Съкрушени

30. Копаене на собствения гроб

Въпреки че гробището „Ритенхаус“ се намираше встрани от оживената част на парковата алея „Бен Франклин“, къщите го ограждаха така, че Ариа и Ноъл като че ли се намираха някъде на село. Тясното пространство беше оградено от лози. Вековни надгробни камъни стърчаха над земята като криви зъби. Около голямата каменна статуя на ангел се виеше мъгла. Стара, ръждясала ограда заобикаляше мястото. Когато Ноъл и Ариа отвориха голямата врата от ковано желязо, пантите й изскърцаха шумно.

Ариа погледна към имената на надгробните камъни, после прокара пръсти по един голям каменен кръст. Гривната й проблесна под слабата светлина. Тя отново погали брънките й и те тихо зазвъняха.

Ноъл се приближи отзад и подпъхна ръцете си под нейните, прегръщайки я през кръста.

— За какво искаше да говорим?

— Ами… — Ариа докосна върха на крилото на ангела. Увереността й леко се беше поизпарила. Това място наистина ли беше уединено? Със сигурност не беше паник-стаята. Ами ако А. ги подслушваше?

Но тя се обърна към него и се опита да се съсредоточи. Това щеше да ги сближи. Двамата щяха заедно да се изправят срещу А.

— Нали знаеш, че те обичам? — започна тя.

Погледът на Ноъл омекна.

— Надявам се, че е така. Напоследък се държиш много странно.

— Разбира се — въздъхна Ариа. — Но се държах странно, защото криех някои неща от теб. — Тя говореше с наведена глава, защото се страхуваше да го погледне в очите. — Важни неща. За да те предпазя. Не исках да ти се случи нищо лошо.

Ноъл повдигна с пръст брадичката й, за да я погледне в очите.

— Не минахме ли вече през това? Можеш да ми казваш всичко. Колкото и да е лошо. Нищо, че ще ме застраши. — После отстъпи назад. — Ти в опасност ли си?

— Аз… — В този момент новият й телефон изпиука. Ариа погледна в чантичката си към екрана му, на който се беше появило ново съобщение. Стой далеч от Ноъл!, беше написала Спенсър с главни букви. Той е тайният приятел на Али! Имаме сигурно доказателство!

Появи се ново съобщение, от Емили: Ноъл е посещавал Али в болницата. Айрис го позна със сигурност.

После друго, от Хана: Греъм току-що ми каза, че Ноъл те е следил на кораба!

Ариа притисна длан към устата си. Не. Това не беше възможно. Сигурно имаше някакво обяснение.

— Ариа?

Когато погледна към него, видя, че той я гледа. Погледът му се отмести към отворената й чантичка. Ариа бързо я затвори, останала без дъх. Беше ли видял есемесите?

Момичето отстъпи назад, блъскайки се в един надгробен камък. Ноъл не помръдваше от мястото си, скръстил ръце на гърдите, със странна усмивка на лицето. Или може би това беше просто игра на светлината? Тя стисна силно очи, опитвайки се да се съсредоточи. Колкото и да се опитваше да прогони есемесите от мислите си, да ги превърне в нещо невинно — в недоразумение — сирената в главата й не спираше да вие.

Тя преглътна и погледна към Ноъл, който не беше помръднал от мястото си.

— Помниш ли сеанса, на който отидохме заедно? — избъбри тя.

Ноъл се усмихна.

— Ти как мислиш? Нали там успях да те накарам да ме харесаш.

Ариа потрепна. Това представяне на нещата въобще не й харесваше.

— Помниш ли, когато се заключих в банята? Някой беше угасил лампата, може би, за да ме накара да изпадна в истерия?

Ноъл кимна.

— Мисля, че да.

— Когато лампата отново светна, аз видях флаера „търси се“ на Али. За миг си помислих, че тя ми го е причинила. Но по-късно разбрах, че е бил някой друг.

Ноъл се вгледа в лицето й.

— Да, знам ли — рече най-накрая той. — Може би мястото е било обитавано от духове. — Той се наведе напред и помириса букета цветя, който някой беше оставил на гроба.

— Защо дойде на този сеанс? — попита настоятелно Ариа.

Ноъл се изправи и я погледна с присвити очи.

— Нали ти казах — заради брат ми.

— Но защо точно на този сеанс? Знаеше ли, че съм се записала? Да не си ме следил?

Ноъл сви рамене.

— И какво, ако съм?

Ариа впери поглед в него. Защото има значение, искаше да каже тя. Така се влюбих в теб. Искам да знам дали е било истинско или не.

Единственото, за което можеше да мисли в момента, бяха онези есемеси от телефона на Ноъл. Каквото пожелаеш. И, Благодаря за помощта. Ами ако Али беше накара Ноъл да следи Ариа? Ами ако Али му беше прошепнала: Върви вътре, Ноъл, и се залепи за нея. Влез й под кожата. Прави каквото ти казвам и ще те обичам вечно. Може би се беше сепнал, когато му беше наредила да я затвори в тоалетната и да угаси лампата… но въпреки това го беше направил.

