.

Спенсър натисна бутона за отговор.

На разположение съм по всяко време, написа тя. Колкото по-скоро, толкова по-добре.