Този мъж

Дванадесета глава

На следващата сутрин се приземявам в офиса с невероятен трясък. Буквално. Просвам се на дървения под, сред купчина кашони, а Том тича към мен със сковано от ужас бебешко лице.

– Боже, добре ли си? – Той се пресяга към мен, да ми помогне и започва да изтупва първо черната ми права пола, а после блузата без ръкави. – Толкова съжалявам. Точно ги местех в склада. – Той пърха около мен като квачка и дърдори за здраве, за безопасност и за книги с нещастни случаи.

– Том, добре съм. Махни си ръцете от циците ми!

Той бързо оттегля ръце от гърдите ми и се кикоти.

– О, но какви чудесни гърди са това, Червена шапчице!

– Ако не беше гей, щях да те цапардосам досега.

– Добро утро! – чувам Виктория, преди да я видя. – Том, повече няма да излизам с теб – съска му тя и кацва на стола си.

Оглеждам и двамата подред.

– Какво е станало?

– Той отново ме заряза!

Пускам чантата си на бюрото и гледам как Виктория изстрелва всякакъв вид обвинения към много гузно изглеждащия Том. Нямам желание да се меся, затова взимам телефона си от чантата и откривам съобщение от Кейт.

Тръгнах рано и не исках да те будя, в случай че сънуваш разни неща за Господаря ;-)

В „Барок“ в един? Трябва да съм се върнала до два и половина.

Да. Сънувах. Сънувам и наяве. Обърканият ми ум се връща на мислите, които ме държаха будна почти цялата нощ, мисли, които карат сърцето и ума ми да се вкопчват в безмилостна битка. Той ме завладя, пребори и спечели, но не съм сигурна, че съм готова да се отдам отново на мъж, особено на мъж, който изисква толкова много. Аз съм разумно момиче, с изключение, както изглежда, на случаите, в които става дума за Джеси. Трябва ми време да помисля за това, без той да е наблизо и да ме разсейва с докосването си.

Опитвам се да се съсредоточа върху писмата в пощенската ми кутия и върху работата на предприемачите, но в същото време мисля за всякакви извинения, които мога да пробутам на Джеси. Би трябвало да уредя делова среща и да се погрижа тя да остане такава, което е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи, когато съм близо до него.

Патрик се дотътря в офиса в единайсет с нещо от „Старбъкс“. Бих могла да го разцелувам.

– Капучино с допълнително сметана, без захар и шоколад за теб, цветенце – казва той и клъвва бузата ми, поставяйки кафето на бюрото. – Не си забравила за срещата с Микаел утре, нали? – Той кацва на бюрото ми и аз сдържам дъха си, когато то изскърцва.

– Не, не съм забравила. – Избутвам бележника си към Патрик, за да види големия удебелен шрифт.

– Добро момиче. Как мина в имението?

Изчервявам се веднага. Не съм казала на Патрик за втората ми среща, но той трябва само да прехвърли страниците на бележника ми, за да види. Което очевидно е направил.

– Добре – изписуквам, а гласът ми е няколко ноти по-висок от типичното.

– Много добре. Дръж ме в течение! – Той става от бюрото ми и тръгва да разнася останалите кафета из офиса. Инстинктивно поглеждам отдолу за парчета дърво или разхлабени винтове и въздишам облекчено при мисълта, че не ме подложи на разпит и че бюрото ми е в добро състояние. Вниманието ми е твърде погълнато от други неща и не съм и помисляла за възможността Патрик да разбере за извънслужебните ми срещи с господин Уорд. Това би могло да има много пагубен ефект върху кариерата ми. Не мога да рискувам работата си, нито пък да остана с разбито сърце. Приемам предложението на Кейт за обяд, а след това пращам на Джеси съобщение.

Съжалявам. Трябва да отменя.

Не мога да се срещна с него дори на професионално ниво сега, защото той ще ме притисне и аз ще отстъпя. Още преди да оставя телефона на бюрото и да разплета пръсти от косата си, вратата на офиса се отваря и виждам как някой внася букет кали. Момичето за доставки от „Луссо“. Том сочи към моето бюро и мигновено съм обхваната от чувство за вина. Сривам се обратно в стола си. Току-що го излъгах, а той ми е пратил цветя. Приемам цветята и подписвам документите на момичето, след което откривам картичката.

Чакам с голямо нетърпение срещата.

Ти също би трябвало.

Дж х

Отпускам ръце на бюрото и заравям главата си в тях, като си казвам, че постъпвам правилно, че постъпвам разумно. Бележката му просто потвърди, че срещата ни най-малко няма да бъде свързана с бизнес. Мамка му!

Телефонът ми започва да звъни. Няма нужда да поглеждам, за да знам кой се обажда. Никога няма да приеме отказ със съобщение или какъвто и да е отказ. Звъненето спира, но почти веднага получавам съобщение.

