Този мъж

Двадесет и шеста глава

След като се обличам, слизам по стълбите и откривам Джеси при кухненския плот да говори по телефона и да бърка с пръст в буркан с фъстъчено масло. Той поглежда към мен и почти ме поваля с дяволитата си усмивка.

Прокарвам очи с възхищение по тялото му, облечено в сив костюм и черна риза. Тъмнорусата му коса е начупена с гел и стои в рошав ореол от едната страна, а аз съм много доволна, че не се е обръснал. Изглежда груб и съкрушително красив.

– Ще дойда, след като закарам Ава на работа. – Той се върти на стола и накланя глава настрани. – Да, кажи на Сара, че го искам на бюрото си, когато пристигна. – Той ми сочи скута си и аз тръгвам към него, като се боря с гримасата, която предизвиква споменаването на нейното име. – Ще му отнемем членството, просто е. – Заставам така, че коленете му остават между бедрата ми, като се усмихвам, когато той заравя лицето си във врата ми и вдишва дълбоко. – Може да прави, каквото поиска, но си заминава, край! – отсича той рязко. За какво става дума? – Кажи на Сара да го отмени... да... добре... Ще се видим скоро.

Той затваря, хвърля телефона на плота и пъха ръце под коленете ми, така че да повдигне краката ми от пода, като в същото време ме приветства с жадна срастна целувка.

– Закуска? – пита.

Поглеждам към часовника на печката.

– Ще хапна нещо в офиса. – Не мога да закъснявам. Протягам се в ръцете му и дърпам чантата си, за да извадя хапчетата. – Може ли малко вода?

– Обслужвай се, бебче! – казва и се връща към буркана с фъстъчено място.

Отивам до големия хладилник, мятам чантата на плота и вадя всичко, но не намирам хапчетата. Никъде.

– Какво има? – пита той.

– Нищо – мърморя, докато връщам всичко в чантата. – Мамка му! – псувам под нос, като в същото време се поздравявам, че разделих пакета и оставих половината в чекмеджето с бельото.

– Внимавай с езика, Ава! – укорява ме той. – Хайде, ще закъснееш.

– Извинявай – мърморя. – Вината е твоя, Уорд. – Мятам чантата на рамо.

– Моя ли? – казва той с широко отворени очи. – Каква е вината ми и защо?

– Нищо конкретно, просто ме разсейваш – обвиня­вам го.

Той поглежда към мен, а устните му потрепват.

– Ти обичаш да те разсейвам.

Не мога да го отрека, така че не се и опитвам.

Стигаме до площад „Бъркли“ за нула време. Той наистина е заплаха на пътя с неговата глупаво скъпа кола. Спира в нарушение на правилника на ъгъла и се извръща, за да ме погледне в лицето.

– Обичам да се събуждам до теб – казва той мило, протяга се и прокарва палец по долната ми устна.

– Аз също обичам да се събуждам до теб. Но не обичам да тичам, докато капна от умора в пет сутринта. – Краката ми вече страдат, а ще става още по-лошо.

– Предпочиташ да капваш от умора от секс ли? – Ухилва се той с дяволита усмивка, прокарвайки ръка по дължина на роклята ми.

„О, не, няма да го направиш!“

– Не, предпочитам сънлив секс – поправям го, като се накланям и го целувам бързо по устните. Излизам от колата и го оставям сам с бръчката на челото му. – Ще се видим утре. Благодаря, че ме изтощи преди работа. – Затварям вратата и понасям изтощените си крака, обути в най-неудобните обувки, които имам.

Прекарвам сутринта в проверка на клиенти и срокове. Доволна съм, че всичко върви гладко. Набелязвам няколко посещения на обекти за следващата седмица и се усмихвам, докато пиша между диагоналните линии, нанесени с голям черен маркер. Трябва да сменя бележника, преди Патрик да е научил за ежедневните ми ангажименти с Господаря.

