Този мъж

Осма глава

Събирам нещата си от спа центъра, отивам на доковете и сядам на една пейка. Блъсканицата е в разгара си, хората идват и си отиват и всички изглеждат щастливи и доволни. От сложно украсени стълбове за улични лампи висят кошници с цветя, а цветовете им се разливат надолу по кованото желязо. Светлините от сградата примигват, блестят през доковете и танцуват по къдрещите се вълни.

Въздъхвам и затварям очи, заслушана как водата леко плиска лодките. Звукът е ритмичен и успокояващ, но не мисля, че нещо може да ме накара да се чувствам по-добре в момента. Вадя телефона от чантата и звъня на Кейт. Оставям съобщение, когато тя не вдига.

– Кейт, аз съм. – Знам, че звуча отчаяно, но не мога да се преструвам на жизнерадостна, когато наистина не се чувствам така. Пъшкам. – О, Кейт... Провалих се величествено. Ще се прибера скоро. – Отпускам глава на облегалката на пейката и гледам нагоре към нощното небе. Къде ми беше умът?

Телефонът подскача в ръката ми и вдигам, без да погледна екрана, като мисля, че е Кейт.

– Здрасти!

– Къде си? – той говори тихо.

Не знам дали сърцето ми потъва в петите, защото не е Кейт, или защото е Джеси. Твърдо вярвам в кармата, което значи, че съм загазила много.

– У дома съм – лъжа отново. Идва ми естествено напоследък. Въртя кичур от косата си – сигурен признак за пинокиевското ми поведение.

– Добре – прошепва той и затваря.

Това беше лесно. Той вече получи каквото искаше, нали? Не съм сигурна защо се чувствам толкова изоставена. Очаквах да стане така и наистина го заслужавам. Упорството му ме беше уморило, но то вече не ми влияе. Вече мога да се върна към живота си.

Джеси може да продължи със серийните си прелъстявания и да се прехвърли на следващата щастливка, изобщо не ми пука. Сигурна съм, че Сара ще открие достатъчно скоро, просто се надявам да не е сега. Една отхвърлена жена, която иска кръвта ми, е последното нещо, от което се нуждая.

След като седя и размишлявам известно време, неохотно се изправям и тръгвам да търся такси. Трябва да оставя тази вечер зад гърба си, но когато се обръщам и поглеждам нагоре, на няколко крачки от мен откривам Джеси да ме наблюдава.

Стоим един срещу друг неподвижни и мълчаливи и той ме изучава с безстрастно лице. И тогава избухвам в сълзи. Не знам защо, но скривам лице в ръцете си и заридавам. Усещам как топлото му тяло ме обгръща и главата ми се отпуска във врата му, а ръцете ми се мушват под неговите и аз се притискам към него. Дълго време не казваме нищо. Просто стоим там в обятията си мълчаливи, докато той разтрива тила ми с дланта на голямата си ръка и ме държи плътно до тялото си. Подсъзнателно си мисля къде е предишната Сара, но не се задържам на тази мисъл. Чувствам се защитена и в безопасност, въпреки че би трябвало да бягам от тези ръце, а не към тях.

– От колко време си тук? – питам, когато хлипанията ми най-после отслабват.

– Достатъчно – прошепва той. – Какво беше това за величествения провал? – Той ме притиска по-здраво. – Надявам се, че не се отнасяше за мен.

– Напротив. – Не заобикалям темата. Би било безполезно.

– Така ли? – Той изглежда изненадан и дори малко ядосан, но след няколко мига продължава. – Ще дойдеш ли у дома с мен? – Усещам как се напряга леко.

Току-що съм му казала, че е моят величествен провал, а той иска да ме отведе у дома си? Ами Сара? Тогава значи не живеят заедно.

– Не – отговарям. Това, което вече направих, е достатъчно лошо.

– Моля те, Ава!

– Защо? – питам. Трябва да знам какъв е интересът му към мен, защото ако прекарам още време с този мъж, може да загазя повече. Не мога да си позволя да се забърквам в безсрамни афери с по-стари заети мъже.

Той се отдръпва, за да ме погледне, и красивото му чело е смръщено.

– Така ще бъде правилно. Ти ми принадлежиш – казва го така, сякаш е най-естественото нещо на света.

– А на кого принадлежи Сара?

