Този мъж

Двадесет и седма глава

Минаваме бързо през охраната на входа на „Барок“, без да спираме да се кикотим. Въобще не сме пияни, просто тази вечер всичко около нас е смешно.

– Какво ще пиеш? – пита Кейт, щом барманът ни приближава.

– Вино – отговарям и се усмихвам. Това беше лесно.

Кейт поръчва и ние тръгваме през тълпата в петък вечер към последната свободна маса в дъното на бара. Внимателно се качвам на високия стол, като придържам подгъва на роклята.

– Е, кажи ми за Сам! – питам направо. Вече знам, че става дума за много повече от секс. Не знам за Сам, но познавам Кейт много добре, а щом тя посвещава много време на някого, това означава, че той е много специален. Тя не е била толкова дълго с мъж, откакто беше с брат ми. Усмихвам се при мисълта за предстоящото му посещение. Нямам търпение да го видя, но не ми се говори за Дан тази вечер – не и с Кейт.

Тя свива рамене.

– Забавление.

– Я стига! – възкликвам. – Споделих ти толкова неща за Джеси. Дай ми нещо!

Тя отпива от виното и поставя спокойно чашата на масата.

– Ава, той не е мъж, за когото да се омъжиш. Ще се забавлявам, докато мога, без да се привързвам.

Съскам вътрешно, защото Кейт ми напомня за думите на Сара за мечтите.

– Откъде знаеш? – питам и се опитвам да озаптя отнесените си мисли.

– Просто знам – казва тя полуусмихната.

Малко съм разочарована. Кейт е весела, невероятно спокойна и напълно освободена от задръжки – точно какъвто е и Сам. Какъв е проблемът?

– Харесвам го – признавам. Той може да е ексхибиционист и пълна напаст, но това го прави много привлекателен.

– Аз пък харесвам Джеси.

Смея се. Да, сигурно го харесва. Той ù купи ван. Но тогава се замислям.

– Ти не го харесваш по този начин, нали? – О, Боже! Никога не съм допускала, че Кейт може да е привлечена от него. Всъщност всички са привлечени от него. Вече получих цял куп презрение от жени, които му се възхищават, но не съм допускала дори за момент, че Кейт може да гледа на него така.

– Не. – Тя ме поглежда обидено. – Харесвам у него това, че те обича ужасно много.

– Какво? Той не ме обича, Кейт. Той обича да ме чука. – Отпивам голяма глътка от виното, за да потисна ефекта, който нейното изявление има върху мен. Дали пък това не е ефектът от моето изявление? Ясно е, че ме обича или е ясно, че обича да ме контролира?

– Ава, ти си царица на отрицанието.

– На колко години мислиш, че е? – питам.

Кейт свива рамене.

– Около средата на трийсетте.

– Би могла да попиташ Сам. – Не знам защо не съм се сетила за това по-рано. Дали Сам знае?

– Вече опитах. – Усмихва се тя и аз клюмвам. – Отивам да изпуша една цигара набързо. – Тя се плъзва от стола и вади цигарите от чантата си. – Чакай тук! Не искаме да загубим масата.

Тя си проправя път към мястото за пушене, а аз оставам да размишлявам върху дяволската ситуация, в която се намирам. Влюбена съм в един несъобразяващ се с другите неразумен властен маниак, а дори не знам на колко години е. Знам, че трябва да стоя настрани от него. Не мога да спра да мисля, че мога лесно да се откажа и да си тръгна от всеки друг мъж, но Джеси е напълно различен. Пристрастена съм към него, а не съм сигурна, че това е здравословно.

– Ава?

Извадена съм от замисленото си състояние от много познат глас. Глас, който не бих искала да чуя в този момент. Извъртам стегнатия си, облечен в коприна задник.

– Мат – звуча изненадано, което е добре, защото наистина съм.

– Мамка му, Ава, изглеждаш чудесно. – Той прокарва алчен поглед надолу и нагоре по тялото ми, като ме кара да се чувствам неудобно и прекалено крещяща. Защо ме кара да настръхвам? Обичах го четири години. Дали наистина съм го обичала? Това, което изпитвах към него изглежда нищожно в сравнение с чувствата ми към Джеси.

– Благодаря – казвам любезно, като се вглеждам в ризата и черните му дънки. Мразя тези дънки. Какво иска?

– Какво правиш напоследък? – Той се оглежда нервно наоколо и аз знам защо.

