Съкрушени

18. Никакви балове за теб, госпожице Фийлдс

На следващата сутрин Емили зави към вече познатия й квартал Чествю. Отляво я посрещна проблясващо езерце. От дясната й страна се намираха огромна беседка и градина с цветя. Днес къщите изглеждаха още по-големи, полилеите проблясваха през прозорците.

— Какво правим тук? — Айрис беше притиснала нос към стъклото като някое малко дете.

— Нали ти казах. Една от приятелките ми живее тук — промърмори Емили. — Трябва да взема от нея нещо за училище.

— Една от приятелките ти живее тук? — Айрис изглеждаше впечатлена. — Да не би баща й да е Бил Гейтс или нещо такова?

Емили зави по алеята; чувстваше се зле, че не може да каже на Айрис истината. Вярно, че я лъжеше за доста неща, но откакто се бяха къпали голи в езерото, общуването с нея беше станало доста по-лесно. Дори си имаха собствена шега за старите, миризливи чехли на бащата на Емили. Но просто нямаше как да я вкара в паник-стаята, докато тя и приятелките й обсъждаха отново Истинската Али и помощника й.

Емили паркира до гаража.

— Ще ме изчакаш ли в колата за секунда? — попита тя Айрис. — Няма да се бавя, обещавам.

Айрис се отпусна на седалката и погледна към списанието „Ас уийкли“, което беше откраднала от „Уауа“.

— Защо просто не вземеш нужното от приятелката си в училище?

— Ами защото е болна — беше глупавият отговор на Емили.

Айрис я изгледа странно, но Емили изскочи от колата, преди момичето да успее да я попита още нещо.

Спенсър бързо я придърпа вътре и отново я поведе към сутерена. Ариа вече беше в паник-стаята и крачеше нервно напред-назад. А Хана, която днес изглеждаше още по-гримирана и с по-засукана прическа от обикновено, седеше на дивана и гледаше тъжно Ариа.

— Значи Майк не отиде на училище с теб? Знаеш ли къде е сега? Как да говоря с него, когато не мога да използвам глупавия си телефон?

— Мацки, нямаме много време — прекъсна ги Спенсър и всички я погледнаха. — Получих ново съобщение от агент Фуджи — продължи притеснено тя, а очите й шареха по мониторите. — Тя каза, че има нещо, което не й казваме и искаше да разговаря с мен.

— И с мен иска да разговаря! — прошепна Хана. — Ще й се обадиш ли?

— Ти как мислиш? — Спенсър изглеждаше ужасена. — Изтрих съобщението. Ще се престоря, че не съм го получила.

Емили седна до Хана.

— Смятате ли, че А. е казал нещо?

Спенсър седна на металния стол до мониторите.

— Не знам. Някой получавал ли е нещо от А.?

Хана колебливо вдигна ръка.

— Той ми изпрати бележка. Ставаше дума за бала, но А. я беше оставил на рецепцията в клиниката.

Спенсър се ококори.

— Значи той знае, че работиш там?

— Очевидно. — Лицето на Хана беше придобило пепеляв цвят. — Но това не означава, че знае защо, нали?

— Единствените бележки, които съм получавала, са онези двете, свързани с разследването на кражбата на картината — каза Ариа, сядайки на облегалката на дивана. — Което си е страшничко. Подновили са разследването. Може би точно за това Фуджи иска да разговаря с нас.

Емили се размърда разтревожено.

— Може би А. се е ядосал, защото не знае новите ни номера. Може би ни наказва, като е дал някаква нова информация на Фуджи.

— И аз това се притеснявам — отвърна Спенсър. — Според вас какво е казал А. на Фуджи?

— Кой знае? — промърмори Емили.

Известно време всички мълчаха. На мониторите Емили виждаше волвото си, паркирано край тротоара. Айрис отгърна един лист от списанието; изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да заспи.

След това Спенсър извади от чантата си списъка със заподозрените и го забоде на стената. Доста имена бяха задраскани — всичките на момичета. Името на Дарън Уайлдън беше зачертано, а до Джейсън имаше въпросителен знак. Само имената на Греъм и Ноъл не бяха белязани. Емили видя, че Ариа ги гледа. Не беше изненадана — предишната вечер Емили беше отишла у тях, за да й каже, че са свили списъка само до момчетата. Ариа отвори уста, за да каже нещо, после бързо ги затвори.

— Какво? — попита Емили.

Ариа поклати глава.

— Нищо.

Емили огледа останалите и се прокашля.

— И така, някой има ли някаква идея е кого може да е срещала Али в парка Кеплър Крийк? — Предишната вечер тя беше разказала за откритието си на Хана и Ариа.

Хана поклати глава. Ариа се прокашля смутено и се извърна настрани.

— Не — отвърна тя с писклив глас.

Емили погледна към момичето, но лицето й не издаваше нищо. Спенсър също я гледаше.

— Сигурна си ли? — притисна я тя. — Може би Ноъл е бил там?

Ариа се заигра с пружините на дивана.

— Нали казах, че съм сигурна? Ноъл не е А.

— Знам, че не искаш да го повярваш, Ариа — рече успокояващо Спенсър. — Но колкото повече неща откриваме, толкова по-голяма е увереността ни, че става дума за Ноъл.

Очите на Ариа проблеснаха.

— Открили сме само, че А. може би е момче и че Али е имала приятел. Би могъл да е всеки.

