Съкрушени

2. Хана е кралска персона

По-късно същия ден Хана Мерин седеше на бара в „Рив Гош“, любимият й псевдо-френски ресторант в мола „Кинг Джеймс“. Момичето чакаше приятеля си Майк Монтгомъри и макар че барманът нямаше да я обслужи тук, тя се чувстваше много по-изискано като седеше на бара, вместо в някое от сепаретата. Освен това те бяха претъпкани с деца от „Роузууд дей“, много от които по-малки от нея, което изпълваше Хана с меланхолия и я караше да се чувства някак си по-стара. След няколко кратки месеца тя щеше да е в Института по модни технологии в Ню Йорк — предишната седмица беше получила писмо, че е приета. „Рив Гош“ щеше да е просто едно място, което щеше да посещава по време на ваканциите.

Е, поне се надяваше да посещава „Рив Гош“ през ваканциите, а не да прекара остатъка от живота си в затвора, както искаше Новия А. Хана не обичаше да мисли за това.

Телефонът й звънна и тя го грабна.

Хана натисна бутона за четене. Беше си направила настройките така, че да получава предупреждение всеки път, когато излезе материал за круиза, в който бяха участвали тя и приятелките й, за да научава всичко ново, свързано с експлозията в котелното. Там долу бяха Ариа и момчето, с което се беше запознала — Греъм Прат — но Хана и останалите бяха почти убедени, че там е имало и трети човек — бомбаджията. Освен това бяха сигурни, че този човек е А. Ако само полицията успееше да идентифицира този трети човек, това щеше да е краят на всичките им проблеми.

Греъм Прат, пътник на взривения круизен кораб, е все още в кома, след като получи множество изгаряния в резултат от експлозията — пишеше на първия ред. Хана вдигна глава и се загледа безцелно в масата, около която бяха насядали играчи по лакрос от последните класове, сред които бяха приятелят на Ариа, Ноъл Кан, и Джеймс Фрийд. Греъм не беше просто някакво момче, с което Ариа се бе сприятелила по време на пътуването — той беше бившето гадже на Табита. За известно време момичетата си мислеха, че може би той е Новия А. — особено след като започна да се държи зловещо и яростно и подгони Ариа към котелното, като не спираше да повтаря, че трябва да й каже нещо. Ужасена, че Греъм иска да я нарани, Ариа се заключи в задната стаичка… и след това дойде взривът.

Хана продължи да чете. Господин Прат е прехвърлен в клиниката за пластична хирургия и рехабилитация след изгаряния „Уилям Атлантик“ край Роузууд, Пенсилвания, за по-нататъшно лечение. Четири поредни години клиниката за изгаряния е печелила престижната награда за най-добро болнично заведение в трите щата и…

Хана погледна към стреснатото си изражение в шареното, старовремско огледало в другия край на бара. Бащата на бившето й гадже Шон Ейкърд ръководеше клиниката „Уилям Атлантик“ и предишната година Хана се беше записала там като доброволка. Това беше наказанието й за това, че беше блъснала беемвето на господин Ейкърд, след като Шон скъса с нея. Джена Кавана беше лекувала там изгарянията си, както и някогашната най-добра приятелка на Хана, Мона Вандерваал, която се оказа първият А. Хана не обичаше да мисли и за това.

Останалата част от статията не разкриваше кой знае колко — само, че нараняванията на Греъм били ужасни. Ледени тръпки полазиха по гърба й. Очевидно Греъм беше попаднал случайно под огъня на А., точно както се беше случило с Гейл Ригс, също заподозряна, че е А., която беше застреляна на алеята към дома си пред очите на момичетата. Но защо А. искаше да нарани Греъм? Първоначално момичетата се притесняваха, че Греъм може да е А. и че иска да се конфронтира с Ариа заради онова, което тя и останалите бяха причинили на бившата му в Ямайка. Но те продължиха да получават есемеси от А. и след като Греъм изпадна в кома, затова се чудеха дали не се беше опитвал да предупреди Ариа, че А. е по петите й. Няколко пъти беше повторил на Ариа през тежката врата на котелното, че някой я държи под око. Може би имаше предвид, че А. я наблюдава — може би го беше видял да я шпионира. Тогава дали той знаеше кой е А.? Само ако можеше да дойде в съзнание…

В пощата й се появи ново писмо. Ново съобщение от специален агент Джасмин Фуджи. Хана погледна с присвити очи към темата на писмото. Там пишеше просто Табита Кларк.

Хана едва не изпусна телефона си. Специален агент?!