– Сара? Какво общо има тя? – Сега изглежда наистина объркан.

– Гадже – напомням му. Наистина няма никакво уважение към горката жена.

Очите му се опулват.

– Моля те, не ми казвай, че пренебрегваше обажданията ми и бягаше, защото си мислила... – Той ме пуска. – Мислила си, че аз и Сара сме... – Той отстъпва назад. – О, по дяволите, не!

– Да! – възкликвам. – Не е ли? – Сега наистина съм объркана. Тя нямаше как да заяви претенциите си по-ясно, дори ако беше пикала върху него.

Ръцете му се заравят в косата му.

– Ава, какво те накара да помислиш това?

– О, чакай да помисля! – Усмихвам се сладко. – Може би заради целувката в антрето на имението. Или пък заради това, че дойде в спалнята ти. Или може би заради леденото ù отношение към мен. – Поемам дъх. – Или може би заради факта, че е с теб всеки път, щом те видя. – Не мога да повярвам. А аз се укорявах, че съм наранила чувствата на жена и то на жена, която не харесвам. Що за загуба на съвест! – Коя е тя? – питам, напълно раздразнена.

Той задържа ръцете ми и се навежда, за да срещне очите ми.

– Ава, тя е приятелка.

– Приятелка? – присмивам се. – Тази жена не мисли така.

– Тя е само приятелка – казва той утешително. Не искам утешаване. Не, искам да фрасна едни нацупени червени устни! Сара е знаела точно какво прави. Тя явно иска да бъдат повече от приятели.

Джеси прокарва длан по бузата ми.

– След като вече уточнихме позицията на Сара в живота ми, може ли да поговорим за твоята?

Предишните му коментари внезапно се забиват в ума ми – всичките „ти си моя“, „ще те задържа“ и „ще размислиш“.

– Какво имаш предвид? – питам.

Той се усмихва самодоволно.

– Имам предвид в леглото ми, под мен. – Той ме дръпва към гърдите си и аз отново се сгушвам, отпусната от облекчение.

– В имението ли? – питам. Доста път е.

– Не, имам апартамент в сградата зад нас, но не мога да се преместя в него до утре. Наел съм друг в Хайд парк. И ти ще дойдеш с мен.

– Да. – Не се колебая, но съм наясно, че той не ме попита. И освен това не забравям предишните му коментари, особено последния – „ти ми принадлежиш“.

Това негово решение ли е, или мое?

След като Джеси разполага мен и чантите ми в колата си, пътуваме в мълчание, като се изключат ниските тонове на Teardrops20 на Масив Атак, които се процеждат през озвучителната система на колата му. Колко подходящо след моя пристъп на плач. През по-голямата част от пътуването обмислям решението си да отида в дома на Джеси, докато той многократно поема въздух, сякаш възнамерява да каже нещо, но след това размисля.

20 Teardrops (английски) – отронени сълзи. Б.пр.

Той паркира своя „Астън Мартин“ в ограден паркинг и аз излизам от колата, докато Джеси взима чантите ми.

Хваща ръката ми и ме повежда към сградата.

– На първия етаж съм. Ще се качим по стълбите. – Минаваме през сива огнеупорна врата, която води към стълбището, качваме се и се оказваме в тесен коридор. Мястото прилича на специализирано болнично заведение. Джеси отключва единствената друга врата в дългия бяло-сив коридор, въвежда ме и попадаме насред огромно отворено пространство. Всичко е бяло от горе до долу с черни мебели и черна кухня. Мястото е лишено от цветове до абсолютния максимум – истинска мъжка квартира. Изглежда празно, студено и клинично. Намразвам го.

– Това е временна спирка. Обзалагам се, че е обида за сетивата ти. – Очите му блестят и той се усмихва, несъмнено в отговор на критичното ми изражение.

– Предпочитам новия ти апартамент.

– Аз също.

Влизам навътре и оглеждам критично помещението, лишено от топлина и уют. Как живее тук? Няма лично докосване, няма картини или фотографии. Забелязвам сноуборд, подпрян в ъгъла и различна ски екипировка, натрупана около него, а на страничната поставка, където бих очаквала да видя вази или украшения, има мотоциклетен шлем и кожени ръкавици.

– Не държа алкохол. Искаш ли вода? – Той отива до огромния черен хладилник и го отваря.

