Този мъж

Петнадесета глава

„Ох!“

Присвивам очи от ярката светлина, която блъска чувствителните ми очи и отново ги затварям, като се извъртам на една страна. Моментално осъзнавам, че не съм в собственото си легло. Очите ми се отварят рязко и аз сядам. „О, ох!“

Стискам глава с ръце, за да намаля болката, но освен ако не пръсна мозъка си, нищо няма да облекчи думкането. Това е нелечим махмурлук. Знам го.

Оглеждам стаята и разпознавам обкръжението си веднага. Намирам се в главната спалня на „Луссо“, но нямам никаква представа как съм се озовала тук. Никога не съм била толкова пияна, че паметта да ми изневери. Опитвам да възстановя станалото снощи и веднага си спомням бара и Джеси...

Сграбчвам завивките и ги повдигам, за да погледна отдолу и откривам, че съм по сутиен и бикини, така че не мога да си представя да е имало чукане в стила на Джеси. Усмихвам се.

О, Боже, нуждая се от четка за зъби и от вода спешно. Внимателно се изправям, разплитам се от чаршафите и полъхът, който предизвиквам, донася до ноздрите ми прекрасната миризма на Джеси. Всяко леко движение се забива в горката ми глава, а когато се изправям само по бельо, се олюлявам. Още съм пияна.

– И как е моята дама тази сутрин? – Той идва бавно към мен и изглежда прекалено възхитителен в тесните си бели боксерки и с разрошената си от съня коса. Знам, че вероятно изглеждам ужасно със спусната коса и грим на корички.

– Ужасно – признавам раздразнително. Чувам как тихичко се подсмихва. Ако можех да координирам движенията си, щях да замахна към него. Ръцете му ме обгръщат и, благодарна за подкрепата, заравям глава в гърдите му.

– Искаш ли закуска? – пита и гали косата ми. Дори нежното потриване по косата ми е непоносимо силно и аз едва не повръщам при мисълта за храна. Сигурно е усетил сухите ми напъни и разтърсването на тялото ми, защото отново се смее. – Само вода тогава?

– Да, моля! – мърморя притисната в гърдите му.

– Ела тук! – Той ме вдига, отнася ме в кухнята и ме поставя нежно на плота.

– О! – Мамка му, студен е!

Той се смее и отпуска ръцете си бавно, сякаш се страхува, че ще падна. Възможно е. Чувствам се отвратително. Стискам ръба на плота, за да се закрепя, и гледам през полуотворени очи как Джеси отваря почти всички шкафове в кухнята, преди да намери този с чашите.

– Не знаеш къде държиш собствените си чаши ли?

Той тършува в едно чекмедже и вади бяло пакетче.

– Уча се. Икономката се опита да ми обясни, но бях малко разсеян. – Той разкъсва пакетчето и го изсипва в чаша. Мускулите на гърба му играят, когато взима бутилка вода от хладилника и пълни бързо чашата, преди да се върне при мен. – „Алка-Зелцер“. Ще те оправи за час. Пий!

Посягам да взема чашата от него, но ръцете ми нямат връзка с мозъка. Без да каже нито дума, Джеси застава между бедрата ми и вдига чашата до устните ми. Изпивам всичко.

– Още?

Поклащам глава.

– Повече никога няма да пия – мрънкам и падам напред върху гърдите му.

– Това ще ме зарадва безкрайно. – Той гали гърба ми. – Обещай ми да не се докарваш до това състояние, когато не сме заедно, за да се грижа за теб?

– Карахме ли се? – питам, като си спомням спора ни отвън, но като че ли след това бяхме приятели.

Той въздъхва.

– Не, отстъпих властта временно.

– Това трябва да е било предизвикателство – отговарям сухо.

Той се пресяга, опъва презрамката на сутиена ми и я оставя да шляпне върху кожата ми.

– Беше, но ти си струваш усилията. – Той обръща лицето си към мен, целува косата ми, а след това се отдръпва и съсредоточава погледа си върху полуголото ми тяло. – Обичам те в дантела – казва тихо и проследява ръба на бикините ми. – Душ? – Кимвам и го обгръщам с ръце и крака, докато ме смъква от плота.

Отнася ме обратно нагоре по стълбите в банята и ме слага на крака пред душа. Поклащам се, докато той пуска водата и щом отново застава пред мен, се отпускам напред към гърдите му.

