Този мъж

Тридесет и първа глава

Излизаме на вечерното неделно слънце, но не виждам „Марго Джуниър“. Оглеждам паркинга за розовия ван, но трудно може да пропуснеш огромната купчина метал.

– О, дано не възразяваш. – Кейт се засмива нервно, точно когато забелязвам моето „Мини Купър“ със свален покрив, паркирано на едно от местата на Джеси.

– Ти, нахална краво!

Тя махва с ръка на обидата ми.

– Не ми присвивай големите си кафяви очи, Ава О’Ший! Ако не я карах, щеше да си стои пред къщата цяла вечност. Чиста загуба. – Мигачите просветват и протягам ръка за ключовете, които тя неохотно ми подава с пуфтене.

Пътуваме към Съри Хилс и обсъждаме достойнствата на доминиращите мъже. И двете стигаме до същото заключение – да на секса и не на всички други страни от такава връзка.

Проблемът е, че Джеси успява да въвлече секса във всички страни на връзката ни и го използва, главно за да постигне своето. Всичко това може да приключи до един час и въпреки че арогантните му методи са трудни за понасяне, мисълта праща непоносима болка в корема ми. Но трябва да съм разумна. Вече съм затънала до ушите.

Отбивам от главния път към портите и те се отварят веднага, за да ме пропуснат.

– По дяволите! – възкликва Кейт, докато карам по дългата, настлана с чакъл алея, оградена с дървета.

Вече е възхитена, а дори не е видяла сградата. Накрая стигаме до площада.

– По дяволите, мамка му! – Тя зяпа внушителната постройка с отворена уста, леко наведена напред в седалката. – Джеси притежава това?

– Да. Това е колата на Сам. – Паркирам на мястото до поршето.

– Не мога да повярвам, че идва тук за обяд – оплаква се и минава от моята страна на колата. – По дяволите!

Смея се на смайването на Кейт – тя не се шокира лесно. Повеждам я към стълбите, като очаквам Джон да ни посрещне, но той не се появява. Вместо това намирам вратата открехната, затова я избутвам и поглеждам назад към Кейт. Тя зяпа наоколо с отворена уста и ококорени очи.

– Кейт, затвори си устата! – присмивам ù се леко.

– Съжалявам – затваря уста. – Това място е луксозно.

– Знам.

– Искам да огледам – казва и извива врат, за да погледне нагоре по стълбите.

– Намери Сам да те разведе! – казвам. – Аз трябва да видя Джеси. – Отправям се през ресторанта към бара и веднага забелязвам Сам и Дрю.

Сам ми отправя голяма дръзка усмивка, докато отпива бирата си, но я изплюва, когато Кейт се появява след мен.

– Мамка му! Какво правиш тук? – изтърсва.

Дрю се обръща, забелязва Кейт и избухва в неудържим смях. Намръщвам се, а Кейт не изглежда никак доволна.

– И аз се радвам да те видя, тъпако! – изтърсва тя възмутено към зашеметения Сам.

Той бързо оставя бирата си на бара и издърпва един стол близо до себе си.

– Седни! – Потупва върха на стола и хвърля на Дрю тревожен поглед.

– Не ми нареждай, Самюъл! – Изражението на погнуса на лицето ù е свирепо. Никога не съм виждала Сам толкова изнервен.

Той отново потупва стола и ù се усмихва нервно.

– Моля те!

Кейт отива и поставя дупето си на стола, а Сам го придърпва още по-близо. Скоро ще е в скута му.

– Купи ми питие! – настоява тя полуусмихната.

– Само едно – казва Сам и дава сигнал на Марио. Боже, той се поти. – Ава?

– Не, благодаря. Ще намеря Джеси. – Соча с палец през рамо, докато тръгвам назад.

– Той знае ли, че си тук? – пита Сам ококорен.

Какво му има?

