Този мъж

Седма глава

Той изритва вратата зад себе си и ме оставя на мраморния плот между мивките, след което се връща и заключва банята. Роклята ми все още е усукана около кръста ми, краката и бикините ми са напълно изложени на показ.

Оглеждам просторното помещение, което ми е толкова познато. Очите ми спират на великанската вана от кремав мрамор, която доминира в центъра. Усмихвам се, щом си спомням какъв проблем беше да намеря кран, който да я вдигне, за да я вкараме през прозорците. Беше кошмар, но ваната изглежда поразително. Двойният душ на задната стена е направен от стъклени панели и бежови шуплести плочки, а плотът, върху който съм поставена, е от кремав италиански мрамор с две мивки и големи батерии водопади. Дебело, сложно гравирано огледало в златна рамка се простира по цялата дължина на съоръжението. Една лежанка е поставена под ъгъл към прозореца. Това наистина е олицетворение на лукса.

Ключалката щраква и ме измъква от възхищението към работата ми. Очите ми са привлечени към вратата, откъдето Джеси ме наблюдава внимателно. Той бавно започва да разкопчава ризата си, докато върви към мен. Очакването кара стомаха ми да се бунтува и бедрата ми се стягат. Този мъж е абсолютно зашеметяващ.

Разкопчал и последното копче, той застава пред мен с разтворена риза. Не мога да устоя и протягам ръка, за да прокарам пръст надолу през центъра на твърдата му загоряла гръд. Той проследява движението на ръката ми, поставя длани от двете страни на задника ми и се намества между бедрата ми. Когато поглежда отново към мен, устните му са извити в крайчетата и очите му блестят, а леките гънки в ъгълчетата им смекчават обичайната им напрегнатост.

– Вече не можеш да избягаш – дразни ме той.

– Не искам да бягам.

– Добре – казва, шепнейки, и привлича погледа ми към себе си.

Прокарвам пръста си обратно по гърдите и по шията му и се спирам на долната му устна. Той отваря уста и хапе игриво пръста ми. Усмихвам се и продължавам нагоре, като прокарвам ръка през косата му.

– Харесвам роклята ти. – Той спуска очи надолу.

Проследявам погледа му до надиплената материя на кръста ми.

– Благодаря.

– Малко е ограничаваща. – Той дръпва част от нея.

– Така е – съгласявам се. Очакването ме убива. „Разкъсай роклята!“

– Да я махнем ли? – Той повдига вежда, а ъгълчетата на устните му трепкат.

Усмихвам се.

– Ако искаш.

– Или може би да я оставим? – Усмивката завладява устните му и той вдига ръце.

Топя се върху плота.

Ръцете му бързо се връщат върху мен и се плъзгат зад гърба ми.

– Но пък от личен опит знам какво има под тази прекрасна рокля. – Той се пресяга и хваща ципа, дишайки в ухото ми. – И то я превъзхожда многократно – шепти той и дърпа ципа надолу бавно и мъчително. Дишам тежко на прага на отчаянието. – Мисля, че ще се отървем от нея. – Вдига ме от плота и ме поставя права, след което издърпва роклята от тялото ми, оставя я да падне на пода и я изритва настрани, без да окъсва очи от мен.

Мръщя му се.

– Харесвам тази рокля. – Не ми пука за нея. Той може да я разкъса и да избърше прозорците с нея, не ме интересува.

– Ще ти купя нова. – Свива рамене и ме поставя обрат­но на плота, като възстановява позицията си между бедрата ми. Притиска се към мен и сграбчва задника ми, за да ме придърпа по-близо. Двамата сме вплетени в едно. Той размърдва хълбоци и се взира в мен.

Туптенето в сърцевината ми граничи с болка и съм сериозно застрашена да се разпадна, ако продължи да ме измъчва така. Искам да му кажа да побърза, боря се да си възвърна контрола.

Той се пресяга, разкопчава сутиена ми, смъква презрамките от ръцете ми и го хвърля зад себе си. Облягам се назад на ръце и излагам гърдите си на показ. Впил поглед в очите ми, той вдига ръка и поставя длан на шията ми.