– Наистина се самосъжаляваш, нали? – Той ме вдига и ме поставя върху плота. – Имам мили спомени от това как седиш точно тук.

Мръщя се наум, но после осъзнавам... първата ни сексуална среща беше точно тук, вечерта на откриването на „Луссо“. Поглеждам към премрежените му зелени очи, които се взират надолу в мен.

– Най-после съм там, където ме искаш, нали?

Той обгръща с длан бузата ми.

– Все някога щеше да стане, Ава. – Грабва четката си за зъби, изстисква малко паста върху нея и завинтва капачката на тубичката. – Отвори! – нарежда.

Започва да четка зъбите ми нежно, като държи челюстта ми със свободната си ръка. Наблюдавам го как се съсредоточава върху леките кръговидни движения в устата ми, докато моите прозрения от дансинга се връщат в ума ми. Спомням си момента, в който най-после признах на себе си, че определено съм влюбена в този мъж. Не бях толкова пияна, когато това малко разкритие се разби в напоения ми с вино мозък.

Вдигам ръка и я полагам на бузата му, поглежда ме, а устните му се разтварят леко. Спира четкането, обръща лице в дланта ми и я целува нежно. Да, обичам го. Боже, какво ще правя?

– Плюй! – казва тихо.

Отпускам ръка от лицето му и се навеждам над мивката, за да отърва устата си от пастата за зъби, след което се обръщам към него.

– Благодаря – произнасям с дрезгавия си глас.

Ъгълчето на устните му се извива в полуусмивка.

– Това е толкова в моя полза, колкото и в твоя. – Той се навежда, целува ме бавно и нежно, а езикът му минава през устата ми леко. – Махмурлукът ти е ужасен. Мога ли да направя нещо, за да ти стане по-добре? Той ме изправя пред себе си и се пресяга, за да стисне дупето ми, като ме задържа права.

– Имаш ли пистолет? – питам го сериозно. Един куршум би спрял туптенето в главата ми.

Той се разсмива искрено.

– Толкова ли е зле?

– Да. Защо ти е толкова смешно?

– Не е. Съжалявам. – Изражението на лицето му се променя и прокарва средния си пръст по бузата ми. – Сега ще оправя нещата.

О? Алкохолът явно не е убил либидото ми, защото всеки дехидратиран нерв в тялото ми изведнъж оживя. Сигурно изглеждам ужасно, а той се натиска с мен?

Пресяга се зад гърба ми, разкопчава сутиена ми и го маха, след което се навежда и целува бързо всяко от зърната ми. Те се втвърдяват моментално от краткия допир с устните му, а гърдите ми натежават. Тялото ми е напълно разсеяно от последиците от алкохола и сега трепти в очак­ване на допира му.

Той вдига глава, а устните му намират моите. Ръцете ми се плъзгат нагоре по неговите и се заравят в меката му руса коса. Боже, това ми липсваше. Минали са едва четири дни, но ми е липсвало толкова, че ме плаши.

– Мога да се пристрастя към теб – изрича шепнешком. – Сега ще се сприятелим както трябва.

– Не сме ли приятели? – питам. Гласът ми е задъхан и отчаян.

– Не съвсем, но скоро ще бъдем, бебче.

Вълна от тръпки се понася по тялото ми, когато той целува носа ми нежно и се отпуска на колене пред мен. Обгръща хълбоците ми с големите си длани и закачва с палци ръба на бикините ми.

Напрягам се и чакам, но той не прави опит да ги премахне. Поглеждам надолу към него и го гледам коленичил там с чело, подпряно на корема ми, докато аз сплитам пръсти в тъмнорусата му коса. Оставаме така цяла вечност в плен на нашия малък блян – аз го гледам, а той трие чело напред и назад по корема ми.

Накрая въздъхва дълбоко, навежда се и поставя устни под пъпа ми, задържа ги там няколко секунди, а после смъква бикините надолу по краката ми. Почуква глезена ми в безмълвна инструкция да повдигна и повтаря същото с другия.

Гледам го коленичил пред мен със сведена глава и знам, че нещо се върти в ума му, затова дръпвам косата му, за да го изтръгна от фантазията му. Той обръща лице към мен и очите ни се срещат. Бръчката на челото му се е вдълбала силно. Той посяга нагоре, разперва длани върху задника ми, навежда глава и отново целува корема ми. Държи се странно.

