Този мъж

Допълнителна глава към

Вечерта на откриването в „Луссо“ – гледната точка на Джеси

Какви ги дрънка този тъпак, мамка му? Сигурно вижда, че не ме интересува, но въпреки това не млъква. Няма нужда вече да ми целува задника, защото купих шибаното място. Заслужил си е комисиона. Остави ме, мамка му!

Кимам с глава от време на време към агента по недвижимите имоти, въпреки че не чувам и дума от това, което казва. Чувам само един неубедителен сладък глас, който ми казва, че не се интересува от мен. Изучавам внимателно покрития ù с червено гръб. Не трябваше да си тръгвам от дома ù снощи. Не и преди да омекне и да признае, че тя също изпитва нещо. Знам, че го усеща. Заредил съм се с нова решителност, след като прекарах целия ден заключен в кабинета си, без да постигна нищо, освен да се измъчвам. А сега стоя в новия си дом, заобиколен от нахално общество и се опитвам да устоя на порива да включа противопожарната аларма, за да разчистя мястото и да остана насаме с нея.

Усмихвам се на себе си, когато виждам червенокосата приятелка на Ава да поглежда покрай нея и очите ù да се разширяват, щом ме забелязва. Тя ме помни и точно когато съм готов да разкарам дразнещия тъпак, Ава също се обръща и ме забелязва. Тя впива невярващи очи в мен. Смайването е изписано на цялото ù лице. Нямам възможност да ù се усмихна. Тя отново се обръща с гръб към мен. Това само усилва решителността ми. Нямаше да се държи толкова шокирано, ако не ù пукаше.

Поглеждам отново към агента и виждам, че устните му се движат, но нищо от това, което казва, не стига до ума ми.

– Да, благодаря – потупвам рамото му. Напълно неуместно сбогуване, но трябва да бъда на друго място.

Проправям си път към нея и чета по устните на приятелката ù какво говори. Казва ù, че идвам. О, да, жено. Идвам.

Приближавам до двете момичета. Ава отказва да се обърне, а Кейт е развеселена, което значи, че явно е научила нещичко за мен от красивата си приятелка. Моята вече голяма самоувереност се изстрелва през тавана.

– Радвам се да те видя отново, Кейт – казвам спокойно. – Ава?

Тя не признава, че съм там и очите на приятелката ù се стрелкат между нас усмихнато.

– Джеси! – Кейт кимва към мен. – Извинете ме! Трябва да си напудря носа. – Оставя чашата си на плота и ни оставя сами. Благодарен съм ù.

След няколко секунди чакане осъзнавам, че упоритата жена няма да помръдне, затова бавно я обикалям, докато не заставам срещу прелестното ù лице. Членът ми моментално започва да пулсира.

– Изглеждаш зашеметяващо – казвам тихо и плъзгам очи по всеки перфектен квадратен сантиметър от нея. Вече вкусих тези устни веднъж и не знам какво ще правя, ако не ги имам отново.

– Каза, че няма да се налага да те виждам. – Внезапно е преминала в защитен режим. Това не предвещава нищо добро.

– Не знаех, че ще бъдеш тук. – Аз също съм преминал в защита, а нямам право.

– Изпрати ми цветя.

Старая се да не се разсмея.

– Така е.

– Моля да ме извиниш! – Опитва се да мине покрай мен, но аз се паникьосвам и бързо заставам пред нея, за да я спра.

– Надявах се да ме разведеш наоколо – изтърсвам и се смея наум на собствената си дързост. Познавам това място на пръсти.

– Ще повикам Виктория. Тя с радост ще ти покаже всичко.

– Предпочитам теб.

– Няма да получиш чукане към обиколката – отвръща тя грубо и ме кара да се присвия. Стои пред мен и изглежда така, сякаш е паднала от рая, а използва такъв вулгарен език?

– Внимавай с езика!

Очаквам да ми каже къде да отида, но тя не го прави.

– Съжалявам! – прошепва. – Връщай седалката напред, когато караш колата ми!

Сега наистина не мога да спра да се усмихвам и съм изпълнен с неописуемо задоволство, когато Ава започва да се мести от крак на крак от неудобство. Обзалагам се, че е харесала малката ми шега.