– Пратих му съобщение. – Оглеждам бара и виждам много познати лица от предишните ми няколко посещения в имението. Доволна съм да забележа, че Сара не е сред тях, но това, разбира се, не означава нищо. Може да е навсякъде в тази огромна сграда. – Но той не отговори – добавям. Едва сега осъзнавам колко е странно това.

Сам хвърля на Дрю нервен поглед и от това Дрю започва да се смее още по-силно.

– Чакай тук! Ще го доведа.

– Знам къде е кабинетът му – казвам намръщена.

– Ава, просто изчакай тук! – Лицето на Сам е олицетворение на паника. Това ме прави подозрителна. Той приковава Кейт с твърд поглед, докато се изправя. – Не мърдай!

– Колко си изпил? – пита Кейт и оглежда бутилката му бира. Дали и тя е усетила безпокойството му?

– Това ми е първата и последната, повярвай! Ще доведа Джеси и после тръгваме. – Оглежда бара нервно. Убедена съм, че крие някого или нещо. Започва да ми се иска Сара да беше тук, защото тогава щях да знам със сигурност, че не е с Джеси.

Сам изтичва навън и ни оставя да разменяме учудени погледи.

– Извинете ме, дами! – Дрю се изправя. – Природата зове. – И той ни зарязва на бара.

– О, мамка му! – възкликва Кейт и хваща ръката ми. – Разведи ме наоколо! – Тя ме издърпва към преддверието.

– Набързо – съгласявам се и я повеждам към голямото стълбище. – Ще ти покажа стаите, по които работя.

Стигаме до площадката и ахкането на Кейт се усилва, когато добива представа за пищното великолепие на имението.

– Това е много специално място – мърмори и се оглежда наоколо възхитено.

– Знам. Наследил го е от чичо си, когато е бил на двадесет и една.

– На двадесет и една?

– Аха.

– Леле! – изтърсва Кейт. Поглеждам зад мен и виждам как зяпа огромния стъклопис в основата на второто стълбище.

– Насам! – подвиквам през рамо и минавам през свода, който води към стаите от разширението. Оставям Кейт да подтичва след мен. – Има общо десет стаи.

Тя ме следва до средата на последната стая и се оглежда. Не мога да отрека, стаите са внушителни, дори и празни. Веднъж завършени, ще бъдат наистина невероятни. Но дали ще са мое дело? Може повече да не видя това място, след малкото оправяне на нещата, което ни предстои. Не мога да кажа, че би ме разочаровало. Не обичам да идвам тук.

Влизам навътре в стаята и проследявам погледа на Кейт до стената зад вратата.

– Какво е това? – задава Кейт въпроса, който подскача из собствената ми глава.

– Не знам. Нямаше го преди – оглеждам огромния дървен, подобен на разпятие кръст, подпрян на стената. С огромните си черни винтове от ковано желязо, поставени в ъглите, изглежда като внушително произведение на изкуството. – Трябва да е една от големите стенни украси, за които Джеси говореше. – Пиближавам творението и прокарвам длан по силно полираното дърво. Поразително е, въпреки че изглежда малко заплашително.

– О! Извинете, дами! – И двете се извръщаме и откриваме мъж на средна възраст с гащеризон, който държи шлайф-машина в едната си ръка, а в другата кафе. – Добре изглежда, нали? – Той сочи рамката с шлайфа, докато отпива от кафето си. – Просто проверявам размера, преди да направя другите.

– Ваше дело ли е? – питам невярващо.

– Определено. – Той се смее и застава до мен пред кръста.

– Зашеметяващ е – мисля на глас. Ще пасне съвършено с леглото, което проектирах и което Джеси толкова хареса.

– Благодаря, госпожице – казва мъжът гордо. Обръщам се и виждам Кейт да наблюдава произведението на изкуството намръщена.

– Ще ви оставим – кимвам на Кейт да тръгваме и тя се усмихва на работника, преди да ме последва извън стаята.

Вървим към площадката.

– Не го разбрах – оплаква се тя.