– Какво има? – повече не мога да сдържам тревогата в себе си.

Той се усмихва, но усмивката е само за миг.

– Нищо – казва неубедително. – Няма нищо.

Готова съм да споря с него, но лицето му се заравя между бедрата ми и краката ми се подгъват.

– Ооо! – Главата ми отлита назад и стискам още по-здраво косата му. С едно възхитително близване той ме е превзел напълно и поривът да го притисна е забравен.

Джеси прехвърля ръце на хълбоците ми, което ме кара да подскоча диво. Той е единственото, което ме крепи права. Усещам горещия му умел език да прави кръгове около моята хиперчувствителна точка с бавни и точни движения, след което се заравя дълбоко в сърцевината ми. Няма и една частица от мен, която да не изследва.

– Нужен ми е душ – оплаквам се.

– Нужна си ми ти – мънка той срещу мен.

Разтапям се от удоволствие, когато той увеличава напрежението, стискайки с пръсти хълбоците ми, а аз се притискам към устата му. Въпрос на секунди е, преди да започна да се разпадам на парчета. Нахлуващото напрежение се разбива в слабините ми и ме кара да сдържам дъх, а сърцето подскача в гърлото ми.

– Вкусът ти е невероятен. Кажи ми, когато си близо!

– Близо съм! – Пъшкам и си поемам въздух. По дяволите, близо съм!

– Някой гори от желание тази сутрин. – Едната му ръка се отделя от хълбока ми и два пръста се гмурват в мен, пращайки ме в орбита.

– О, мамка му! – крещя. – Моля те! – Сигурно отскубвам кичур от косата му.

– Внимавай... с... шибания... език! – гълчи ме той между мощните равномерни погалвания. Не може да ми държи сметка за речника в такъв момент. Той е виновен, защото ми причинява това.

Джеси разтяга отвора ми с пръстите си, прави кръгове и забива дълбоко, гали с палец клитора ми и кръжи около чувствителните ми устни с език. Това е мъчително удоволствие, но бих могла да го изтърпя цяла вечност, ако не беше увеличаващото се напрежение, натежаващо в мен и изискващо освобождение.

– Джеси! – крещя отчаяно.

След още няколко ритмични движения на пръстите, палеца и езика му, аз съм хвърлена от ръба на скала и падам в нищото, а туптенето в дехидратирания ми мозък е заменено от искри на удоволствие. Излекувана съм.

Джеси облизва и смуче бавно и нежно и ме успокоява. Тялото ми се отпуска, пулсът ми спада, а аз описвам бавни кръгове в косата му.

– Ти си най-доброто лекарство срещу махмурлук. – Въздишам дълго и доволно.

– Ти си най-доброто лекарство за всичко – парира. – Езикът му проправя пътека през средата на корема ми и нагоре между гърдите ми, докато Джеси се изправя. Продължава нагоре по врата ми и аз извивам глава назад със стон, докато той облизва изопнатата кожа на шията ми. – Хммм... сега. – Целува брадичката ми леко. – Ще те чукам под душа. – Дръпва брадичката ми така, че да може да целуне устните ми. – Става ли?

– Става – съгласявам се. Що за глупав въпрос? Не съм била с него от четири дни.

Бавно прокарвам ръце надолу по прекрасните му гърди и спирам поглед на злобния му белег.

– Не питай! Как е главата ти?

Откъсвам поглед от белега му и втренчвам поглед в очите му. Той ме гледа предупредително. Да, няма да го предизвиквам – тонът и лицето му са красноречиви.

– По-добре – отговарям. Лицето му омеква и той поглежда надолу към боксерките си.

Разбирам намека и плъзвам ръка в колана, като докосвам космите му с опакото на дланта си и се плъзгам по възбудения му член. Поглеждам към очите му и виждам, че ме наблюдава внимателно, а когато се премествам по-близо, той използва възможността да подпре чело в моето, благославяйки ме с ментовия си дъх.

Вече сме в нещо като пашкул от парата, която се стеле около нас. Аз местя ръцете си назад в боксерките му и обхващам с длани изключителния му стегнат задник.

– Обичам това – прошепвам.

Той върти чело по моето.

– Целият е твой, бебче.

Усмихвам се одобрително, премествам ръцете си отпред и хващам дебелия му пулсиращ член в основата.

– Наистина обичам това.