Ноъл се облегна на високия надгробен камък.

— Какво общо има това с онова, което искаш да ми кажеш? Това ли криеш от мен?

Ариа затвори очи.

— Може да се каже.

Когато Ноъл я докосна по ръката, тя се опита да не потрепне.

— Каквото и да е, просто ми го кажи. Обичам те, Ариа. Мога да го понеса.

Обичам те, Ариа. Нещо в начина, по който Ноъл беше произнесъл думите, извика спомен в съзнанието й. Ариа си спомни как лежеше в малкото легло в исландския пансион в нощта, когато се случи всичко. Чувстваше се изпълнена с вина заради това, че бе целунала Олаф и беше откраднала картината. Усети как Ноъл се размърда до нея, опитвайки се да се намести по-удобно. Двамата се намираха на огромно разстояние един от друг, емоционално и физически. В онзи момент тя се бе изпълнила с чувството, че може би никога повече няма да се сближат.

Но тогава Ноъл се беше обърнал към нея и я беше взел в обятията си, сякаш нищо не се беше случило.

— Обичам те, А… — беше промърморил той в ухото й. Ариа си беше помислила, че той е искал да каже Ариа, но не беше така. Той беше произнесъл нечие друго име.

Обичам те, Али.

Ариа се взря в озареното му от слабата светлина лице. Внезапно се почувства така, сякаш гледаше непознат. Обичам те, Али. Думите прозвучаха ясно в съзнанието й, сякаш току-що ги беше чула. Може би той наистина обичаше Али. Тя се чувстваше така, сякаш сърцето й бе потънало в дълбок, мрачен гроб. Ноъл я беше предал, наистина. Тя му се беше доверила, а някъде дълбоко в себе си той я мразеше.

Ариа бавно разкопча гривната и я пусна на земята. Ноъл я погледна и сбърчи вежди.

— Защо го направи?

— Обичаш ли Алисън Дилорентис? — прошепна колебливо Ариа.

Ноъл застина.

— Какво?

— Посещавал си я в болницата, след като тя уби Кортни, нали? В Убежището.

Ноъл рязко се обърна настрани и отпусна ръката си върху плоската част на надгробния камък.

— Какво значение има това?

По бузите на Ариа започнаха да се стичат сълзи.

— Какво трябва да означава това? Разбира се, че има значение! Не разбираш ли, че тя уби Кортни? Колко дълго я посещаваше? Откога я обичаш?

Ноъл се обърна с лице към нея; устните му бяха изкривени в грозен триъгълник.

— Никой друг не я посещаваше. Съжалявах я. Тогава не ми изглеждаше луда. И разбира се, че не знаех, че е убила сестра си.

Ариа беше толкова ядосана и уплашена, че цялата трепереше. През живота си не беше чувала нещо толкова безумно. Внезапно осъзна: точно това означаваше написаното на гърба на билета. Благодаря, че повярва в мен. Ноъл беше вярвал през цялото време, че Истинската Али не е луда. Той беше единственият, който смяташе, че са я затворили несправедливо. Единственият, който беше на нейна страна.

Тя насочи срещу него треперещия си пръст.

— Не си я посещавал, защото си я съжалявал. Посещавал си я, защото си я обичал. Просто си признай.

Ноъл я погледна със зяпнала уста. Но не отрече нищо.

— И си знаел, нали? — изхълца Ариа. — Знаел си, че е още жива. Познавал си Табита Кларк много преди да отидем в Ямайка. Затова не искаше да се срещам с Греъм — страхувал си се, че той ще ми каже нещо, което да те свърже с нея. Или с това, че двамата с Али сте тайна двойка.

Ноъл издаде странен звук с гърлото си.

— Да, познавах Табита Кларк. Но само бегло, преди години. Стори ми се позната в Ямайка и по новините, но не бях сигурен и…

— И помагаш на Али — прекъсна го Ариа. — През цялото време си бил с мен само защото тя те е накарала. Казала ти е да дойдеш на сеанса. Казала ти е да ме уплашиш в тоалетната. Казала ти е да се сближиш с мен и да ме предадеш, за да отида в Поконос с нея.

— Леле. — Ноъл пристъпи напред с протегнати ръце.

Тя отскочи назад.

— Теб сме търсили през цялото време. Ти измъчваше Спенсър и Емили, и Хана, а сега дори мен с нещата, които направихме миналото лято. А сега се опитваш да ни натопиш, че сме убили Табита — макар това да е нещо, което ти си направил. Ти си ни издал и на агент Фуджи. За Табита? За картината? Може би за всичко — защото ти си А.!

— Ариа! — Ноъл отново се устреми към нея.

Ариа отскочи от пътя му. Погледът й шареше из гробището, но изходът навън беше само един — през затворената врата. Тя побягна към нея, но токчето й се заплете в мократа трева. Ноъл я сграбчи за глезена и се стовари върху нея. Притисна я с цялата си тежест. Тя се опитваше да се измъкне, риташе и дращеше.