– Усещам как сърцето ти препуска – казва тихо. Плъзга дланта си надолу между гърдите ми и спира върху корема, като продължава да ме гледа, целият огнен и възхитителен. – Мисля, че ще те задържа.

Извивам гръб, изпъчвайки гърди напред и той се усмихва, а после се навежда, поема зърното ми дълбоко в устата си и засмуква силно. Когато вдига ръка, за да масажира другата ми гърда, аз стена и отпускам глава назад върху огледалото. Мили Боже! Този мъж е невероятен. Твърдият му като камък член се притиска между бедрата ми и ме кара да въртя хълбоци, за да облекча туптенето. Надавам дълъг, провлечен стон. Не знам какво да правя със себе си. Искам да попия удоволствието, защото е твърде хубаво, но желанието да го имам ме завладява, а напрежението в слабините ми ме довежда почти до точката на избухване. Сякаш прочел мислите ми, той плъзга ръка по вътрешната част на бедрото ми, намира края на бикините и един пръст пробива бариерата, като леко докосва върха на клитора ми.

– Мамка му! – извиквам, сграбчвам раменете му и забивам нокти в напрегнатите му мускули.

– Езикът, момиче! – Присмива се той, после залепва устни върху моите и потапя два пръста в мен.

Мускулите ми се стягат, докато той движи пръстите си навътре и навън. Възможно е буквално да умра от удоволствие. Усещам лавината на предстоящия оргазъм и знам, че ще се пръсна на парчета. Стискам раменете му, сякаш животът ми зависи от това и стена в устата му, докато той продължава покушението си върху мен.

„О, ето го!“

– Свърши! – заповядва той и прилага още натиск върху клитора ми.

Разпадам се в експлозия от звезди. Отмятам глава назад обезумяла. Крещя, но той хваща главата ми и я придърпва напред, за да запуши устата ми, така че успява да потисне края на вика ми. Разпадам се. Дишам тежко, треперя и се чувствам като мекотело, когато падам върху него, без никакви морални задръжки или срам от това, което прави с мен. Не съм на себе си от удоволствие.

Целувката му омеква и тласъците му се забавят, като постепенно ме успокояват. Устните му докосват нежно влажното ми сгорещено лице. Твърде хубаво е, просто твърде, твърде хубаво.

Усещам как забърсва заблуден кичур коса от лицето ми и отварям очи, за да срещна потъмнелия му доволен взор. Той целува леко устните ми и аз въздъхвам. Имам чувството, че натрупваното цял живот напрежение е било погасено просто така. Чувствам се отпусната и задоволена.

– По-добре ли е? – пита той и вади пръстите си от мен.

– Мммм... – мънкам. Нямам енергия да говоря.

Джеси прокарва пръсти по долната ми устна, навежда се към мен и ме наблюдава внимателно, докато проследява с език устните ми и облизва останките от оргазма ми. Очите му горят ярко, ние се взираме мълчаливо един в друг и ръцете ми инстинктивно се вдигат към лицето му, за да погладят прясно избръснатата кожа. Този мъж е красив, емоционален и страстен. И може да разбие сърцето ми.

Усмихва се леко и извръща глава, за да целуне дланта ми, след което отново впива очи в моите. Боже, загазила съм.

И двамата сме изтръгнати жестоко от наситеността на момента, когато дръжката на вратата се размърдва. Ахвам, но Джеси слага длан върху устата ми и ме гледа развеселено. Това смешно ли му се струва?

– Не чувам нищо – казва непознат глас, докато бравата се разтърсва. Очите ми се разширяват от ужас.

Той маха ръка и я заменя с устните си.

– Шшшт! – шепти в устата ми.

– Боже, чувствам се евтина – хленча, като се отдръпвам от устните му и отпускам глава на рамото му. Как ще изляза от това място, без да пламна и да изглеждам виновна заради сторения грях?

– Не си евтина. Ако говориш такива глупости, ще се наложи да ритам възхитителния ти задник из цялата ми баня.

Главата ми отскача от рамото му и аз се вглеждам в него объркано.

– Твоята баня?

