Съкрушени

21. Неочакван гост

Хана отби в паркинга на Бил Бийч, притиснала телефона си с рамо към ухото. Майната му на правилото без технологии. Това беше спешен случай.

Включи се гласовата поща на Майк.

— Пак съм аз — рече умоляващо Хана. — Мога да ти обясня. Искам да се върнеш. Искам да отида на бала с теб. Имам нов телефон — това е номерът му. Моля те, моля те, моля те, обади ми се!

Тя затвори и погледна короната и скиптъра си на кралица на бала — носеше ги навсякъде със себе си. Очите й се напълниха със сълзи. Но тя в никакъв случай няма да съсипе грима си! Бъдещата кралица на бала трябваше да изглежда добре, дори когато чисти урина.

Когато от чантата й се разнесе звук, тя бързо бръкна вътре, молейки се да е Майк. Но беше старият й телефон. Беше се вързал автоматично към безжичния интернет на Бил бийч и сваляше новото писмо от агент Фуджи. Хана изтри инстинктивно съобщението, без дори да го прочете.

Тя влетя през двукрилата врата, навлече мантата си и побутна с крак кофата по коридора към леглото на Греъм. Дръпна пердетата, без да се интересува кой я гледа. Очите на Греъм бяха затворени, но устата му мърдаше усилено. Хана притисна ухо към устните му, но от там не излизаше нито звук.

— Просто ми кажи кого си видял — изръмжа тя, изпълнена с желание да го хване и да го разтърси. Не можеха ли поне веднъж да се докопат до нещо, по дяволите? Можеха да заковат А. и да се отърват от Фуджи. Можеха да разчистят цялата тая гадост с картината в дрешника на Ариа. И тя щеше да оправи отношенията си с Майк.

Но Греъм не издаде нито звук. Хана беше толкова ядосана, че тропна с крак. Токчето й изтрака шумно по балатума.

— Хана? — разнесе се нечий глас. — Всичко наред ли е?

Хана се обърна. Кайла седеше в леглото си, все още с превръзки на лицето. В скута й лежаха шишенце с лак и пила.

— Всъщност не — призна си Хана.

Кайла изхъмка многозначително.

— Проблеми с момче?

Хана се приближи до нея.

— Как разбра?

— Чух те по телефона онзи ден — отвърна Кайла, свивайки рамене. — Какво е направил?

— Не иска да отиде на бала с мен — отвърна тъжно Хана. — Получи се едно огромно недоразумение и той си мисли, че го лъжа за нещо, а не е така. Такъв е идиот.

— Ами обясни му — каза Кайла.

— Не е толкова лесно — въздъхна Хана. Тя отвори уста, за да обясни на Кайла защо, но внезапно я връхлетя вълна от изтощение.

— В такъв случай това ще те накара да се почувстваш по-добре.

Кайла посегна към нещо, което лежеше на малкия поднос край леглото й. Подаде на Хана една малка фотография в рамка. Беше снимка на готиния санитар без риза, направена в съблекалнята. Хана се изкиска.

— Как се сдоби с нея?

— Един от чистачите го снима с телефона ми. — В гласа на Кайла прозвуча гордост. — Качих я в сайта на Кодак и ми я разпечатаха в магазина за сувенири. Но тя трябва да е в теб, Хана. Ти повече имаш нужда от повдигане на настроението.

— Благодаря, но не е нужно. — Хана огледа превръзките на Кайла и слабите й ръце и крака. Почувства се абсурдно. Докъде я докара, една жертва на изгаряне да се опитва да я развесели. Нима съвсем го беше закъсала?

Тя се наведе към момичето, внезапно изпълнена с любопитство.

— Какво ти се случи?

Кайла завъртя шишенцето с лак.

— С брат ми ровехме из гаража и едно шише със сярна киселина падна от рафта… върху мен. Това чудо действа също като пламъците — направо ти изгаря кожата.

Хана потрепна.

— И цялото ти лице ли е…? — Тя замълча, чудейки се как да се изрази.

— Обезобразено? — завърши Кайла. После поклати глава. — Бузите ми са зле. И брадичката. Имам нужда от много присаждане на кожа, но не може да се направи едновременно. Не бях толкова красива като теб, но изглеждах доста добре. Дори бях популярна. Но май вече не съм, а? Когато се измъкна оттук, ще бъда като някой изрод от цирка.

Тя се опитваше да звучи надъхано и смело. Сърцето на Хана се сви. Как щяха да се отнасят към момиче като Кайла в „Роузууд дей“? Старата Хана, която беше приятелка на Али и Мона, сигурно щеше да е безпощадна. Ами момичето, в което се беше превърнала? Дали сегашната Хана беше по-добра?

Тя докосна едно голо място на ръката на Кайла.

— Чуй ме. Когато ти свалят превръзките, искам да те преобразя. Прическа, грим, кожа, бижута, мода, всичко. Много съм добра в тези неща.

Кайла издаде странен звук.

— И защо ще го правиш?