— Ариа, спри се за малко! — рече умоляващо той. — Просто ме изслушай!

Ариа се извъртя, за да го погледне. В съзнанието й внезапно изплува спомен: в къщата на Ноъл, когато той се хвърли върху нея с вик „Парен валяк!“ и двамата бяха избухнали в смях, докато от очите им не потекоха сълзи. Но през цялото време той беше обичал Али.

Когато ходеше с нея на онези готварски курсове, правеше послушно сосове и режеше зеленчуци, той беше обичал Али. А когато за пръв път правиха секс, той беше толкова нежен и мил, и важен, че сега Ариа просто не можеше да си го представи. През цялото време Али, Али, Али.

Той й беше помогнал да се опита да ги убие!

Тялото на Ноъл тежеше върху нейното и Ариа се опита да си поеме дъх.

— Къде е тази кучка? — изкрещя тя. — Кажи ми къде е, за да я убия!

— Не знам за какво говориш — каза Ноъл.

— Знаеш много добре! — изпищя Ариа, размахвайки ръце и крака. — Просто си признай, че я обичаш! Признай, че знаеш къде се намира!

Ноъл се надигна за миг, облегнат на лакти. Извърна главата си настрани, загледан в тъмнината.

— Обичах я.

Ариа успя да се измъкне изпод него и го погледна в очите.

— И тя е жива?

Ноъл изглеждаше наранен.

— Ариа…

— Жива ли е?

Лек полъх на вятъра накара вратата да се разклати. От улицата се чуваха клаксони на коли. Високо в небето проблясваха светлините на самолет. Ноъл извърна глава.

— Не знам — отвърна тихо той с тон, който подсказваше обратното.

Това се равняваше на признание. Ариа се изпълни с гняв. Тя скочи на крака и тръгна към вратата, препъвайки се в нападалите камъни, с изцапана с кал рокля. Силни ръце я хванаха през кръста и тя падна отново, чувствайки тежестта на Ноъл върху тялото си. Дъхът му опари ухото й.

Ариа изкрещя и се опита да се измъкне, но Ноъл беше твърде тежък.

— Престани да се държиш като безумна, за да мога да ти обясня всичко — помоли я той.

— Мразя те! — изкрещя Ариа, останала без дъх от тежестта му. — Никога, никога повече няма да те слушам!

— По дяволите, Ариа — каза Ноъл, задържайки я под себе си. В гласа му се промъкнаха животински, опасни звуци. Ариа отново се опита да се измъкне, но поради липсата на кислород крайниците й започнаха да изтръпват. Тя нададе отчаян вой. Щеше да умре. Момчето, което си мислеше, че обича, щеше да бъде нейният убиец.

Туп.

Ноъл извика от болка и се претърколи настрани. Ариа се изправи на крака и изтича зад близкия надгробен камък; нямаше представа какво се беше случило току-що. Докато се опитваше да си поеме дъх, от мрака изплуваха няколко фигури. Спенсър застана до Ноъл с вдигнат над главата му скиптър. До нея застанаха Емили и Хана с широко отворени очи.

Емили забеляза Ариа и изтича при нея, прегръщайки я силно.

— Добре ли си?

Ариа се опита да кимне, но не можеше да отмести поглед от Ноъл. Спенсър вдигна скиптъра, за да го удари отново, но той скочи и бързо се отдръпна настрани.

— Да не си посмял да бягаш! — предупреди го тя.

— Какво става тук, по дяволите? — рече Ноъл с продран глас. — Вие сте откачили!

Той тръгна между надгробните камъни към изхода. Спенсър се опита да го последва, но роклята й пречеше да се движи бързо. Спря се на няколко крачки от редицата надгробни камъни и се взря в мрака. Ноъл беше изчезнал.

Спенсър изтича при Ариа.

— О, господи! Нарани ли те?

Тя гледаше ужасено бузата на Ариа. Тя беше мокра — Ариа дори не я усещаше. Когато я избърса с ръка и погледна, тя видя кръв. По бузите й се стичаха сълзи.

— Съжалявам, момичета — избъбри тя. — Знаех неща за Ноъл, неща, които не ви казах. А трябваше. И сега вече е твърде късно.

Хана я прегърна силно.

— Не говори така. Всичко е наред.

— Не исках да е той! — проплака Ариа. — Исках да е всеки друг, но не и той.

— Знаем. — Спенсър я погали по косата. — И ние искахме да е всеки друг, но не и той.

— Но поне вече си в безопасност — прошепна Емили. — Поне не успя да те нарани по-сериозно.

Ариа подсмръкна и кимна, после погледна към тъмната далечина, където се беше изгубил Ноъл. Тя не беше напълно убедена в думите на Емили. Ноъл я беше наранил много сериозно.

Беше разбил сърцето й на милион парчета.