Съкрушени

24. Някой се подхлъзва

В събота следобед, няколко часа преди началото на бала, Спенсър и Хана седяха в спалнята на Хана в дома на баща й. В ъгъла беше изправено едно огледало в цял ръст. Леглото беше обсипано с кутийки гримове, сешоари и спрейове за коса, а на пода беше пръснат пълен асортимент фиби за коса, клипсове и фуркети. Върху кадифена кърпа на бюрото бяха подредени взетите на заем от майките им бижута. Роклите им висяха на закачалки върху вратите на гардероба, а обувките им бяха поставени на килима под тях. Въздухът ухаеше на парфюми и онази лека миризма на почистващ препарат, която Спенсър така и не успяваше да определи. Това я караше да се чувства малко тъжна, че не могат всички да се съберат тук за подготовката за бала, но никой не се беше чувал с Ариа, а Емили неочаквано беше решила да отиде на бала с Айрис. Двете се гласяха в дома на семейство Фийлдс.

На вратата се почука. Бащата на Хана надникна вътре.

— Как върви, момичета? Мога ли да помогна с нещо?

— Не знам, татко. — Хана се подсмихна. — Искаш ли да ни помогнеш с гримирането?

Господин Мерин вдигна примирено ръце и отстъпи назад.

— Това не е по моята част. — Той се усмихна с обожание на Хана. — Но ти изглеждаш прекрасно.

— Наистина изглеждаш прекрасно. — Кейт също подаде глава. Половината й коса падаше на къдри по раменете, но останалата половина беше все още права.

— Благодаря — отвърна Хана, изненадана. — Ти също, Кейт.

Господин Мерин и Кейт изчезнаха в коридора. Хана погледна към Спенсър.

— Мислиш ли, че трябваше да я поканя с нас?

— Може би. — Спенсър сви рамене. Не че щеше да й е много приятно. А обикновеният живот на Кейт сигурно щеше да й действа потискащо. Това момиче нямаше А. в живота си. Нито тайни, които да крие. Нито смъртни заплахи.

Хана се отпусна на стола, без да си прави труда да излиза в коридора и да вика Кейт.

— Ще ми се Майк да се беше обадил, за да потвърди, че отива с мен. — Тя погледна към отражението на Спенсър в огледалото. — А ти с кого ще ходиш, Спенс?

Спенсър взе една щипка за извиване на мигли.

— О, просто един, с когото се запознах.

— Къде?

— В „Кинг Джеймс“ — отвърна машинално Спенсър, използвайки историята, която си беше съчинила. — Работи в скъп мъжки бутик.

— В „Богард“? — Очите на Хана светнаха. — Мислех си да взема оттам ръкавели за Майк. Абсолютно съм навита да му вдигна акциите… ако все още сме заедно.

— Хм, не съм сигурна, че продава точно ръкавели — отвърна Спенсър и се ухапа силно по вътрешната страна на бузата. Имаше предчувствието, че това ще е една дълга нощ. Дано Чейс не проявеше желание да разговаря с приятелките й.

Мислейки си за Чейс, тя извади телефона си, облегна се на Хана и й показа снимката на Али в Убежището, която той й беше дал.

— Погледни.

Хана сви устни.

— Откъде я взе?

— Търся разни неща за нея. Нали знаеш къде е направена?

— Пфу. Винаги бих познала тази стая. — Хана се намръщи. — Али изглежда колкото нас, може би малко по-малка. — Тя посочи към фигурата, чието лице не се виждаше. — А това кой е?

— Надявах се ти да знаеш. Той е с Али, не мислиш ли?

Хана присви очи.

— Лошо, че не носи нищо по-отличаващо се. Вече всички, дори майките им, носят черни блузи с качулки, нали?

— Ноъл има такава — каза Спенсър и се прокашля смутено.

Хана я изгледа продължително и сериозно.

— Прилича на него, нали?

— Не ми се иска да е така. — Спенсър се отпусна на леглото и разтърка очите си.

— Но така изглежда, нали? — попита тихо Хана. Тя беше казала на Спенсър за това, че Майк не можеше да си спомни къде е бил Ноъл, когато на кораба беше избухнала бомбата… и за това как беше видяла Ноъл в Бил Бийч. Момичето поклати глава. — Все още не мога да повярвам, че си отишла сама в онзи блок във Филаделфия. Можеха да те убият.

— Мисля, че А. просто искаше да ме уплаши — промърмори Спенсър и стомахът й се сви. Вече всичко й се струваше толкова ясно: Али и помощникът й бяха подхвърлили адреса в аптечната система, за да го открие Чейс. Бяха подготвили капана, който да се активира, когато Спенсър се появи да души наоколо. Това означаваше ли, че А. е наясно, че Спенсър разследва?

Тя се приближи до огледалото и избърса едно петно от сенки за очи на челото си.

— Ще ми се да се върна отново в онази сграда, но много ме е страх.

— И защо ще искаш да се връщаш?