Той стене признателно и властно завладява устните ми. Принуждава ме да пусна твърдия му член и да върна ръката си на задника му. Издърпва ме до гърдите си и аз усещам пълното му въздействие, когато се притиска към слабините ми. Спешната потребност да го имам ме кара да прекъсна целувката ни и да дръпна боксерките му надолу по дългите му стройни крака. Той сваля едната си ръка от задника ми, за да ми помогне и скоро боксерките са долу, а големият му възбуден пенис сочи право към мен. Очаква ме шок и ужас.

Права съм. Джеси бързо ме грабва през кръста и ме придърпва към тялото си.

– Вдигни крака около кръста ми! – ръмжи той във врата ми, докато ме смуче и хапе. Изпълнявам, без да се замислям, и обгръщам с крака неговото напрегнато от очак­ване тяло, докато той ме вдига и членът му се плъзга навътре през подпухналия ми вход, като изтръгва отчаян вик от мен.

– Боже! – ахвам.

Той залепва устни върху моите и простенва, когато езиците ни изпълняват церемониален танц в устите ни и ръцете ми започват да галят поникналата му брада. С една ръка около кръста ми, ме отнася под душа, заковава ме за плочките, подпира се на стената над главата ми с другата си ръка и с много нежност и страст ме целува, а горещата вода тече върху нас.

– Това ще бъде силно, Ава – предупреждава той. – Може да крещиш.

Боже, помогни ми! Цялата горя и това няма нищо общо с топлата вода. Вдигам ръце и обхващам гърба му, когато усещам как се отдръпва леко, за да навлезе в мен, а бедрата ми се отпускат, за да му направят място. Сваля ръка от стената и се насочва към отвора ми, без да сваля очи от моите, докато главата на члена му нахлува в мен. Потрепервам.

– Ти и аз – казва Джеси, приближава хълбоци към мен и ме целува ненаситно. – Нека повече не се изтезаваме! – И с едно рязко движение напред ме изпълва до краен предел, а после връща ръката си на стената до главата ми с рев.

– Боже! – крещя.

– Не, бебче, това съм аз. – Той се стяга преди всеки могъщ напън и ме блъска към стената. – Хубаво е, нали?

Забивам нокти в него, в опит да се задържа, но водата, която шурти по гърба му, прави невъзможно да го хвана.

– Ава!

– Да! – Отмятам глава назад, задъхана и полудяла от удоволствие. С всеки здрав тласък той ме доближава все повече до пълния екстаз. Усещам как устните му се притискат към шията ми и се плъзгат по пламтящата ми кожа.

– Ти си съвършена – ръмжи той, докато ме хапе, и продължава да налага ненаситното си темпо. – Спомни ли си вече?

О, значи това е напомнящо чукане? Няма нужда да се тревожи. Няма никакъв шанс да забравя.

– Ава, спомни ли си вече? – изревава той и подсилва всяка дума с тласък.

– Никога не съм забравяла – викам, безпомощна срещу наказателните удари, които пронизват тялото ми. Пускам гърба му, защото знам, че той ще ме държи здраво и придърпвам лицето му към моето, като избърсвам водата от него. Повдига очи и ме приковава с поглед. – Никога не съм забравяла – успявам да повторя между два силни тласъка.

Емоциите ме заливат от всички посоки, докато той е вътре в мен. Усещам как трепери от силата на единението на телата ни. Той пъшка и вдига глава, за да поеме устните ми. Тази целувка е важна, топя се в нея. Той стене в устата ми и аз не пускам лицето му, потопена в страстта, която се излъчва от всяка пора на тялото му. Тласъците му са силни и бързи и когато взаимният глад ни връхлита и аз достигам до точката, от която няма връщане, сключвам бедра около тесния му таз и всеки мускул в тялото ми се приготвя за освобождението, което се задава. Джеси трепери и мърмори неразбираеми думи срещу устните ми.

„О, мамка му!“

Той отмята глава назад.

– По дяволите!

– Джеси, моля те! – викам. Очакването вече е непоносимо. Не знам какво да правя със себе си.

Той свежда поглед към очите ми. Неговите са тъмни и премрежени. Леко съм разтревожена.

– По-силно ли, Ава?

Какво? Боже, той ще ме разкъса на две.

– Отговори на въпроса! – настоява.

– Да! – крещя. Може ли да стане още по-силно?