С удоволствие приемам капучиното и кексчето, които лежат на бюрото ми, благодарение на Сали, и се намръщ­вам, когато чувам шум от клаксони на коли пред офиса. Вдигам поглед и виждам розов ван, паркиран на две места, и Кейт, която маха като обезумяла, за да привлече вниманието ми. Ставам от стола, простенвам, тъй като мускулите ми пищят в протест, и съскам на всяка крачка, която правя. Накрая стигам до „Марго Джуниър“ и се усмихвам доволно на физиономията на моята развълнувана огнена приятелка.

– Не е ли хубава? – Кейт гали с обич волана на „Марго Джуниър“.

– Красавица – съгласявам се, клатейки глава, но тогава си спомням нещо. – Как можа да позволиш на Сам да бърка в чекмеджето ми с бельо?

– Не успях да го спра – гласът ù е висок и звучи отбранително. Точно така трябва да бъде. – Той е безочлива свиня. – Хили се тя.

Нямам съмнение, че е такъв. Мисълта незабавно ми напомня за мистерията с връзването. Изкушена съм да питам Кейт, но бързо преценявам, че всъщност не искам да знам.

– Как е Джеси? – усмивката ù се разширява. – Забавлявате ли се?

– Ами, возих се на „Дукати 1098“, Сара ми демонстрира убийствено пренебрежение и тичах петнайсет километра тази сутрин. – Протягам се и се опитвам да облекча болката в бедрата си, като ги разтривам.

– Мамка му! Тя все още ли не се е отказала? Кажи ù да се разкара. – Тя се мръщи. – Тичала си петнайсет километра? Боже! Това е ужасно! И какво, по дяволите, е Дукати едикое си?

– Супербайк. – Вдигам рамене. Самата аз не го знаех преди няколко дни. – Той преведе сто хиляди на сметката на „Рококо“.

– Какво? – изпищява тя.

– Чу ме.

– Защо?

Повдигам рамене.

– За да държи Патрик настрана, докато се възползва от мен. Той не иска да ме дели.

– Леле! Този мъж е откачен.

Смея се. Да, откачен мъж – откачено заблуден, откачено богат, откачено предизвикателен, откачено привлекателен...

– Ще излизаме ли довечера? – питам. Отрязала съм откачения мъж под предлог, че Кейт е свободна.

– Разбира се.

Отпускам се с облекчение.

– Значи няма да се виждаш със Сам? Напоследък той е като постоянно присъствие в дома ти. – Повдигам вежда. Той всъщност е едно полуголо постоянно присъствие, но аз не говоря за това.

– Просто малко забавление – отговаря тя надменно.

Усмихвам се на нейната небрежност. Знам, че не е така. Говорим за момичето, което не е ходило на втора среща от години. Сам е сладък. Привличането определено личи.

Някаква кола започва да свири иззад „Марго Джу­ниър“.

– О, майната ти! – вика Кейт. – Тръгвам. Ще се видим у дома довечера. Твой ред е да вземеш вино. – Прозорецът започва да се затваря и тя се ухилва от ухо до ухо. Все още не мога да повярвам, че той ù купи ван.

Внезапно си спомням за сделката, която сключих в замяна на дрехите ми – да не пия довечера. Усмихвам се. Той никога няма да разбере.

Кейт си заминава, а аз се връщам на бюрото и опъвам крака. Да, вече наистина го усещам. Изправям се отново, подвивам крака под себе си и изпускам дълъг благодарствен дъх, когато стегнатите ми мускули се отпускат задоволително. Телефонът ми започва да подскача по бюрото и „Пласибо“ тихичко запяват за тичане по хълма35. Дори не трябва да поглеждам към екрана, за да разбера кой е. Той има невероятен вкус за музика.

35 В случая става дума за кавъра на песента на Кейт Буш Running Up That Hill в изпълнение на английската алтернатив група Placebo. Б.пр.

– Харесва ми – казвам вместо поздрав.

– На мен също. Ще правим любов на нея по-късно.

– Няма да ме видиш по-късно – напомням му отново. Прави го нарочно.

– Липсваш ми.

Не мога да го видя, но знам, че се цупи. А колкото до частта с правенето на любов... Е, добре, това е значително по-добре от „чукане“. Усмихвам се, сърцето ми подскача в гърдите.

– Липсвам ли ти?