Тя отвори писмото с разтуптяно сърце. Джасмин Фуджи беше агентката от ФБР, която разследваше убийството на Табита, и името на Хана се беше появило в списъка с гости, които бяха отседнали в курорта в Ямайка по същото време, когато там се беше намирала и Табита Кларк. Бих искала да ви задам няколко въпроса във връзка с онова, което си спомняте от онази нощ, пишеше в писмото. Сигурно разбирате, че времето е от изключително значение, затова се свържете с мен колкото се може по-бързо.

В гърлото на Хана се надигна жлъчка. Момичетата вече знаеха, че не са убили Табита, но А. имаше уличаващи фотографии как четирите разговарят с нея по време на почивката — и дори една на Ариа, докато блъска Табита от покрива, а Хана и останалите стоят отстрани и гледат. А. знаеше и толкова много други неща за тях: Хана беше прикрила сериозна катастрофа, Спенсър беше натопила друго момиче за притежание на наркотици, Емили беше приела пари, за да даде бебето си… макар че после се беше опитала да ги върне. Когато А. изсипеше всичко това в скута на агент Фуджи, тя в никакъв случай нямаше да им повярва, че са невинни.

— Хана? — разнесе се гласът на Майк зад гърба й.

Тя се завъртя на столчето, за да го види. Той изглеждаше очарователно в лакроската си тениска, впитите черни дънки и изтърканите кецове. На лицето му грееше развълнувана момчешка усмивка.

— Имам изненада за теб!

— Каква? — попита предпазливо Хана, пускайки телефона в чантата си. Точно сега не беше в настроение за изненади.

Майк щракна с пръсти и внезапно пред нея под строй се появиха група играчи по лакрос. След като Майк преброи до три, всички в синхрон свалиха тениските си и се обърнаха с лице към Хана. Върху изпъкналите плочки на коремите им бяха нарисувани букви. Първият беше с Х, вторият с А, третият…

Хана примигна изненадано. Телата им изписваха изречението Хана майска кралица.

Някой в ресторанта изръкопляска. Кейт Рандъл, доведената сестра на Хана, която седеше в едно от сепаретата, кимна одобрително. Очите на сервитьорката изскочиха при вида на добре оформените мускули на момчетата и тя едва не изпусна подноса си. След това Майк се обърна, изхлузи тениската си през глава и се ухили на Хана. На голите му гърди беше изрисувана една голяма удивителна.

— Нали ще се състезаваш? — попита въодушевено той. — Целият отбор по лакрос те подкрепя.

Останала без думи, Хана завъртя около пръста си верижката от „Тифани“. В „Роузууд дей“ наричаха майска кралица кралицата на бала. Майк и Хана щяха да отидат заедно на бала — тя си беше купила рокля предишния месец на една разпродажба на мостри в „Маркеса“. Роклята струваше повече, отколкото баща й беше склонен да плати, но той знаеше колко много означава балът за нея — Хана мечтаеше за идеалната си бална вечер така, както повечето малки момиченца мечтаят за приказна сватба.

Но кралица? Вярно, че Хана си беше мислила за това, беше мечтала за това, но след последната безумна година тя не го взимаше на сериозно.

— Не знам — отвърна неуверено тя, поглеждайки към Майк и редицата голи до кръста момчета. — Какво ще кажете за Наоми?

Наоми Циглър беше кралицата на училището. Тя не беше приела Хана в групичката си след смъртта на Мона и макар че по време на круиза двете бяха започнали да се разбират, всичко стана на пух и прах когато Хана откри, че братовчедката на Наоми е Мадисън, момичето, което предишното лято беше изоставила край пътя, след като блъсна колата й. Хана дори подозираше, че Наоми е А… но се оказа, че греши. Когато си призна какво е сторила, Наоми се отврати дотолкова, че повече не й проговори.

Една ръка докосна нейната. Пред погледа й изплува Кейт.

— Наоми няма да се кандидатира, Хан. Успехът й не е достатъчно висок. — Тя се усмихна триумфално. Поради някаква причина, за която Хана не беше съвсем сигурна, Кейт и Наоми враждуваха.

— И ти ли няма да се кандидатираш? — попита я Хана. С дългата си, кестенява коса, гладки черти и тяло на спортистка, тя беше повече от достатъчно красива.

Кейт поклати глава.

— Не. Не си падам по това. Но ти определено трябва да се състезаваш. Ще накарам всички да гласуват за теб.

Хана примигна. Двете с Кейт се бяха сдобрили предишния месец, но след като години наред бяха врагове, тя все още не беше свикнала със сегашното положение.

— Ами Райли? — попита Хана.