„Чукам се. Правя много и невероятен секс.“

– Нищо особено. Работя, търся нова квартира. – Мат не е наясно защо сплитам коса около пръста си. Той така и не е осъзнал значението на този навик. Дали това е знак? Но въпреки че не е наясно с това, той знае, че в живота ми има друг мъж, защото имаше удоволствието да се срещне с него.

– Нищо особено значи? – Замисля се той и ме поглежда обвинително. Стягам се, но нямам представа защо. Не му дължа нищо – не му дължа обяснения и определено не му дължа време за обяснения. – Не ти отне много време, нали? – казва той.

Обвинението му ме кара отново да погледна към него шокирана.

– Е, аз поне почаках, докато скъсаме – отрязвам го, изумена от неговото безочие.

Той отпуска лакти в края на масата, като се приближава твърде близо до мен. Изправям гръб и се отдалечавам.

– Бях глупак.

– Да, беше. Има ли причина да водим този разговор?

Той се усмихва широко. И фалшиво.

– Исках само да се извиня още веднъж. Не бях на себе си. Не бих те обвинил, ако ми кажеш да се разкарам.

Усмихвам се сладко.

– Разкарай се!

– Няма нужда да се държиш така. Бих ли могъл да те почерпя за доброто старо време? – предлага той.

За доброто старо време ли? Дали иска да пием за това колко гадно постъпи? Моля ви! Намествам се на стола внимателно. Тази рокля е неподходяща и въпреки че не мислех така преди Мат да ме открие, сега се чувствам прекалено изложена и уязвима под внимателния му поглед.

– Не, благодаря.

– Кой беше този мъж?

– Не е твоя работа – отговарям сурово и оглеждам нервно бара.

– Той е доста раздразнителен, не мислиш ли? – усмих­ва се Мат.

– Покровителствен – защитавам неразумното поведение на Джеси. Не бих се съгласила с казаното от моя бивш, въпреки че донякъде е прав.

– Какво правиш тук, по дяволите?

Раменете ми се стягат. Внезапният хлад, който започва да се разнася от тялото на Мат при звука на гласа на Кейт, е мощен.

– Тъкмо си тръгвах – съска Мат.

– Разкарай се, тогава!

Той обръща очи към мен.

– Беше ми приятно да се видим, Ава.

Мат ме оставя на мира, но Кейт започва:

– Какво правиш? Защо говориш с тази змия? – бълва тя през масата, докато се качва на стола.

– Опитвах се да не го правя – защитавам се.

– Какво иска?

– Не знам – отговарям. Знам, разбира се, но не бих и помислила да кажа на Кейт. Тя пуфти известно време, след което изпива виното си и аз се присъединявам, като довършвам собствената си чаша. – Ще отида за друго – взимам малко пари от портмонето. – Гледай ми чантата! – тръгвам към бара да поръчам още вино и чакам търпеливо барманът да вземе поръчката ми.

Това е третата ми чаша вино. Наистина е глупаво, но след изпълнението на Джеси у дома, съм предприела мисия на открито неподчинение, за да имам последната дума.

Няколко часа по-късно тълпата в бара е поизтъняла, а ние вероятно сме на трета бутилка вино. Кикотим се като тийнейджърки и аз съм набрала смелост с моите въпроси.

– Беше ли наистина вързана за леглото? – питам дяволито. Усмивката, която се разлива по лицето ù, ми казва, че не са ме излъгали. Дори не съм шокирана. Това вероятно е в резултат на алкохола, или може би на невероятния секс, който имам напоследък.

– Знаех си – смея се. – Кажи му да облича нещо, когато се мотае по етажа. Не знам накъде да гледам.

– Луда ли си? – Очите ù се заковават в мен. – Това би било такава загуба.

– С какво се занимава той, всъщност? – питам. Сам кара порше и изглежда не работи нищо.

Тя повдига рамене.

– Той е богат сирак.

– Сирак?

– Да – замисля се тя, – родителите му са починали при автомобилна катастрофа, когато е бил на деветнайсет. Няма братя и сестри, нито пък други роднини, нищо. Живее с наследството си и се забавлява. – Тя отново се ухилва.

Сам е сирак? Не мога да си представя какво е да загубиш родителите си на тази възраст – или на която и да е възраст всъщност. Внезапно виждам този дявол в съвсем различна светлина. Човек никога не би допуснал, че му се е случило нещо толкова ужасяващо – винаги се усмихва и се шегува.