– Да, моята баня – хили ми се самодоволно. – Ще ми се да спрат да пускат непознати в дома ми.

– Ти живееш тук? – объркана съм. Не може да живее тук. Никой не живее тук.

– Е, ще живея от утре. Кажи ми, целият този италиански боклук заслужава ли си скандално скъпия етикет с цената, който бяха закачили на това място? – Гледа ме очакващо.

– Италиански боклук? – пелтеча, напълно обидена. Той се смее и мисля, че съм в състояние да го цапна. – Не трябваше да купуваш мястото, ако не харесваш боклука, който е вътре – изстрелвам към него, напълно вбесена.

– Може да се отърва от боклука – извърта той.

Веждите ми подскачат в изражението „ти не каза това току-що, нали“. Месеци наред превивах гръб, за да събера целия този италиански боклук, а неблагодарната свиня просто ще се отърве от него? Никога не съм била толкова обидена или вбесена. Опитвам се да измъкна ръцете си от неговите, но той затяга хватката. Намръщвам му се.

– Успокой се! Не бих се отървал от нищо в този апартамент! – Целува ме силно. – А и ти си в него. – Той отново поема устните ми властно и алчно.

Няма да разсъждавам повече върху това изявление. Либидото ми току-що е скочило и съм доволна да отстъпя. Нападам Джеси. Езикът ми нахлува в устата му и прави кръгове около неговия, докато той пуска ръцете ми. Те инстинктивно обхващат стегнатите му рамене, които толкова обичам.

Той се отдръпва от устните ми и обвива ръка около кръста ми, за да ме повдигне от плота, като ме оставя да се нося над повърхността, докато с другата ръка открива бикините ми и ги дръпва надолу по краката ми. Поставя ме обратно, сваля обувките ми и ги оставя да паднат на пода с шумно тупване. Нетърпелива съм, затова се включвам в купона по събличането, като се пресягам, избутвам ризата по широките му рамене и разкривам гърдите му в цялата им прелест. Изваян е до съвършенство. Искам да оближа всеки квадратен сантиметър от него.

Спускам очи надолу и се свивам леко от гадния белег, който пресича стомаха му и свършва при левия хълбок. Не съм го забелязала преди. Осветлението в имението беше слабо, но това е голям белег. Леко избледнял, но огромен. Как го е получил? Решавам да не питам. Темата може да е чувствителна, а не искам нищо да развали момента. Мога просто да седя тук и да го зяпам с отворена уста завинаги. Дори с белега, който изглежда толкова зловещ, той е красив.

Усуквам ризата и я мятам върху роклята си, а Джеси вдига вежди към мен.

– Ще ти купя нова – свивам рамене.

Той се усмихва самодоволно и се навежда напред. Подпира се на плота и пленява устните ми бавно и внимателно. Аз посягам към панталона му, разкопчавам колана, измъквам го от гайките с едно бързо дръпване и около нас отеква плющене.

Джеси се отдръпва и вдига вежда.

– Ще ме налагаш ли?

– Не – отговарям несигурно и хвърлям колана на пода. Плъзгам ръка между стегнатите му тесни хълбоци към копчето на панталона. Дръпвам го напред и носовете ни се допират. – Разбира се, ако искаш да го направя... – Аз ли казах това току-що?

– Ще го имам предвид – казва той усмихнат.

Приковавам поглед в очите му и започвам да разкопчавам панталоните. Пръстите ми леко допират твърдия му член и го карат да тръпне. Джеси затваря очи, докато бавно разкопчавам ципа, плъзгам ръка в боксерките му и докосвам леко тъмнорусите му косми. Той потреперва и поглежда нагоре, а мускулите на гърдите му се свиват и отпускат. Не мога да устоя и се навеждам напред, за да плъзна език по гръдната му кост.

– Ава, трябва да знаеш, че след като те имам, ще бъдеш моя.

Аз съм твърде опиянена от страст, за да възприема нещо от това изявление.

– Ммм... – мънкам върху кожата му, докато правя кръгове с език около зърната му. Измъквам ръка от боксерките му, хващам ги и ги смъквам надолу по стегнатите му тесни хълбоци, докато членът му не изскача на свобода.

