Този мъж

Тринадесета глава

На следващия ден влизам в хотел „Роял парк“ в дванайсет и петнайсет, готова за среща с Микаел ван дер Хаус. Упътена съм към уютен кът с плюшени дивани, позлатени рамки по стените и богато украсена камина, която властва над цялото помещение. Типично великолепие. Предлагат ми чай, пред който предпочитам вода (ужасно е горещо и черната ми тясна рокля е полепнала по мен) и двайсет минути по-късно господин Ван дер Хаус влиза с безупречен вид. Наистина е много красив. Усмихва ми се весело и разкрива един перфектен ред бели зъби. Какво ми става, че започвам да се вглеждам в по-стари мъже? Прибързано избивам неволните си мисли.

– Ава, моля те, приеми извиненията ми! Не е в стила ми да карам дамите да ме чака – мекият му датски акцент е едва забележим, но много секси.

Вдигам се от мястото си, когато приближава, и протягам ръка с усмивка. Той я поема, но ме шокира, когато се навежда напред и ме целува по бузата. Добре, това е леко неуместно, но ще го преживея. Може да е нещо датско.

– Няма проблем, господин Ван дер Хаус. Самата аз пристигнах неотдавна – успокоявам го.

– Ава, това е вторият ни проект заедно. Знам, че в „Луссо“ работеше предимно с моя партньор, но „Лайф Билдинг“ е проект, с който съм ангажиран лично, така че ще се виждаме доста често и те моля да ме наричаш Микаел! Мразя официалностите. – Той сяда на стола срещу мен и кръстосва дългите си крака. – И така, нямам търпение да чуя какви идеи имаш за интериора.

– Да, а аз нямам търпение да започна да работя по този проект.

– Аз също. – Той се смее. – Много е грубо от моя страна да те домъкна тук толкова скоро, но летя за Дания в петък. Имам имейла ти. Ще ти изпратя специфичните изисквания. Ти свърши толкова добра работа в „Луссо“. Напрежението наистина намалява, когато работиш с опит­ни хора. – Той се усмихва.

Няма ли да ми даде изискванията сега? Нали затова съм тук?

– Можем да поговорим набързо сега – казвам и размахвам бележника си към него.

Той седи известно време и ме изучава мълчаливо, след което се навежда напред в стола си.

– Ава, дано не мислиш, че съм безочлив, но... Ами, как да го кажа? – Той барабани с пръсти по брадичката си. Малко съм притеснена. – Боя се, че те доведох тук под фалшив предлог. – Той се засмива нервно и се размърдва в стола си.

– О? Така ли? – питам и изкарвам насила собствения си неудобен смях.

– Бих искал да те поканя на вечеря. – Той ме гледа объркано и съм сигурна, че лицето ми е отразило пълния ми ужас. Пламтя. – Утре вечер, ако ти е удобно, разбира се – добавя.

„Мамка му!“ Какво да кажа? Ако откажа, той може да оттегли поръчките си за „Рококо Юниън“ и тогава Патрик ще побеснее.

– Господин Ван дер Хаус...

– Микаел, моля те! – прекъсва ме той с усмивка.

– Микаел, не съм сигурна, че смесването на бизнес с удоволствие е добра идея. Това е нещо като правило за мен. Наистина съм поласкана. – Засмивам се на собствената си наглост. Откога това е проблем? И защо казвам „удоволствие“? Допуснах, че ще бъде удоволствие да вечерям с него. Може да не е или може да е. О, Боже! Мислено се хвърлям в камината.

– Колко жалко, Ава! – Той въздъхва.

– Да, така е – съгласявам се и отново се хвърлям в огнището, когато той ме поглежда изненадан.

Навежда се напред.

– Възхищавам се на професионализма ти.

– Благодаря. – Отново се червя, мамка му.

– Надявам се това да не повлияе на деловите ни отношения, Ава. Очаквам с голямо нетърпение да работя с теб.