– На колко години е той? – питам.

– На трийсет – отговаря Кейт, почти неохотно, все едно се чувства виновна, че знае възрастта на човека, с когото се чука.

Оставям това да отмине. Кейт не е виновна, че тъна в неведение.

– А как ти изглежда Дрю?

Веждите ù подскачат.

– Той е доста праволинеен и сдържан, нали?

– Да – възкликвам. Радвам се, че не съм единствената, която мисли за него по този начин. – Въобще не е типът на Виктория.

– Давам им две срещи, максимум. – Кейт насочва чашата си към мен и разлива малко вино по масата. – Тя ще го умори от скука с нейните неспирни разкази за посещения в соларното студио. – Тя кимва и отпива от виното. – Хей, Джеси спомена ли ти нещо за парти в имението?

– Да – запъвам се. – Ти ще ходиш ли?

– Разбира се, че ще ходя. Нямам търпение да видя това място. – Очите ù танцуват от възбуда. – Мисля, че е време да напазаруваме за случая.

– О, аз вероятно ще облека нещо старо. – Вдигам рамене. Току-що похарчих петстотин паунда за тази глупава къса рокля. Облягам се назад, но бързо установявам, че столът няма облегалка и се протягам, за да се хвана за ръба на масата. Виното ми полита във въздуха. – Мамка му! – викам, като едва успявам да се предпазя от падане по задник на пода.

Изпадаме в безпомощен смях и започваме да размахваме чаши. Трябва да спра да пия. Веднага. Усещам как преминавам от веселото си състояние към безпомощно залитане, а с моя неразумен Господар, който ще ме събуди в осем сутринта, се налага да съм сигурна, че няма да имам махмурлук.

– Мисля, че е време да си тръгваме – започвам с моя най-дипломатичен тон.

Кейт кимва в съгласие през ръба на чашата.

– Да, аз съм готова. – Тя се смъква от стола и се отправя към мен. – Харесвам тази песен. Да танцуваме! – вика тя и ме дърпа към дансинга.

– Кейт, на дансинга няма никой – възразявам. Няма почти никой в целия бар също така.

– На кого му пука? – спори тя, препъвайки се, и продължава да ме дърпа към дансинга. – Ще си тръгнем след това... Ох! – Тя се срива на пода и ме повлича след себе си с вик. – Извинявай! – Смее се.

И двете сме се проснали по гръб на пода, смеем се и гледаме нагоре към мъгливите светлини на бара. Бих се почувствала неудобно, ако не бях толкова пийнала.

– Мислиш ли, че охраната ще дойде да ни помогне? – пелтеча през смях.

Кейт трие една сълза.

– Не знам. Трябва ли да викаме? – Тя се протяга към ръката ми за подкрепа и се надига до седяща позиция. – О, мамка му! – проклина, а тонът ù се променя от закачлив към сериозен.

– Какво? – Повдигам се, за да видя какво е предизвикало тази реакция и виждам Джеси, който стои над нас със скръстени на гърдите ръце и с крайно раздразнена физиономия.

Мамка му, наистина. Затварям уста от страх, че ако продължа да се смея, ще го ядосам още повече.

– О, не, ще ме накажат за още месец – хихикам сподавено и шептя така, че само Кейт да ме чуе. Тя не успява да потисне смеха си и аз губя битката да овладея моя.

И двете седим на пода на бара като двойка пияни хиени, докато лицето на Джеси става все по-червено с всяка секунда. Кейт се смее още по-силно, когато Сам застава до Джеси и извърта очи. Защо не може и моят мъж да ми извърти очи, вместо да стои там и да изглежда все едно ще се самозапали? Аз дори не съм пияна. Настоящото ми местонахождение е по вина единствено на най-добрата ми приятелка, която ме отклони от правия път.

Едър охранител с бръсната глава се приближава и аз сръгвам Кейт с лакът, за да ù сигнализирам за нашето предстоящо изхвърляне от бара.

– Кейт, ако ни забранят да обядваме тук, много ще се ядосам – обичам сандвичите с бекон, които приготвят в „Барок“.

– Ти вече си ядосана – сумти тя и прави пореден опит да стане, като ме използва за опора.

– Джеси, оправи се с приятелката си! – провлича охранителя, докато стиска ръката му.