„Боже мой, огромен е!“ Неволното ахване, което се изплъзва от устата ми, е признак за моя шок и като вдигам очи към неговите, виждам на устните му да играе лека усмивка. Доказателство, че е забелязал реакцията ми.

Той отстъпва назад и изритва обувките и чорапите си, след което събува панталоните и боксерките. Мигновено съм привлечена от мощните му стройни бедра и събрала част от разбитата си самоувереност, протягам бавно напред ръка, нежно прокарвам палец по главата на члена му и гледам как той следи движенията ми. Колебливо обвивам пръсти около основата и той се напряга при допира.

– Мамка му, Ава – пъшка той и поставя ръце на хълбоците ми. Подскачам и той се усмихва. – Гъдел?

– Само там – пъшкам. О, това ме подлудява!

– Ще го запомня. – Поема устните ми в настоятелна целувка, а аз започвам да движа ръка бавно и равномерно върху твърдия му член и засилвам темпото, когато усещам как устата му се прилепва по-плътно към моята. Ръката му изчезва между краката ми и с едно докосване на палеца му по пулсиращия ми клитор, внезапно се озовавам на Седмото небе на Джеси. Ахвам в устата му. Той хапе устната ми.

– Готова ли си? – пита той настоятелно и аз само ким­вам, защото съм напълно лишена от възможността да говоря.

Той отделя ръка сърцевината ми и откъсва и моята от пулсиращата си възбуда. С едно премерено движение подхваща задника ми, повдига ме и ме спуска върху очакващия си член.

Аз скимтя.

– Добре ли е? – диша тежко той. – Добре ли си?

– Две секунди! Нужни са ми две секунди. – Обвивам крака около него и изкрещявам от смесица от удоволствие и болка. Знам, че дори не е вътре целият. Господи, огромен е.

Завърта ме и ме подпира на стената, а студените плочки ни най-малко не ме притесняват, докато се опитвам да се приспособя към огромния член на Джеси. Той отпуска чело върху моето, а ръцете ми се плъзгат по потния му гръб, докато стои неподвижен няколко мига, за да ми даде време да се пригодя към него.

Задъхан, той бавно се отдръпва от мен и навлиза отново бавно и непоколебимо. Този път стига по-навътре и от изпълването главата ми се замайва.

– Можеш ли да поемеш още? – пита той настойчиво.

Още? Колко още има? „Мога да го направя, мога да го направя!“ Повтарям мантрата отново и отново, докато свиквам с размера му. Поемам няколко успокояващи вдишвания и когато знам, че съм готова, го целувам бавно, извивам гръб и допирам гърди в неговите.

– Ава, кажи ми, че си готова! – мълви той.

– Готова съм. – Никога не съм била по-готова за нещо в живота си.

Получил моето съгласие, той се издърпва и нахлува в мен още по-мощно. Въздъхвам и извивам бедра, за да го приема. Той ръмжи признателно и повтаря бързите си тласъци отново и отново.

– Вече си моя, Ава – казва той с едно дълбоко и възхитително забиване. Главата ми се отпуска напред и докосва неговата. – Цялата си моя.

Той се отдръпва и бързо нахлува отново.

Крещя.

Изпълнена съм до краен предел и обожавам всеки чудесен миг от това изживяване. Стискам раменете му, а той ускорява тласъците, като се забива дълбоко в мен и се докосва до утробата ми всеки път. Плача от удоволствие, а той гмурва отчаяно език в устата ми, докато влажните ни от пот тела се сблъскват и плъзгат едновременно. Готова съм да се пръсна на милион парчета. По дяволите! Никога не съм свършвала още при самото проникване.

– Ще свършиш ли? – пъшка той в устата ми.

– Да! – извиквам и забивам зъби в долната му устна. Той стене. Животинско е, но аз губя контрол.

– Чакай ме! – настоява той и ускорява тласъците.

Крещя и отчаяно стягам мускули около него, в опит да се сдържа, но не се получава. Колко ще се бави? Не мога да се сдържам.

След още три силни удара той крещи:

– Сега, Ава! – И аз избухвам при командата му, отмятам глава назад и крещя неговото име, когато усещам горещата течност да изригва в мен.

