Съкрушени

29. Преди да е станало твърде късно

На Спенсър й бяха необходими четирийсет и пет минути и няколко скришни места, за да избегне подозрително изглеждащите местни, преди да прекоси петнайсет пресечки в посока към града и да намери такси, което да я откара до „Четирите сезона“. Тя си носеше малко пари в брой и кредитната карта — поне нея А. не беше успял да блокира. Докато пътуваше, се опита отново да включи телефона си, но неуспешно. А. беше задръстил кутията със съобщенията си.

В този миг я озари прозрение: А. знаеше за кутията. Което означаваше, че знае и номера й. Естествено, че го знаеше: А. беше Чейс. Сигурно беше погледнал в телефона й, докато бяха заедно. А тя беше влязла в капана и заради това приятелките й щяха да умрат.

Спенсър погледна през прозореца към Художествената галерия, покрай която преминаваха. Не можеше ли шофьорът да кара по-_бързо_? Трябваше да намери Ариа, Хана и Емили, преди Чейс да ги открие пръв.

Най-накрая отпред се появи „Четирите сезона“.

— Спрете тук! — извика Спенсър, когато стигнаха до завоя, хвърли малко пари на шофьора и изскочи от задната седалка. Затича със ситни стъпки по тротоара, възпирана от прилепналата си дълга рокля. Пред входа на хотела бяха паркирани няколко таксита и лимузини. Една позната черна кола профуча покрай Спенсър, повдигайки краищата на роклята й. Това не беше ли… Фуджи?

Спенсър погледна през затъмнените стъкла, но не можа да види шофьора или пътниците. Дали Хана, Емили и Ариа бяха вътре? Дали Фуджи вече беше успяла да се добере до тях?

Тя връхлетя във фоайето на „Четирите сезона“ и изтича в балната зала. Първия човек, когото забеляза, беше Рийв Донахю, едно от момичетата в комитета по украсата.

— Виждала ли си Ариа Монтгомъри? — попита тя, останала без дъх.

Рийв огледа Спенсър от главата до петите, сви устни при вида на разпрания й подгъв и разрошената коса.

— Това момиче го няма цялата вечер. Изобщо не заслужава да е отговорник по декора.

Спенсър каза едно бързо „благодаря“, след което обходи дансинга. Наоми Циглър танцуваше с Хенри Бенет. Шон Ейкърд и Кейт Рандъл си шепнеха нещо на масата в ъгъла. Айрис беше облегнала главата си на рамото на Джеймс Фрийд.

Спенсър тъкмо се накани да изтича при нея и да я пита за Емили, когато пред очите й се появи самата Емили.

— О, господи — каза тя, сграбчвайки ръцете на Спенсър. — Къде беше? И какво ти се е случило?

— Дълга история — рече Спенсър. — Трябва да ти кажа нещо.

— Приятелят на Али със сигурност е Ноъл — изтърси в същото време Емили.

Спенсър отстъпи назад и я погледна.

— Чакай… Какво?! Сигурна ли си?

Емили кимна.

— Айрис видя снимката му и каза, че непрекъснато е посещавал Али в Убежището.

Диско кълбото хвърляше отблясъци върху ръцете на Спенсър, докато тя оглеждаше балната зала. Ако Ноъл беше приятелят на Али… значи Чейс не беше. Тя беше сбъркала. Момичето пристъпи смутено на място, без да е сигурна дали се чувства ужасно притеснена… или облекчена… или все още ядосана, че Чейс беше научил за Ямайка от другаде.

— Къде е Ноъл сега? — попита разсеяно тя. — И Ариа? И Хана?

— Тук съм — обади се Хана зад тях, докато влизаше, останала без дъх, също както Спенсър минути по-рано. Лицето й бе изопнато, ръцете й трепереха. — Върнахме се колкото се може по-бързо.

— Откъде? — попита Емили.