– О, не се притеснявай. – Той ми отправя най-страшния си поглед. – Тя ще бъде оправена. Благодаря за обаждането, Джей.

„Какво?“

– Хайде, чумо! – присмива се Сам на Кейт, докато я повдига.

Тя обвива ръце около врата му и се кикоти в лицето му.

– Отнеси ме в леглото, Самюъл! И може да ме вържеш отново.

Гледам как Сам потиска смеха си при изявлението на Кейт, но това не е защото ù е бесен. О, не, той го прави заради Джеси, който отново ми проваля вечерта. Предполагаше се, че ще се видим в осем утре сутрин и че той няма да разбере, че и аз съм била малко ядосана. И защо охранителят му се е обадил?

Поглеждам към господин Неразумен и залепвам на лицето си най-раздразнената си физиономия. Очите му ще изхвръкнат и аз поглеждам надолу към роклята си. О, Боже, нарушила съм две заповеди. Вероятно наистина ще бъда наказана. Започвам отново да се кикотя.

– Ставай! – ръмжи той през стиснати зъби.

– О, давай по-полека, досаднико! – гълча го с повече увереност, отколкото чувствам наистина. Протягам ръка към него за помощ, уверена, че няма да ме остави да се мъча.

Той въздиша, клати глава в демонстрация на отчаяние и се протяга да ме издърпа нагоре. Очите му се ококорват още повече, когато добива цялостна идея за вида ми в тази рокля.

Започвам да се смея отново, но бързо се озаптявам.

– Ядосан ли си ми? – Поглеждам към него с моето закачливо настроение и пърхам с мигли, докато се хващам за реверите на сивия му костюм.

– Обезумял съм до лудост, Ава – казва той заплашително, сграбчва лакътя ми и ме повежда към изхода.

Настигаме Сам, който помага на Кейт да се качи в поршето му, като придържа главата ù, докато я настанява. Тя все още се кикоти. Това ме разсмива отново.

– Самюъл, излезе ти късметът тази вечер! – въздъхва тя, докато той затваря вратата.

Докато двамата мъже се сбогуват, Джеси не отпуска здравата си хватка от лакътя ми.

– Ще се видим, пиленце. – Сам ме целува по бузата и ми се усмихва. Аз се усмихвам, като се опитвам да потисна поредния кикот, който би раздразнил моя неразумен мъж повече от необходимото.

Джеси ме отвежда до колата си и ме настанява отпред внимателно, но без да каже и дума. Той изглежда наистина луд, но аз съм пияна и непокорна и не ми пука.

Той се протяга към колана ми, избутвам го безочливо.

– И сама мога да се закопчея – мърморя мрачно, но той ме поглежда, сякаш иска да ми каже „не си играй с огъня“ и аз отпускам ръце в скута си. Той се навежда над мен и поставя колана. Вдишвам аромата му. – Миришеш чудесно – съобщавам му тихо.

Той се отдръпва, лицето му все още е опънато, очите – изпълнени с неудоволствие, но той не казва и дума. Затръшва вратата ми и се плъзга зад волана, а след това потегля, без да се съобразява с останалите участници в движението.

– Къщата на Кейт е натам – соча, когато той изръмжава в грешна посока.

– И? – е сбитият едносричен отговор, който получавам.

– И... аз живея там – заявявам твърдо. Той не е съсипал напълно нощта ми. С Кейт сме провеждали някои от най-интересните си разговори на чаша чай след употреба на алкохол.

– Ще останеш при мен. – Той дори не ме поглежда.

– Не, това не беше част от сделката – напомням му. – Имам време до осем утре сутрин, преди да ме разсееш отново.

– Не съм убеден.

– Не може да променяш сделката.

Той бавно извръща лице към мен.

– Ти вече я промени.

Отдръпвам се и му отправям най-възмутения си поглед, но не мога да измисля какво да отговоря. Той е прав. Аз наистина наруших правилата, но това е само защото неговите условия са абсолютно неразумни. Сядам назад в кожената седалка и се предавам. Има само около осем ча`са до осем утре сутрин, така или иначе.

Влизаме в „Луссо“ и аз пъшкам. Всеки път, когато Клайв ме вижда, аз съм или пияна, или носена на ръце поради пълно изтощение. Отварям вратата и пристъпвам навън внимателно, като се изправям, докато Джеси ме гледа отблизо, без съмнение в очакване да се спъна, за да може да ме метне на рамо и да създаде на Клайв поредното впечатление, че съм пияна.