Стисва ме здраво и ме придърпва, колкото може по-близо към себе си, като заравя лице в оголената ми шия.

– О, мамка му! – стене той до кожата ми. Дългият доволен стон, който се откъсва от моите собствени устни, е символ на това, как се чувствам в момента.

Джеси забавя тласъците и се опитва да успокои и двама ни след невероятното преживяване. Аз го стискам здраво, вътрешните ми мускули се свиват около него, а той бавно върти таза си.

– Погледни ме! – заповядва тихо, аз свеждам глава, за да го погледна и въздишам щастливо, докато той се взира в очите ми. Завърта таза си отново и целува върха на носа ми. – Красива си – казва просто, обгръща с ръка тила ми и ме придърпва към себе си. Бузата ми допира рамото му. Мога да остана така завинаги.

Гърбът ми се отлепва от студената стена зад мен. Джеси ме пренася до плота на мивката. Той все още е дълбоко в мен, а членът му пулсира и потрепва. Измъква го, настанява ме отгоре, поставя длани от двете страни на лицето ми и се навежда да ме целуне. Устните му се задържат върху моите в истинска проява на привързаност.

– Не те нараних, нали? – пита той и бръчката се появява на челото му.

Разтапям се на мига. Искам да го задуша в ръцете си и го правя. Обвивам го с цялото си тяло – с ръце и крака – и се притискам в него, сякаш животът ми зависи от това. Лицето му е заровено в шията ми и той гали гърба ми. Това е най-успокояващото усещане, което някога съм изпитвала. Не мога да събера достатъчно енергия, за да се почувствам виновна.

„Сара коя?“

Оставаме с преплетени тела – вързоп от ръце и крака, дишаме тежко и се държим един друг сякаш цял век. Искам да остана точно там, където сме. Бихме могли – това е неговата баня. Не мога да повярвам, че е купил панорамния апартамент.

След твърде кратък момент той се изправя и погалва лицето ми с опакото на пръстите си.

– Не използвах презерватив – казва той с истинско съжаление в очите. – Съжалявам. Отнесох се. Използваш противозачатъчни, нали?

– Да, но хапчето не предпазва от болести, предавани по полов път. – Такава съм тъпачка. Този мъж е бог със завидни умения. Ужасявам се да мисля с колко жени е спал.

Той ми се усмихва.

– Ава, винаги досега съм използвал презерватив. – Навежда се и целува челото ми. – Освен с теб.

– Защо? – питам, малко озадачена.

Той се отдръпва и започва да хапе леко долната си устна.

– Не мисля нормално, когато съм близо до теб. – Обува боксерките и панталоните си, а после се пресяга и взема кърпа от рафта. Готова съм да протестирам, но тогава си спомням, че е негова. Всичко тук е негово, освен мен. Е, не и според него, но това беше просто нещо подхвърлено преди оргазъм. Страстта може да те накара да кажеш някои странни неща. Не е мислил нормално, нали? Така ставаме двама.

Джеси пуска водата, намокря кърпата и се връща пред мен. Чувствам се изложена така, както седя тук напълно гола. Стискам крака, за да се скрия, внезапно почувствала се неудобно от голотата си. Но той ме поглежда, по красивото му лице преминава смутено изражение, докато се цупи, протяга ръка между краката ми и ги разтваря нежно.

– Така е по-добре – мърмори, вдига ръцете ми от скута ми и ги слага на раменете си. Поставя топлата мокра кърпа от вътрешната страна на бедрото ми и започва да бърше нагоре и надолу, почиствайки останките от себе си по мен. Действието е нежно и изключително интимно. Гледам очарована лицето му и забелязвам леката бръчка през челото му, докато е зает с процедурата по почистването.

Той поглежда към мен, а зелените му очи са нежни и в тях проблясват весели пламъчета.