Отменяш какво?

Чета простия въпрос от две думи дузина пъти и не измислям нищо, което да го успокои, така че захапвам куршума и отговарям на съобщението му.

Просто ми дай малко време! Това е нещо много силно, а става прекалено бързо.

Излизам в един без петнайсет, за да се срещна с Кейт, след като не отговарям на десет обаждания от Джеси, който явно не е подготвен да ми даде времето, за което го моля.

Когато пристигам, барът е пълен, но виждам Кейт в ъгъла с питиета на масата. Тя веднага забелязва моето униние.

– Трябва ли да питам какво има? – казва точно когато телефонът ми отново започва да звъни и аз изпускам тежка въздишка. – Кой е?

– Джеси.

Мръщи се.

– Няма ли да отговориш?

Облягам се на стола и го оставям да звъни.

– Отмених срещата си с него.

Ченето на Кейт увисва.

– Защо?

Замислям се и стомахът ме свива.

– Не съм сигурна. – Раменете ми хлътват. – Не знам. – Бях толкова изумена вчера, че оставих едни твърди гърди, хипнотичен глас и меки сочни устни да ме лишат от разум.

Тя ме поглежда със съчувствие, но то бързо преминава в любопитство, когато погледът ù се заковава в нещо.

– Здравей, секси, на три часа! О, той гледа насам! Как е косата ми? Имам ли глазура по лицето? – Кейт започва неистово да бърше бузите си с длани.

Обръщам се на три часа и виждам мъжа от бара в имението – Сам. На дръзкото му лице има широка усмивка, когато вдига бутилката си с бира към мен. Вдигам ръка и се обръщам отново към Кейт.

– Познаваш ли го? – пита тя с недоумение.

– Сам. Беше в имението. Приятел е на Джеси.

– По дяволите! Джеси е член на яката банда. – Тя се кикоти, а очите ù се разширяват от вълнение. – Хей, той идва насам. Представи ме, моля те!

Поклащам глава към нея. Още една първа среща, в която да забие зъби. Сам стига до масата, като все още се усмихва и трапчинката му се показва. Наистина е много сладък с рошавата си коса и с тези бляскащи очи. Отново е с дънки и тениска. Сигурно си пада по небрежния стил.

– Ава, как си?

– Добре съм, Сам. Ти?

– Страхотно. Как е Джеси? – пита той ухилен.

Усещам как лицето ми се изчервява, въпреки че бързо съм стигнала до заключението, че се шегува с мен. Той е приятел на Джеси, би трябвало да знае как е. Свивам рамене, защото наистина не знам какво да кажа. Когато го оставих вчера, беше запалил всичките си сексуални цилиндри и дишаше тежко като отчаян покварен загубеняк. Сега очаквам да е леко побеснял, защото отмених срещата ни. Не, зачерквам това. Знам, че е побеснял. Упоритите му обаждания ми го показват.

Усещам остро сритване по пищяла и поглеждам нагоре, за да видя как Кейт ми се мръщи.

– О, Сам, това е Кейт. Кейт, запознай се със Сам! – Размахвам ръка между двамата и наблюдавам как Кейт се превръща в ангел, подавайки ръка на Сам, който се усмихва, преди да я поеме.

– Приятно ми е да се запознаем, Кейт – казва той спокойно, като все още се усмихва и прокарва свободната си ръка през тъмнорусата си коса.

– И на мен. – Тя се изкикотва, когато Сам ù прави комплимент за дивата червена коса, а ръцете им са все още преплетени.

Телефонът ми известява получено съобщение и за да не наблюдавам безсрамното флиртуване, което протича пред мен, аз го взимам и отварям съобщението с едно затворено око.

Хубаво е да има СЕРИОЗНА причина да ме отрежеш, а необходимостта ти от време не е такава! За твое добро е някой да умира. Напълно ще полудея, жено! НЯМА ЦЕЛУВКА

Горкият ми скапан мозък ще се пръсне. Какво ми става? Оставям телефона на масата и вдигам поглед. Кейт е в разгара на най-доброто си флиртуване, което някога съм виждала. И ръцете им все още са сплетени.

Тя за миг отклонява вниманието си от Сам, за да ме погледне.

– Джеси?

– Джеси? – повтаря Сам, обръщайки поглед към мен.

– Да – отговарям небрежно, сякаш няма значение и отпивам така нужната глътка от обедното ми вино.

Седя пренебрегната цяла вечност, докато Кейт и Сам разговарят и се смеят. Това ме устройва чудесно, но също така ми дава прекалено много време за мислене. Това не е добре. Трябва ми тишина. Спокойствие. И бутилка вино. Тогава вече бих могла да оставя сърцето и мозъкът ми да се нахвърлят един на друг.