– Да, моля! – Отивам при него в кухнята и издърпвам черен стол изпод черния гранитен плот. Джеси сваля сакото си и кацва на съседния стол, завърта се с лице към мен и ми подава чаша вода, преди да отвърти капачката на своята бутилка.

Отпива от водата и ме гледа над бутилката, докато аз въртя чашата в ръцете си. Чувствам се невероятно неудобно. Нещата са станали неловки и не съм сигурна защо.

Чувам как въздиша и оставя бутилката, след което взима чашата от ръката ми и я оставя на плота. После сграбчва седалката на стола ми, придърпва го, обръща го с лице към себе си, слага длани на коленете ми и се навежда напред.

– Защо плака?

– Не знам – отговарям честно. Това, което се случи, ме хвана неподготвена.

– Напротив, знаеш. Кажи ми!

Обмислям какво да му кажа, докато очите му се впиват в моите в очакване на отговор. Бръчката му се задълбочава леко и осъзнавам, че това е израз на тревога. Какво да му кажа? Че доверието ми в мъжете е равно на нула и фактът, че той е, очевидно, принц на съблазънта, ми говори за беда? Но той няма да иска да слуша тези момичешки глупости.

– Не знам – повтарям вместо това.

Той въздъхва, намръщва се още повече и почуква по плота няколко пъти. Почти буквално виждам как зъбните колелца на ума му се въртят, докато ме гледа и хапе долната си устна.

– Ще бъда ли прав, ако кажа, че погрешната ти представа за връзката между мен и Сара не е единствената причина да ме отбягваш? – пита той, разкопчава „Ролек­са“ си и го плъзга по плота.

– Вероятно. – Извръщам поглед малко засрамена, не знам защо.

– Това е разочароващо – заявява убедително, но не чувам разочарование в гласа му. Чувам само раздразнение.

Няма нужда да му казвам, че вероятно бих могла да си падна много по него. Жените сигурно го правят ежедневно.

Преди да осъзная какво става, той ме грабва и ме мята на плота, а чашата ми с вода пада с трясък на покрития с плочки под. Той намества бедра между краката ми, при което роклята ми се вдига нагоре и Джеси напада устата ми с безжалостен език, дълбоко и чувствено.

Кожата ми настръхва мигновено и усещам гореща влага между краката си. Той се приближава още и похищава устата ми със своята, после обгръща с длани задника ми, придърпва ме по-близо и притиска слабините си в мен.

„О, по дяволите!“ Стена, докато хълбоците му се трият в мен, без да се срамувам, че може да разбере, че съм пламнала като крушка от хиляда вата. Той освобождава устните ми и се взира в мен, дишайки тежко. Безсрамен глад блести в зелените езера на очите му. Сигурна съм, че и моят поглед е същият.

– Нека установим някои неща! – казва той задъхано и ме придърпва от плота, така че обгръщам с крака кръста му. Той ме гледа известно време. – Не те бива за лъжкиня.

– Да, знам. Мама и татко ми го казват непрекъснато. Въртя с пръсти косата си, когато лъжа. Неволно е и не мога да направя нищо.

Той се навежда, целува устните ми и леко погалва езика ми със своя.

– Вече си моя, Ава. – Той завърта хълбоци, което ме кара да се притисна към него и да се напрегна от желанието да се освободя от неумолимото жужене, което усещам в утробата си. – Ще те задържа завинаги – информира ме той.

Сключвам ръце около раменете му и целувам сочните му влажни устни. Отчаяно го желая отново. Загазила съм много.

– Ще притежавам всяка твоя част – той произнася всяка дума ясно и отчетливо. – Няма да остане място по това красиво тяло, което да не съм докоснал отвътре или отвън – гласът му е чувствен и смъртно сериозен, което само ускорява пулса ми.

Оставя ме да стъпя на крака и ме завърта, след което бързо смъква ципа на нещастната ми рокля. Сутиенът ми е свален и хвърлен настрани също толкова бързо.

Той се навежда и целува голия ми врат. Усещам възхитителна тръпка, предизвикана от горещината на езика му и хладния му дъх. Боже, цялата вибрирам. Размърдвам глава и рамене, за да облекча трепета, който разтърсва тялото ми.

Той премества устата си до ухото ми.

– Обърни се!