– Аз също очаквам с нетърпение да работя с теб, Микаел.

Той става от стола и ме доближава с протегната ръка. Наистина ли ме е домъкнал тук, само за да ме покани на вечеря?

– Щом се върна от Дания, бих искал да ти покажа сградата. Дотогава може да направиш някои скици. Ще поръчам да пратят чертежите в офиса ти и ще ти пратя изискванията на имейл.

– Благодаря, Микаел. Приятно пътуване!

– Довиждане, Ава! – С големи крачки излиза от сепарето, а аз оставам да допия водата си.

В два и половина се връщам в офиса. Не споменавам на Патрик за странната ми среща с Ван дер Хаус, главно защото съм разтревожена, че в името на бизнеса той ще настоява да отида на вечеря с Микаел. Патрик ще допусне, че това е делова вечеря, но Микаел даде ясно да се разбере, че има предвид нещо различно. Вместо това просто споменавам за уговорката ни да ми изпрати изискванията си по имейл, аз да нахвърлям някои идеи и той да ми покаже сградата, когато се върне от Дания. Това изглежда прави Патрик щастлив.

Залавям се за работа и правя някои бележки за скандинавския дизайн. Знам, че ще базирам плановете си върху чистота, белота и удобство, но смятам мястото да изглежда спокойно и тихо, а не разпръснато и студено.

Телефонът ми звъни и го грабвам прекалено прибързано. Кейт.

– Здрасти! – поздравявам с прекалено чуруликащ глас. Не знам защо си правя труда. Тя веднага ме разгадава.

– Имитираме незаинтересованост, така ли?

– Да.

– Така си и мислех. Чувала ли си го?

– Не.

– И явно си падаме по едносрични отговори?

– Да.

Тя въздъхва тежко в телефона.

– Все едно. Пита ли Виктория и Том дали са навити за събота вечер?

– Не. Но ще ги питам. Тъкмо се връщам от много странна среща. – Отварям горното чекмедже, за да взема кламер и забелязвам калата, смачкана от телбода ми.

– В какъв смисъл странна? – разпитва Кейт.

– Отидох да се видя с предприемача от „Луссо“. Тоест, с един от всичките. И той ме покани на вечеря. Беше много неловко. – Хващам лилията и я натъпквам в кошчето, като устоявам на порива да я помириша отново.

Кейт ми се смее по телефона.

– На колко години е?

– В средата на четирийсетте, предполагам, но е изключително красив по типичния за скандинавците начин. – Свивам рамене, докато местя мишката безцелно по монитора.

– Ти си като магнит за зрели мъже в момента. Ще отидеш ли?

– Не! – изписквам. – Защо да ходя?

– Защо не? – Не мога да я видя, но знам, че е вдигнала вежда въпросително. – Може да ти помогне да превъзмогнеш друг определен клиент. Ако искаш да го превъзмогнеш, имам предвид.

– Не, не мога, защото имам ново правило... да не смесвам бизнеса с удоволствията.

– МЪРДАЙ! – изкрещява тя и ме кара да подскоча на бюрото си. – Извинявай, някакъв задник ме засече. Не смесваш бизнеса с удоволствията, значи?

– Да. Да не говориш по телефона, докато шофираш, госпожице Матюс? – предизвиквам я. Знам, че в „Марго“ няма хендсфри21 устройство.

21 Hands free – от англ. – буквално означава свободни ръце. Допълнително устройство към телефон, което се прикрепва към ухото и позволява да се говори, докато в същото време и двете ръце са свободни. Б.пр.

– Да, по-добре да карам. Ще се видим у дома. И не забравяй да кажеш на Том и Виктория за плана за събота.

– Какъв е планът? – изстрелвам, преди тя да затвори.

– Да се напием в „Барок“, осем вечерта.

Да се напием. Да, това е много добър план.

– Добро утро! – Знам, че звуча като нещастна гимна­зистка, но се опитвам много усилено да не съм.