— Има и още нещо. — Спенсър завъртя химикала в ръцете си. — Оказа се, че миналата пролет някой е откраднал купчина лекарства, които се купуват с рецепта, от Бил бийч. Може да е бил човекът, който се е грижел за Али.

Ариа сбърчи нос.

— И какво? Ноъл няма никаква връзка с Бил бийч. Доколкото знам, никога не е бил там.

— Но познава Шон — посочи Спенсър. — Двамата се движат в едни и същи кръгове. Може Ноъл да е накарал Шон да му даде паролата за влизане в сградата.

Ариа избухна в смях.

— За един и същи Шон ли говорим? Той никога не би го направил.

— Вярно е. — Хана пъхна ръце в джобовете на якето си. — Но, Ариа, Ноъл се държа много странно на събранието вчера. Попита ме какво ти става. Изведнъж спомена Исландия. Защо му е да го прави?

Ариа сви устни.

— Това наистина е странно — призна тя. Но след това яростно тръсна глава. — И все пак то не означава нищо. Попитах Ноъл дали е усетил, че „Кортни“, която се върна, не е същата като преди и той наистина се разстрои. В никакъв случай няма да го попитам дали през зимната ваканция е направил малка екскурзийка до Исландия, за да убие Олаф. След това почти не сме разговаряли. Не разбирате ли, момичета? А. иска да подозираме Ноъл. Иска да разруши онова, което имам с него. След като скъсаме, ще се разбере, че не е бил Ноъл и А. отново ще спечели.

— Ако това се случи, можеш да ни обвиниш за всичко — отвърна Спенсър. — Ще направим всичко възможно, за да ви сдобрим, чуваш ли? Но те моля да поровиш още малко.

— Никой от нас не иска да е Ноъл — додаде Емили. — Ние не сме срещу вас.

Ариа се надигна от дивана. Очите й проблясваха със студен огън.

— Добре — рече мрачно тя. — Ще видя какво мога да направя. Но няма да открия нищо, повярвайте ми.

После се обърна рязко, хвана дръжката на вратата и излезе от паник-стаята. Емили чу стъпките й по стъпалата и почувства как я изпълва жал. Последното нещо, което искаше, е приятелството им да се развали. Ами ако Ариа беше права — ако подозирането на Ноъл и съсипването на всичко беше просто част от плана на А.?

В този миг Спенсър докосна ръката й.

— Опитай се да измъкнеш още нещо от Айрис, става ли?

Емили кимна.

— Ще опитам.

След това излезе от къщата, прекоси алеята и се качи в колата си. За щастие Айрис продължаваше да седи вътре и да разглежда списанието. Емили пъхна ключа в стартера и запали двигателя.

— Как е болната ти приятелка? — попита Айрис, без да вдигне очи от списанието.

— Какво? — Емили рязко се обърна към нея. След това си спомни какво я беше излъгала. — О. Ами много по-добре е.

Айрис затвори списанието и погледна многозначително Емили.

— Боже, Емили. Ако ще ме лъжеш, поне се постарай повечко.

— Не те лъжа — отвърна бързо Емили.

Айрис изчака секунда. След като Емили не каза нищо повече, тя подхвърли в скута й телефона, който стоеше на централната конзола.

— Това изпиука, докато ти беше навън — рече вдървено тя.

Емили усети как кръвта й се смразява. Погледна към екрана. За нея имаше ново съобщение в Туитър. Когато прочете думите, тя зяпна. „МАКАР ЧЕ НЕ МОГА ДА СЪМ С ТЕБ ТЯЛОМ, ЩЕ БЪДА ДУХОМ — беше написал някой с непознат никнейм. — ЩЕ ТИ ИЗПРАТЯ ТАЙНО ПОСЛАНИЕ, ЛЮБОВ МОЯ, БЪДИ ГОТОВА КЪМ ДЕСЕТ ВЕЧЕРТА“.

— Това да не е от момичето, по което си падаш? — попита Айрис, която продължаваше да гледа напред.

Емили знаеше, че трябва да е раздразнена заради това, че Айрис си вре носа в нейните дела, но беше толкова радостна, че реши да й прости.

— Така мисля! — изписка тя. — С нетърпение очаквам бала!

Айрис се обърна и погледна Емили. Веждите й се сбърчиха.

— Кой казва, че ще отидеш на бала? — Тя вирна брадичката си. — Ако искаш още отговори от мен, значи ще спазваме моя план. Моя списък. Никакви балове за теб, Пепеляшке.

Емили примигна.

— Но… помислих си, че може… искам да кажа, това е важно! Мислех си, че ще разбереш. Нали се сещаш, като приятелка. — И веднага, щом произнесе думите, тя разбра, че говори напълно искрено. По някакъв странен начин двете бяха станали приятелки.

Айрис скръсти ръце на гърдите си, изглеждайки наранена.

— Приятелите не се лъжат, Емили.

Емили я погледна. Айрис изглеждаше наистина разстроена — и то заради някаква малка лъжа. Но пък може би за нея изобщо не беше малка. Емили внезапно се замисли колко ли приятели може да има някой като Айрис в Убежището. Едва ли са много.

Тя отвори уста; искаше й се да може да каже на Айрис истината, но в този миг реалността се стовари върху нея. Тя преглътна мисълта и погледна през предното стъкло.

— Добре — рече тихо тя. — Значи продължаваме с твоя списък.