– Искам да те хвърля под душа и да боготворя всеки сантиметър от теб, но това ще трябва да свърши работа. Поне засега. – Навежда се и ме целува. Не мисля, че някога ще ми омръзнат тези нежни целувки. Устните му са толкова меки и ароматът му е божествен. – Хайде, да те облечем! – Вдига ме от плота и ми помага да облека бельото и роклята, след което закопчава ципа. Цялото ми тяло се разтърсва, когато той поставя устни на тила ми, а топлата му мека уста кара косъмчетата на врата ми да настръхнат. Не мисля, че съм преодоляла желанието си към него. Изобщо. Това е лошо.

Вдигам бледосинята риза от пода и я изтърсвам, преди да му я подам.

– Наистина нямаше нужда да я съсипваш. – Той ми хвърля закачлива усмивка, надява ризата, закопчава копчетата и я напъхва в панталоните.

– Сакото ти ще пок-... – Внезапно си спомням как то беше хвърлено на пода в спалнята. – О! – прошепвам с ококорени очи.

– Да. О! – Той вдига вежда, докато закопчава колана, което ме кара да трепна, а него да се усмихне. – Добре, готова ли си да се върнем долу? – Той ми подава ръка и аз я поемам, без да се замисля. Мъжът е като магнит. – Бих казал, че крещя доста силно.

Зяпвам го, а той ме награждава с ослепителна усмивка. Поклащам глава и бързо поглеждам в огледалото. Пламтя. Устните ми са подути и розови, косата ми все още е вдигната, но отделни кичури се къдрят надолу отвсякъде и изглеждам смачкана. Трябват ми пет минути, за да се оправя.

– Съвършена си – уверява ме той, сякаш усетил как паниката се надига в мен.

Съвършена? Това не е думата, която бих използвала. Изглеждам сякаш току-що са ме чукали! Той ме дръпва към вратата, отключва я и излиза, лишен от всякаква предпазливост, докато аз съм по-внимателна. Виждам сакото му все още проснато на пода и той го вдига, когато минаваме.

Щом стигаме до извитото стълбище, внезапно осъзнавам, че ръката ми все още е в неговата и се опитвам да я измъкна, но той стиска малко по-силно и ми се намръщва. Мамка му! Трябва да ме пусне. Шефът и колегите ми са долу. Не мога да се перча пред тях, хваната за ръце с този странен мъж. Опитвам се отново да освободя ръката си, но той отказва да пусне.

– Джеси, пусни ме!

– Не – изстрелва той кратко и сбито, без дори да погледне към мен.

Спирам рязко по средата на стълбището и оглеждам стаята долу. Никой не гледа към нас, слава Богу, но няма да мине много време, преди някой да ни види. Джеси се обръща и поглежда към мен от две стъпала по-надолу.

– Джеси, не може да очакваш да се перча тук, държейки те за ръка. Не е честно. Моля те, пусни ме!

Той поглежда към сплетените ни ръце, отпуснати между телата ни.

– Няма да те пусна – прошепва той тихо. – Ако те пусна, може да забравиш какво е усещането. Може да размислиш.

Няма абсолютно никаква възможност да забравя какво е усещането за неговата плът върху моята, но не тази част от изявлението му ме разтревожи.

– Да размисля за какво? – питам, напълно озадачена.

– За мен – казва просто той.

Какво за него? Не съм решавала нищо, така че няма какво да размислям. Просто за известно време не бях на себе си от желания. Трябва да се съсредоточа и да го убедя да пусне ръката ми, преди някой да ни забележи, затова ще архивирам казаното, точно както архивирах другите странни коментари, които направи горе.

„По дяволите!“ Едва не падам по стълбите, когато виждам Сара да се носи по терасата и реалността се разбива около мен. Със сигурност щом я види, ще спре да се държи като такъв неразумен глупак. Тя се връща вътре. Не трябва да се бавя, затова присвивам очи към него и използвам груба сила, за да изтръгна ръката си от неговата, като едва не изкълчвам рамото си. Той ми се мръщи, но нямам време да се задържа достатъчно дълго, за да правя разбор на настроенията му. Слизам бързо по стълбите към широкото открито пространство на апартамента. Жената ясно показа, че не ме харесва и едва ли мога да я виня. Тя видя в мен заплаха и както се оказва, страхът ù беше оправдан.