Кейт се изкиска. Майк я погледна със странен поглед.

— Райли? Сериозно ли говориш?

Хана си представи поразяващо червената коса и вампирски бледа кожа на Райли — определено не беше от подходящ за кралица материал.

— Добре. Предполагам, че си права.

Майк се обърна и започна да дирижира останалите от отбора.

— Ха-_на_! — пропя той.

— Ха-_на_! — присъединиха се останалите момчета. И Кейт.

Хана се ухили и започна да обмисля кандидатурата си. Вече си представяше себе си и краля на великолепната, леко призрачна снимка, направена в гробището край филаделфийските „Четири сезона“. Това бе ежегодна традиция в „Роузууд дей“ и снимката се отпечатваше върху специална подложка, която се пъхаше в годишника. Ако успееше да спечели, тя щеше да бъде запомнена в „Роузууд дей“ като красиво момиче, което носи короната на Кралицата на бала, а не като момичето, което е било тормозено от А.

— Защо не, по дяволите? — рече тя на висок глас. — Навита съм.

— Страхотно! — Майк навлече отново тениската си. — Ще ти помогна с кампанията. Ще наемем салон и ще предложим на всички момичета безплатен маникюр. Ще им даваме модни съвети. Дори ще наема салон и за отбора и ще се предложа за безплатни целувки. — Той затвори очи и нацупи устни. — Но само за красиви момичета.

Хана го плесна.

— Никакви целувки! Но останалото звучи страхотно.

Тогава едно красиво момиче, застанало на прага на заведението, привлече погледа на Хана. То имаше лъскава черна коса и виолетови очи, и беше облечено в сладката рокля с презрамки, която Хана беше видяла на витрината на „БСБГ“. Хана присви очи, вглеждайки се в лицето на момичето, което й се стори познато.

— Леле. — Брант Фогелнест, един от спортистите, които стояха наблизо, леко наведе глава, за да я огледа по-добре. — Чейси е страхотна!

Хана се сепна.

— Той Чейси ли каза? — прошепна тя на Майк. — Чейси Бледсоу?

— Така ми се струва — промърмори Майк и сбърчи чело. Кейт също кимна.

Хана се сепна. Чейси Бледсоу беше зубърка, която си играеше с йо-йо, носеше шапка „Котка в шапката“ на танцовите забави и харесваше големи, раздърпани чанти, които я правеха да изглежда като пощаджийка. Това момиче носеше обувки на Джими Чу и изящна чантичка под мишницата си. Дори изглеждаше така, сякаш си беше сложила изкуствени мигли.

Но след това момичето заговори.

— О, ето къде си! — каза тя на някой, който седеше в другия край на залата. Гласът беше на Чейси Бледсоу, същият, който беше подвиквал след Хана, Али и останалите на площадката в основното училище, копнеещ отчаяно да бъде част от групичката им. Новата и подобрена Чейси се втурна към най-добрата си приятелка Фай Темпълтън, която седеше в едно сепаре в ъгъла. Макар че Фай беше облечена с дънки, които не й стояха добре, и носеше раздърпана тениска с петно на едната гърда, това като че ли не помрачи стила на Новата Чейси.

— Тя не беше ли в болнични около месец заради херпес? — прошепна Хана. Чейси беше в класа й по математика; учителката я беше съжалила, защото също беше изкарала херпес.

— И аз така си мислех. — Майк забарабани с пръсти по бара. — Но ако това се получава, след като преболедуваш от херпес, може би повече момичета трябва да го пипват.

Кирстен Калън, която седеше на масичката близо до Хана, повдигна вежди, дочула коментарите им.

— Тя изглежда страхотно. Определено трябва да се кандидатира за Майска кралица.

Все повече деца почнаха да се обаждат, че Новата Чейси трябва да се кандидатира — дори няколко момчета от отбора заскандираха „Чей-_си_“. Хана погледна безпомощно Майк.

— Можеш ли да направиш нещо?

Майк разпери ръце.

— Какво, например?

— Не знам! Аз трябва да съм Майската кралица!

Пиук!

Телефонът на Хана замига в чантата й. Тя го извади. ИМАТЕ НОВ ЕСЕМЕС ОТ НЕПОЗНАТ НОМЕР.

Стомахът й се сви. Цяла седмица не беше получавала нищо от А., но знаеше, че е само въпрос на време. Тя огледа ресторанта с надеждата да зърне изпращача. Една фигура се плъзна зад фонтана в дворчето. Вратата на кухнята се затвори бързо, скривайки сянката.

Хана се приготви и натисна бутона за четене.