– Това е изкуство, Кейт – смея се.

– Какво има горе?

Проследявам погледа ù нагоре по стълбите до последния етаж и спирам, за да погледам с нея. Тези заплашителни врати са леко открехнати.

– Не знам. Мисля, че може да е конферентна зала.

Кейт се качва по стълбите.

– Да погледнем!

– Кейт! – тръгвам след нея. – Кейт, стига!

– Само ще надникнем – казва и избутва вратата. – Мамка му! – изписква. – Ава, виж това!

Добре, любопитството ми вече е възбудено. Изтичвам до горе по стълбите към конферентната зала и спирам рязко до Кейт.

„Мамка му!“

– Извинете!

И двете поглеждаме в посока на гласа, в който се долавя чуждестранен акцент. Тантуреста дама, която държи почистващи кърпи и антибактериален спрей, се клатушка към нас.

– Не, не, не. Аз чистя. Обща зала затворена за почистване. – Тя ни изкъшква към вратата.

– Споко, сеньорита! – казва Кейт през смях. – Гаджето ù притежава това място.

Горката жена се присвива от грубостта на Кейт и ме оглежда бързо, преди да се поклони.

– Много съжалявам – напъхва спрея в престилката си и стиска ръце с набръчкани пръсти. – Господин Уорд не казва, че вие идва.

Въртя се притеснено на място от паниката на жената и хвърлям към Кейт възмутен поглед, но тя не забелязва. Прекалено е заета да оглежда колосалната зала, в която стоим. Усмихвам се успокоително на испаноговорящата чистачка, която се чувства неудобно от моето присъствие.

– Наистина няма нищо – уверявам я. Тя отново се покланя и се отмества настрана, оставяйки мен и Кейт да се потопим в обстановката.

Гледам втренчено наоколо и първото нещо, което ме поразява, е красотата на стаята. Точно като всичко останало в имението и тази стая е обзаведена с красиви мебели, изработени от качествени материали. Мястото е огромно, несъмнено се простира на половината от етажа, а докато се оглеждам наоколо, осъзнавам, че всъщност обикаля около стълбището. Влезли сме в центъра на стаята. Таванът е висок и сводест, дървени греди се простират от край до край, а между тях висят златни полилеи, които предлагат мъждива светлина. В стаята доминират три прозореца, покрити с пурпурно и с щори от златни ширити. Километри златна коприна, вързана с пурпурни ширити, е събрана леко встрани от прозорците с прости златни скоби, а тъмночервените стени осигуряват драматичен контраст със сложно украсените легла, подредени по външния диаметър на стаята.

Легла?

– Ава, нещо ми подсказва, че това не е конферентна зала – прошепва Кейт.

Тя тръгва надясно, докато аз оставам замръзнала на място и се опитвам да проумея това, което виждам. Това е огромна, супер луксозна обща спалня... Общата стая.

По стените няма картини, което освобождава място за различни метални рамки, куки и лебедки, всички изглеждащи достатъчно невинно, като екстравагантни стенни украшения, но мозъкът ми започва да преодолява шока и значението на стаята и съдържанието ù започва да прониква в ума ми. Милиони причини се опитват да ме отвлекат от заключението, до което бавно достигам, но няма друго обяснение за устройствата и приспособленията, които ме заобикалят.

Закъснялата реакция най-после ме настига.

– Мамка му! – прошепвам на себе си.

– Внимавай с езика! – тихият му глас ме залива и аз се обръщам. Той стои зад мен и гледа мълчаливо, ръцете му са в джобовете на дънките, а лицето му е напълно безизразно. Езикът е като олово в устата ми, докато се опитвам да измисля какво да кажа. Какво мога да кажа? В главата ми нахлуват милиони спомени от последните няколко седмици. Спомням си за всички онези пъти, в които отхвърлях и пренебрегвах разни неща или по-точно казано, в които бях отклонявана от размислите върху тези неща. Неща, които той каза, неща, които други хора казаха – неща, които смятах за странни, но не проверявах, защото вниманието ми беше отвличано от него. Той ме е разсейвал през цялото време. Какво още крие от мен?