– И остави музиката ми на мира!

– Съжалявам! – прошепвам. – Добре ли си? Изглеждаш малко разтреперана. – Не мога да се спра. Вдигам ръка, отчаяно искам отново да почувствам тази гладка кожа. – Нещо вълнува ли те?

Тя се дръпва.

– Абсолютно нищо – лъже. Виждам как ръката ù потръпва отстрани, докато се бори да не посегне към косата си. Това я издава. – Искаш ли обиколка?

Усмивката ми се разширява още.

– С удоволствие.

Тя направо изхвърча от кухнята и започва да маха с ръка наоколо.

– Дневна. – Виждал съм дневната. Виждал съм всичко милион пъти, затова задържам поглед върху нежната извивка на задника ù, докато ме води наоколо из новия ми дом. – Видя кухнята – обажда се през рамо и зървам за миг сочните ù устни. – Гледка. – Сочи към Лондон и тръгва обратно през откритото пространство към фитнеса.

Хората се опитват да ме спрат, докато набирам скорост, за да не изостана от нея, но аз се измъквам с бързо ръкостискане или учтиво кимване с глава.

– Фитнес – промърморва, когато влиза и излиза още щом кракът ми прекрачва прага. Смея се вътрешно и я следвам нагоре по стълбите. Нужна ми е цялата воля, за да не я грабна и да не я отнеса в някоя спалня. Мамка му, искам да впия зъби в стегнатия ù задник, както се носи нагоре по стълбите.

След като е отворила и затворила всяка врата на етажа и кратко е изплюла за какво служат, тя крачи към основната спалня. Моята спалня. Мамка му, тя осъзнава ли, че току-що влезе в леговището на лъва? Това изобщо не помага на бясната ми възбуда да се укроти.

– Ти си истински експерт екскурзовод, Ава – казвам, когато спирам пред доста скучно произведение на изкуството. Но има нещо в занемарените стари гребни лодки, нещо очарователно. – Би ли ме осветлила кой е фотографът?

– Джузепе Кавали.

– Добър е. Има ли специална причина да избереш този фотограф?

Тя мълчи известно време и знам, че е защото ме изучава. Харесва ù това, което вижда, и това, което чувства, когато е в ръцете ми. Няма да ù позволя да го отрече, затова по-добре да не се опитва да обижда моята интелигентност с пореден отказ.

– Познат е като майстора на светлината. – Застанала е до мен пред картината и поглеждам надолу към нея почти насърчително. – Той не е смятал, че предметът е важен. Нямало значение какво снима. За него обектът винаги била светлината. Работил е върху контролирането ù. Виждаш ли тук? – Вдига ръка и сочи отраженията в развълнуваната вода.

Кимвам замислено на себе си, впечатлен и доста заинтригуван. Жената, която стои до мен, е това, от което съм повече от заинтригуван, затова поглеждам отново към нея, когато тя продължава.

– Тези гребни лодки, колкото и прекрасни да са, са просто лодки, но виждаш ли как манипулира светлината? Не му е пукало за лодките. Интересувал се е от светлината, която обгражда лодките. Той прави неодушевените предмети интересни, кара ги да изглеждат... ами, в различна светлина, предполагам. – Накланя глава замислено, удължавайки шията си и разкривайки съвършено гладка опъната кожа. Боже, не съм виждал такава жена.

Оставям я да довърши наблюденията си, щастлив само да я гледам, но тя вдига очи към мен и виждам, че се бори с порива да ми се нахвърли.

– Моля те, недей! – прошепва.

– Какво? – Знам дяволски добре какво.

– Знаеш какво. Каза, че няма да се налага повече да те виждам.

– Излъгах. Не мога да стоя далеч от теб, затова ще трябва да ме виждаш отново... и отново... и отново – казвам го бавно и показвам явно намерението си. Тя вдишва и започва да отстъпва назад от мен.

Този път няма да я оставя да се измъкне.

– Упорството ти да се бориш с това само ме прави по-решен да докажа, че ме искаш. – Не откъсвам очите си от нейните. – Това става цел на мисията ми. И ще направя всичко – наистина всичко.

Леглото спира отстъплението ù и тя вдига ръце.