– Да, липсваш ми – оплаква се той. Поглеждам към компютъра. Един часът е. Не са минали и пет часа, откакто се разделихме. – Не излизай довечера! – казва той. Това не е молба, а заповед.

Сядам. Сигурна бях, че ще се случи.

– Недей! – предупреждавам го с най-твърдия тон, който успявам да докарам. – Имам планове.

– Не мисли, че понеже си на работа, не мога да дойда и да ти начукам малко разум! – Гласът му е ужасно сериозен и дори малко ядосан.

Не би го направил, не би могъл. Или би? По дяволите, дори не съм сигурна.

– Както искаш – отговарям много леко.

Той се смее.

– Бях сериозен, жено.

– Знам, че беше. – Нямам съмнение за това, но ще трябва да почака до утре за каквото и да било чукане.

– Болят ли те краката? – пита той, докато аз отново ги изпъвам под бюрото.

– Малко. – Няма да му доставя удоволствие, като го уведомя колко много ме болят. Довечера ще си направя вана с Радокс36. Момент... Той да не се е опитвал да ме осакати, за да не изляза?

36 Radox – серия козметични продукти, сред които и гел за вана с лек обезболяващ ефект. Б.пр.

– Малко – повтаря той, а усмивката определено личи в дрезгавия му глас. – Помниш ли сделката ни?

Извъртам очи. Сигурно не съм била на себе си, когато съм решила, че може да забрави за своята малка сделка. И вече съм сигурна, че ме накара да направя този маратон в ранни зори в опит да ме спре. „Властен маниак!“

– Няма нужда от напомнящо чукане – промърморвам, ставам и отново подгъвам крак под себе си. Никога няма да разбере. Нямам намерение да се напивам така, че да си докарам жестоко главоболие – твърде скоро е след последното ми изпълнение.

– Внимавай с езика, Ава! – въздиша уморено той. – И аз ще реша кога и дали е необходимо напомнящо чукане.

– Слушам – потвърждавам с всичкия сарказъм, който заслужава.

– Кога ще те видя? – въздиша.

– Утре? – Наистина искам да го видя.

– Ще те взема в осем.

Осем? Утре е събота, искам да си поспя. Осем? Наистина не трябва да се напивам, не и ако Джеси смята да ме събуди в осем.

– По обед – противопоставям се.

– Осем.

– Единайсет.

– Осем – отсича.

– Предполага се и ти да отстъпиш! – Този мъж е невъзможен.

– Ще се видим в осем. – Той затваря и ме оставя стъпила на единия си крак с телефон, който виси на ухото ми. Поглеждам към екрана невярващо. Той може да дойде в осем, но аз няма да съм будна, за да му отворя, а сериозно се съмнявам, че и Кейт ще е будна. Отпускам болезненото си тяло обратно на стола с няколко резки поемания на въздух. Никога повече няма да тичам.

– Том! Ще излизаме довечера, искаш ли да дойдеш? – Не си правя труда да питам Виктория, защото тя има среща с Дрю.

Той ме поглежда с мръсна широка усмивка на бебешкото си лице.

– Ще трябва любезно да ти откажа. – Той навежда глава като джентълмен, какъвто знам, че не е. – Имам среща.

– Още една?

– Да! Този определено е сериозен. – Кимва Том, а усмивката му става още по-широка.

Оставям го да се усмихва и се обръщам към компютъра си. Те всички са сериозни.

Напускам офиса в шест и се отправям директно към магазина, за да купя „Радокс“ и бутилка вино, преди да взема метрото. Изкушавам се да я отворя още тук и сега. Петък е, ще излизам с Кейт довечера, а утре ще прекарам деня с моя предизвикателен Властен маниак. Идеално.

Влизам през предната врата и намирам полуголия Сам да излиза от ателието на Кейт, следван от напълно облечената Кейт, която има изключително доволна усмивка на лицето си.

– Не може да бъде – запъвам се, докато се опитвам да насоча погледа си където и да е другаде, но не и към тялото на Сам.

Той ме заслепява с невероятно наглата си усмивка и извръща лице към Кейт, като ми дава възможност да видя голия му гръб и провисналите му дънки. Едва тогава забелязвам малко смес за блат на врата му.