Кейт се появява в периферното ми зрение. Няма нужда да я поглеждам, за да знам, че вероятно има подобно на моето изражение, но не мога да откъсна очи от Джеси, за да се уверя.

Той хвърля поглед към Кейт и ù се усмихва нервно, точно когато Сам нахлува в стаята.

– О, мамка му! – Мисля, че ти казах да не мърдаш! – крещи той, приковавайки Кейт с яростен поглед. – Проклета да си, жено!

– Мисля, че трябва да се махнем – казва Кейт тихо, тръгва към Сам и хваща ръката му, за да го изведе от стаята.

– Благодаря. – Джеси кимва към тях, преди да ме погледне в очите. Раменете му са леко повдигнати, което издава напрежението му. Изглежда наистина разтревожен. И трябва да е.

Чувам приглушения гневен шепот на Кейт и Сам, докато слизат по стълбите и ни оставят сами в общата стая.

Общата стая. Сега всичко придобива смисъл. Разпятието долу не е изкуство за стена. Странните принадлежности, като решетката в апартамента, не са антики. Жените, които се мотаят наоколо, сякаш живеят тук, не са бизнес дами. Е, може и да са, но не и когато са тук.

„Боже, помогни ми!“

Гледам как зъбите на Джеси започват яростна борба с долната му устна. Пулсът му се ускорява с всяка секунда. Това определено обяснява моментите, когато беше замислен, през последните няколко дни. Сигурно е знаел, че ще разбера. Дали е смятал да ми каже?

Поглежда към пода.

– Ава, защо не ме изчака у дома?

Шокът ми започва да преминава в ярост, когато всичко започва да си идва на мястото.

– Ти искаше да дойда – напомням му.

– Не и без да ме предупредиш.

– Изпратих ти съобщение. Казах ти, че пътувам.

Той се намръщва.

– Не съм получавал съобщение от теб.

– Къде е телефонът ти?

– В кабинета ми.

Тръгвам да вадя моя телефон, но думите му от сутринта си проправят път към мозъка ми.

– За това ли искаше да говорим?

Той вдига отново очи към мен и в тях се чете съжаление. Не е искал изобщо да говори за нас. Искал е да говори за това.

– Беше време да разбереш.

Очите ми се разширяват.

– Не, било е време да разбера много отдавна, Джеси. Мамка му!

– Внимавай с езика, Ава! – мъмри ме нежно.

– Да не си посмял! – извиквам и се плесвам с длан по челото. – Мамка му, мамка му, мамка му!

– Внимавай...

– Недей! – приковавам го със свиреп поглед. – Джеси, не смей да ми казваш да внимавам с езика! – Правя жест към стаята. – Виж!

– Виждам, Ава – гласът му е мек и помирителен, но няма да ме успокои.

– Защо не ми каза? – Боже, той е сводник!

– Мислех, че си проумяла нещата още при първата ни среща, Ава. Когато стана явно, че не си, просто ставаше все по-трудно да ти кажа.

Главата започва ме боли. Сякаш хиляди парчета от пъзел бавно застават по местата си. Джеси сигурно е решил, че не съм наред. Имаше достатъчно намеци в изискванията му, но аз бях толкова разсеяна с него, че ги пропуснах. Той притежава секс клуб. Това е напълно откачено. А сексът? Боже, скапаният секс! Наистина е супер експерт и то не благодарение на предишни връзки. Сам каза, че не е имал време за връзки. Сега знам защо.

– Сега ще си тръгна и ти ще ме пуснеш – казвам с цялата решителност, която изпитвам. Наистина съм била играчка за него. Аз съм повече от тъпа, аз съм напълно безмозъчна.