– Спри! – изтърсва и аз спирам, но само защото виждам, че явно е разстроена. – Дори не ме познаваш – отчаяно се опитва да убеди себе си, че това е лудост. Така е и това ме плаши, но не мога да си тръгна отново.

– Знам, че си невъзможно красива. – Тръгвам напред и мисля, че мога да я накарам да се почувства много по-добре, ако само я взема в ръцете си. – Знам какво чувствам и знам, че ти също го чувстваш. – Спирам, когато телата ни се докосват. Усещам пулса ù през нейната рокля и моя костюм. – Кажи ми, Ава! Какво пропуснах?

Тя свежда лице, но аз не губя време и повдигам лицето ù отново към моето. Чувствам се като истинско копеле, когато виждам сълзи в очите ù.

– Съжалявам. – Обгръщам с длан бузата ù и нежно бърша сълзите.

– Ти каза, че ще ме оставиш на мира. – Тя ми хвърля въпросителен поглед.

– Излъгах, извинявай. Не мога да стоя далеч от теб, Ава.

– Вече каза, че съжаляваш, но отново си тук. Да очаквам ли цветя и утре? – Наистина съм копеле, но не бих правил това, ако не знаех със сигурност, че тя ме желае. Защо е толкова упорита? Не ми остава нищо друго. Трябва да ù напомня. Да ù напомня какво е усещането. Вдигам очи и бавно започвам да навеждам устни към нейните. Трябва да бъда нежен.

Ава не ме спира и когато устните ни се докосват леко, тя е тази, която поема инициативата, като сграбчва сакото ми и започва да диша тежко в лицето ми. Треперя като шибан лист, облекчен и напрегнат от дни сдържано желание.

– Някога чувствала ли си се така? – питам, докато я придърпвам по-близо и прокарвам устни през ухото ù.

– Никога.

Отпускам се облекчено и гризвам меката част на ухото ù.

– Готова ли си вече да спреш да се бориш? – питам тихо и прокарвам език по ухото ù, а после надолу по шията, по гладката кожа. Миризмата и вкусът ù са божествени.

– О, Боже! – казва задъхано и аз поглъщам думите ù на отдаване, като нежно пъхвам език в устата ù, благодарен, че го приема.

– Мммм... – стена и прекъсвам целувката ни неохотно, за да получа потвърждение от тази красива жена. – Това „да“ ли е?

– Да.

В мен пламват милион искри. Надежда, която просто не разбирам, залива цялото ми тяло. Кимвам и продължавам да показвам своята признателност, като обсипвам с леки целувки лицето ù.

– Трябва да те имам цялата, Ава. Кажи, че може да те имам цялата!

Тя се колебае, но съвсем кратко.

– Вземи ме!

Не губя повече време. Обвивам с ръка тънката ù талия и повдигам лекото ù тяло от земята. Отнасям я до стената и нежно я притискам към нея, докато устните ни се впиват жадно, все по-обезумели, по-отчаяни. Вече и двамата сме на една и съща страница. Ръцете ми са навсякъде. Не мога да спра.

Отказвам да освободя устните ù, когато започва да избутва сакото от раменете ми, само отстъпвам леко, за да ù помогна. Нищо няма да спре това. Когато се освобождавам от сакото, я блъсвам отново в стената, малко по-силно, отколкото възнамерявам, но тя сякаш не се притеснява от нетърпението ми и отговаря на моята лудост съвършено.

– По дяволите, Ава! – казвам задъхано. – Подлудяваш ме – завъртам хълбоци, в опит да облекча пулсирането в члена си и изтръгвам тих вик от устните ù. Ръцете ù стискат косата ми. Усещането е неземно и ме подтиква да дръпна роклята ù нагоре и да се отъркам в нея още веднъж. Захапвам леко долната ù устна и дръпвам. Дишам неконтролируемо в лицето ù, докато притискам още веднъж слабините си към корема ù, доволен от стоновете, които издава. Тя откъсва поглед от мен и отпуска глава назад. Изложената пред очите ми шия е твърде голямо изкушение, за да устоя. Изгубен съм.

– Джеси...

Едва усещам как изрича задъхано името ми, докато хапя кожата ù.

– Джеси, идват хора. Трябва да спреш – започва да се гърчи в прегръдката ми, потривайки се в твърдия ми член.