– Пропуснала си нещо. – Посочвам дразнещото очите петно.

Кейт извърта Сам, така че да може да ме погледне и го облизва от средата на гърба до врата. Той ми се усмихва доволно и аз също се усмихвам. Каква двойка ексхибиционисти!

Тръгвам към жилищната част и съскам от пронизващата болка, пълзяща по краката ми с всяка стъпка, която правя. Отивам направо в банята и пускам водата да пълни ваната, като изсипвам и половин бутилка от отпускащия мускулите гел. След това се връщам в кухнята, за да се погрижа за специалното изискване номер две – наливам на себе си и на Кейт по една чаша вино и въздишам признателно, когато отпивам първата глътка.

Пет минути по-късно вече съм извадила всеки чифт бельо от чекмеджето и съм обхваната от паника.

– КЕЙТ! – Знам, че ги сложих тук, така че къде са, по дяволите? Ако това е идеята на Сам за шега, ще извия шибания му врат.

Кейт нахлува в стаята ми.

– Спрях водата на ваната. Какво има?

– Хапчетата ми.

– Какво за тях?

– Няма ги. – Обръщам обвинителен поглед към нея. – Не мога да повярвам, че си пуснала Сам тук.

Тя ме зяпва с широко отворени очи.

– Не съм го пускала тук. Но във всеки случай хапчетата ти не бяха тук. Щях да ги видя.

Крещя обезсърчено и продължавам да претърсвам останалите чекмеджета от горе надолу. Знам, че съм ги сложила тук.

– Мамка му!

– Успокой се, ще си вземеш други. Том и Виктория ще дойдат ли?

Събирам бельото си и го напъхвам обратно в чекмеджето.

– Вече взех други. Не и двамата имат срещи.

– Уменията ти да подреждаш са шокиращи – изстенва тя уморено. – О! Виктория с Дрю ли ще се вижда тази вечер? – Кейт ме поглежда с големите си сини очи.

– Да. – Посрещам ококорения ù поглед.

– Никога няма да се получи. Побързай с тази вана! Трябва да си взема душ.

Грабвам чашата с вино и се отправям към банята.

Водата е прекрасна. Измивам си косата и се обръсвам навсякъде, след което излизам, оставям виното и си мия зъбите.

Час по-късно съм изсушила и накъдрила косата си, намазала съм тялото си с крем и съм наполовина гримирана. Вратата ми се отваря и Кейт пъха глава през нея.

– Колко още? – пита тя. Огненочервената ù коса е навита на ролки и тя изглежда почти толкова готова, колкото съм и аз.

– Половин час – заявявам и отварям чекмеджето с бельото.

– Супер – тя затваря.

Вратата се отваря отново.

– Какво? – питам, без да спирам да търся подходящо бельо.

След точно две секунди съм сграбчена, кърпата ми е издърпана от тялото и съм положена на леглото, а някакво тежко мъжко тяло се надвесва над мен.

ЛЕЛЕ! Аз съм напълно дезориентирана и все още стискам боксерките, които смятах да обуя. Дори нямам шанс да се съсредоточа върху лицето му. Устните му се притискат към моите и започва страстно да ме целува. Какво става, по дяволите? Няма начин да го отстраня или да го питам какво прави тук. Той ме обръща така, че заставам на ръце и колене, а пръстите му се плъзгат по входа на влагалището ми – без съмнение, за да проверят колко съм готова – след което разкопчава панталона си и нахлува в мен с потиснат вик.

Аз също крещя, но той слага ръка върху устата ми.

– Тихо! – казва през зъби и продължава да нахлува безмилостно в мен.

По дяволите! Аз съм напълно безпомощна, докато той се движи навътре и навън, изпълнен с решителност и явно целящ нещо. Погледът ми скоро се премрежва, а главата ми се върти от отчаяние и удоволствие. Пуска ръце от устата ми и започва да придърпва бедрата ми назад всеки път, когато навлиза силно в мен.

– Джеси! – викам отчаяно. Той е безпощаден.