Правя го и се обръщам отново към него. На лицето му е изписана непоколебимост. Джеси ме вдига обратно на плота. Поставям ръце на раменете му, но той ги хваща и неохотно му позволявам да ги постави на плота и да ме накара да стисна ръба.

– Ръцете ти остават тук – казва той, когато ги освобождава, като подкрепя искането си с категоричен тон. Закача с пръсти ластика на бикините ми и ги дръпва. – Повдигни се!

Премествам тежестта си върху ръцете и повдигам задник от плота, за да може той да ги дръпне надолу по краката ми. Смъквам се обратно, щом ме освобождава от ограниченията на бельото ми. Аз съм съвсем гола, а той все още е напълно облечен. И изглежда няма никакво намерение да си свали дрехите скоро. Искам да видя тези гърди, затова премествам ръцете си от ръба на плота към ризата му.

Той се отдръпва назад и клати бавно глава.

– Ръцете!

Цупя се и връщам ръцете си на ръба на плота. Искам да го видя, да го усетя. Това не е честно.

Той посяга към най-горното си копче.

– Искаш ли да махна ризата? – Ниският му дрезгав глас внася хаос в дисциплината ми.

– Да – казвам задъхано.

– Да, какво? – усмихва ми се самодоволно и аз присвивам очи към него.

– Моля! – скърцам със зъби. Наясно съм, че той се възбужда, като ме кара да се моля.

Усмихва ми се, докато бавно разкопчава ризата и не откъсва поглед от мен. Полагам огромно усилие да не се пресегна и да я издърпам. Защо се бави толкова? Той знае какво прави. Кара ме да чакам, а това е мъчително.

Когато най-после стига до последното копче, Джеси разтърсва рамене, избутва ризата назад и за един кратък миг, когато и двете му ръце са извити назад, а мускулите му се свиват и играят от движението, мисля че ще припадна.

Той изритва обувките си и маха чорапите. Погледът ми препуска по съвършената му физика, а устата ми се пълни със слюнка, докато не виждам грозния белег на корема му. Очите ми се спират на него за малко, но Джеси се намества отново между краката ми и разсейва любопитството ми. Боря се с порива да го сграбча. Напрежението в сърцевината ми ме кара да мърдам на плота, за да потисна спазмите, които ме заливат. Самият той също не е незасегнат. Огромният му възбуден член опъва предната част на панталоните му и се притиска здраво в мен.

Той поставя ръце в горната част на бедрата ми, а палците му правят бавни кръгове от вътрешната им страна на милиметри от болезнената ми сърцевина. Изпълнена съм със страст, а забързаното ми дишане става все по-трудно за регулиране.

Той стиска бедрата ми.

– Откъде да започна? – чуди се той, вдига една ръка и прокарва палец по долната ми устна. – От тук ли? – пита. Устните ми се разтварят и той ме гледа, докато плъзга палец в устата ми. Завъртам език около него и той се усмихва леко. Измъква палеца си и го прокарва по бузата ми, после много бавно плъзга разтворената си длан надолу по шията ми към гръдния кош, който се повдига рязко при всяко вдишване, и обхваща собственически едната ми гърда. – Или от тук? – дрезгавият му глас нарушава впечатлението за спокойствие, което се излъчва от лицето му, когато вдига въпросително вежда към мен и обхожда с палец зърното ми. Задъхвам се.

Ако очаква да говоря, може да забрави. Словото напълно ме е изоставило, заменено от къси, остри вдишвания.

– Те са мои. – Той нежно мачка гърдите ми няколко мига, след което продължава движението на ръката си надолу по чувствителната ми кожа. После за няколко секунди очертава големи кръгове по корема ми и продължава надолу. Замайвам се от желание, щом горещата му длан стига вътрешната част на бедрото ми.

Точно когато мисля, че ще ме обяви за своя с пръсти, той бързо сменя посоката, прокарва ръка по хълбока ми, от което подскачам, и слага ръка на ануса ми.

– Или от тук? – Напълно е сериозен. Вкочанявам се. – Всеки сантиметър, Ава – казва задъхано той. Задържам дъха си. Дробовете ми горят. Той се усмихва леко и ръката му се отправя отново напред. Не се шегува. Сега вече ръката му е на входа на влагалището ми. – Мисля, че ще започна от тук.