„Мамка му!“

– Няма да те пусна, не сега – изпъшквам думите и тихо се моля тя да не се отдръпне.

– Трябва да спрем.

– Не! – звуча настойчиво, но не мога да спра. Мамка му, знам, че има хора, които се мотаят наоколо и ги мразя за това.

– Ще го направим по-късно.

– Това ще ти остави прекалено много време да промениш решението си. – Продължавам да хапя врата ù. Нямам желание да я изпускам от ръцете си, защото се страхувам, че никога повече няма да я хвана. Но тогава тя сграбчва брадичката ми и ме изтръгва от щастливия ми унес.

– Няма да променя решението си. – Носовете ни се докосват. – Няма да променя решението си.

Тя наистина го мисли. Виждам го в решителните ù очи... но няма да рискувам. Притискам силно устни към нейните и ù го казвам.

– Съжалявам, не мога да рискувам. – Вдигам я и я отнасям в банята.

– Какво? Те ще искат да видят и банята.

– Ще заключа вратата. Без писъци! – Усмихвам ù се. Тя си спомня глупавия ми въпрос и се радвам, че се усмихва. Изричането на такава нетактична реплика пред толкова изящна жена трябваше да ми заслужи шамар.

– Нямаш срам.

Усмивката ù, заедно с дръзкия ù смях карат пениса ми почти да експлодира... така че ù казвам и това.

– Не. Членът ми ме боли от миналия петък. Най-после си в ръцете ми и си се вразумила. Няма да ходя никъде, нито пък ти.

Изритвам прекрасната дървена врата на прекрасната ми нова баня и поставям Ава нежно на плота между двете мивки, след което бързо се връщам и заключвам вратата. Нищо няма да прекъсне това.

Когато се обръщам с лице към нея, тя ме гледа, а замечтаните ù шоколадови очи проблясват с желание. По дяволите, тази жена не може да е истинска. Посягам към ризата си и започвам да я разкопчавам, докато вървя бавно към Ава. Не бързам, защото виждам ясно, че напълно се е отдала на мига. Това се случва.

Оставям ризата да виси отворена и сдържам дъха си, когато Ава поставя пръст в центъра на гърдите ми и леко го прокарва надолу. Ръцете ми инстинктивно откриват кръста ù и тялото ми се намества между бедрата ù.

Вдигам очи към нея, виждам как ме наблюдава внимателно и устните ми трепват от... щастие. За първи път в живота си се чувствам щастлив.

– Вече не може да избягаш.

– Не искам да бягам.

– Добре – прошепвам. Поглеждам към устните ù, а тя продължава движението на пръста си нагоре по гърдите ми, по врата ми и накрая докосва леко долната ми устна. Захапвам го. Щастието ми се увеличава десетократно, когато тя ми се усмихва и прокарва ръка в косата ми.

– Харесвам роклята ти – казвам и плъзвам поглед надолу по събраната на кръста ù материя, като се спирам на прекрасните ù бедра.

– Благодаря.

– Малко е ограничаваща. – Дръпвам част от червената материя.

– Така е.

– Да я махнем ли? – Наклонявам глава замислено, когато тя се усмихва.

– Ако искаш.

– Или може би да я оставим? – Дръпвам се и вдигам ръце... глупава постъпка. Допирът до нея вече ми липсва, затова веднага прокарвам длани зад гърба ù и откривам ципа. – Но пък – прошепвам в ухото ù – от личен опит знам какво има под тази прекрасна рокля.

„И то е невероятно, мамка му!“ – мисля си, докато дишам в ухото ù и бавно разкопчавам роклята. Не знам защо не го изричам. Трябва да ù го кажа и го правя.

– И то я превъзхожда многократно. Мисля, че ще се отървем от нея. – Ава трябва да знае, че съм напълно в нейна власт.

Вдигам я и я поставям на крака. Издърпвам прекрасната рокля и разкривам гледка, която е запечатана в ума ми от вторник. Изритвам излишната рокля настрани и попивам гледката няколко мига, преди да вдигна Ава отново на плота. Усещането да я държа в ръцете си е също толкова задоволяващо, колкото и да я гледам. Искам да я нося навсякъде, да я залепя за себе си.