Том вдига поглед от списанието си по интериорен дизайн и смъква очилата до върха на носа си.

– Скъпа, каква е причината за тази тъжна физиономия? – пита. Дори не мога да събера нужната енергия, за да залепя фалшива усмивка. Сривам се в стола си, а Том се увива около бюрото ми като възрастен бръшлян за секунди. – Ето, това ще те развесели.

Представя ми статия в списанието, което чете, а там, седнала небрежно на кадифената лежанка в „Луссо“, съм аз.

– Чудесно – въздъхвам. Дори не си правя труда да я прочета. Трябва да изкореня всички мисли, свързани с „Луссо“, от ума си.

– Проблеми с мъж? – Той ме поглежда съчувствено.

Не, няма проблеми с мъж... няма мъж, с когото да има проблем. Намръщвам се и неохотно признавам... наистина ми липсва.

– Добре съм. – Намирам сили да лепна усмивка на лицето си. – Петък е. Нямам търпение да се размажем утре вечер. Трябва ми една хубава вечер навън.

– Наистина ли ще се размажем? Прекрасно!

Патрик нахълтва в офиса.

– Хора, имаме ли някаква работа, или това е един празен петък? – Подминава ни бързо и влиза в офиса си, като затваря вратата зад себе си.

– Да свършим малко работа, а? – Отпъждам Том от бюрото си.

– О, забравих. – Том се извърта. – Ван дер Хаус се обади, за да каже, че се връща в Лондон в понеделник. Ще ти се обади, щом пристигне. Ще ти изпрати изискванията по имейла, а това са чертежите. Секси ли е? – Веждите му скачат в намек, докато ми подава един плик.

Той е голяма гей-курва, но ще му угодя.

– Много. – В зимам чертежите и отварям широко очи, за по-голям ефект.

Бебешкото му лице се изкривява от възмущение.

– Как така все ти получаваш привлекателните клиенти? – пита той, докато върви към бюрото си. – Какво ли не бих дал, за да влезе тук един Адонис и да метне мен на рамото си.

Трепвам, щом Том споменава изпълнението на Джеси от последния път, когато го видях. Започвам да се оправям с купчините оферти, графици за доставки и изисквания на предприемачи, след което започвам да звъня на клиентите, за да проверя дали всичко е наред. Получавам имейл от Микаел и го преглеждам набързо, като решавам да го изчета по-подробно в понеделник.

Сали пристига нерешително до бюрото ми с доставка.

– Ами... мисля, че това може да е за теб, Ава. – Тя се мести от крак на крак с кутия в ръка. – Искаш ли го?

Ако е доставка за мен, тогава предполагам, че я искам. О, това момиче е болезнено разтревожено. Взимам кутията от ръцете ù.

– Благодаря, Сали. Ще направиш ли кафе на Патрик?

– Не знаех, че иска.

От паниката по лицето ù ми се приисква да направя кафе на нея.

– Ами той не изглежда добре. Да се погрижим за него!

– Така ли? Не е болен, нали?

– Не, но мисля, че едно кафе ще му се отрази добре – притискам я аз и се опитвам с всички сили да не загубя самообладанието си.

– Разбира се. – Тя се оттегля, а обикновената ù кафява пола шумоли около обувките ù. Дори не искам да рискувам да предположа възрастта ù. Изглежда на около четирийсет, но интуицията ми подсказва, че ще ме шокира и ще се окаже по-близо до моята възраст. Отварям кутията и откривам всички мостри на материали, които поръчах за „Лайф Билдинг“, но я хвърлям под бюрото си, ще се занимавам и с нея в понеделник.

В събота стоя в стаята си, готова за тръгване. Косата ми се държи добре, щастлива, че е изсушена на рошави вълни, благодарение на Филипе, моя фризьор, а новата ми рокля, която купих от „Селфридж“22, за да се почувствам по-добре, ми стои перфектно. Черна къса и много тясна. С драматично черен грим и без червило изглеждам доста знойна.