– Казах тихо – отрязва ме той.

Удоволствието ми започва да нараства все повече и повече, докато Джеси ме дърпа здраво към себе си. Той пъшка при всяко проникване и продължава да властва над мен със съкрушително темпо, като при всеки дълбок тласък членът му се блъска в матката ми и ме запраща в еуфорична мъгла. Опитвам се да се хвана за някаква възглавница, но съм толкова объркана, че успявам да сграбча само чаршафа, не мога да намеря сила да повдигна глава и да го погледна. Аз съм напълно безпомощна.

Чувствам как хватката му се стяга, твърдият му възбуден член блъска в мен и ме разпъва неимоверно. Това е собственическо чукане. Не че ме безпокои. Може да съм безпомощна и да завися от неговата милост, но ще имам един зашеметяващ оргазъм.

Движенията му стават все по-бързи и след един последен дълбок и бавен тласък аз се пръсвам на парчета, пометена от невероятен екстаз, който ме кара да заровя лице в матрака, за да потисна виковете на освобождение, които напират в гърлото ми. Неговият дрезгав крясък проехтява в стаята, когато и той се присъединява към моето лудо блаженство, срива се отгоре ми и диша тежко в ухото ми. Той трепери вътре в мен.

Това наистина беше шок и ужас. Аз съм напълно изтощена. Поемам въздух, за да облекча дробовете си. Те бяха подложени на тежки изпитания днес.

– Моля те, кажи ми, че това си ти – пъшкам, затварям очи и поглъщам топлината на тялото му през костюма. Той дори не е свалил сакото си.

– Аз съм. – Диша накъсано, отмества косата от гърба ми и облизва голата ми кожа.

Въздишам щастливо и го оставям да хапе и ближе цялото ми тяло.

– Не се къпи повече! – заповядва ми той.

– Защо? – Мръщя се заровила лице в чаршафите. Нямам намерение така или иначе, нямам време.

Той се отдръпва, завърта ме, приковава китките ми от двете страни на главата ми и поглежда надолу към мен. Стилната му сутринта прическа в момента е в безпорядък, но той изглежда не по-зле въпреки това.

– Защото искам аз да съм навсякъде по тялото ти, когато излезеш. – Той притиска устни към моите, като върти език, пъшка и хапе долната ми устна. Това е на светлинни години далеч от свирепата атака, която понесох току-що.

– Мъжете имат ли усет за наскоро чукана жена? – питам.

– Езикът! – Той повдига глава и ми отправя един наистина неодобрителен поглед. – Пила си.

– Не – мрънкам виновно.

Той поглежда към китките ми, когато усеща напрежението, предизвикано от естествения ми рефлекс към лъжата, а след това отново към мен, като повдига вежда.

– Не пий повече! – заповядва тихо, като ме дарява с още една пълна с чувство целувка. – Надявах се да те намеря облечена в дантела – мънка нежно той.

После освобождава една от китките ми и прокарва пръст отстрани на тялото ми, през чувствителния хълбок и към вътрешната част на бедрата ми.

– Щеше да ме съсипеш – въздишам, когато той пъха два пръста в мен. Все още не съм успяла да се възстановя от предишния невероятен оргазъм, а вече съм на път да постигна нов.

– Вероятно – потвърждава той, докато върти пръсти дълбоко в мен и ги пъха все по-навътре.

– Мммм – въздишам от удоволствие и стягам крака под него.

– И не обличай нищо неподходящо също така!

Опитвам се да хвана рамото му и да го притегля към устните си, но той не помръдва. Гледа с очакване към мен и аз установявам, че той очаква потвърждение, че съм разбрала командата му.

– Няма – проплаквам отчаяно, когато той прави възхитително движение с палец по клитора ми.

– Ще свършиш ли, Ава?

– Да – викам в лицето му. Всеки момент ще направя повторение на предишния оргазъм и този ще бъде не по-малко удовлетворителен и разтърсващ. – Моля те!

Той се приближава, а устните му са толкова близо до моите, че почти ги докосват.

– Хммм, харесва ли ти така, бебче? – Той натиска навътре и нагоре и потрива предната стена на влагалището ми.