Въздъхвам благодарно. Облекчението залива цялото ми тяло. Джеси поставя пръст под брадичката ми и съм принудена да погледна зашеметяващите му очи.

– Но наистина имах предвид всеки сантиметър – заявява той хладнокръвно и поставя свободната си ръка на плота до бедрото ми, докато другата все е още върху сърцевината ми.

Мамка му! Не съм сигурна, че съм съгласна с това. Мат опита няколко пъти, но нямаше никакъв шанс. Определи го като по-приятен маршрут... да, но за него! Нямам много време да мисля. Пръстът на Джеси пробягва по центъра на сърцевината ми и удоволствието се разлива в милион посоки по тялото ми. Свличам се напред и поставям глава на рамото му, докато горната част на тялото ми се тресе в ритъм с думкащото ми сърце.

– Мокра си – мърмори той в ухото ми и пъха пръст в мен. Мигновено стягам мускулите си около него. – Искаш ме – обявява той категорично, издърпва пръста и разнася влага по клитора ми, след което продължава напред с два пръста.

Извиквам.

– Кажи ми, че ме желаеш, Ава!

– Желая те – дишам тежко в рамото му.

Чувам доволен стон.

– Кажи, че се нуждаеш от мен!

На този етап бих му казала всичко, което иска да чуе, абсолютно всичко.

– Нуждая се от теб.

– Винаги ще се нуждаеш от мен, Ава. Ще се погрижа за това. Сега да видим дали мога да ти начукам малко разум.

Измъква пръстите си от мен, смъква ме от плота и ме обръща бавно, докато ръцете ми не намират гладката повърхност на гранита. Не съм доволна от тази поза.

– Искам да те гледам – стена, въпреки че нямам големи шансове. Той изглежда от доминиращия тип.

Усещам как тялото му се доближава до моето, топлината му се излива от него в мен. Когато твърдите му гърди се притискат към гърба ми, се облягам назад и отпускам глава на рамото му.

Той доближава уста до ухото ми.

– Замълчи и се потопи в удоволствието! – Той притиска хълбоци към задните ми части и започва бавно да се трие в мен, като едновременно с това се пресяга напред и поставя ръце върху китките ми. – Няма да говориш, освен ако не ти кажа. Разбра ли?

Кимвам. Определено е мъж, който обича да контролира.

Започва да движи бавно обиграните си пръсти нагоре по ръцете ми, като оставя кожата ми настръхнала и праща огън по вените ми. Гърдите ме болят за докосването му, когато стига върха на ръцете ми и продължава по раменете ми. Стискам зъби, но от устните ми се изтръгва стон. Не мога да го спра, не и когато Джеси ме кара да се чувствам така.

Ръцете му покриват раменете ми и той започва да прави кръгове с палци в основата на врата ми, като облекчава сковаността, която се е натрупала там. Усещането е неземно. Тялото ми е леко, а умът ми е спокоен.

Той спуска уста към врата ми и бавно прокарва устни по кожата ми, преди да ме целуне нежно.

– Кожата ти е пристрастяваща.

– Мммм... – мъркам. Това не е говорене.

Джеси се смее тихо.

– Добре ли е? – пита и прокарва леки целувки нагоре и надолу по страната ми. Обръщам се към него и срещам очите му. Отново кимвам.

Той поглъща погледа ми няколко секунди с доволно изражение, после целува нежно устните ми и спуска ръце надолу до хълбоците ми. Стискам очи и се опитвам с всички сили да не се изстрелям нагоре.

– Дръж ръцете си там, където са! – заповядва строго и ме пуска.

Чувам как сваля панталона си, след което ръцете му отново се връщат на хълбоците ми. Той застава зад мен и бавно ме придърпва към себе си. Пулсът ми се ускорява и променям захвата си върху плота, за да се закрепя в тази наведена позиция. Трепвам, когато ръката му обгръща тила ми. Усещам как членът му допира отвора ми и поемам дълбоко дъх, в опит да стабилизирам дишането си и да се отпусна, докато очаквам проникването. Това е най-лошият вид мъчение.

Той се навежда напред, топлият му влажен език докосва гърба ми и прокарва черта по гръбнака ми, след което получавам лека целувка в основата на врата си.

– Готова ли си за мен, Ава? – пита той до кожата ми, а вибрациите от устните му пращат тръпки от удоволствие право в утробата ми. – Може да отговориш.