22 „Селфридж“ е верига магазини за луксозни стоки в Обединеното кралство. Б.пр.

Влизам в кухнята и виждам Кейт да виси от прозореца и да пуши цигара. За какво мисли пък сега? Изглежда прекрасно, както винаги, в кремава рокля без гръб.

– Еха! – изстрелва. – Някой има намерение да впечатлява тази вечер. – Тя скача от плота и плъзва крака в златисти обувки на високи токчета. – Достатъчно къса ли е?

Вдигам вежда към нея и оглеждам роклята ù.

– Ами...

Тя се засмива с безгрижния си смях, който ме кара да се усмихвам.

– Ето! – Тя ми подава чаша вино и аз я поемам благодарно, като направо я пресушавам. Добре дошла е. – Таксито дойде. Да вървим да се забавляваме!

Влизаме в „Барок“ и веднага забелязваме Том и Виктория на бара.

– По дяволите! – възкликва Том с усмивка и очите му бягат по облеченото ми в черно тяло. – Ава, изглеждаш смъртоносно!

– Много добре, Ава – добавя Виктория.

– Благодаря. – Повдигам рамене и ги отпускам надолу.

– Какво ще пиете? – пита Кейт.

– Розе, но се погрижи да е „Зинфандел“, моля!

Кейт поръчва питиетата и се отправяме към една висока маса в близост до диджея. Виното се лее, а моите тревожни мисли отлитат. Смеем се и бъбрим, и аз отново започвам да се чувствам нормално. Майка ми винаги казва: „Алкохолът кара езиците да се развързват, а развързаните езици потапят кораби“. Току-що открих, че това е съвсем вярно, защото съм напълно пияна и съм разказала на всички за скорошните събития. Като се има предвид, че исках да забравя за тях, страшно добре се справям с придържането към спомените.

Том е възбуден от всичкия секс, който съм имала.

– Значи той просто си тръгна и не си го виждала оттогава? – пита той неодобрително.

– Това наистина не е яко – обажда се Виктория.

Кейт извърта очи и поглежда към двойката, сякаш не са с всичкия си.

– Не е ли очевидно? – пухти тя. Том и Виктория се споглеждат, после гледат мен. Свивам рамене. Какво е очевидно? Кейт клати глава. – Вие всички сте толкова тъпи. Просто е... той я желае. Никой мъж не се държи така след бързо чукане. Казах ти го, Ава.

– Тогава защо е изчезнал? – Виктория се навежда напред, истински запленена от обяснението на Кейт за поведението на Джеси.

– Не знам – казвам. Бях свидетел на химията между тях. Тя е извън всякакви скали. – Кейт се пльосва обратно на високия си стол напълно вбесена.

Аз се смея. Не съм сигурна дали е от многото вино, но това е просто... смешно.

– Няма значение. Това беше чукане за възстановяване след връзката ми и това е. – Обяснението ми изглежда не ги задоволява, защото всички продължават да ме изучават със съмнение на лицата си. Дори аз не съм доволна от това обяснение, но минаха четири дни и устоях на смазващото изкушение да му звънна, а и той не ми се обади. Продължавам напред. – Може ли да сменим темата, моля? – изстенвам. – Излязла съм, за да се забавлявам, а не да анализирам последствията от едно възстановително чукане.

– Възстановително чукане? – пита Кейт с вдигната вежда. – Така ли го наричаме сега?

– Да – отговарям решително.

Том разбърква пиня коладата си.

– Знаеш ли, всичко се случва по някаква причина.

– О, не започвай с тези идеалистични глупости! – гълчи го Кейт.

– Не са. Аз силно вярвам в това. Твоето възстановително чукане е мост към любовта на живота ти. – Той ми намига.

– А Мат беше четиригодишен мост. – Посочва Кейт.