– Харесвам тази рокля – спори тя.

– Ще ти купя нова – отхвърлям загрижеността ù. Знам, че не ù пука за роклята. Заемам позицията си между краката ù и хващам малкия ù задник. Дръпвам я по-близо към мен и потривам хълбоци в нея, докато се изучаваме един друг. Членът ми няма да издържи още дълго, но в момента се наслаждавам да я гледам.

Прокарвам ръка по гърба ù, разкопчавам сутиена ù и го махам. Въздъхвам, когато очите ми са благословени от нейните игриви, съвършено оформени гърди. И тогава малката изкусителка се подпира назад на ръце, като набляга на изтънченото притискане на гърдите си в мен.

Отправям поглед към очите ù. Повдигам ръка и покривам цялата ù шия с голямата си длан.

– Усещам как сърцето ти препуска. – Изглеждам оча­рован. Аз съм очарован. Тя напълно ме пленява. Бавно плъзгам длан надолу и се спирам на плоския ù корем. Намирам очите ù отново, само за да проверя, че е истинска, въпреки че я усещам с всяка своя пора. – Ти си прекалено красива, жено – казвам твърдо. – Мисля, че ще те задържа.

Усмихвам се, когато извива гръб, а с уста захапвам нежно зърното ù и започвам да го смуча, докато със свободната си длан поемам другата ù гърда. Тя стене. Тялото ù се отпуска, а болезненият ми член се потрива с кръгообразни движения в нея. Боря се да запазя контрол, но искам първо да я боготворя, да направя всичко възможно най-добре. Ава е непредвидима с нейните вечни борби и отстъпления. Това ме тревожи.

Тя е почти обезумяла. Дишането ù става накъсано и неравномерно, затова откривам пътя си към бикините ù и плъзгам пръст отстрани, като устоявам на изкушението да ги разкъсам. Мамка му, тя е перфектна навсякъде!

– Мамка му! – извиква. Тялото ù се вдига нагоре и тя стиска раменете ми.

Не се отдръпвам.

– Езикът, жено! – предупреждавам я. Притискам устните ù и пъхам пръсти дълбоко в сърцевината ù. Изпъшквам, когато усещам как вътрешните ù мускули се свиват. Тя стене неумолимо, притиска тяло в моето и алчно се стяга около мен. Усещам отчаянието ù. Вече я познавам. Глупава мисъл, като се има предвид ограниченото време, което съм имал с нея, но съвършенството на мига ме кара да искам да го удължа, така че да трае завинаги.

– Свърши! – настоявам. Бутам по-дълбоко и притискам палец в пулсиращия ù клитор. Сърцето ми се впуска в див ритъм, щом виждам как Ава започва да се разпада в тресяща се купчина. Тя крещи, но аз бързо покривам устните ù и поглъщам стоновете ù от удоволствие, докато трепери в ръцете ми. Очите ù са затворени и аз впримчвам всичките си усилия да я успокоя. Целувам лицето ù навсякъде и най-накрая тя отваря очи и се взира в мен с лека въздишка.

„Мамка му...“

Навеждам се и отново я целувам. Тя е като магнит за мен. Не мога да ù се наситя.

– По-добре ли е? – Измъквам пръстите си от нея и се усмихвам, когато тя промърморва нещо в отговор. Прокарвам мокър пръст по долната ù устна, докато двамата се гледаме.

А когато дланите ù се вдигат и поглаждат бузите ми, съм безсилен да се спра. Обръщам се към едната и я целувам любящо, преди отново да погледна в очите Ава.

Шокираното ù ахване ме обърква за миг, докато не осъз­навам, че някой се опитва да влезе в моята баня. Залепвам длан върху устните ù и се усмихвам на шока ù.

– Не чувам нищо – казва някой. Очите на Ава се разширяват още повече, затова пускам устата ù, заменям дланта си с устни и я усмирявам тихо.

– Боже, чувствам се евтина – проплаква тя, а главата ù пада на рамото ми.

Евтина ли? Тя е възможно най-далеч от евтина.