Затварям вратата леко и тръгвам към фоайето. „Не трябва да залитам! Не трябва да залитам!“ Достигам фоайето все още във вертикална позиция и кимвам учтиво на Клайв, докато минавам покрай него, но той не казва и дума. Само ми кимва в отговор, а след това отправя поглед към Джеси, но когато навежда глава, без да поздрави, разбирам, че е видял бясното му изражение. Пуфтя, обвинявайки себе си, качвам се в асансьора и любезно чакам Джеси.

– Трябва да смениш този код – мърморя, докато набирам кода. Само трябва да уведоми охраната и те ще се погрижат незабавно.

Той не ми отговаря. О, много добре му се удава това мълчаливо отношение. Поглеждам нагоре и установявам, че той ме наблюдава отблизо с напълно безизразна физиономия. Сигурна съм, че възнамерява да ми се нахвърли и да ми спретне някакво чукане в стил Джеси. Дали ще бъде вразумяващо чукане или напомнящо чукане? О, вероятно ще бъде извинително чукане. Замаяният ми мозък започва да се наслаждава на мисълта, но в този момент вратите на асансьора се отварят и Джеси излиза преди мен, като ме оставя да го следвам. Бих заложила живота си, че ще ме възбуди и ще ме остави незадоволена.

Той отваря вратата и влиза, без дори да погледне към мен, като разчита, че ще я затворя и ще го последвам в кухнята, където го намирам да вади бутилка вода от хладилника. Той отпива няколко глътки, след което ми я подава.

Не си губя времето да отказвам, преди всичко защото ми се пие, а не защото смятам да се държа добре. Пия вода под внимателния му поглед и поставям празната бутилка на плота, когато свършвам.

– Обърни се! – нарежда той.

Задържам дъха си, а милиони фойерверки започват да се възпламеняват в мен. Изпълнявам заповедта му, като се обръщам с гръб към него, либидото ми започва да пищи, а кожата ми да тръпне. Усещам как топлите му ръце галят рамената ми, стискам зъби и издишам рязко. Той сграбчва ципа на роклята ми и бавно го смъква, а след това прокарва ръце по страните ми, докато я сваля надолу и коленичи зад мен. Потупва глезена ми, аз излизам от роклята и се извръщам назад, за да го видя коленичил.

Той ме поглежда и бавно се изправя на крака, като провлича носа си между гърдите ми, спира се на врата ми и започва да вдишва аромата ми. Моля се наум за него.

Кожата ми гори от допира му. Иска ми се да го сграбча, но знам, че това, което предстои, ще стане при неговите условия.

– Искаш ли да целувам тялото ти, Ава? – пита той нежно.

Дъхът ми засяда в гърлото, когато гласът му започва да вибрира срещу ухото ми и въздишам дълго и тежко.

– Само трябва да кажеш. – Той погалва с устни ухото ми. Коленете ми се разтреперват.

– Да – произнасям задъхано.

– Искаш ли да те чукам, бебче?

– Джеси! – Потрепвам, когато ме погалва между краката.

– Знам. Искаш ме. – Той захапва меката част на ухото ми и сребърните клипсове издрънчават в зъбите му. Потръпвам и започвам да дишам тежко. Желая го отчаяно. Но тогава той се отдръпва и ме оставя като безволева маса от хормони. – Стой там! – заповядва твърдо и тръгва нанякъде.

Все още е облечен в костюма. Отдалечава се от мен, отваря един шкаф и взима нещо от него. Дали ще ме намаже с шоколад? Пулсът ми се ускорява.

Той се връща бавно към мен, докато аз оглеждам тайно стройното му тяло, доволна от твърдата буца в панталона му. Чакам търпеливо, без да протестирам срещу бавното му темпо. Той най-сетне стига до мен и аз усещам топлия му ментов дъх по цялото си тяло, устните му докосват леко бузите ми, очите ми, брадичката ми и накрая се отпускат върху моите.

Въздишам от удоволствие и отварям уста, но той прекъсва целувката ни и започва да се спуска надолу. Тялото ми е обхванато от огън, дишането ми става все по-накъсано. Той гледа нагоре към мен, докато се спуска, носът му се забива в дантелените ми бикини и аз се подпирам на раменете му за подкрепа. Той ми се усмихва и започва да се издига отново, като притиска тялото си към моето.