Въпреки дихателните ми упражнения, все още не ми стига въздух.

– Да – вече дишам тежко.

Дъхът, който излиза от устата му, е истинска благодат. Усещам как ръката му докосва задника ми, докато той се намества, а после много бавно навлиза в пулсиращата ми празнина гладко и внимателно. Дишането му е накъсано, а аз искам да крещя от удоволствие, но не съм сигурна, че е позволено.

О, това е хубаво! Какво ще направи, ако не му се подчиня, все пак? Моята загуба ще бъде и негова. Той поставя отново ръка на хълбока ми и застива, а ръцете ми стискат плота толкова здраво, че пръстите ми побеляват. Усещам, че се избутвам назад към него и го поемам до края.

– Мамка му, Ава, ти ме подлудяваш – пъшка той и ръката му се стяга около врата ми, за да ме задържи на място. Другата му ръка изоставя хълбока и обгръща гърдата ми. – Не мога да направя това бавно. – Той диша тежко, докато ме направлява, изтегля се бавно и напредва бързо и здраво, като ме разтърсва.

– Джеси! – крещя. Няма никакъв шанс да мълча, ако той продължава така. Боже мой, този мъж е могъщ!

Той се оттегля бавно.

– Тихо, Ава! – казва през зъби и тласка отново, изкарвайки въздуха от дробовете ми.

Намествам ръцете си, но е трудно, защото са потни и се хлъзгат по гранита. Изпъвам лакти, за да не му позволя да ме изблъска напред отново и успявам да се стабилизирам точно навреме за неговия щурм. Шокирана съм. Джеси нахлува отново в мен неуморно, без да ми оставя време за възстановяване между здравите и неотстъпчиви тласъци. Той е непримирим.

Пуска врата и гърдата ми и отново стиска здраво хълбоците ми, после ме придърпва към себе си, за да посрещна всеки негов силен тласък, и започва да се забива в мен до абсолютния максимум. Изгубила съм всяко чувство за реалност. Нищо друго не съществува, освен Джеси с неговото свирепо нахлуване в мен и тялото ми, което жадува за него. Това е нещо, което те променя.

Коремът ми се свива, когато усещам как предстоящият оргазъм набира сила, подпомаган от безмилостната мощ на Джеси.

– Още не, Ава! – предупреждава ме той.

Откъде знае? Не мога да издържа още дълго. Ще се пръсна всеки миг. Чувам ударите на потните ни тела, както и гърленото ръмжене на Джеси. Съсредоточавам се, за да уталожа належащата потребност от освобождение, а удоволствието се натрупва и ми причинява болка. Мислите ми са пръснати в милиони посоки, аз съм роб на нуждите на тялото ми.

Точно тогава той се отдръпва и аз оставам в нищото. Какво прави? Хленча, когато надигащият се в мен оргазъм се отдръпва и съм готова да крещя по Джеси, но усещам пръста му да се плъзга към задника ми.

Напрягам се от горе до долу.

„О, не!“

– Можеш да го направиш, Ава. – Той плъзга пръсти надолу между бедрата ми и в мен, събира влагата и бавно я прокарва обратно към ануса ми. – Отпусни се, ще го направим бавно.

Да се отпусна? Не мога да се отпусна! Той обикаля отверстието бавно и всеки мускул в задника ми се стяга автоматично, за да отхвърли нашествието.

– Ава, отпусни се! – набляга той на думите.

– Опитвам се! – сопвам се. – Дай ми малко време, мамка му! – Може да си го начука сам, ако мисли, че сега ще мълча! Чувам как се смее тихо, когато връща пръстите си на клитора ми и започва да ги върти около него, докато ме заливат вълни от удоволствие.

– Внимавай с езика! – предупреждава.

Опитвам се да поема въздух дълбоко и овладяно.

– Не ни ли трябва лубрикант, или нещо такова? – питам задъхано.

– Ти си подгизнала, Ава. Това е достатъчно. Не те бива много да следваш инструкции, нали? – Той прониква в отверстието ми с палеца си и аз впивам зъби в устната си. – Отпусни се!

– Боже, това ще боли, нали?

– Да, в началото. Трябва да се отпуснеш. Когато вече съм вътре, ще ти хареса. Довери ми се!