– Не си евтина. Ако говориш такива глупости, ще се наложи да ритам възхитителния ти задник из цялата ми баня. – Веднага осъзнавам грешката си. Мамка му, наистина ли казах това? Обърканото изражение на лицето ù ми казва, че съм. Не знам защо съм разтревожен. Тя вече знае, че притежавам имението, независимо че мисли, че е шибан хотел. Какво я накара да мисли така? И как, по дяволите, ще ù кажа какво наистина става там? Не искам да очерням връзката ни с мръсната си история.

– Твоята баня? – въпросът ù ме отвлича от тази дилема. Озадаченото ù лице ме кара да се усмихна.

– Да, моята баня. Ще ми се да спрат да пускат непознати да обикалят дома ми.

– Ти живееш тук?

– Е, ще живея от утре. Кажи ми, целият този италиански боклук заслужава ли си скандално скъпия етикет с цената, който бяха закачили на това място? – Изобщо нямах намерение да казвам това. Обичам италианския боклук, с който го е заредила.

– Италиански боклук? – заеква тя и не мога да не се засмея на шока ù. – Не трябваше да купуваш мястото, ако не харесваш боклука, който е вътре.

– Може да се отърва от боклука. – Сега я поднасям. Раздразнението ù всъщност ме възбужда... още повече.

Веждите ù се вдигат възмутено, но скоро се отпускат в намръщване.

– Успокой се! Не бих се отървал от нищо в този апартамент. – Целувам я силно. – Като се има предвид, че и ти си в него.

Тя отново е моя. Посреща силните удари на езика ми със своя, ръката ù се стрелка към раменете ми и стиска здраво.

Това е. Повече не мога да чакам. Трябва да стигна до края с тази жена. Никога не съм искал нещо толкова силно в живота си. Повдигам я от плота и издърпвам бикините ù надолу по краката ù. Нежният ми подход е забравен. Хвърлям бикините настрана и я пускам обратно, като бързо се отървавам от обувките ù и мислено ù благодаря, че пое инициативата с дрехите ми. Не пропускам да забележа изпълненото ù с възхита лице, нито как се свива, когато забелязва белега ми. Няма нужда да любопитства защо и какво, но преди да успея да отклоня вниманието ù от него, тя дръпва ризата ми и я хвърля настрана.

– Ще ти купя нова – казва небрежно, което ме кара да се усмихна самодоволно.

Навеждам се напред и отново намирам устните ù. Стена, когато ръцете ù започват да работят с панталона ми, тя измъква колана ми и банята се изпълва с острото изплющяване на кожа, а аз се отдръпвам със смръщено чело.

Опитвам се да скрия шока си.

– Ще ме биеш с колана ли?

– Не – отговаря тя бавно, преди да хвърли колана. Нейната неувереност е успокоителна. Но тогава ме хваща за копчето на панталона ми и ме дръпва напред. – Разбира се, ако искаш да го направя...

Опитвам се да остана сериозен, но усмивката изпълзява на лицето ми. Тя си играе с мен.

– Ще го имам предвид.

Погледът ù ме подпалва, тя ме разкопчава и аз стискам очи, когато усещам малката ù длан да се плъзга по пулсиращия ми член. Мили Боже! Треперя неконтролируемо. Отправям мълчалива молба към тавана да успея да се овладея и се боря още повече, когато усещам горещия ù език върху гърдите си.

– Ава, трябва да знаеш, че след като те имам, ще бъдеш моя. – Не знам откъде се появи това шибано заявление.

– Мммм... – мънка тя, облизва зърното ми, избутва боксерките ми надолу по бедрата и най-после освобождава болезнено коравия ми член.

Тя ахва и аз се усмихвам. О, да, жено. И скоро ще бъдеш негова... завинаги.

Не губя време и премахвам останалите дрехи, също толкова прехласнат от нейната голота, колкото и тя от моята. Не мислех, че сърцето ми може да препуска по-бързо... докато тя не протяга ръка напред и не прокарва палец по главата на члена ми.

– Мамка му, Ава. – Хващам я за хълбоците и тя изпъшква. – Гъдел?

– Само там – заеква и се напряга в ръцете ми.