Изправям се нетърпелива да се върна на работа и да се опитам да се заема с нещо.

– Кейт – усмихвам се сладко, когато тя най-после откъсва алчните си сини очи от Сам, – нямаше ли среща в два и половина?

– Не. – Тя също ми се усмихва, но много по-сърдечно.

Присвивам очи към нея игриво и вдигам чантата и телефона.

– Значи ще се видим по-късно. Радвам се, че се срещнахме, Сам.

Той ме целува по бузата.

– Да и аз, Ава. Не се предавай!

Обръщам се, за да тръгна, и виждам Джеси да стои зад мен и да ме гледа свирепо като бясно куче. Изглежда възхитително в тъмносивия си костюм.

– Кой е умрял? – изръмжава.

Свивам се на място, докато той ми се мръщи страшно.

– Няма начин да ме разкараш, Ава.

Кейт започва да гледа навсякъде, но не в нашата посока, а Сам се справя наистина зле, като се опитва да изглежда незаинтересован.

– Трябва да се връщам на работа – казвам тихо, заобикалям го и напускам бара.

Излизам на „Пикадили“ и се вливам в обедната тълпа, като знам, че той ме следва. Усещам пронизващите му зелени очи да се забиват в гърба ми, затова ускорявам крачка с намерението да стигна до офиса, където ще съм в безопасност от неговата ярост и от разпита му.

Минавам през входа на офиса, но едва съм стигнала до бюрото си, когато той ме сграбчва и ме понася навън.

– Какво правиш, по дяволите? – крещя му, но той не ми обръща внимание и ме изнася от офиса с дългите си равномерни крачки. Стискам с ръце гърба му и поглеждам нагоре, за да видя Том, Виктория и Сали със залепени на прозореца лица да зяпат с отворени усти как ме носят по улицата.

– Джеси, мамка му! Пусни ме долу веднага!

Той ме оставя да се плъзна по тялото му (преднамерено бавно, за да усетя всеки твърд мускул по възхитителната му гръд) и ме спира преди краката ми да докоснат земята. Държи ме за кръста, така че устните ми са на едно ниво с неговите, а безсрамната му ерекция се трие в мен на точното място. Той е бесен и възбуден?

Предателски стон се изплъзва от устните ми, когато Джеси се притиска в мен, а горещият му ментов дъх докосва устните ми. Сетивата ми отново са похитени само от допира, докато той ме държи на едно място пред всичките ми колеги, които са се строили на вратата на офиса и се боричкат за най-добра гледка.

– Езикът! Ти ме отряза. – Той притиска устни към моите, преди да се отдръпне, а чертите му омекват, докато ме гледа очакващо.

– Съжалявам. – Отклонявам очи от пронизващия взор и не знам какво друго да кажа. Противоречивите ми мис­ли вече са напълно объркани. Той мълчи няколко мига и аз бавно вдигам поглед към него. Това може да се окаже грешка.

Джеси поклаща леко глава, а после напада устните ми насред Брутън Стрийт. Той ми напомня. Пръстите ми се промъкват в косата му и аз се предавам на устните му, към които вече съм пристрастена. Той безсрамно ме поглъща, без да обръща внимание на обедната тълпа пешеходци, които минават и ни зяпат.

– За какво ти трябва време? – притиска слабините си напред агресивно и изтръгва стон от устните ми.

– За да помисля.

– Не мисли, Ава! – заповядва той с тон, който ме предизвиква да не се подчиня. – Между нас има нещо. Приеми го! – Той ме освобождава и краката ми стъпват на земята. Загубата на опора ме кара да залитна напред.

Джеси сграбчва ръката ми над лакътя, за да ме закрепи, и през мен преминава остра болка, която ме изтръгва от омагьосаното ми състояние, и аз вдишвам рязко. Той ме пуска и отстъпва назад, а очите му са съсредоточени върху няколкото синини, оставени ми от господин Плешив Ягуар. На челюстта му започва да играе един мускул и гърдите му се издуват, докато се взира в ръката ми.

– Добре съм. – Покривам с длан ръката си, с надеждата, че ако скрия мястото, той може да се отърси от ярос­тното си състояние. Със сигурност изглежда готов на убийство. Изобщо не се чувствам удобно, когато зелените му очи потъмняват.

Накрая той разтърсва леко глава и си тръгва, без да каже друга дума, оставяйки ме да стоя на тротоара и да се чудя какво стана току-що. Поглеждам надолу към земята, а очите ми се стрелкат наоколо, сякаш търсят отговора, написан с тебешир на бордюра.