Джеси изръмжава ниско и тласъците му стават дори още по-бързи и мощни. Това е темпо, което никога не съм мислила за възможно. Стягам мускулите си до болка и това усилва триенето, следователно и удоволствието.

– Джеси! – Захвърлена съм през прага на екстаза. Изригвам около него с вик, а силният стон, който надава, ми показва, че е с мен. Той застива дълбоко в мен и едрото му тяло потръпва, докато крещи името ми. Усещам топлината на спермата му в себе си и отпускам глава на рамото му. Сърцето ми бие в бързо стакато в гърдите ми.

„Мили Боже!“ Задържа ме с една ръка, а другата е подпрял на стената и лицето му е заровено в шията ми. Останал е без дъх. Мускулите ми естествено се сключват около пулсиращия му член, когато той започва да се движи нежно в мен. Водата се стича върху нас, но накъсаното ни дишане се чува, въпреки шумът, който тя създава.

– По дяволите! – прошепва той задъхано.

Въздъхвам. Да, по дяволите, наистина. Това беше изключително наситено преживяване. Умът ми е като желе и знам, че няма да мога да стоя на краката си, ако се опита да ме пусне.

Сякаш прочел мислите ми, той се обръща с гръб към плочките и се плъзга надолу по стената, като ме притегля със себе си, така че се озовавам възседнала скута му на пода. Лицето ми е върху гърдите му и още усещам как членът му пулсира вътре в мен.

Чувствам се напълно разнебитена. Махмурлукът ми е прогонен, но е заместен от пълно изтощение. Затварям очи, докато лежа кротко, залепнала за силното му тяло.

– Жено, моя си завинаги – казва тихо той, докато гали мокрия ми гръб с две ръце.

Очите ми се отварят и във все още не напълно възстановения ми мозък нахлуват много мисли, най-шумната от които крещи „Искам да бъда“. Но не го казвам. В момента, в който го осъзнавам, изпадам в ужас, че сърцето ми ще бъде разбито. Проклетата ми воля не струва, но не мога да му устоя.

– Приятели ли сме? – питам, поставям устни на гърдите му и целувам кожата около зърното му.

– Приятели сме, бебче.

Усмихвам се.

– Радвам се.

– Аз също – казва той тихо. – Много се радвам.

– Къде беше?

– Няма значение, Ава.

– За мен има – споря тихо.

– Ти ме помоли за време. А аз се върнах. Само това има значение. – Той стиска дупето ми и ме придърпва по-близо до себе си. Омекващият му пенис ме гали възхитително.

Въздъхвам и се отлепвам от гърдите му, като повдигам натежалите си очи към неговите.

– Трябва да си измия косата.

Той избутва мокрите къдрици от лицето ми и нежно целува устните ми.

– Гладна ли си вече?

Всъщност съм. Махмурлушкият секс ми е докарал невероятен апетит.

– Много. – Покатервам се по него и взимам шампоана. – Това ли е? – поглеждам към шампоана, после към Джеси. – Няма ли балсам?

– Не, съжалявам. – Джеси се вдига от пода на душа, взима шампоана от ръката ми и изстисква малко в косата ми. – Искам аз да го направя.

Отстъпвам му задължението по миенето и го оставям да насапунисва косата ми. Големите му длани нежно се движат по скалпа ми. Затварям очи, оставям главата ми да се отпусне назад и попивам ритмичните движения на ръцете му, но прекалено скоро той ме намества под душа и изплаква пяната.

– Какво е това, мамка му? – казва ядосано.

– Какво? – Обръщам се, за да разбера за какво говори и зървам шокираното му изражение, когато ме хваща и ме завърта отново с гръб към себе си.

– Това!

Поглеждам през рамо и откривам, че зяпа дупето ми и избледнелите синини от малкия ми излет с „Марго“.

– Паднах в багажното отделение на „Марго“.

– Какво? – отсича той нетърпеливо.

– Държах тортата в багажното на „Марго“ – напомням му. – И малко се натъртих.

– Малко? – Той ахва и прокарва длан по дупето ми. – Ава, изглеждаш така, сякаш си била използвана вместо топка за ръгби.

Смея се.

– Не боли.

– Повече никакво подпиране на торти! – настоява той. – Сериозен съм.

– Преиграваш.

Джеси измърморва някакви неразбираеми думи и коленичи, за да постави мека целувка на всяка от бузите ми. Затварям очи и въздъхвам.

– Ще си поговоря с Кейт – добавя и аз подозирам, че наистина ще го направи.