– Ще го запомня. – Прилепвам отново устни към нейните. Тялото ми пламти. Хълбоците ми се притискат напред, когато тя започва да ме гали. Вече става спешно да уталожа нуждата си и когато тя вдишва рязко, стискам устната ù. – Готова ли си? – питам и се чудя какво ще правя, ако каже „не“. Но бързото ù кимване ме подканя да действам. Избутвам ръката ù, хващам я под задника, издърпвам я нагоре и напред и я пускам точно върху тръп­нещия ми член.

Тя извиква. Мамка му, наранил съм я, но по дяволите, усещам я невероятно. Така не съм усещал нищо друго досега.

– Добре ли е? – изхриптявам. – Добре ли си?

– Две секунди. Нужни са ми две секунди. – Краката ù се увиват около кръста ми, аз я вдигам и я притискам към стената. Отпускам чело на нейното и ù давам времето, което ù е нужно, за да се приспособи. По дяволите, потя се и дишам тежко като куче, докато я отпускам нежно и отчаяно се моля да не се откаже. После влизам бавно и внимателно.

– Можеш ли да поемеш още? – изкарвам с мъка думите между вдишванията, надявайки се тя да ме приеме. Гърдите ù се притискат към мен с тихо послание, но трябва да чуя думите. – Ава, кажи ми, че си готова!

– Готова съм – въздъхва тя и в този момент аз се отдръпвам, нахлувам решително напред и не спирам. Ръмжа от признателност, докато се тласкам в нея отново и отново.

– Вече си моя, Ава. – Ето пак. Какво ми става, по дяволите? Тя не възразява, което ме изпълва с доволство – нещо, което никога не съм изпитвал. – Цялата си моя – повтарям. Подпирам чело на нейното и се отдръпвам, след което нахлувам в нея отново. Изтласкам се напред като луд – отчаян и потен.

Ава крещи. Това е музика за ушите ми. Правя я моя.

И тя ми позволява.

Наслаждавам се на многократните ù викове на удоволствие. Усещам как мускулите ù се стягат около мен, когато отново поемам устата ù. Потните ни тела се сблъскват и плъзгат. Усещането е невероятно.

– Ще свършиш ли? – Мога да го усетя. Тя пулсира и се гърчи.

– Да! – захапва ме.

„По дяволите!“

– Чакай ме! – нареждам по-сурово, отколкото възнамерявам и ускорявам темпото.

Тя крещи. Мамка му, тя свършва.

Аз също.

– Сега, Ава!

Притискам се в нея и се задържам там, заровил лице в шията ù. Шибаните ми крака не ме държат. Аз съм развалина.

– О, мамка му! – викам и се освобождавам в нея, после започвам бавно да въртя хълбоци и изцеждам всяка ленива капка удоволствие, докато Ава стене в рамото ми. Ще направим това отново много скоро. Мамка му, замаян съм.

– Погледни ме! – настоявам нежно. Трябва да проверя дали е истинска. Когато натежалата ù глава се вдига и лицето ù открива моето, поглеждам право в тези очи и приемам, че помежду ни току-що се е случило нещо много специално. Не знам дали да съм възхитен от него, или уплашен до смърт.

Бавно въртя ханша си и я целувам.

– Красива си. – Притискам я обратно в топлината на гърдите ми и я отнасям на плота. Поставям я нежно и неохотно се измъквам от нея.

Поемам лицето ù между дланите си и я целувам.

– Не те нараних, нали?

Тя отговаря, като ме придърпва в обятията си и ме стиска здраво. Лицето ми само открива мястото си в извивката на шията ù, а дланите ми галят гърба ù. Усещам съкрушително чувство за принадлежност, сякаш след като години наред съм правил всевъзможни неща без мисъл или внимание, най-после съм намерил своето място. Но дали тя ще ме приеме?

Не започвам по най-добрия начин – не съм използвал презерватив. Отдръпвам се и галя сгорещеното ù лице с кокалчетата си.

– Не използвах презерватив. – Чувствам се като пълен тъпак. – Съжалявам. Отнесох се. Използваш противозачатъчни, нали?

– Да, но хапчето не ме предпазва от болести, предавани по полов път.

Усмихвам се, без изобщо да се обидя. Нямам право.

– Ава, винаги съм използвал презерватив. – Целувам челото ù. – Освен с теб.

– Защо? – пита тя озадачена. Не я обвинявам. Самият аз съм смаян от това.