– О, Боже! – крещя. – Джеси, моля те! – Повдигам глава и се опитвам да уловя устните му, но той се издърпва назад.

– Искаш ли ме?

Започвам да горя, а мускулите на краката ми се напрягат, докато той гали подутите ми срамни устни.

– Да.

– Искаш ли да ми доставиш удоволствие, Ава?

– Да, Джеси, моля те! – проплаквам.

Аз съм на прага на безсъзнанието, когато той вади пръс­тите си от мен и става от леглото.

„Какво? Не!“

На крачка от пълното блаженство, виждам как очакващият ме оргазъм се превръща в химера и се чувствам като неизбухнала бомба.

– Какво правиш? – питам слисана.

– Искаш ли да довърша започнатото? – Той накланя глава, докато загащва панталоните си.

– Да.

Очите му срещат моите.

– Не излизай!

– Не!

Той вдига рамене.

– Моята работа приключи. – Той ми изпраща въздушна целувка, поглежда ме с премрежените си зелени очи, след което се обръща и си тръгва.

Аз лежа по гръб, гола (с чувството, че току-що съм била маркирана) и отчаяно нуждаеща се от освобождение. Не мога да повярвам, че той ми го причини. Знам какво е това. Това е един несполучлив вразумяващ секс, последван от несполучливо дразнене с пръсти. Съвършената манипулативна тактика.

– Ще се оправя сама тогава – крещя, докато вратата се затръшва зад него. Няма да го направя. Няма да е дори наполовина толкова удовлетворяващо, ако го направя сама.

Пъшкам, докато гола отивам до чекмеджето с бельото, за да намеря най-хубавия чифт. Розовата дантела би следвало да свърши работа. Обличам се и се сещам за луксозната бутикова торба. Усмихвам се, докато развивам опаковъчната хартия, която пази напълно забранената рокля за петстотин паунда. „Да видим кой ще се смее последен, господин Уорд!“

Отново се боря с ципа, довършвам грима си и се поглеждам в огледалото. Изключително съм доволна от себе си. Забранената бежова копринена рокля изглежда невероятно добре, кожата ми е почерняла от слънцето, очите ми са тъмни и влажни, а косата ми е на рошави тъмношоколадови вълни. Плъзгам крак в бежовите островърхи обувки на „Карвела“ и се пръскам леко с „Етърнити“ на Келвин Клайн.

– Мамка му! – пищи Кейт. Обръщам се и виждам как тя оглежда от горе до долу облеченото ми в коприна тяло. – Той ще полудее.

Подсмихвам се.

– Господарят на имението може да си го начука.

Кейт се смее.

– О, чувстваш се смела. Харесва ми. – Влиза и се оглежда. Самата тя е зашеметяваща в яркозелената си рокля и тъмносини обувки. – Какво е направил, за да заслужи това?

– Заряза ме преди да свърша, след като се провали с вразумяващия секс – подхвърлям небрежно, а Кейт пада в леглото и се смее до припадък. Не мога да се удържа и също започвам да се смея. Предполагам, че ситуацията е доста смешна.

– Бог да го благослови! – срича тя в истерия. – Доволна съм, че не съм единствената, която се наслаждава на най-добрия секс в живота си – казва тя, докато трие сълзите под очите си.

Въобще не съм изненадана да го чуя – ни най-малко. Сам не се разхожда полугол из нейния апартамент с онази мръснишка усмивка на лицето само защото тя му прави сладкиши.

– Той ме вбесява – поклащам глава и се обръщам отново към огледалото, за да нанеса почти безцветното си червило.

– Знаем ли вече на колко години е? – Кейт взима моята пудра, за да добави малко цвят на бледите си бузи.

– Нямам представа. Безсмислено е да подхващам тази тема, както и онази за белега на стомаха му.

Тя щипе бузите си.

– Има ли значение? Какъв белег?

– Не, няма. А белегът е много грозен от тук до тук – прокарвам пръст от средата на корема до хълбока си.

Тя ме поглежда в огледалото.

– Ти си влюбена в него.

– Колкото и откачено да изглежда – признавам най-накрая.