— Бил бийч. — Гласът на Хана трепереше. — Греъм се събуди.

— И ти взе Майк със себе си? — Спенсър беше ужасена. Тя отново огледа залата. — Къде е той сега?

— Той е… някъде. — Хана също се огледа, след което сви рамене. — Не му казах какво става. И той остана в колата — не видя нищо. Но момичета, Греъм е видял А. Това е искал да каже на Ариа.

— Ноъл ли е бил? — попита настоятелно Спенсър.

Хана кимна.

— Е, всъщност единственото, което успя да каже, беше Н… Сигурна съм, че е имал предвид Ноъл. Но след това трябваше да доведа сестрата, а когато се върнах, той си беше отишъл.

Емили отстъпи назад.

— Отишъл в смисъл умрял?

— Господи — прошепна Спенсър.

Емили погледна към Спенсър.

— А ти какво искаше да ми кажеш?

Стомахът на Спенсър се сви и мислите й отново се върнаха към Чейс.

— Ами… нищо.

— Мацки, трябва да отидем при ченгетата с цялата тази информация — каза Хана, оглеждайки залата. — Ноъл може би има шпионин в Бил Бийч. Може би знае, че сме по петите му. Трябва веднага да отидем в полицията и да им кажем всичко, което знаем.

— Има друга причина да отидем в полицията — каза Емили. — Фуджи знае, че картината е у някоя от нас… но не знае коя. Тя си мислеше, че аз я крия — попита ме дали има причина да претърсва къщата ми.

Спенсър се облегна на стената.

— Което означава, че може да поиска да претърси моята. Или на Хана.

— Или на Ариа — прошепна Емили.

— Къде е Ариа? — попита разтревожено Спенсър.

Всички започнаха да се оглеждат. После Хана отиде до едно момиче, което стоеше до бюфета. Тя беше облечена с черна плисирана рокля, носеше шапка от двайсетте години и държеше в ръката си скиптъра на Хана. На гърдите й беше забодена значка с надпис „Възпитаник на Роузууд Дей“. Когато Хана се приближи до нея, тя й се усмихна.

— Здрасти, кралице! — пропя момичето, подавайки скиптъра на Хана. — Хареса ми как направи всички кралици за един танц!

Хана грабна скиптъра и се намръщи.

— Така ли?

— Толкова е новаторско — адски ми харесва! — Райън вдигна ръка, за да плесне ханината. — Жалко, че отговорничката по декора не направи снимки.

Спенсър и Емили се спогледаха. Ариа беше отговорничката.

— Знаеш ли къде е тя? — попита Спенсър.

Райън поклати глава.

— Всъщност мислех, че е с Хана. Не я ли видяхте в гробищата за снимките ти? Тя и кралят тръгнаха натам преди около петнайсетина минути.

Хана се ококори.

— Не съм била на гробищата.

— О… — Райън изглеждаше смутена. — Видях те да излизаш и предположих, че си тръгнала натам.

Спенсър се вцепени.

— Значи Ариа е в тъмното гробище е Ноъл… сама?

Хана преглътна тежко.

— О, Господи.

Райън ги изгледа с любопитство.

— Какво?

Спенсър се обърна рязко и се затича към фоайето. Останалите я последваха. В ума на Спенсър се въртяха всякакви ужасни предположения. В момента Ариа се намираше заедно със заговорника на Али, същия човек, който й беше помагал да пали, да руши и да убива. Пред очите й се появи безжизненото тяло на Иън. Ужасният пожар в гората. Налудничавият кикот, който се чуваше сред дърветата.

Момичетата излязоха пред сградата и погледнаха към оживената градска улица. Спенсър се обърна към Хана.

— Знаеш ли къде се намира гробището?

Хана кимна, треперейки.

— Т-така мисля. На десетина минути пеша е оттук.

— Да вървим тогава — каза Спенсър и тръгна към тротоара. — Просто се надявам, че не сме закъснели.