Стигам основата на стълбището и виждам Том да тича през тълпата и да размахва ръце като обезумял.

– Ето те! Къде беше? Патрик те търси навсякъде. – Вечно мелодраматичен, Том стиска раменете ми и ме оглежда от горе до долу. Забелязал разчорлената ми коса, той се взира в мен подозрително. Усещам как бузите ми се сгорещяват.

– Показвах апартамента на господин Уорд – казвам доста неубедително, докато махвам с ръка през рамо някъде в посоката на Джеси. Знам, че е близо зад мен. Още усещам как се мръщи. И дори долавям миризмата му. Или може би миризмата му е пропила тялото ми. Имам чувството, че съм била маркирана... дори заклеймена като негова.

Все още с ръце върху раменете ми, Том поглежда покрай мен и ахва. Придърпва ме към себе си и долепва уста до ухото ми.

– Скъпа, кое е това божествено създание, което ръмжи към мен? – пита и ме подушва.

Измъквам се от ръцете му и се обръщам, за да видя как Джеси буквално убива с очи горкия ми колега. Извъртам очи, подразнена от жалкото му поведение. Том е най-гейският гей в Лондон. Не може да се чувства застрашен от него.

– Том, това е господин Уорд. Господин Уорд – Том. Мой колега. Също така гей – добавям последното малко саркастично. На Том не му пука. Не че не е скапано очевидно и без това.

Поглеждам към Том, който ми се усмихва широко, а след това отправя лъчезарна усмивка и към Джеси, който е спрял да ръмжи, но не изглежда по-малко вбесен. Том подскача към него, сграбчва раменете на Джеси и му дава въздушни целувки. Заглушавам смеха си, докато гледам как Джеси се опулва и раменете му се напрягат.

– За мен е истинско удоволствие – припява Том в лицето на Джеси, докато гали бицепсите му. – Кажете, тренирате ли?

Избухвам в смях и доста детински решавам да го оставя сам да се справя с възмутителното флиртуване на Том. Усещам как Джеси мята ками по мен, но не ми пука. Той е глупаво безразсъден.

Намирам Патрик в кухнята. Той ми махва да отида при него и ми подава чаша шампанско, когато приближавам.

– Ето я – обявява Патрик на един висок мъж, като слага ръка на раменете ми и ме придърпва към едрото си тяло. – Това момиче преобрази компанията ми. Толкова се гордея с теб, цветенце. Къде беше? – пита той. Очите му проблясват и бузите му са яркочервени – явен признак, че е прекалил с пиенето.

– Показвах апартамента – лъжа и се усмихвам мило, докато ме притиска към себе си.

– Тъкмо говорих за теб. Ушите ти сигурно са пламтели – казва Патрик. – Това е господин Ван дер Хаус, един от предприемачите на „Луссо“. Точно казвах, че ще бъдеш повече от щастлива да се включиш в новия им проект.

– Партньорът ми много ми е говорил за теб – казва Ван дер Хаус широко усмихнат. Той е много изискан – висок и светлорус с марков костюм, шит по поръчка, и скъпи обувки. Доста е красив... за мъж в средата на четиридесетте... Още един по-възрастен мъж. – Очаквам с нетърпение да работя с теб.

Изчервявам се.

– За мен ще бъде удоволствие, господин Ван дер Хаус. Какво сте намислили за следващия си проект? – питам нетърпеливо.

– Моля те, наричай ме Микаел! Сградата е почти завършена – усмивката му се разширява. – Спряхме се на традиционен скандинавски стил. Ние сме от Дания и се връщаме към корените си. – Лекият му акцент е наистина секси.

Традиционен скандинавски стил? Това определено ме паникьосва. Дали иска да каже, че ще обикалям ИКЕА? Не трябва ли да наемат някой скандинавец за тази цел?

– Изглежда вълнуващо – казвам и се обръщам да поставя чашата си на плота. Забелязвам Джеси със Сара в съседното помещение.

Боже! Той пробива дупки в мен, въпреки че Сара е точно там. Извъртам отново лице към мъжете до мен. Паниката по пламтящото ми лице сигурно е очевидна.