– За мостовете! – провиква се Том и вдига чашата си.

Кейт се присъединява към наздравицата.

– И шотове!

Довършвам виното си и вдигам чаша в знак на съгласие.

– Да, шотове! – крещи Том и танцува към бара.

Олюляваме се по пътя към следващата ни цел – „Блу бар“ и успяваме да минем покрай пазачите, въпреки че единият гледа ризата на Том подозрително. Том и Виктория нападат дансинга, щом чуват песента на Фло Рида23 и Сиа24 Wild Ones25 и оставят на мен и Кейт да вземем напитките.

23 Flo Rida – американски рапър. Б.пр.

24 Sia – австралийска поп певица. Б.пр.

25 Wild Ones – от англ. – дивите. Б.пр.

Поръчвам по едно, взимам питиетата на Том и Виктория и ги оставям на един плот в близост до мястото, където те се вихрят със сериозни движения. Когато се връщам при Кейт на бара, тя говори с мъж. Не го познава, но е задълбочила флиртуването с няколко степени.

Щом приближавам, тя надига глас, за да надвика музиката.

– Ава, това е Грег.

Усмихвам се и подавам учтиво ръка. Той изглежда достатъчно нормален.

– Здрасти, приятно ми е да се запознаем.

– Да, и на мен. – Моментално се обръща към Кейт, поставя ръка на задника ù и я повежда към един ъгъл. Тя не го спира.

– Ава!

Обръщам се към познатия глас и забелязвам Мат да идва право към мен. Нужна ми е цялата пиянска воля, за да не изстена. Той ме сграбчва, притиска ме към гърдите си и напълно ме шашардисва. Никога не ме е прегръщал така, дори когато бяхме заедно.

Отдръпва се и ме целува по бузата, като се задържа по-дълго от необходимото.

– Как си?

– Добре. – Отскубвам се от него.

– Изглеждаш добре – казва той весело. – Искаш ли питие?

– Не, благодаря. – Мръщя му се, напълно озадачена. Не сме имали контакт, откакто се разделихме и въпреки че всички твърдят, че могат да останат приятели след раздялата, това никога не се получава, особено ако единият е чукал половин Лондон зад гърба на другия. Той започва да се върти и да се държи нервно, което ме кара да се чувствам невероятно неудобно. Отпивам от виното си и го гледам през ръба на чашата как помръдва и си играе с ръба на халбата. Какво го гризе?

Накрая той поема дълбоко въздух.

– Липсваше ми – казва решително и кратко.

Чашата ми се носи към устните ми, когато той продължава.

– Бях пълен тъпак. Не заслужавам втори шанс...

Засмивам се подигравателно и едва не изплювам виното си върху него.

– Втори шанс ли?

Той отпуска глава в знак на поражение.

– Да, добре. Разбирам те. – Вдига глава и лицето му е искрено и влюбено. – Няма да се повтори, обещавам.

Той шега ли си прави с мен? Колко пъти съм слушала същите вехти глупости? Той винаги изневерява.

– Мат, съжалявам, но това никога няма да се случи – казвам му решително и спокойно. Той се опулва от изненада и аз клатя леко глава, за да потвърдя думите си. Наблюдавам го как потъва в мисли, а после ръката му се вдига и погалва моята нежно.

– Беше ни толкова хубаво заедно.

– Не, не беше – смея се. Нямам намерение да звуча толкова снизходително, но се получава естествено. Единственият човек в нашата връзка, на когото му беше хубаво, беше той и то защото аз бях сляпа тъпачка.

Извръщам се, за да поставя празната си чаша на бара, главно за да разкарам ръката на Мат от мен, без да се налага да я отърсвам, а когато се обръщам отново, него вече го няма. Отнема ми няколко секунди, докато подредя събитията, които се разиграват пред очите ми, но когато успявам, зяпвам ужасена.

Джеси го е стиснал за гушата и го е приковал към една колона.