Все още хапе устната си, когато минавам покрай него и тръгвам по стълбите напълно замаяна.

– Ава, чакай! – моли той, докато ме следва.

Бързо си спомням за последния път, когато избягах от тук. Трябваше да продължа да бягам. Не искам да чувам гласа му и се съсредоточавам в това да стигна до преддверието, без да счупя крак при падане. Подминавам спалните на първия етаж и отново се шляпвам наум.

– Ава, бебче, моля те!

Стигам до края на стълбището и се обръщам към Джеси.

– Дори не си го помисляй! – крещя към него. Той се свива от шок. – Ще ме оставиш да си тръгна.

– Дори не ми даде възможност да обясня. – Очите му са широки и пълни със страх. Не е изражението, с което съм свикнала. – Моля те, нека ти обясня!

– Какво да обясниш? Видях всичко, което трябва да видя – викам. – Не ми е нужно обяснение.

Той пристъпва към мен с протегнати напред ръце.

– Не трябваше да откриваш така.

Внезапно осъзнавам, че има публика, която наблюдава малката ни кавга. Сам, Дрю и Кейт стоят на входа на бара и сякаш изпитват неудобство... дори жал, а Джон мрачно оглежда Джеси. Там е и Сара. Изглежда толкова самодоволна, колкото може да бъде. Вече знам, че сигурно тя е прихванала съобщението ми на телефона на Джеси. Тя е отворила портите, а после и входната врата. Стана нейното. Може да го има.

Не познавам неприятния, наперено изглеждащ мъж, който стои до нея, но той ме гледа свирепо с враждебен поглед. Виждам как обръща очи към Джеси с подигравка.

– Колко си объркан наистина – изплюва в гърба на Джеси, а гласът му е пълен с омраза. Кой е той, по дяволите?

Джон го сграбчва за тила и го разтърсва.

– Вече не си член, копеле. Ще те изпратя до изхода.

Напереното същество се засмива със студен и злокобен смях.

– Моля! Изглежда курвата ти е видяла светлината, Уорд – изсъсква.

Очите на Джеси почерняват за наносекунда.

– Млъквай, мамка му! – ръмжи той.

– Анулираното членство – прошепвам. – Бил е прекалено възбуден.

Мъжът отправя студените си очи към мен.

– Той взима, каквото иска, и оставя само боклук след себе си – изръмжава, а думите му изкарват всичкия въздух от дробовете ми. – Чука всички жени наред, а после ги разкарва.

Обръщам поглед към Джеси, очите му са още черни и бръчката на челото му е дълбока.

– Защо? – питам. Не знам защо питам това. Няма да има никакво значение. Но имам чувството, че заслужавам някакво обяснение. Той ги чука всичките – веднъж – и ги разкарва.

– Не го слушай, Ава! – Джеси пристъпва напред, а челюстта му е стисната до счупване.

– Питай го как е жена ми! – изплюва гадното нещо. – Той направи същото и с нея, както и с всички останали. Съпрузи и съвест не са неща, които го тревожат.

Това е достатъчно, за да вбеси Джеси отвъд границата. Той се обръща и се изстрелва към мъжа като куршум, изтръгва го от ръцете на Джон и го запраща на пода със силен трясък. Сам дръпва Кейт назад и се чуват няколко пъшкания, докато всички гледат как Джеси рита мъжа.

Нямам желание да му крещя да спре, въпреки че изглежда сякаш може да убие. Излизам от имението и се качвам в колата, но виждам Кейт да тича надолу по стълбите и я изчаквам. Тя скача вътре, без да каже и дума.

Стигаме до портите и те се отварят автоматично. Изненадана съм – бях подготвена да ги разбия.

– Сам – казва Кейт, когато я поглеждам – каза, че е по-добре да се махнем.

Досега не бях помислила, че това е ново и за Кейт. Тя както винаги изглежда безгрижна и приема всичко на момента.

Аз обаче имам чувството, че пропадам в ада.