— Защото дори там да не живее медицинската сестра, Али и помощникът й са били там и са приготвили капана. И след като той се е задействал, има голяма вероятност те да се върнат, за да съберат нещата, с които бяха задръстили онзи таван. Може топката за боулинг да е на бащата на Ноъл. Може да изскочи нещо друго, което да ни отведе при Али.

— Ха. — Хана бавно прокара четката през косата си. — Никога не бих се сетила за това.

Чейс беше изказал това предположение. Спенсър го помоли да дойде у тях, за да видят дали Али или загадъчният й приятел ще се появят, но каза, че не може. Не обясни защо.

Лаптопът й пропя като по поръчка. Спенсър имаше ново съобщение в тайния си акаунт. Тя погледна към екрана, закривайки го с ръка от Хана. С нетърпение очаквам да те видя довечера, Бритни, пишеше Чейс, добавяйки намигащ усмихнат емотикон. И, между другото, открих още нещо интересно за Алисън.

Какво?, написа с разтуптяно сърце Спенсър.

Появи се нов имейл.

Не искам да ти го казвам онлайн, пишеше Чейс. Но ще се видим скоро.

Спенсър стисна зъби и погледна към часовника на нощното шкафче. Само още три часа.

Щяха да й се сторят като цяла вечност.

По здрач Спенсър и Чейс, които се бяха срещнали в къщата й, отидоха, хванати за ръце, до чакащата ги край тротоара лимузина. Когато Чейс й отвори вратата, тя му се усмихна срамежливо.

— Изглеждаш прекрасно — каза той, целувайки я по бузата.

Спенсър едва не се разтопи от удоволствие.

— И ти изглеждаш страхотно. — Смокингът на Чейс му прилепваше идеално. Беше се държал като истински джентълмен, когато й подаде украшението с цвете за ръката и след това позира за снимките. Дори Амилия, която обикновено бърчеше нос за всичко, го гледаше зяпнала.

Лимузината обърна в задънената уличка и излезе на пътя към Филаделфия. Предният прозорец беше свален съвсем леко и вътре нахлуваше миришещият на пролет въздух.

Но дори когато Чейс отвори бутилката шампанско и подаде на Спенсър пълна чаша, тя не успя да се успокои. Обърна се към него.

— След като вече сме сами, би ли ми казал какво си научил за Алисън?

Той отпи от чашата си.

— Получих едни интересни кадри от приятел. Това е запис от охранителна камера, поставена на една сграда недалеч оттук. В един от кадрите се вижда момиче, което прилича на Алисън.

Кожата на Спенсър настръхна.

— Шегуваш се. — Тя погледна към телефона на Чейс, който лежеше в скута му. — В теб ли е? Може ли да го изгледаме?

Чейс също погледна към телефона си.

— Не го нося.

— О. — Спенсър се отпусна разочаровано назад.

— Това ли е единствената причина да излезеш с мен тази вечер? — Гласът му прозвуча прегракнало.

— Разбира се, че не! — извика Спенсър. — Просто… това е голям пробив. Настина искам да го видя.

Той улови ръката й.

— Това също е голям пробив. Да бъда с теб, имам предвид. Просто искам една спокойна, обикновена нощ, в която не говорим за Али или преследвачи, или разни гадни неща, които са ни се случили. Нощ, в която няма да умреш от разни неща, които ти падат на главата. — Той се опита да се засмее.

Спенсър примигна.

— Но…

— Какво ще кажеш за следното. — Чейс стисна ръката й. — Ще сваля клипа в телефона си след първия ни танц. Това е след около час? Просто искам малко време с онова невероятно момиче на име Спенсър, с което се запознах. Става ли?

Мехурчетата от шампанското щипеха носа на Спенсър. Тя погледна към замъглените светлини на магистралните лампи. Кога беше последният път, когато се беше наслаждавала на нещо? Дори круизът, който би трябвало да им действа отпускащо, се превърна в ужасна стресираща бъркотия. Освен това беше някак си хубаво някой да мисли за нея просто като за Спенсър, обикновеното момиче, а не като за Спенсър, Малката сладка лъжкиня.

— Стига да ми обещаеш, че ще ми покажеш всичко веднага след първия танц — каза тя.

— Обещавам.

Двамата си стиснаха ръцете. Чейс отпусна глава на рамото й. Двамата гледаха през прозореца проблясващите светлини на Филаделфия и започнаха да разговарят. Спенсър го попита какъв е бил неговият бал, кого би искал да заведе и дали смята да учи в колеж следващата година. След това обсъдиха първия й семестър в Принстън. Спенсър дори му спомена за ужасната каша с дрогираното парти през уикенда, когато беше отишла на посещение.

Двамата разговаряха през цялото пътуване през града и преди Спенсър да се усети, те вече слизаха от магистралата покрай зоологическата градина. Пулсът й се беше успокоил. Бузите я боляха от смях. Предложението да разговарят за нещо друго, различно от случая, беше много добро.