– Така мисля – съгласява се Микаел. – След като обсъдим изгодна цена с Патрик – той посочва с чашата към шефа ми, – ще можем да уточним подробностите. И тогава ще можеш да обмислиш някои идеи.

– Очаквам с нетърпение. – Размърдвам се, усетила очите на Джеси да прогарят гърба ми.

– Тя няма да те разочарова, Микаел – чурулика Патрик.

Микаел се усмихва.

– Знам, че няма. Ти си изключително талантлива млада дама, Ава. И имаш невероятно въображение. Сега моля за извинение. – Той разтърсва ръката на Патрик, а после и моята. – Ще държим връзка – казва, като задържа ръката ми малко по-дълго от необходимото, след което я пуска и се отдалечава.

Все още съм сгушена плътно в Патрик, когато Виктория приближава и се обляга на плота намусена.

– Краката ме болят убийствено – възкликва тя.

Двамата с Патрик поглеждаме в унисон към нейните петнайсетсантиметрови платформи с леопардови щампи и червени кантове. Невъзможни са.

Патрик поглежда към мен, поклаща глава, след което ме пуска и обявява, че си тръгва.

– Айрин ще ме чака долу. Направих много снимки. – Той размахва фотоапарата си към мен. – Ще се видим в понеделник сутрин. – Целува и двете ни. – И двете работихте здраво тази вечер. Браво! – Той измъква едрото си тяло от кухнята с леко залитане.

„Работили сме здраво?“ – присвивам се.

– О, едва не забравих. – Виктория откъсва погледа ми от олюляващото се тяло на Патрик. – Кейт ме помоли да ти предам, че не може да те чака повече. Каза, че се надява да си се забавлявала и че ще те види у дома.

Надява се да съм се забавлявала? Тъпа гъска!

– Благодаря, Виктория. Слушай, мисля, че приключихме тук. – Взимам още една чаша шампанско от минаващия сервитьор. Не мога да шофирам, така че мога да се възползвам от случа и да пийна. И проклятие, нужно ми е. – Отивам си. Ти може да си тръгнеш, когато решиш! Ще се видим в понеделник. – Целувам я по бузата.

– Ще остана с Том за малко. Той иска да отидем в „Руут Сиксти“ на танци. – Тя разклаща задник.

– Подготви се за късно прибиране! – предупреждавам я. Щом Том се качи на дансинга, ще е нужен булдозер, за да го очегърта от там.

– Не! Казах му, че не мога да остана до късно. Имам много работа утре. И едва вървя на тези глупави обувки.

– Късмет тогава! Кажи довиждане на Том от мен!

– Ще му кажа, когато го намеря. – Тя тръгва, куцайки на нелепите си обувки, и ме оставя да изпия шампанско­то си.

Оглеждам се, но не виждам Джеси и Сара. Облекчена съм. Не мисля, че бих могла да я погледна в очите. Трябва да се прибера у дома и да си сритам задника сама, за това че съм толкова слаба и лесна.

Стигам до асансьора и набирам кода. Новият собственик ще го смени утре. Изсмивам се кратко при мисълта. Разбира се, Джеси Уорд е новият собственик. Беше адски ден и вече усещам как очакваната вина се стоварва върху мен. О, каква глупава и отчаяна жена съм!

– Тръгваш си толкова рано?

Раменете ми се изправят и трепвам от студения враждебен глас. Оправям изражението си и се обръщам към Сара.

– Беше дълъг и уморителен ден.

Тя отпива от шампанското си, докато ме гледа подозрително.

– Ти си голяма изненада – мърка тя.

Наистина не знам какво да кажа.

– Благодаря – промърморвам и се обръщам към асансьора, когато вратата му се отваря.

– Не беше комплимент.

– Не съм и помислила, че е – отвръщам, без да поглеждам към нея.

– Знаеш, че Джеси притежава това място, нали?

Искам да я питам дали и тя ще живее тук, но разбира се, не питам.

– Той ми спомена – казвам небрежно, влизам в асансьора и набирам кода. – Беше ми приятно да ви видя.

Вратата се затваря и аз се отпускам на огледалната стена.

Мамка му!