– Не мисля нормално, когато съм близо до теб. – Започвам да се обличам и се чудя защо е така. Тя разбива всяка моя разумна мисъл, кара ме да правя глупости и да се държа като пълна откачалка.

Вземам една от луксозните кърпи от рафта до мивката и я поднасям под струята вода. Идеята да избърша всяка следа от себе си по нея ми се струва убийствена. Когато се обръщам, виждам, че краката ù са стиснати. Тя се чувства неудобно. Леко намръщен, ги разделям отново. Не искам никога да се чувства неудобно с мен, което е нелепо, като се има предвид как се държах с тази жена. Но тя все още е тук.

– Така е по-добре – прошепвам и поставям дланите ù на раменете си. Неохотно прокарвам кърпата по кожата ù и я почиствам, като от време на време ù хвърлям по някой поглед. Знам, че тя не ме изпуска от очи.

– Искам да те хвърля под душа и да боготворя всеки сантиметър от теб, но това ще трябва да свърши работа. Поне засега. – Целувам я бързо и негодувам, че трябва да я облека. – Хайде, жено! Да те облечем! – Харесва ми, че ме оставя да свърша всичко, харесва ми и това, че се напряга и потрепва, когато не мога да устоя и вкусвам отново врата ù. По-добре да свиква с целувките ми по цялото си тяло, защото нямам намерение да използвам устните си никъде другаде.

Подава ми ризата ми и аз заглаждам гънките, доколкото е възможно.

– Наистина нямаше нужда да я съсипваш. – Ухилвам се, докато се обличам, а тя ме гледа внимателно.

– Сакото ти ще пок-... – Тя спира и очите ù се разширяват. – О!

– Да. О! – Закопчавам колана и се усмихвам още по-широко, когато тя трепва, разтревожена от спомена за него. – Добре, готова ли си да се върнем долу? – Подавам ù ръка и тя я хваща веднага. Умно момиче. – Бих казал, че крещя доста силно.

Разсмивам се, а тя поклаща глава. Не мога да повярвам, че ù казах това.

Лицето ù изразява тревога, когато се зърва в огледалото. Не знам защо, изглежда просто безупречно.

– Съвършена си. – Отключвам банята и я издърпвам навън, като пътьом грабвам сакото си. Тръгваме надолу по стълбите и аз усещам напрежението, което пътува от нея към мен през свързаните ни ръце. Това не ми харесва ни най-малко, особено когато усещам, че тя физически се опитва да освободи ръката си от моята. Инстинктът ми казва да я задържа... и аз я задържам.

– Джеси, пусни ръката ми!

– Не – изстрелвам неразумно и кратко. Нищо не мога да направя.

Спирам, щом тя спира и се обръщам да я погледна. Нервна е, а от скорошното ù състояние на блаженство няма и помен.

– Джеси, не може да очакваш да се перча тук ръка за ръка с теб. Не е честно. Моля те, пусни ме!

Взирам се в ръцете ни. Осъзнавам, че я стискам прекалено силно, когато забелязвам издутите вени на ръката ми. Не я наранявам, никога не бих я наранил, но имам здрав захват и не смятам да я пусна.

– Няма да те пусна – прошепвам. – Ако те пусна, може да забравиш какво е усещането. Може да размислиш. – Звучи неразумно, но това е положението.

– Да размисля за какво? – Тя изглежда объркана и потвърждава страховете ми.

– За мен.

Шокиран съм, когато дръпва ръката ми и внезапно се освобождава. Как успя да го направи, мамка му? Нищо не може да спре яда, който ме обзема. Знам, че я гледам свирепо и стрелването ù надолу по стълбите само го потвърждава.

Наблюдавам със смес от ужас и агония как бяга от мен в ръцете на някакъв женствен тъпак в основата на стълбището. Кой е този, мамка му?

Чувствам се неудобно от гнева, който бушува в мен, докато слизам надолу по стълбите и гледам как друг мъж се лигави по нея, но когато наближавам, се успокоявам... малко. Той е гей. По дяволите, не може да е по-очевидно, дори ако беше сложил мрежести чорапи и изкуствени мигли. Но все пак е мъж и ръцете му са върху моята Ава.

Моята Ава?

Мамка му, Уорд! Загазил си.