– Въздействам ти много силно – диша той в ухото ми.

Потръпвам, като се опитвам да овладея дишането си.

– Да, така е.

– Знам, че е така. И това... наистина... ме възбужда. – Той се отдалечава от мен. Какво прави? Ръцете му се повдигат и аз установявам, че държи роклята ми в едната, а в другата... чифт ножици.

Не би го направил. Той бавно отваря ножиците и започва да реже подгъва на роклята ми. След това, много бавно, се насочва към средата, докато аз гледам зяпнала. Изглежда, че ще го направи. Рокля за петстотин паунда? Не мога да го спра или дори да му кажа нещо. Той е прелестен.

Явно не е доволен от това, че е срязал скъпата ми рокля на две и продължава да я кълца на парчета, а след това оставя съсипаната дреха и ножицата върху кухненския плот спокойно и без грам емоция и се обръща с лице към мен.

Едва успявам да промълвя:

– Не мога да повярвам, че го направи.

– Не си играй с мен, Ава! – предупреждава ме той със спокоен и овладян глас. Плъзга ръце в джобовете на панталона си и ме наблюдава отблизо, когато заставам пред него абсолютно смаяна. Вече съм напълно трезва, трезвомислеща, спокойна и слисана от неговата демонстрация на власт.

– Ти – насочвам пръст към лицето му – си луд!

Устните му оформят права линия.

– Точно така се чувствам. Отнеси задника си в леглото!

Какво? Да отнеса задника си в леглото? Този мъж е много повече от неразумен – той е невъзможен. Чувствам как веждата ми се повдига. Ако остана с него, ще се наложи да сложа ботокс, преди да съм навършила двайсет и седем.

– Няма да си легна с теб – врътвам се на пети и напускам кухнята и моя кипящ властен маниак.

Качвам се по стълбите, като стъпвам тежко и пъхтя през цялото време. Бих могла да пищя. Той е един очарователен шибан психар.

Понасям се по коридора и влизам в най-крайната спалня. Мога да избера и някоя друга, но тази ми е любимата и е разположена най-далеч от него. Затръшвам вратата зад себе си и се свивам в прекрасно подреденото легло, което изглежда по същия начин, както във вечерта на приема. Хвърлям всичките луксозни възглавници на пода и забивам разочарованата си глава във възглавницата, като моментално осъзнавам, че тя не мирише на свежа вода и мента и че това легло далеч не е толкова удобно, колкото леглото на Джеси, но все пак ще свърши работа за тази нощ. Утре ще си тръгна. Този мъж е побъркан. Няма никакъв смисъл да се опитвам да направя нещо по мой начин, защото дори ако той се прояви като джентълмен и отстъпи в първия момент, след това прави всичко по свой начин.

– Задник! – мърморя си под носа.

Вратата се отваря широко, светлината от коридора нахлува вътре и аз виждам как силуетът му става все по-голям, докато се приближава към мен. Какво ще ми направи сега? Стомашна промивка?

Той се навежда надолу и ме вдига, без да каже и дума. Ако допусках, че бих постигнала нещо, бих се борила с него. Но не го правя. Позволявам му да ме пренесе в спалнята си и да ме сложи в леглото си.

Лягам по корем и заравям лице във възглавницата, като затварям очи и се преструвам, че не се наслаждавам на аромата, който се носи от чаршафите. Изтощена съм и съм доволна, че предстоят два почивни дни. Мога да спя през цялото време.

Чувам шумоленето и движенията на Джеси, докато се съблича, а след това леглото пропада. Той обхваща кръс­та ми и без особени усилия ме придърпва към твърдите си гърди. Опитвам се да го ударя, без да обръщам внимание на предупредителното ръмжене, което се носи от него.

– Пусни ме! – казвам рязко, като отлепвам пръстите му от себе си.

– Ава! – тонът му е лишен от каквото и да било търпение. Но това само ме вбесява още повече.

– Утре... ще се махна от тук – отсичам и се повдигам, за да се отместя от него.

– Ще видим. – Той почти се смее, докато ме придърпва обратно и ме притиска към тялото си.

Спирам да се боря. Това е безсмислено усилие. Освен това не мога да потисна безкрайното задоволство, което чувствам, когато ръцете му се увиват стегнато около мен, а дъхът му стопля косата ми.

Въпреки това все още съм бясна.