Това ли е? Свърши ли? Изражението му го показа, но не съм сигурна какво изпитвам сега. В един миг той притиска хълбоци в мен със стон, в следващия ме гледа с чисто раздразнение. Как се предполага да го разбера? Наистина не знам, затова се отърсвам от мечтанието си и се отправям обратно към офиса.

Мълчанието е неловко. Очевидно е, че всички се преструват на заети.

– Добре ли си? – пита Том, докато бавно минава покрай бюрото ми. Поглеждам нагоре и виждам, че обичайното му любопитно изражение е заменено със загриженост.

– Добре съм. Нито дума на Патрик! – Това излиза по-сурово, отколкото възнамерявах.

– Разбира се, няма да кажа нищо повече. – Вдига ръце в защита той.

„Мамка му!“ Остава само Патрик да открие, че имам връзка с клиент. Трябваше да съм по-силна и да устоя на опитите за сближаване на Джеси. Не се чувствам много удобно от това, което изпитвам точно сега. Мисля... Мисля, че съм... изоставена.

Буквално изпълзявам през входната врата и се сривам изтощена. Кейт е в кухнята, виси през прозореца и пуши нагло цигара.

– Трябва да престанеш – мъмря я. Тя не пуши много, само от време на време, но въпреки всичко това е лош навик.

Тя дръпва за последно и хвърля фаса през прозореца, преди да слезе бързо от плота.

– Помага ми да мисля – защитава се. – Къде е виното? – Грабва чантата ми от мен, отваря я и ме поглежда с възмущение. Извършила съм смъртен грях – забравила съм виното.

Свивам рамене. Имах други неща в главата.

– Съжалявам.

Тя ме поглежда със съчувствие.

– Ще отида до магазина, а ти се преоблечи! Риба и картофки? – Взима чантата си от масата, докато нахлузва джапанките на краката си.

– Само картофки. – Тръгвам по коридора към стаята си с чувството, че съм празна.

Седя с Кейт на дивана и побутвам картофките в чинията си. Нямам никакъв апетит и почти не обръщам внимание на „Приятели“. Умът ми е на сто места и съм бясна на себе си, че съм го позволила.

– Хайде, изплюй камъчето! – настоява Кейт.

Обръщам се към сприхавата си приятелка с парче картоф, поднесен към устата ми. Била съм идиотка, ако съм мислела, че тихото цупене ще ми се размине. Свивам рамене уклончиво, пъхам картофа в устата си и дъвча мързеливо. Говоренето само ще подчертае факта, че съм потисната от това. А „това“ е мъж.

– Харесваш го.

Да, харесвам го. Не искам да е така, но го харесвам.

– Той е проблем. Видя го днес – оплаквам се.

Тя драматично извърта очи и се хвърля обратно на дивана.

– Ава, това, което видях, беше мъж, луд по жена. – Тя оставя чинията си на масичката пред дивана.

Мръщя се.

– Тогава защо ме изостави?

Светлото ù чело се смръщва.

– Изостави ли те?

Осъзнавам грешката си веднага.

– Нямах това предвид. Последва ме до офиса, каза ми, че няма да ми даде никакво време, после си отиде.

– Ти обади ли му се?

– Не – отговарям тихо. Това е времето, което исках и от което се нуждая. Но не мислех, че ще се чувствам толкова празна. Опитвам се да сменя темата. – Трябва да знаеш, че Дан се връща.

Стенанието, което изпълва стаята, е точно каквото очак­вах.

– Добре, стига да не трябва да го виждам.

– Заминава първо при мама и татко, така че си в безопасност за известно време.

– Добре – изстрелва тя бързо и се отнася в мисли.

Трябва да я върна в реалността, и то бързо.

– Сам? – питам с вдигната вежда. Върши работа. Кейт веднага се оживява.

– Не е ли сладък? Взе телефонния номера ми.

– Ти си лека жена, Кейт Матюс – смея се аз.

– Знам! – изписква тя и отново става сериозна. – Хей, ти си лукава кучка!

– Какво?

– Говорехме за теб.

– Предпочитам да не говорим. – Облягам се назад и се настанявам удобно. – Да гледаме това!

Кейт бавно се обръща към телевизора.

– Харесвам Джеси – казва тихо, сякаш се бои да го признае, сякаш е грешно да го харесва. – Просто казвам. Той е богат, страшно готин и очевидно много си е паднал по теб. Един мъж не се държи така, когато става въпрос само за чукане, Ава.

Е, може и така да е, но това не променя факта, че изчезна и телефонът ми не е звънял оттогава. Това несъмнено е добре. Трябва да продължа да си го повтарям.

– Какво ще кажеш за едно подобаващо излизане в събота вечер? – питам. Въпросът е тъп и вече знам отговора му.

Погледът, който ми хвърля, е дяволит. Аз ù се ухилвам.