„О, по дяволите!“

Той продължава да масажира отверстието ми. Аз отпускам глава, дишам тежко и се потя от нерви, но тогава ръката му обвива тила ми и започва да масажира нежно мускулите ми, докато аз се опитвам да се отпусна. Ръката му оставя врата ми и се озовава на задника ми. Той бавно ме разтваря и в един момент усещам влажната глава на члена му да подпира отверстието ми.

„О, мамка му!“

– Отпусни се! Позволи му да влезе! – мърмори той и бавно върти влажния си член около входа ми.

„Дишай, дишай, дишай!“

После той напредва леко, но огромното напрежение ме кара импулсивно да отскоча напред. Ръката му се спира на рамото ми и ме задържа на място, а другата продължава да го насочва в мен. Треперя от натрупващото се напрежение.

– Това е, Ава. Почти сме там. – Гласът му е накъсан и напрегнат, дланта му на рамото ми е мокра, а пръстите му се свиват. После той нахлува в мен със сподавено ръмжене, пробива защитата на мускулите ми и се плъзга дълбоко в забраненото ми място.

– Мамка му! – крещя. Това боли, по дяволите!

– Боже, толкова си тясна – казва задавено той. – Спри да се бориш, Ава! Отпусни се!

Дишам тежко, захвърлена на някакво място между удоволствие и агония. Изпълването, което усещам, е неописуемо, болката е страхотна, но удоволствието... Боже, удоволствието не подлежи на описание и е напълно неочаквано. Стегнатите ми мускули усещат всяка пулсираща вена и всяка тръпка по члена му. Тялото ми се отпуска малко от напрежението, което се е натрупало, и... ме завладява чисто удоволствие.

– Господи, това е хубаво! Сега ще започна да се движа, ясно?

Кимвам, вдишвам дълбоко и стисвам здраво плота, когато ръката му напуска рамото ми и се спуска надолу по гърба, за да се присъедини към другата на хълбоците ми. Но аз не трепвам, нито подскачам, когато ме хваща. Прекалено съм заета да се подготвям за това, което предстои.

– Много бавно, Ава – изстенва той и внимателно се издърпва от мен.

– Господи, Джеси! – Ако ми каже да млъкна, ще се ядосам много.

– Знам. – Той започва да се движи навътре и навън с бавни и отмерени удари.

Разпадам се под него. Никога не съм си представяла това по този начин. Винаги съм мислила, че ще бъде нещо мръсно и грешно. Но не е. Той прави любов с мен и усещането е добро. Зашеметена съм. Силата, с която ме прави своя, свива стомаха ми на възли. Едно докосване по сърцевината ми ще ме залепи за тавана.

– Ти си удивителна, Ава – той ръмжи гърлено и отново се тласка напред. – Бих искал да остана в теб цялата шибана нощ, но губя контрол.

Откривам, че се избутвам назад при равномерните му удари, подканвайки го да ускори темпото. Неочакваното удоволствие е нереално и аз бързо губя представа за всичко, когато поредният яростен оргазъм набира сила в мен. Изумена съм, че правя това. Но имам нужда от още.

– Продължавай! – прошепвам думите, които никога не съм мислила, че ще кажа.

– Да, бебче. Близо ли си?

– Да! – извиквам и се забивам назад в него. Чувам пъшкането му, докато мести едната си ръка на рамото ми, а с другата гали бедрото ми от вътрешната страна. – По-силно! – крещя. Нуждая се от това.

– Мамка му, Ава! – вика той и се забива напред, като стиска рамото ми, а пръстът му се плъзга около пулсиращия ми клитор.

Отмятам глава назад.

– Ще свърша! – викам.

– Чакай!

Главата ми се замайва, когато усещам как членът му набъбва още.

Не съм на себе си от удоволствие, но точно когато мисля, че може да се срина, той крещи:

– Сега!

И аз избухвам.

Стаята започва да се върти, губя представа за всичко и се сривам върху бара с ръце над главата, като повличам и Джеси с мен. Той тежи, но аз съм вцепенена от удоволствие и усещам само как неговите мокри и твърди гърди ме притискат върху гранита. Горещият му дъх роши косата ми, а пулсиращият му член все още е дълбоко в мен. Той свършва и мускулите ми се свиват около него всеки път, когато навлиза в мен, като изцеждат и последната капка от семето му, докато той лениво удължава оргазма ми.

Отнасям се.