Хана се наведе към нея.

— Защото си най-якото момиче, което съм срещала от доста време. Хората трябва да го разберат. Трябва да забравят глупавите белези и присадки. Ти си Кайла и си великолепна. Разбираш ли ме?

Кайла тихо се засмя.

— Добре — рече след миг тя. — Ти си невероятна, Хана.

— Знам, страхотна съм — отвърна весело Хана. И наистина се чувстваше добре. С нетърпение очакваше да избере цвят за Кайла и да й боядиса косата. А и кой знае? Може би белезите й нямаше да са чак толкова зле. Може би бащата на Шон щеше да сътвори някакво чудо.

Телефонът й се обади и я стресна толкова силно, че тя едва не падна на пода. На екрана проблясваше номерът на Майк. Тя развеселено погледна Кайла.

— Той ли е? — прошепна момичето. Хана кимна. — Ами хайде, отговори му! — извика Кайла.

Хана преглътна и се извърна настрани.

— Благодаря ти, че ми се обади — каза тя. После тръгна към стаята на сестрите, макар още да не беше дошло време за почивка, и седна на един от диваните. — Както вече ти казах, мога да обясня. Истината е, че наистина се записах като доброволка в клиниката. И в момента съм там.

Майк въздъхна.

— Хана, поне измисли по-добра лъжа. Ти мразиш клиниката. Никога няма да се запишеш повторно като доброволка там.

— Истина ти казвам. — Хана улови един конец на тапицерията. — Момчето, което пострада при взрива е тук — Греъм. Има нещо, което не знаеш: точно преди експлозията той подгони Ариа към котелното. И двамата бяха там, когато бомбата избухна — Ариа извади късмет, като се измъкна цяла. Искахме да го попитаме някои неща, когато се събуди.

Тя затаи дъх, чудейки се дали Майк ще приеме полуистината… и изпълнена с надежда, че приятелките й няма да я убият заради това, че го е разказала на Майк. Той си пое рязко дъх.

— Ариа никога не ми е казвала, че е била долу.

— Знам. Страхуваше се, че ще откачиш.

— Наистина ли смяташ, че е добра идея да разговаряте с това момче? Нали той е взривил бомбата? Ами ако е опасен?

— Майк, той целият е бинтован и е на системи — нищо не може да направи. Колкото до бомбата — не съм съвсем сигурна. Долу е имало още някой по това време — възможно е да е бил той. Точно това искам да попитам Греъм — ако се събуди. — Тя помълча, след което се реши да попита: — Всъщност помниш ли къде беше Ноъл, когато бомбата избухна? Сигурно се случи точно преди да започне конкурсът за таланти.

Настъпи продължително мълчание.

— Да не смяташ, че Ноъл е взривил котелното? — В гласа на Майк се долавяха ужасени нотки. — Какво си пила, Хана? Той й е приятел!

— Нищо не смятам. Просто те питам.

Майк въздъхна.

— Ами двамата с Ноъл репетирахме номера ни един час преди началото на конкурса. Но, да. Точно преди да избухне бомбата, той каза, че трябва да се върне в стаята си. Така че, честно казано, не знам къде е бил. — От другата страна се чу звънтене. — Ноъл знае ли, че задаваш такива въпроси?

— Не, и ще съм ти много благодарна, ако не му кажеш — рече остро Хана. Сърцето й биеше силно.

— И въпреки това все още не вярвам, че това е причината да си в клиниката.

Хана тропна с крак.

— Тогава попитай сестра си! Но едно нещо е сигурно: изобщо, ама изобщо не съм тук заради Шон. Дори не знаех, че работи тук, когато се записвах. Освен това той ходи заедно със сестра ми в Клуба на девствениците. Това стига ли ти? Ще ме заведеш ли на бала?

— Хм — отвърна Майк, все още намусено. — Ще трябва да проверя източниците ти.

Хана завъртя очи. Защо трябва да е толкова упорит?

— Между другото кой ти каза, че съм тук?

Майк се прокашля.

— Няма значение. Той просто се опитваше да бъде добър приятел.

Косъмчетата на ръцете на Хана настръхнаха. Той?

— Просто ми кажи кой. Няма да се сърдя.

— Хана, зарежи. Отиваме заедно на бала. Сега трябва да тръгвам. Качвам се в колата. — Чу се изщракване и връзката прекъсна.

Хана погледна към проблясващите бутони на телефона. Усети в устата си странен вкус.

В този момент някакво движение извън стаята привлече погледа й. Една позната фигура мина през двукрилата врата и тръгна към изхода. Главата му беше наведена към телефона му и той говореше твърде тихо, за да може Хана да го чуе. Носеше тесни, тъмносини дънки; маратонки „Адидас“; и черна тениска, върху която бяха разхвърляни думи на чужд език.

Сърцето на Хана заблъска в гърдите й. Тя знаеше точно къде е купена тази тениска: в единствения хубав бутик в Рейкявик. Майк си беше купил същата в бяло.

Това беше Ноъл.