Изправя се отново и ме обръща към себе си, изтривайки водата от лицето ми. Отварям очи и виждам, че се взира надолу към мен, лицето му е безизразно, но очите му говорят друго. Дали е бесен заради синините?

Навежда се и докосва с устни ключицата ми, след това прокарва език нагоре по шията ми, захапва меката част на ухото и дръпва леко. Горещият му дъх ме кара да потръпна. По дяволите, иска ми се да го направим отново!

– По-късно – прошепва той и аз стена разочаровано. Не мога да му се наситя. – Вън! – настоява, обръща ме и ме хваща за кръста, за да ме изведе от душа.

Стоя тихо и му позволявам да прокара кърпата по цялото ми тяло и през косата ми, за да попие излишната вода. Толкова е внимателен и грижлив. Харесва ми. Всъщност много ми харесва.

– Готово. – Той увива кърпата около кръста си, без да се изсуши.

Невъзможно е да устоя на изкушението и се навеждам, за да оближа капките вода, които се стичат по раменете му, но Джеси стиска ръката ми и ме издърпва в спалнята, преди да мога да изпълня намерението си.

Оглеждам стаята за роклята си и извръщам очи към него, когато не я откривам. Той нахлузва някакви дънки и докато го гледам, буквално ми потичат лиги.

– Без боксерки ли? – питам.

Той се напъхва в тях и внимателно закопчава ципа с мрачна усмивка.

– Не, не искам ненужни бариери. – Тонът му е многозначителен и самоуверен.

Намръщвам се.

– Бариери?

Намъква през главата си бяла тениска и я издърпва надолу по релефните си коремни мускули. Зяпвам.

– Да, бариери – потвърждава той с дрезгав глас. Идва с широки крачки до голото ми тяло и полага длан на тила ми, за да приближи лицето ми до своето. – Приготви се! – прошепва и притиска силно устни към моите.

– Къде е роклята ми? – питам.

Той ме пуска.

– Не знам – казва равнодушно и излиза небрежно от стаята.

Какво? Сигурно той я е свалил, защото аз изобщо не бях във форма да координирам действията си снощи. Отивам в банята, за да си взема бельото. Поне това знам къде е... не, не знам. Сутиенът и бикините ми са изчез­нали.

Добре, значи играе игрички. Отивам до гардероба му, намирам най-скъпата по моя преценка риза на закачалка и я надявам, след което слизам по стълбите. Откривам го в кухнята. Седи потопил пръст в буркан с фъстъчено масло. Носът ми се сбръчква от отвращение.

Усмивката му ме заслепява, когато поглежда към мен, а устните му се свиват около намазания с фъстъчено масло пръст.

– Ела тук! – нарежда ми.

Стоя на входа полугола, само с ризата на гърба ми и му се мръщя.

– Няма – възразявам и гледам как усмивката му избледнява до права черта.

– Ела... тук! – той набляга на всяка дума бавно.

– Кажи ми къде е роклята ми! – предизвиквам го.

Той присвива очи към мен и оставя буркана с фъстъчено масло на плота спокойно и прецизно. Мислите му отново препускат здраво, а пръстът му тупка по плота свирепо, докато се взира в мен.

– Имаш три секунди – заявява той с мрачен глас и безизразно лице.

Вдигам вежди.

– Три секунди за какво?

– Да докараш задника си тук – гласът му е свиреп. – Три...

Очите ми се разширяват. Сериозно ли говори?

– Какво става, ако не стигна при теб до нула?

– Искаш ли да откриеш? – Остава напълно невъзмутим. – Две...

Искам ли да открия? По дяволите, той не ми дава достатъчно време дори да притичам.

– Едно...

„Мамка му!“ Изстрелвам се напред с протегнати ръце и се блъсвам в коравото му тяло. Не мога да сбъркам израза на задоволство, който зървам за миг, преди главата ми да се зарови във врата му. Дори не знам какво ще стане на нула, но обичам ръцете му да ме обгръщат, така че наистина не е нужно голямо усилие на мозъка, за да реша. Сгушвам лице в ямката между гърдите му и прокарвам пръсти по гърба му. Усещам пулса му бавен и равномерен под ухото си. Той въздиша и се изправя, като ме поставя на плота и прокарва ръце между бедрата ми. Дланите му спират в най-високата точка на краката ми.