Когато спряха на един светофар, шофьорът пусна радиото. А сега превключваме на разследването на убийството на Табита Кларк. Следователите казват, че са напреднали с разпитите и вече имат няколко потенциални заподозрени.

Спенсър заби нокти в коляното си. Заподозрени?

— Това е много луда история, нали? — Чейс кръстоса крака. — От време на време я следя. Няколко души ми изпратиха запитвания дали ще започна да публикувам разни неща за нея в блога.

— Уф — каза Спенсър и с трепереща ръка отметна кичур коса от рамото си.

Чейс грабна чашата си с шампанско.

— Всъщност ти си била в Ямайка по времето, когато Табита е умряла, нали? Видя ли нещо?

Спенсър се обърна и втренчи поглед в него; по гърба й започнаха да се стичат ручейчета студена пот.

— Никога не съм ти казвала, че съм била в Ямайка.

Чейс примигна.

— Да, каза ми.

— Не, не съм. — Тя започна да трепери. — Със сигурност не съм. — И без това я беше страх да си признае коя е. Не беше чак толкова глупава, че да му разкаже и за Ямайка.

Чейс пресуши чашата си на един дъх. Очите му не изпускаха нейните и за миг. Адамовата му ябълка се повдигна и се спусна, когато преглътна. Той бавно бръкна в джоба си, за да извади нещо. Направи го по същия начин, както някой, който иска да извади нож или пистолет. В съзнанието на Спенсър се появиха съвсем нови мисли. Ами ако Чейс знаеше, че Спенсър е била в Ямайка само защото и той е бил там?

Внезапно кръвта й се смрази и цялата ужасна схема се подреди в съзнанието й. Колко лесно бе намерила този блог. С каква готовност Чейс беше споделил с нея всички подробности за Али, тайни, които не можеха да бъдат открити току-така. Снимките, които й беше показал, очевидно бяха от нечия частна колекция, а не му бяха изпратени просто така. Освен това Чейс нямаше проблеми с проникването в компютърните системи, което означаваше, че лесно може да вкара информация в компютъра на Наоми Циглър на кораба, в лаптопа на Били Форд и в компютърната система на аптечната верига. Ако този адрес изобщо беше на аптечна верига. Спенсър просто беше повярвала на думите му.

Той я беше отвел в блока, където беше подготвен капанът. А после беше паднал пред онази врата и се беше блъснал в нея. Изглеждаше случайно, но ако всъщност не беше така? Знаеше ли той, че таванския капак щеше да се отвори? Или с почукването го беше задействал? А може би беше дал сигнал на някой вътре да го отвори?

Възможно ли беше Чейс да е тайният приятел на Али? Другият А.? През цялото време си беше мислела, че това е Ноъл… и беше паднала право в капана на Истинската Али.

Ръката на Спенсър се плъзна към дръжката на вратата. Внезапно Чейс я хвана за китката на другата ръка и я придърпа към себе си. Очите му проблясваха. Доволната му усмивка беше изчезнала.

— Трябва да ти кажа нещо — рече мрачно той.

— Аз… — Спенсър трепереше. Тя посочи към нещо през прозореца. — Какво е това?

Чейс пусна ръката й и се обърна. Спенсър завъртя дръжката и отвори вратата. Когато Чейс разбра, че това е номер, тя вече се намираше на пътя. Студеният вятър повдигна полата й. Токчето й се изкриви, но тя не се отказа.

— Спенсър! — извика Чейс. — Какво правиш?

Той също се опита да се измъкне от колата. Спенсър извика и изрита вратата с крак, затръшвайки я в лицето му. Светофарът светна зелено. Останалите коли надуха клаксоните си.

— Тръгвай! — извика Спенсър на шофьора, който изглеждаше ошашкан. За нейна голяма изненада лимузината наистина потегли. Спенсър се обърна и побягна.

Тя притича на зигзаг покрай една двойка, които вървяха по тротоара, хванати за ръце, и сви в една алея. Изобщо не познаваше добре тази част от града. Не минаваха никакви таксита. Хора седяха на стъпалата пред къщите си и гледаха. Иззад ъгъла се появиха група деца и силният им смях се понесе по алеите.

Тя измъкна телефона си, единственото нещо, което беше взела със себе си тази вечер. Може би щеше да успее да си извика такси. Екранът й вече примигваше. Когато видя разбърканите букви и цифри в полето, където трябваше да се изпише името на подателя, сърцето й падна в петите.

Телефонът й отново изпиука. Получи се същото съобщение. После пак и пак, и пак, докато телефонът й не се задръсти и не се появи съобщение, че паметта й е на изчерпване. Спенсър превключи на обаждане, но тогава се появи ново съобщение: БАТЕРИЯТА Е ИЗТОЩЕНА. ИЗКЛЮЧВАНЕ.

Екранът потъмня. Небето като че ли се смрачи, сенките станаха още по-тъмни. Спенсър беше изолирана. А. отново бе спечелил.