– Харесвам ризата ти. – Той плъзга длани по бедрата ми.

– Скъпа ли е? – питам нацупено.

– Много. – Усмихва се самодоволно. Разбрал е играта ми. – Какво помниш от снощи?

Какво помня от снощи ли? Бях нелепо пияна, шокиращо безсрамна на дансинга и признах пред себе си, че съм влюбена в него. Но няма нужда той да знае последното.

– Ти си добър танцьор – казвам вместо това.

– Какво да кажа? Страшно харесвам Джей Ти – отхвърля темата бързо. – Какво още си спомняш?

– Защо? – питам намръщена.

Той въздиша.

– Помниш ли, че видя бившия си?

– Да. – Няма смисъл да го предизвиквам за това. Не искам да се виждам с Мат.

– В кой момент ти се губи всичко?

– Не помня как съм се прибрала, ако това питаш. Наистина осъзнавам, че беше глупаво и страшно безотговорно да се напия.

– Помниш ли нещо след бара?

– Не – признавам. Това не ми се беше случвало никога.

– Жалко. – Трескаво ме гледа със зелените си очи, сякаш търси нещо. Нямам представа какво. Той се навежда напред, целува ме нежно по устните и поглажда с длан лицето ми.

– На колко години си? – питам и го поглеждам право в очите.

Той отново лепва устни върху моите, подмамва ги да се отворят и бавно завърта езика си около устата ми, след което захапва долната ми устна и дръпва нежно.

– На двайсет и шест – прошепва и целува устните ми леко.

– Пропусна двайсет и пет – мънкам, затворила очи в пълно доволство.

– Не, не съм. Ти просто не помниш, че си ме питала.

– О! След бара ли?

Той потрива носа си в моя.

– Да, след бара. – Отдръпва се и прокарва палец по долната ми устна. – По-добре ли се чувсташ?

– Да, но трябва да ме нахраниш.

Той се засмива и ме целува нежно.

– Да не ми заповядваш?

– Да – казвам надменно. – Дай ми дрехите!

Той присвива очи към мен, хваща хълбока ми, стиска го силно и от това аз се разтърсвам върху плота.

– Кой командва, Ава?

– За какво говориш? – питам, докато се заливам от смях при всяко стискане, което ми причинява мъчителен гъдел.

– Говоря за това колко по-лесно ще се разбираме, ако признаеш кой командва.

О, не мога да понасям повече.

– Ти.

Той ме пуска моментално.

– Добро момиче. – Сграбчва косата ми и ме дърпа напред, стоварвайки ми силна и енергична целувка. – Не го забравяй!

Разтопявам се в ръцете му и попивам така наречената му сила с дълга, провлечена въздишка, но твърде скоро той ме оставя на плота. Връща се след няколко минути с бельото, роклята, обувките и чантата ми. Мръщя му се, докато ги вземам.

– Не ме гледай така! Няма да носиш повече тази рокля, уверявам те. Сложи ризата върху нея! – Оглежда роклята ми неодобрително, след което излиза от кухнята, за да отговори на някакво обаждане.

Става ми смешно. Кой командва? Аз, ето кой! Мятам дрехите си и ровя в чантата, за да намеря противозачатъчните си хапчета, но след като съм претърсила чантичката с гримовете и съм извадила всичко останало, не откривам никакви хапчета.

– Готова ли си?

Обръщам се и виждам Джеси на входа на кухнята с протегната ръка.

– Две секунди! – Натъпквам нещата обратно в чантата и тръгвам, като поемам протегната ръка.

Веждите му се вдигат.

– Добре, че Кати не е тук. Щеше да ù докараш инфаркт с тази рокля.

– Кати?

– Икономката ми. – Той поглежда към роклята ми неодобрително и започва да закопчава копчетата на ризата си. – Така е по-добре – заключва с лека, доволна усмивка.

Излизаме от асансьора и той ме дърпа през фоайето на „Луссо“. Клайв ме оглежда внимателно, докато минаваме.

– Добро утро, господин Уорд! – поздравява весело. – Изглеждаш по-добре тази сутрин, Ава.

Джеси кимва на Клайв, но не забавя дългите си крачки. Аз се изчервявам силно и се усмихвам мило, докато бързам, за да не изостана.

Опакована съм в „Астън Мартин“-а и съм откарана у дома с обичайната скорост, от която ми настръхва косата, докато Иън Браун успокоява ушите ми.